Елин Пелин: Човекът ме удивлява, но не ме възхищава

Елин Пелин: Човекът ме удивлява, но не ме възхищава
За живота и творчеството на Елин Пелин е писано много. Затова днес предлагаме едно интервю, дадено от писателя пред журналиста Христо Бръзицов и публикувано във вестник „Литературен глас” през октомври 1928 г. По това време Елин Пелин е уредник в къщата музей на друг велик творец, Иван Вазов.
<p><em>Лъжа е, че не зачитаме първите си хора. Ето, за Вазов имаме музей, а ще дойде ред и за други да имаме музеи. Ние сме на 50-годишна възраст. Тая възраст е пеленачество за един слон, а какво е тя за един народ - за да имаме музей до музей и гений до гений&hellip; Музей &bdquo;Иван Вазов&rdquo;. На ъгъла на едноименната улица &bdquo;Вазов&rdquo; и проточената улица &bdquo;Раковски&rdquo;, която води от туптящото сърце на столицата към последния покой на жителите ѝ.</em></p> <p><em>Кой ли ще е тоя достоен, който е оставен тук, между вещите, които е пипал народния певец, между завесите, които са го пазили от шума и светлината на улицата, за да може да чува по-добре туптежа на сърцето си и да свети на плъзгащата се по хартията ръка със светлината на вдъхновението?..</em>.</p> <p><em>Да позвъним.</em></p> <p>&ndash; Да, тук е.</p> <p>Във вестибюла, който води към кабинета на музея, е тъмно.</p> <p>&ndash; Ще ви приеме, заповядайте.</p> <p>Вратата се отваря преди да сме почукали и към ръката ми се протяга сърдечно здрава нашенска ръка. Домакинът е естествен човек.&nbsp;</p> <p>&ndash; Седни де, ето стол.</p> <p>Сяда и той.</p> <p>Около него - масички, библиотеки, разгърнати книги, завеси. Достойният за обстановката на Иван Вазов е Елин Пелин. <em>(бел.ред. - Елин Пелин по това време е уредник на къщата музей &bdquo;Иван Вазов&rdquo;)</em></p> <p>&ndash; Е &ndash; пита Елин Пелин, &ndash; по какъв случай?</p> <p>&ndash; Рекохме един път без случай, за да видим разликата между нарочна и случайна среща с голям човек.</p> <p>Разлика? Обзалагам се, че и пред царя и пред пъдаря Елин Пелин ще си извади от кутията цигара с три пръста, ще каже &bdquo;запуши и ти&rdquo;, ще погледне любопитно в очите и ще подкани:</p> <p>&ndash; Е, думай де!</p> <p>&ndash; Е, добре, да думам. Драго ми е да постоя един час срещу човек, който не ще ми се оплаче от орисията си. Елин Пелин е един от най-зачитаните, ценени, обичани български граждани, и то не само заради човещината си &ndash; човещина много у мнозина &ndash; но и заради, и главно, заради голямото си дарование. Е, на, драго ми е, чест ми е да поседя с такъв човек. Какво по-хубаво да гледаш насреща си човек, който е осъществил мечтите си.</p> <p>Събеседникът ни се усмихва.</p> <p>&ndash; Ако е думата за мечти, не съм ги постигнал. Мечтата ми беше да стана художник. Това ме увличаше най-много и до 20-годишната си възраст мечтаех да стана художник. Мечтата ми остана неосъществена.</p> <p>&ndash; Но белетристиката&hellip;</p> <p>&ndash; Разкази почнах да пиша на шега. Още от малък имах възможност да чета и макар в село, моето Байлово, още в четвърто отделение бях прочел съчиненията на Любен Каравелов и &bdquo;Под игото&rdquo; на Вазов. Пишех и стихове под влиянието на Любен Каравелов. Първите ми по-ценни писани разкази се появиха в &bdquo;Летописи&rdquo; и &bdquo;Общо дело&rdquo; на Янко Сакъзов. Мечтата ми обаче бе да стана художник&hellip;</p> <p>&ndash; А как ви хрумна да направите Димитър Иванов Елин Пелин?</p> <p>&ndash; Моето прозаично име нямаше да ме направи популярен. Мисля, че щастливо намерих псевдонима, който обърна вниманието на публиката.</p> <p>&ndash; Но как го намерихте&hellip; или той как ви намери?</p> <p>&ndash; Тогава много ми харесваше псевдонима на Тодор Влайков - Веселин. Исках и аз да намеря псевдоним, който да окончава на -<em>ин. </em>Така намерих Елин Пелин.</p> <p><strong>&ndash; И прописахте с него и много писахте&hellip; Но с коя работа смятате, че сте били най-добре разбран от читателите?</strong></p> <p>&ndash; Ще помислите, че скромнича или позирам, ако кажа, че не съм доволен нито от една моя работа. Зная си всички грешки и недостатъци.</p> <p><strong>&ndash; Нека всички произведения носят грешки и недостатъци, щом читателите тъй много ги харесват. Вие знаете колко много ви ценят читателите на българска литература.</strong></p> <p>&ndash; Не съм суетен, но все пак популярността и искрените похвали са ми били всякога приятни. Но те, уви, никога не са били&nbsp; за мене елемент на щастие.</p> <p><strong>В пъстрия разговор, в който постепенно навлизаме, чуваме много ценни неща.</strong></p> <p>&ndash; Човекът ме удивлява, но не ме възхищава &ndash; казва по един повод Елин Пелин.</p> <p><strong>А за българската литература:</strong></p> <p>&ndash; Имам пълна вяра в бъдещето на нашата литература. Вярвам в близкото раждане на силни и оригинални таланти. Обичайно е да се пише из вестниците - литературни и нелитературни - за клюки, интриги, злозависти в нашите писателски среди. Това не е истина. От няколко години в тия среди владее търпимост и се развива дух на другарство. Младите са скромни и с уважение се отнасят към по-старите. Обичам младите хора и се радвам на младите поколения.</p> <p><strong>Подхващаме Елин Пелин за неговата открито наблюдавана страст - ловджийството.</strong></p> <p>&ndash; Ха стига литература &ndash; обажда се един дух.</p> <p><strong>Нека ми прости г-н Александър Балабанов. В случая той наистина беше един дух &ndash; спеше скрит в един дълбок стол някъде из ъглите на кабинета, тъй както спят мнозина литератори, когато слушат да се говори за литература. Но че е дух за Елин Пелин &ndash;&nbsp; това не се отказвам да кажа.</strong></p> <p><strong>Ловът? Ето една приятна тема за Елин Пелин. Анекдоти обаче няма да ни разправи. Пък и целта ни не е анекдоти да събираме &ndash; от Елин Пелин и в къщата на Иван Вазов.</strong></p> <p>&ndash; Ловът ми е любимо удоволствие &ndash; признава събеседникът ни, &ndash; той ме откъсва за малко от града и ми спомага да срещам различни хора, да научавам интересни неща и да мисля на самота.</p> <p><strong>&nbsp;&ndash; Какво пишете сега?</strong></p> <p>&ndash; Една драматична идилия из селския живот; ще излезе като отделен номер на &bdquo;Селска библиотека&rdquo;.</p> <p><strong>Да оставим писателя на спокойствие. Може би сме прекъснали работата му.&nbsp;Ставаме.</strong></p> <p><strong>Сбогувахме се.</strong></p> <p><strong>Навън ни посреща есента. А вътре беше приятно, като през пролет.</strong></p> <p><em>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Христо Д. Бръзицов,&nbsp;</em><em>В-к &bdquo;Литературен глас&rdquo;, октомври 1928 г.</em></p>

Коментари

  • JJJ

    16 Дек 2013 16:29ч.

    Всеки човек носи Божественото начало в себе си, Божествената промисъл! Както Мария Магдалена се удивлява на възможностите на Исус да предвижда развитието на събитията: \&quot;How HE knew!\&quot;, така Елин Пелин е успял да сътвори гениалното си произведение \&quot;ГЕРАЦИТЕ\&quot;, история за гибелта на едно патриархално българско селско семейство.Подобни истории могат да бъдат разказани за много български семейства в днешно време, трагично завършили съдби за милиони българи, довели до най- тежкия демографски срив на един народ, за изключително кратко време за цялата световна история.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи