Българската полиция на 137 години

Полицаи, служащи в полицейския участък в Гевгели, 40-те години на ХХ век

„Едва ли е имало – откакто България живее самостоятелно като политическа единица – държавен институт по-занемарен, по-опорочен и по-дискредитиран пред обществото, особено като се има предвид важността на задачите, които се вменяват в дълг на полицията, като орган на публичната власт у нас.

Според нашия закон за полицията от 1889 г., предназначението на полицейските органи в България е да бдят за изпълнението на законите и наредбите, и да охраняват реда и обществената безопасност в държавата. Доколко обаче се спазват тези постановления у нас?

Група стражари от Княжество България, 1885 г.

Преди всичко, ще трябва да подчертаем, че ако полицейският институт е така опорочен и дискредитиран пред общественото мнение в България, това се дължи изключително на големите погрешки във вътрешната ни политика, понеже почти всеки кабинет у нас се е стремил да използва полицията, и изобщо властта, за свои лични партизански цели. И действително, всеки кабинет, с идването си на власт, е сменявал цялата администрация, като започнете от окръжния управител до последния селски пъдар. И като твърде естествена последица от всичко това е безогледното партизанстване със службата: когато новоназначените кандидати знаят, че тяхната служба е в зависимост от живота на кабинета, злоупотребяват най-широко със служебното си положение, като гледат да си докарат по възможност най-големи облаги от властта, да натрупат повече, за да остане нещо и за черни дни…

Група стражари с началника си - опълченеца Георги Димитров Стоянов (седнал в средата), гр. Попово, 1886 г.

А чиновник, който гледа на своята служба не като на своя кариера или поприще, за да изкара с честен труд прехраната си, служител, който знае, че утре ще бъде и без друго сменен, не може да бъде усърден и добросъвестен изпълнител на своя служебен дълг. Такъв чиновник е неспокоен, разсеян, отвлечен с други грижи и тежнения извън службата, и ако поради някои лични морални качества, не злоупотребява с общественото си положение, то поне най-малкото е, че ще неглижира службата си, знаейки, че служи временно. Само това обстоятелство е достатъчно, за да се подчертае необходимостта, че е вече време да се създаде пълна стабилност и несменяемост и за персонала в административно-полицейското ведомство.

Някъде из България, местни управници и стражари, около 1890 г.

Така щото, като се изключат висшите административни постове – окръжните управители и столичният градоначалник – които, по естеството на службата, трябва да се заемат само от титуляри, ползващи се с доверието на централната власт, всички останали служби да се заемат от кандидати въз основа на строго определен образователен или служебен ценз. Това условие особено се налага за полицейската стража. Известно е, че престъпността се шири с все по-големи размери от ден на ден, явява се под различни форми, и че самите престъпници постепенно усъвършенстват своите професионални методи и похвати.

Полицаи водят към съда студенти и гимназисти - политически затворници, арестувани след Септемврийското въстание от 1923 г., София 1925 г.

За да може да се организира една успешна, целенасочена и ефикасна борба срещу тях, необходимо е полицейската стража да бъде несменяема – особено за местата с по-голямо население, където и престъпността е по-силно развита. Защото един новоназначен стражар, колкото и да е добросъвестен и усърден по служба, отначало не може да бъде полезен, понеже той не познава района, който му е поверен да охранява. От всеки полицейски агент на запад се изисква да знае на пръсти не само всички специални закони и наредби по предмета, не само основно да е проучил участъка си във всяко отношение, но и да знае всички престъпници и съмнителни лица, къде живеят и най-вече къде се навъртат. А у нас, в столицата на България, нерядко се срещат стражари, които не знаят да ви посочат къде се намира дадено учреждение, болница, легация, а даже и дома на известен министър!

Полицейските кучета, взети от Виенския полицейски завод, с техните треньори под началството на Йордан Петров Шварц - Архангелов ден, София, 1925г.

Как трябва да се подбира персонала на административно-полицейското ведомство? Представителите на нашата полицейска администрация трябва да отговарят на ред твърде важни условия. Преди всичко те трябва да бъдат хора със строго доказана и изпитана честност, с нравствени добродетели и с високи лични, морални и интелектуални качества; да бъдат безукоризнени, за да няма и сянка от най-малкото съмнение, че ще могат да се поддадат на каквито и да е съблазни или компромиси със съвестта си при изпълнението на дълга им.

Членове на ВМОРО от Смолян, задържани от полицията, 1929г.

Полицейските чиновници трябва да бъдат високо справедливи и да се отнасят коректно и вежливо към населението; да се вслушват в неговите справедливи молби и желания; да проучват грижливо и щателно неговите нужди, и да вземат умели и ефикасни мерки за тяхното бързо, правилно и целесъобразно удовлетворение. За тая цел те трябва да бродят безспирно и неуморно по градове, села и паланки, да сноват между населението, а за да могат да спечелят доверието и почитта на широките маси, ще трябва да се отнасят бащински, чедолюбиво и главно – еднакво безпристрастно и абсолютно справедливо към всички без разлика.

Полицейските началници, офицери, стражари, агенти от софийско полицейско управление, 30-те години на ХХ век

Само по такъв начин и чрез тези средства в управлението, населението ще може да се проникне искрено от убеждението, че е подвластно на една действително правова държава, и че българските закони са еднакво задължителни и еднакво се прилагат към всички български поданици, независимо от тяхната народност, вяра, език, пол, възраст и социално положение.

Група полицаи от софийско полицейско управление, 30-те години на ХХ век

Полицейските чиновници трябва да проявяват сръчност, предвидливост и да бъдат винаги много тактични и резервирани в изпълнението на службата си; трябва да бъдат примерни и образцови във всяко отношение и да бъдат много внимателни в своите маниери и обноски в обществото. При това, те трябва да познават поне най-елементарните, общоприети международни дипломатически правила на служебни отношения, на етикет и протокол.

Жандармерия с автомобили "Додж" (Doodge) по време на тържествен парад пред Софийския университет, 30-те години на ХХ век

Полицейските органи, особено униформените, трябва да се носят винаги чисто, стегнато и спретнато, а за това е необходимо да бъдат добре платени. Какъв авторитет ще може да има пред очите на населението например един околийски началник или пристав, който денонощно посещава кръчми, кафенета и който носи овалян шинел, оръфан, дрипав мундир и закърпени обувки?

Едно от първите подразделения на “Народната милиция”, София, 1948 г.

Друго, не по-малко важно условие е, че полицейските органи трябва да бъдат по възможност със завършено образование и всестранно подготвени  - научно и практически, за службата си. Добрият администратор трябва да се грижи да поддържа добри и коректни служебни отношения и с чиновниците от другите ведомства и служби, за да може, във взаимно разбирателство, хармония и общност, да направлява интересите на службата за общото благо.

Моторизиран милиционер с автомат “Шпагин”, 50-те години на ХХ век

Най-сетне, полицейските органи в градовете – особено по-висшите измежду тях – трябва да владеят, писмено и говоримо, поне един от модерно говоримите езици, за да могат свободно да общуват с чужденците по служба, а главно – за да не се излага престижа и авторитета на властта, която представляват.

Милиционери разглеждат книги в книжарница, фотография, целяща да покаже широките интереси на служителите на МВР, София 80-те години на ХХ век

Въпросът е от крупна важност за спокойствието на нашия държавен, икономически и социален живот, и мислим, че заслужава най-сериозното внимание на правителството и въобще на българското просветно общество. Това се налага още повече, като се има предвид, че тъкмо сега ни предстои широка творческа работа по всички клонове и отрасли на управлението, за повдигане авторитета на властта и за затвърдяването на държавния живот в страната. Само по тоя начин и при спазването на горните условия, полицията ще може да отговаря действително на своето обществено призвание – да бди за охраната на най-върховните лични и имуществени блага – живота, честта и имота на гражданството.“

В-к „Напред“, май 1920 г.