"Ако сега Левски бе жив, щяхме да му отпуснем пенсия по 500 лева на месец!"

"Ако сега Левски бе жив, щяхме да му отпуснем пенсия по 500 лева на месец!"
През 1888 г. сестрата на Васил Левски, Яна (Ана) Иванова Кунчева, подава молба до Петото обикновено народно събрание за отпускане на поборническа пенсия. Днес публикуваме извадки от стенографските дневници от заседанието на парламента, на което е взето решение дали и колко пари да ѝ бъдат отпуснати. За това колко струват подвигът, саможертвата, паметта и признателността…

Дигитална възстановка на портрета на Васил Левски в униформата на Първа блгарска легия, заснет от Карол Поп Де Сатмари (Carol Popp de Szathmáry) в Букурещ, Румъния 1868 г.

 

"Христо Векилов: Друго едно прошение има от Ана Иванова Кунчова, жителка на град Карлово. Просителката, като излага, че е сестра на Васил Левски, прилага едно свидетелство, от което се вижда, че нейният мъж е на 70-годишна възраст, имали две деца и нямали нужното състояние да ги прехранят. Просителката, като излага накрая в прошението си, че Народното събрание е дало доказателства, че оценява заслугите на всичките поборници, които са се жертвали за възраждането и освобождението на народа, моли да ѝ се отпусне една прилична пенсия, за да прекара живота си.

Комисията, като взе предвид, че на мнозина от същата категория се е отпуснала пенсия, като взе предвид нейното положение и свидетелството от общинското управление, реши да ѝ се отпусне пенсия по 360 лева годишно.

 

Портрет на Васил Левски, заснет в Белград, 1867 г.

 

Захари Градинаров: Позволете ми, господа представители, да се не съглася с мнението на комисията. Сега, преди две минути, вотирахме пенсия на един свещеник (поп Грую Дончев, от с. Баня, Панагюрско, известен от Априлското въстание, подвел под клетва с кръст в едната ръка и сабя в другата народните представители на Оборище – в същото заседание на 19 ноември 1888 г. му е отпусната годишна пенсия от 600 лева), на когото заслугите се признаха от господа представителите , някои от които изказаха, че космите му били изскубани, зъбите изпотрошени и пр. Но кой не познава Васил Левски? Има ли някой народен представител, има ли някое дете, да не признава заслугите на Левски? И неговата сестра днес, като се обръща към Народното събрание за помощ, почитаемият докладчик излиза да ни казва, че комисията била намерила за нужно и законно да ѝ се отпусне пенсия 360 лева. Моля ви се, где е законността и справедливостта?

 

Где е Васил Левски и где е известният свещеник? (Един глас: Не сам Васил Левски иска помощ!). Ако имате уважение към паметта на Васил Левски, никой не може да говори, че неговата сестра не може да иска помощ. Тя има законно право да се ползва, ако не с пълни заслуги, както някои самозвани поборници, за които вотирахме по 5000 лева годишно, поне признайте на тази просителка ¼ или 1/8 от тези пенсии, отпуснати на лица, които имат хиляди лири. Няма да говоря за личности (ораторът прави алюзия за Чомаков, Петко Р. Славейков и Александър Екзарх, на които Народното събрание е отпуснало по 6000 лева годишни пенсии). Ний отпуснахме на някои хора по 6000 лева, макар че имат хиляди лири и които дават по 4-5 хил. лири на своите дъщери.

 

Заради туй, аз ще ви моля, в името и паметта на Васил Левски, ако не повече, то поне 600 лева годишна или 50 лева месечна пенсия да се отпусне на просителката. И туй ще бъде едно справедливо ознаменуване паметта на Васил Левски, и тъй призната от Народното събрание.

 

Васил Левски (първи ред седнал, втори от дясно наляво) във Втората българска легия, Белград 1868 г.

 

Христо Векилов: Господа представители! Ако тук е мястото да се говори за патриотизъм и да изказваме речи, като г-н Градинаров, аз мисля, че имаме много време, но нашата цел не е такава. Нашата цел е да се произнесем доколко заслужава да се отпусне пенсия на просителката. Аз мисля, че когато ще говорим за прецеденти, по-добре е да сме говорили, когато са се отпускали по 5 и 6000 лева. Аз бях против тогава. Що се касае дали повече пенсия да се отпусне на просителката, или колкото е определила комисията, мен ми се чини, че като Народното събрание отпусна 360 лева и на сестрата на покойния Хаджи Димитър, който също е един от видните поборници, на същото основание може да се отпусне такава пенсия и на тази просителка. Защото, ако искаме с пари да заплатим заслугите на нашите поборници, то не е възможно. Народното събрание отпусна малки помощи, за да се изказва признателност към поборниците. Ако мислите, че трябва да изплатим, трябва да имаме един бюджет от 200 млн. лева и пак не можем се изплати, защото всички българи са поборници.

 

Заради туй, аз мисля, че 360 лева са достатъчни на тая просителка, за да има и за други места да се отпусне нещо.

 

Левски (вляво), в униформа на Втората българска легия, с брат си Христо и Христо Иванов-Големия, Белград 1868 г.

 

Димитър Петков: Аз мисля, когато говорим, не трябва да бием на чувствата на хората. Вий сами отпуснахте на сестрите на Стефан Караджа, на Хаджи Димитър и на някои други по 360 лева годишна пенсия. И защо сега г-н Градинаров излиза и ни казва да вотираме по-голяма сума за сестрата на Левски? Той ни пита: Кой е Левски? Аз ще кажа, че ако сега Левски бе жив, щяхме да му отпуснем пенсия по 500 лева на месец. По-напред, на поп Грую, който е бил деятел и лично се е бил с турците, отпуснахме по 50 лева месечно, а просителката е жена, на която за паметта на брата ѝ отпущаме помощ, но ще бъде голяма несправедливост, ако ѝ отпуснем 500 лева, когато на деятели, които са взели лично участие във въстанието, сме отпуснали толкова. Заради това, без да продължавам по-нататък, предлагам на основание 14-й член да се прекратят дебатите.

 

Председателят Захарий Стоянов: Който желае да се говори повече, да си вдигне ръката. (Никой не вдига). Ще се гласува предложението на комисията. Който не приема да се отпусне на сестрата на Васил Левски 360 лева годишна пенсия, да си вдигне ръката. (Никой не вдига). Приема се."

 

Паметникът на Васил Левски в София

 

След няколко години пенсията на Яна Кунчева е спряна и тя пише нова молба до Народното събрание – за възстановяването ѝ. Върху документа има резолюция: „Комисията го остави без последствие“, 8 .11.1897 г.“

Сестрата на Левски е единствената от семейството на Апостола, която оставя поколение след себе си. И днес има живи нейни наследници. Тя умира през 1913 г.

 

Яна Кунчева-Начова

 

 

 

Коментари

  • Недраматично

    19 Фев 2014 19:06ч.

    Извадката е несъмнено интересна, но не виждам нищо \"пикантно\" или скандално в дискусията, със сигурност не и оправдаващо драматизма на редакторската фраза \"За това колко струват подвигът, саможертвата, паметта и признателността...\" Нормални неща - в крайна сметка някой трябва да определи конкретни цифри, които се съобразяват с бюджет и прочие крайно тривиални фактори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АБФК

    21 Фев 2014 3:44ч.

    Присъединявам се към предишния коментар. Няма нищо драматично. На мен обаче, ми прави впечатление смисления дебат. Сега това не може да се види в парламета......Иначе тази тема за \"заслугите\' към отечествето е много интересна, но сега не може да се разисква поради...., Абе сетете се сами!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прекалено драматична!!!

    21 Фев 2014 19:45ч.

    На мен ми се струва много драматична оценката от 500 лв. на Левски! А ако четеш писанията и речите на същите тези Захарий Стоянов, Д. Петков за Апостола, други неща разправят! Не виждам нищо смислено в подобна дискусия, напротив, пошло и арогантно е било, е, и ще бъде оценяването на жертвата за народ и Родина. Именно затова йеродякон Игнатий написа в своя дневник Народе???? Няма никаква разлика между тогавашния народ и сегашния, между тогавашните управници и сегашните. Същите далавери, едно време концесии, сега европроекти! Но всеки народ заслужава своите управници е казано, но аз питам дали ние заслужихме Васил Левски и всички дали живота и спокойното си съществуване за нас, които с гордост се зовем българи!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • .

    22 Фев 2014 3:55ч.

    Много глупав проблем изведен в заглавие. Ако Левски беше жив щеше да умре в страшни мъки от разочарование и от съжаление за напразните усилия да постигне идеалите, на които бе посветил живота си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • има силни, и потърпевши от тях, и това е политиката

    23 Фев 2014 1:38ч.

    Най-много са виновни чорбаджиите И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, на свободата и на съвестта. … Турчеят децата, безчестят по-младите и дъщерите ни. Тия невинни не са ли наши братя и сестри? (А) защо така?… Мислите ли, че ние оставаме невинни в това? Не! Ние и най-много Вие, чорбаджиите, не сте ли причина да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас? Кому другиму има да се надяват горките?… Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и пролеем капка кръв, (за) да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой друг ще (скочи)? Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен, като пролеем капка кръв за тяхното избавление?… Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г. Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот Калеко Иване, и Вие Петре и Христо, не само до Вас е, (но) и (до) по-долна ръка (хора), (които имат) възможност. Не е за нас, но за Вас и за Вашите деца ще дадете завинаги… Ето, ако дадете повече, отколкото Ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава. Утре не и милиони да давате. Ще гледаме какви ще ни се покажете. Както щете — или сто и петдесет лири ще Ви бъдат по-мили, или вечен живот със всичката (цялата) Ви фамилия. Левски до едно чорбаджийско семейство в Карлово Има два пътя — кой ще изберете? Бай Петко, По писмото ми разбирате кой съм и с какви съм цели човек. Следователно да разберете веднъж за (винаги) това ми писмо, защото времето е такова. Ако си родолюбец, то ще разбереш кратките ми думи и ще бъдеш наш приятел. Късо е времето…, не си простак, послушай кратките ми думи, което правя към Вас от голямо човеколюбие, и според думите на Исуса Христа, който казва: „Всекиму духу не вярвайте, но изпит(ва)йте.“ Досега ни(то) един карловец не е казал за Вас добро, а (всеки казва), че си предател и мъчител сиротински, (като) доказват (това с) факти. Ако ти правиш всичко това с някаква цел и искаш да кажеш, че не е така, то на думи народът няма да гледа (вярва), но на дело. Скоро, скоро е денят за общонародно въстание. И на сборното място всеки ще (бъде) (по)викан да даде (да посочи) работата си, според силите на всеки един, както му е казано да върши. У когото няма (който не посочи) работа, грозно ще се наказва, а фамилията му ще бъде изгонена из Българско. Вижте (от) тия два пътя, когото обичате, дръжте (който си изберете, по него тръгвайте)… Мислете и правете (действувайте), защото в онова време, турчинът щом разбере нашите човешки закони и ги признай, то той ще намери място, равно с българина, а днешните твърдоглави и изедници-българи грозно ще се наказват. Левски до чорбаджи Петко в Карлово, 1871 г. Ще гледаме какви ще ни се покажете Както щете: или три(де)сетех лири ще Ви бъдат по-мили, или златната свобода, в която (ще) Ви се забележи името вечно. Заемете се добре с това, господа, и не ни майте. Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към него. Повтарям Ви: решили сме се вече и веднъж (завинаги) ще принесем жертвата на народния ни жертвеник пред олтара на чистата свобода… Подписа (ли са се) хиляди юнаци, (които) чакат отговора Ви. Решавайте по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души. Там, дето (са) предателите, изедниците… Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г. Техните милиони жълтици нека си бъдат техни Но влашките чорбаджии, които дават (на) дума кой 1000, кой 2000, кой 3000 жълтици, но (само) тогава, когато видят (че почва въстанието), кажете им, че тогава техните и милиони жълтици — нека си бъдат техни. Когато ние днес се излагаме в най-големи опасности, за да събираме по 20–100 и 1000 гроша, а (те) не искат и да знаят за днешните юнаци, които мрат по тия пари, докато ги съберат и си наредят работа, (то) доще ден, (когато) и тия юнаци (няма) да искат и да чуят за такива чорбаджии, на които са по-мили 1000-та гроша от българските освободители, (които) мрат ката (всеки) ден. Левски до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г. Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души! Сега за последен път Ви (заявяваме), защото работа ни не е само с Вас. Десет години става, откак Ви чакаме, и жертви на бесила давахме, и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите, да се вземехте за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес. (Трябваше) отдавна да го приготвите, като и сами разбирате, че без пари не се върши (нищо), па да дойдехте Вие нас да търсите, а не ние Вас. Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и още даваме так(ива) жертви за чорбаджийски кеф и пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни. Пък гледай чудо. От речените Ви чапкъни колкото мрат, по-много стават, колкото страдат, по-много се разпалват. И (най-главно) взели са се на друг ум — на! Както виждате, повече ще мрат, но и работа ще свършат. Чакахме Ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло, но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Разберете, решили сме се вече — или да Ви съберем (да Ви привлечем при нас), или да Ви поразим, както Ви казваме по-горе. И то с едно добро утро или добър вечер. Ето, да намерите по какъвто (и да е) начин тая сума… И те(зи) пари ще ги приготвите в 4–5 деня и да Ви бъдат в пазвата, че (в) който час дойде наш човек със знак и Ви намери от (името на) Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да отлагате (нито) за (един) час време. (А) после, един ден, ще Ви се даде разписка с печат от Привременното ни правителство, която ще отговаря за дадената от (Вас) сума пред бъдещето правителство, което ще дири от (всеки) един и докрай — кой какво е дал и закъде са употребени. Ето, ако дадете повече, отколкото Ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате. Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г. Ще искаме пари, ако не дават — ще вземаме Сава Младенов нека си дойде, че има вече работа. Ще се плаща на черни души. И дето има пари, ще искаме, ако не дават, ще вземаме. Левски до Д. Хр. Попов, 3.VIII.1872 г. Тайната поща стори сефтето да убива. От днес нататък ще бъде евтино (ще зачестят присъдите). Левски до Л. Каравелов, 3.VIII.1872 г. Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист За да се избавят затворниците (комитетски хора в Лясковец по повод убийството на местния чорбаджия В. Козлев), трябва да се убие сега и синът му, ако той не е чист. Ако с предателски думи е показан (издаден) Марин (Станчев) и са го запрели, то не трябва да го майте (бавите). И тайно, само ония, които ще го извършат… Работата вършете, но умно! Левски до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г. Предателите трябва да се убиват Вижте чрез Вашите тайни юнаци за пари. Недобри, т.е. чорбаджии-изедници и ненародни, които не искат да вземат участие в народното дело, а предават — трябва да се убиват с време. Левски до сливенци, лятото на 1871 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако сега Левски бе жив, ето какво щеше да види

    20 Фев 2016 12:16ч.

    https://www.youtube.com/watch?v=B8317pd-BnA

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дачков????

    22 Фев 2016 16:33ч.

    За всяка годишнина най-гадното, нали така?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • …Е, да — ама безъ чорбаджии не може. И безъ сиромаш(т)ия не може.

    22 Фев 2016 21:51ч.

    Ако си кажешъ: „за сичко са виновни чорбаджии-те“ и рѣчешъ да ги изтрѣбишъ (че да не остане никой повече отъ тези изѣдници), тутак-си мѣсто-то им ща заематъ нови чорбаджии — таквизи, гдето преди туй са биле аха-аха и те чорбаджии. Не може нищо да остане празно по тоя бѣлъ свѣтъ. Се съ нещо трѣба да ся заполни. Па и сос сиромаш(т)ия-та е сѫщото. Ако си рѣчешъ: „аманъ от тея сиромаси — не искатъ да работатъ, като скотове живеатъ, стоятъ пред очите ни като мизерна купчина дрипи“ и ако решишъ да изтрѣбишъ до кракъ сега па тѣхъ, веднага на тѣхно место щатъ да ся появятъ нови сиромаси. Таквизи, гдето преди не са биле башъ сиромаси, а — еменъ-еменъ, „на конеца“. И какво? Нищо и пол’вина. Трѣбишъ ти чорбаджиите и накрая па чорбаджии има. Трѣбишъ сиромасите — и все едно че никого не си изтрѣбилъ. Е, при това положение каковъ е смисъл-ът да говориме изобщо за справедливостъ, борба, надежда, вѣра?…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дупедат от НС

    23 Фев 2016 18:02ч.

    Противно на тази история наподобаваща сегашното "народно събрание" правя аналогия с много тарикати които след 1944 станаха АБФК като преди това са били по-ниски и от мравките и взеха големи пожизнени пенсии и други привилегии. В някои случаи селянинът срещнал шумкар край селото и оня с пушката го стреснал и той му дал хляба си и малко сирене, след 1944 го търси за доказателство че е е бил активен антифашист. На Същият този селянин децата и внуците му пак са на върха благоденстващи и управляват, вече са антикомунисти. Съществена част от типичната българска реалност и хамелеонщина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи