Юлия Кръстева за заминаването си от България и завръщането й с Митеран през 1989 г.

 Юлия Кръстева за заминаването си от България и завръщането й с Митеран през 1989 г.
Една от най-известните български интелектуалки Юлия Кръстева е била сътрудник на бившата Държавна сигурност. Това става ясно от нова справка на Комисията по досиетата, след проверка на редакционния екип на "Литературен вестник" след 1995 г. Според доклада на комисията Кръстева е работила като агент и секретен сътрудник на III и IV отдел на Първо главно управление на ДС, структурата за външнополитическо разузнаване. егистрирана е на 19 юни 1971 г. като сътрудник, с ръководещ служител ст.лейт. Иван Божиков. Няма данни кога е свалена от оперативен отчет. Псевдонимът й е бил "Сабина". В архива на Комисията по досиетата са запазени документи от щатни служители, съдържащи се в двутомното й лично дело и в работно дело; данни от регистрационен дневник и картони от картотеката на ДС. По този повод пускаме нейно интервю за френското списание "Рьогар" от 2009г. Както пишат френските автори: Поглед на една интелектуалка към нейната страна, България, която тя напуска през 1965 година, чрез най-интимните й спомени от 1989 г.

 

 

Юлия Кръстева: За мен есента на 1989 е свързана с убийството на баща ми в българска болница. Никога досега не съм говорила публично за това събитие. През септември баща ми страдаше от язва на стомаха и трябваше да се подложи на незначителна  операция. Операция, която трябваше да бъде съвсем проста… Но когато осъзнах, че нещата не се развиват, както беше предвидено, поисках помощ от Елисейския дворец, за да бъде настанен баща ми във френска болница. Франсоа Митеран беше посетил България през януари 1989 г., и бе така любезен да ме вземе със себе си при това пътуване. Той беше се срещнал с баща ми, който пееше в една църква. Но в София отказаха да транспортират баща ми: социалистическата медицина щяла да направи чудеса… Два дни по-късно той беше мъртъв.

 

По-късно разбрахме, че е бил подложен на медицински експеримент. Лекар от ГДР се опитал да трансплантира дванадесетопръстник. Пълно безумие в страна, в която липсваха дори хирургически конци. Ето защо се приготвих да отида на погребението му. Баща ми беше много религиозен, но нямаше запазен гроб. Исках да купя, за да бъде погребан според убежденията си. Дори предложих да го платя с твърда валута, долари. Но това искане беше отхвърлено от властите, които позволяваха само погребения на комунисти от страх от религиозни събирания. Така че баща ми беше кремиран. Това беше много голямо насилие за мен. Приятелите му все пак се събраха за погребална церемония. Аз изживях траура си като написах “Старецът и вълците”. В този роман един стар човек вижда хората да се превръщат във вълци. Опирах се на “Метаморфози” на Овидий и на една идея на Фройд: социалният договор се основава на убийство, извършено заедно. И има престъпления, които човек извършва съвсем невинно.

(Отваря се вратата към спомените. Юлия Кръстева описва пътуването до България с Митеран през януари 1989. Какво мислеше той за положението? Предвиждаше ли какво ще се случи?)

 


Ю. К.: Никой не предполагаше, че Стената ще падне. Мислехме, че нещата ще тлеят, но това ще отнеме години. Въпреки че в ретроспекция преценяваме, че положението е било “узряло”. Наистина, срещахме се с дисиденти, в полунелегалността на кафенетата. Но се срещахме. Спомням си вечерта в Софийския университет. Франсоа Митеран и Тодор Живков трябваше да разговарят със студентите в големия амфитеатър. Бяха поканени само студенти комунисти. Но бяха дошли и много други. Един младеж попита какво мисли Митеран за страните, в които диктаторите остават на власт против волята на своя народ. Неудобен въпрос за Митеран, толкова очевидна беше алюзията с Живков. Той отговори: “При определени обстоятелства е по-важно да зададеш някой въпрос, отколкото да получиш отговор.” И наистина, смелостта на този млад човек беше знак за поврата, който назряваше.

(А тя, Юлия Кръстева, как намира своята страна през 1989 г.? Първата й реакция е на изумление.)

 

Ю. К.: Напуснах България в навечерието на Коледа през 1965. Беше време на демократизация: “размразяване”, както казваха тогава. Пазех спомени за страна, горда, че е изобретила славянската азбука, горда със своята култура и своите творци. От векове българите са инвестирали в културата, за да противостоят на турската окупация. Така бяха създали мирни отношения с всички, с турци, с евреи. Това се изразява и във факта, че българските интелектуалци и Църквата са успели да предотвратят депортирането на евреите по време на Втората световна война … През 1989 г. не можах да позная моята страна. Имаше ужасни опашки. Спомням си, че чаках два часа, за да купя череши за майка ми. Напразно. Но освен от икономическата криза, бях поразена от насилието в човешките отношения. Вече не разпознавах този груб, брутален език, пълен с ругатни.

 

Как успяхте да напуснете България?

 

Ю. К.: През 1963 или 1964, един български журналист написа сборник статии за “размразяването”, период, който започна с ерата на Хрушчов в СССР. Тогава сътрудничех на списанието на Съюза на писателите. Беше доста елитарно списание с известна свобода на тона. Можехте да дадете малко независима гледна точка, но разбира се, тя беше придружена от друга статия, която опонираше… Никой не смееше да напише за този сборник. Бях на 22 години, предложих да го направя аз, като разчитах, че нещата ще се развият добре.

 

На следващия ден на първа страница на вестника на Българската комунистическа партия беше публикувана статия срещу “Юлия Кръстева, продала се на капиталистическата хиена”. Баща ми видял тази статия и скрил вестника. Бояхме се от затваряне в един от онези лагери на брега на Черно море. Решихме да не казваме нищо на майка ми. И в продължение на месеци бяхме нащрек за подозрителни шумове в сградата. Радио “Свободна Европа”, радиото на американците, похвали моята статия: случаят ми се утежняваше! За едни бях ционистка хиена, за други - героиня. Разбира се, че не бях нито едното, нито другото. Това беше “идеологическа борба”. Останах свободна, вероятно защото нямах никаква политическа или синдикална дейност. И вероятно, защото бях преводачка на френски и руски език. Превеждах на Валдек Роше (лидер на френската компартия - б. р.) и на Юрий Гагарин и ги придружавах при пътуванията им… Тогава френското правителство при Дьо Гол реши да отпуска стипендии на студенти, за да разпространява френската култура. Говорех френски доста добре, бях го научила на курсовете в Алианса в София.

 

Четях вестника на Арагон, “Летр франсез”, и “Кларте”. Нахвърляхме се върху тези вестници. Впрочем, в “Кларте” видях за пръв път снимка на Солерс (Филип, известен писател, става съпруг на Ю. Кръстева - б. р.).Стори ми се много красив. Подготвях дисертация за френския нов роман, открит от мен чрез писанията на Арагон. Четях Сартр, Роб-Грийе и всички други благодарение на пратките на един френски комунист, близък до дисидентите. Вече смятах, че проектът за индивидуално освобождение и демокрация преминава през промяната на стила и езика. Приемах идеите на Маяковски и на съветските формалисти… С една дума, моят научен ръководител, който също беше по-скоро комунист дисидент, ми помогна да кандидатствам за френска стипендия. Тръгнах с 5 долара в джоба. Почти нелегално.

 

Чувствахте ли се “дисидентка”?

 

 

Ю. К.: Родена съм при този режим. Както цялото ми поколение, не бях изправена пред необходимостта от ориентири. Напротив, исках да размърдам всичко статично. Оттук и интересът ми към чуждите езици. Също така бях очарована от науките и от космонавтите. Ние всички искахме да избягаме. Когато Димитров умря и го балсамираха, това ми се стори отблъскващо. Исках да замина. Но не мислех да остана във Франция. Въпреки това, скоро стана ясно, че няма да извървя обратния път.

 

И не се връщахте в България между 1965 и 1989 г.?

 

 

Ю. К.: Филип Солерс и аз не получихме визи. “Те призовават за революция, те разпространяват Народното дело” (по това време Солерс и Кръстева са повлияни от маоизма - б. р.), бяха отговорили на Шабан-Делмас (премиер на Франция - б. р.), който подкрепяше нашето искане.

 

А след 1989 г.?

 

 

Ю. К.: Разочаровах се от България между 1989 и 2002 г. Върнах се, когато майка ми почина. Заварих пълен провал. Мафията беше завладяла всички територии. Никой вече не вярваше в нищо. Православието присъства в основните преходи на съществуването, раждането и смъртта, но не оказва никаква помощ във всекидневието. Православните страни не успяха да се опрат на живата духовност, на силата на социалното християнство, католическо или протестантско. Комунизмът се провали. Отделният човек е поразен от нихилизма и рухването на човешкото. Остава културата, но тя не е подкрепяна достатъчно…

 

Разговор на Катрин Трико и Арно Вивиан

Източник: e-vestnik.bg

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Това за кремирането на баща и не го разбрах

    27 Март 2018 21:41ч.

    И за панкреаса не го разбрах, и изобщо, за мен една надарена кариеристка, каквито бяха всички на времето, защото държавата образоваше доста добре и тя се е възползвала от всичко това.И се оказва, че не и харесва и демокрацията ни, но и ако е живяла по времето 1989 например, също нямаше да и хареса. Съжалявам за грубия тон, но ми писна от кариеристи, образовани и възпитани от държавата, за която реално нищо не са направили!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    27 Март 2018 22:00ч.

    Поучителен материал. И само затвърди убеждението ми, че дамата е приела да служи на родината за собствен интерес преди всичко. И в противоречие с ценностите на семейството си. С което искам да кажа отново и да подчертая дебело, че подобен род хора не мога да уважавам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • третото изкушение

    27 Март 2018 22:07ч.

    Това е по линията на идеологическата борба, другарю/-ко. Формата на водата, рийш ли. Легенди и митологеми. Тогава бяха правилните, сега пак са правилните.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Paste

    27 Март 2018 22:10ч.

    peshev27 Март 2018 21:04 Julia Kristeva) знакови думи, за какво ли не... "Аз се идентифицирам с френската култура и език. От 35 години говоря, пиша и сънувам на френски. Когато ме канят в чужбина на конференции, ме възприемат като образ на френското, дори на парижкото. Ала именно във Франция чувствам понякога да светва лампичката: "Тя не е от нашите." Разкъсана. И все пак френският се превърна в матерния ми език, а българският - във втори език... Често ми се струва, че малко по малко съм възкръснала в един нов език. Паметта за миналото бе пренесена на френски, на български аз умрях. Краят на анализа ми съвпадна с края на това превъплъщение. Започнах да пиша по-свежи текстове. КОГАТО чуждият език позволи да бъде обитаван от тялото ви, се създава СТИЛ... Майчиният ми език е отчасти изгубен. Запазила съм някои основни познания, свързани с изрази от ежедневието. Използвам ги, когато майка ми идва във Франция. НЕ предадох езика й на сина ми, защото НИКОЙ не говореше български в ОБКРЪЖЕНИЕТО ми и НЕ ИСКАХ частен код между него и мен. Когато българи ме канят на конференции, НЕ ХОДЯ, защото НЕ МОГА да се изразявам професионално на този език. Така че трябва да пиша на френски и да бъда превеждана. След това не разпознавам нито собствения си текст, нито майчиния си език..." http://www.online.bg/kultura/my_html/2149/c-tobe.htm

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вася Н. Илиева

    27 Март 2018 22:19ч.

    Кариерист - доносник. Това е входът към интелектуалната кариера в чужбина- аналогично на кариерите на децата на активните борци в България. Сътрудник на ДС-ключ и условие за израстване на мнозина 'звезди' като Кръстева. Не е вярно, а е манипулативно твърдението й: "Както цялото ми поколение, не бях изправена пред необходимостта от ориентири." 1. Няма 'цяло поколение'-тя не е от 'цялото' на клишираното мнозинство тук, а е от извадката на класиралото се с доносничество мацинство; 2. Необходимостта от ориентири беше императив, а не липса. Въпросът е кой как се е ориентирал-такива като Кръстева са се ориентирали с измени и капитализациите им в изгоди. Днес, друго твърдят, като мнозина 'демократи'- ментета: от Цецка Цачева през Плевнелиев до клетите Надка Нейнска и Меглена Кунева - индивидуално и типажно. Поради посочените само две причини интелектуланият ръст на Кръстева е завишен пропагандно. Без ДС - да я няма изобщо. Бях на срещата й в СУ, когато я направиха Доктор хонорис кауза: отгледано високомерие и предимство на достъпа до наука и информираност. Теорията й за толератността е добра компилация и е идеологизирана. Това е част схемата на кариерата й на успешен сътрудник на ДС. Проблемът е, че е не само за сметка на тормозени и дискриминирани не-комунисти и не-доносници на ДС - правило в социалните науки преди 1989, а и че след промените идва като ерудит - дисидент и критикар, без да има принос за реално раздвижване на 'статиката'. Типаж отново: интелигент от ДС, 'строител' на 'демокрация' и субективистичен критик на опитите ни да се изправяме без ДС: "Православните страни не успяха да се опрат на живата духовност". Да, сътрудник на ДС не е като Хана Аренд - да е чиста пред своите и за това да има правото да вади кирливите им ризи, напротив, гаври се с неверни оценки за духовност, с която няма нищо общо. Аналогично е и с по-скромни кариеристи - от БКП в 'демокрацията' - с или без 'Отворено общество'!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГУЦА от Биримирци

    27 Март 2018 23:49ч.

    Да, всичко си идва на мястото. Никой наистина не очакваше, че ще падне Стената. И доносниците не очакваха, че ще им отворят досиетата. И зависимостта на такива като Юлия Кръстева, особено интелектуалци с хомосексуални наклонности, си беше правило. Мърдане нямаше, особено, ако решиш да правиш кариера. Да не говорим, ако решиш да прескочиш нашенския Берлински дувар при Калотино. Между другото, едва ли на български е писан по-нелеп роман от "Убийство във Византия". Изабел Алиенде направи значително по-успешен експеримент в криминалния роман с "Изкормвача", макар това да не и е амплоато, но магьосницата на словото Алиенде е друго ниво (явно Юлка е била хвърлила око на Анна Комнина, само дето е закъсняла с бая доста столетия). За така нареченото хрушчовски "размразяване" от 60-те, хич да не отговорим. Изцепки в стил Иля Еренбург, в наше време, говори за доста извратени представи за понятията свобода и демокрация. Разочарование с дата България 1989-2002 ме изпълва също с питанки. Ама ако разочарованието е приключило по време на управлението на Мадридския мухльо, май пак нещата си идват на мястото. Кагебистките фликове няма ка да не се поддържат. За бащата Юлия Кръстева съжалявам. Може и да е имало умисъл, но когато агенти на ДС говорят за световни конспирации, нещо съчувствието ми охладнява. А това, за "операцията на стомаха" е смехотворно. "Незначителна" операция на стомаха ? Няма такова нещо, да бъркаш в корема си е доста сложна работа. Вероятно пациентът е имал рак на панкреаса (задстомашната жлеза) и то не в ранен стадий (тогава кауза пердута). Операцията несъмнено е била PPPD - операция на Whipple . Сега германците я правят перфектно, при това с цената да "икормят" сума ти карантия (панкреас, жл.мехур, стомах, дванайсетопръстник и не само).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Разочарование

    28 Март 2018 0:07ч.

    Мислех, че Юлия Кръстева е работила за родината си, но след това интервю силно се съмнявам, че е така. Оставям настрана нейните лингвистични и научни работи, чиято стойност е безспорна, но ме впечатлиха някои битови неща - разбираема е мъката от загубата на баща, но що за глупост и лъжа е казаното от нея - "Но това искане (да купи гроб за баща си) беше отхвърлено от властите, които позволяваха САМО погребения на комунисти от страх от религиозни събирания. Така че баща ми беше кремиран". Не зная какъв е нейният случай, но твърдението, че властите позволявали само погребения на комунисти, е абсолютна лъжа. След тази лъжа, мнението ми за Ю. Кръстева рязко се промени в негативна посока - вече очаквам, че ще изкривява истината и по други въпроси. По същия начин почувствах омерзение от лъжите на режисьора Теди Москов, който заяви по една от телевизиите - "Преди 1989 г. който слушаше западна музика го убиваха". Като зная, как денонощно слушах западна музика, имах плочи и записи, ходих на концерти на западни групи, на Тина Търнър, Рей Чарлз и др., а на тогавашния бул. "Руски" имаше Студио музика, където слушах Арета Франклин и др. американци, учудвам се как не са ме убили властите преди 1989 г., ако се вярва на такива като Теди Москов. То бива манипулации, но чак пък толкова! Относно българския език, който престанал да бъде матерен за Ю. Кръстева и даже не научила сина си на него - да си спомним за големия интелектуалец и родолюбец Петър Увалиев, който живя по-дълго време отколкото Ю. Кръстева в чужбина, но говореше великолепно родния си език и да прочетем отново неговото прекрасно есе - възхвала на Българския език. Сравнението се налага неволно и не е в полза на Ю. Кръстева.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руди

    28 Март 2018 1:05ч.

    Перфектен събирателен образ на интелектуалстващия негодник! Сред оная дружинка има само един учен - Ролан Барт. Останалите са дребни имитатори, надничари и обикновени лунатици. А женицата си е чисто луда, ама пак бива, ако това и е било прикритието... Вижте само 2 момента от интервюто! В първият, Кръстева е антистатик (По-възрастните може да си спомнят за един безсмислен каиш, който се влачеше отзад на Москвичите и Жигулите, да обирал статичното електричество.), с интерес към чуждите езици, очарование от науката и космонавтите, и всички искали да избягат, обаче балсамирали отблъскващо умрелия Димитров и тя отишла във Франция, дето не мислела да остава, ама скоро и се изяснило и пр. Само че, неясно защо втъкнатият там Димитров, умира седмица, след като мадмоазел Юлето навършва осем годинки! Какви Алианси, какви космонавти, каква динамика на статиката в Сливен? Щурането из времепространството и наглите и лъжи, забъркват невъобразима каша от болници - убийци, липсващи конци, дуоденални експерименти на ЩАЗИ, кремации, твърда валута, меки череши, черноморски лагери, Маяковски, маоисти, формалисти и Митеран. Между другото, смелият студент на срещата с Митеран и Живков в "амфитеатъра", сто на сто е бил "десидентът - комунист" Роско Десибанов! Малко преди да развее тапета... А кой в 1965 г. имаше долари и паспорт, та да замине "почти нелегално" във Франция? Вторият монент е "живата духовност, на силата на социалното християнство", което било католическо и протестантско, естествено! А безсилното, мъртводуховно Православие, присъствало само в "основните преходи на съществуването, раждането и смъртта"! Дрън - дрън! Преходът от раждане към смърт, се нарича живот. Съществуването е живот, смъртта е отсъствие на живот, следователно - несъществуване, а не преход на съществуването. Госпожата, освен на френски, сънува и наяве. Напоследък практикува и психоанализа. Логично, повлияла е решаващо върху формирането на Джуди - Икономката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Които са били сътрудници на ДС имат

    28 Март 2018 6:31ч.

    стандартни фурмуляри които задължително попълват за всички от своето обкръжение за които донасят на ДС и оттам пък филиала ДС препредава всичко абсолютно на КГБ в Москва- Така например редица сегашни дипломати са докладвали задължително за всички техни приятели какво ядат, кога серът, кога ебът, кога имат диярия и всичко до най-малки подбробности, за да има достатъчно информация, ако един ден Кремъл реши да ги напръска с новичок или да им сипе плутони да знай къде да им сипе и кога са срали преди тва , или пък ако им дадат да ебът с арсеник в шундата на някоя проститутка тогава да знаят какво да сипят

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментар.

    28 Март 2018 9:09ч.

    От статията и коментарите под нея се налагат няколко логични извода: 1.) Горката женичка с много „изнасилени“ факти създава мита на славата около себе си. Представяте ли си я без него – гола, ми така, без него (мита на славата) е гола вода и пълна трагедия. 2.) За доносниците в ДС – да както с всичко и всички: някой са работили за нашата страна, а други за себе си, а трети за други страни – един само пример даден от един български 100 годишен дипломат в интервю по БНТ. Ами сега – дали има някой който да работи за България???!!! 3.) За титаните на българщината, някой споменава Петър Увалиев, а друг плевнелиев – какъв контраст, какво чудо. За срам на страната ни последния често го показат тук и там – ужас!!! 4.) Вместо заключение – Боже пази България!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стигнах до върха,

    28 Март 2018 9:11ч.

    дето само комунисти можели да бъдат погребвани. По-нататъшните ѝ върхове не ме интересуват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Леле...

    28 Март 2018 9:32ч.

    ...да му прости Господ на това нещо! Дали във вселената на структуалистите бивши маоисти и настоящи агенти съществува понятието Покаяние! Халал да са им на западняците подобни "интелектуалци"!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пълен турулю-гювеч, клише след клише, но...

    28 Март 2018 9:39ч.

    ...за сметка на това пошло и елементарно напълно в стила на структуализма. Комерсиално и вулгарно, според очакванията на западния читател.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    28 Март 2018 9:42ч.

    Вася Н. Илиева, ГУЦА от Биримирци, Руди, хареса ми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уважаеми, Дами и Господа,...

    28 Март 2018 9:45ч.

    ...та това не е ли астралната сестра на КриСталина!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да, изтрихте ме/

    28 Март 2018 10:25ч.

    Но в много случаи реагирам интуитивно. Жената си е уредила личния живот, нищо повече. Да, родена в Сливен, типична представителка на белогвардейското малцинство в Сливен, интелектуалка, абмициозна, упорита, и, и какво от това? Аман от гордост, гордеем с тоя, гордеем се с оня. Сливен е родил човеци, които са дали много за България, не само госрдост. И пак да повторя, нашето образование е било на един невероятен връх и тази жена е черпила със шепи от него. Ако се беше родила във Франция, едва ли щеше да е това, което е. ................ Затова пък демокрацията унищожи достоянията на един строй, който идейно е на висота, но кариеристи без дух няма как да го развият и по естетсвен начин системата рухва. ............... И физиономията на Юлия Кръстева определено е смесена, нетипично сливенска. Има нещо аристократично, което не идва от Сливен и не идва от Франция. А за ДС изобщо не е интересно. Видяхме висотата на ДС, карисристи в по-голямата си част, продадоха България на себе си и унищожиха държавата на народа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАТРИОТ

    28 Март 2018 10:35ч.

    Оказа се, че през годините т.нар. десиденти, изявяващи се като големи патриоти, живели в някоя европийска страна, са отявлени десари. Те най-смело критикуваха системата. Щеше да бъде интересно, ако тези документи бяха извадени преди награждаването и в Софийския университет.Как ли щеше да реагира нашият "елит"?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    28 Март 2018 10:53ч.

    Винаги ми е било смешно като се критикуват десарите. Все едно сега не е същото само, че се донася на Козяк 16.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ха ха

    28 Март 2018 11:20ч.

    Темата тук е ДС и патриотизмът на Юлия Кръстева. Когато дойде ред на борците с ФАЩ, които работят за Козяк 16, ще ги коментираме и тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • О, неразумний ..., поради що се срамиш ...

    28 Март 2018 11:30ч.

    "През 1963 или 1964 ... Бояхме се от затваряне в един от онези лагери на брега на Черно море". Лагерите се наричаха курорти и и затварянето в тях сигурно е било голямо наказание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    28 Март 2018 12:08ч.

    И каква е разликата в манталитета на един доносник на ДС и довосник на Козяк 16 ? Никаква.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    28 Март 2018 12:20ч.

    Помня го, страшно беше. С десетки хиляди изгаряха под безмилостното слънце, пясъкът проникваше навсякъде, видиш ли да се развява червеното знаме, значи пак са ти забранили да влезеш във водата като свободен човек. И агенти на Балкантурист навсякъде. Редовно цакаха с топла бира. А накрая успелите да се измъкнат, се прибираха без пукнат лев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба Катя Мавродиева

    28 Март 2018 23:14ч.

    Дааааа. Хубав материал за размисъл. Да забравиш родния език? Какво е това ? Суета? Превземки? Оставям останалото... И коментарите са много интересни. " Аз съм над всички вас, простосмъртните" - тъжно е да се четат такива статии. И да питам още нещо. Кой можеше да пътува през онези години така свободно и да разполага с валута? Когато човек си продава душата на дявола не бива да се пременя в ангелски бели одежди. И защо ли? Съвестта, колкото и да е притъпена,все ще го спохожда през нощите, и ще го пита-разпитва каквигиевършил и в името на какво?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    29 Март 2018 17:35ч.

    Четох го до оня ред, където твърди, че през 1989 година в страната ни нямало хирургически конци! И реших повече да не си губя времето с глупостите надолу! Изхабих цяла минута от безценния си живот. Няма да се повтори с материал за тази личност. Дано и вие сте направили така!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 123

    31 Март 2018 10:01ч.

    Кръстева е прехвалена интелектуалка, чието творчество не създава нищо съществено. Повлияна е от левичарско-прокитайско-маоистки течения, които навлизат благодарение на пренасищането на хората на Запад от много културни продукти. Това е своеобразно културно извращение, някакъв духовен разврат, както има хора, които стават хомосексуалисти, защото са опитали всичко в секса. Така е и в духовната сфера. А сега се оказва, че Сабина не е била толкова духовна, а си е правила сметката добре с органите на ДС, иначе щяха да я водят досега "невъзвръщенец".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • малките лъжи на г-жа Кръстева

    01 Апр 2018 9:57ч.

    1. Бащата е кремиран защото е масон; 2. През 65г.вече няма разведряване, на власт е брежнев. А Юлия маоистка и на барикадите през 1968 в Сантер; 3. Доста надценена като интелектуалка-по скоро левичарка; кой и как ще я пусне с 5 долара за Франция. С какво се е издържала. Значи отива при познат. ОТ ДС.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • от Франция

    03 Апр 2018 12:21ч.

    Кръстева е позната само в левите интелектулни среди, близки до Митеран. Заемала е добри служби, удостоена с ордена на Почетния легион. Много сложна за четене и за слушане. Френският й е все пак с лек български акцент. Канеха я преди по радио и телевизия, за колорит според мен, изглежда много високомерна и далеч от слушателите си. Мисля, че не е обичана сред интелектуалците. Подреден личен живот, охолен, буржоазен. Във Франция буржоазията не се смесва с другите социални слоеве. Ако е с леви идеи е червена буржоазия. Богата и охолна, но дискретна и лицемерна. Твърдо пазеща привилегиите си. Нагажда се според управляващите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    03 Апр 2018 17:07ч.

    Нито българка в България, нито французойка във Франция! Има един дълбоко спотаен срам, че е българка и през целия си живот е искала да покаже, че е по-французойка от французите и е по-аристократка от аристократите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • удар

    06 Апр 2018 22:33ч.

    Нов удар за комунистите в България...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вики Емилова

    08 Апр 2018 22:58ч.

    "Когато Димитров умря и го балсамираха, това ми се стори отблъскващо" Какво ли е преживяло горкото 8 годишно дете! И как точно е преминала "полулегално" границата с 5-те си долара? Без паспорт, без разрешение от паспортното, без изходна виза, маскирана като пощенски гълъб? На французите може, но не на нас, които помним!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ален Делон

    10 Апр 2018 4:49ч.

    И само френски да говори ,франсетата знаят от къде идва и винаги ще си имат едно наум. И ние знаем много добре как се излизаше на Запад да "учиш" по онова време.Втори Георги Марков ,но във Франция и в пола.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Юлиан Кръстев

    11 Апр 2018 11:02ч.

    Еми нормално, с разкриването на досието лъсна в цялата си прелест една дисидентка, която някои десни франкофони у нас поставяха на пиедестал. Крайно време беше да разберем, че идолите ни от началото на промените не са това, за което се представят. Една застаряла лелка, защитничка на кухата западна джендъристка философия, която е в ужас, че й се срутва репутацията и лъже и маже, за да се оправдае. В действителност е ясна за всички нас, и да се съди, няма смисъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    12 Апр 2018 14:52ч.

    Тази госпожа е наговорила изключитени простотии. Нямало хирургически конци в България и само комунисти можело да бъдат погребани. Не четох повече. И това ми бе достатъчно. Изглежда идиотщините са присъщи на служители на ДС от онова време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи