Хю Грант: Единственото правило, което управлява Холивуд, са парите

Британският съблазнител се завръща във филма на Стивън Фриърс “Флорънс Фостър Дженкинс”. В тази чудесна комедия, в която се смееш толкова, колкото и плачеш, той е много убедителен в ролята на съпруга на богатата оперна певица, която с фалшивото си пеене стига чак до “Карнеги Хол” и чиято истинска история вече вдъхнови френския филм “Маргьорит” на Ксавие Джаноли. Партньорката му във филма е внушителната, веселяща и трогателна Мерил Стрийп. 

В живота Хю Грант е същият Хю Грант като онзи от екрана. Същият син поглед, същото поведение на джентълмен и същият маниер, с който маха кичура, паднал на лицето му. С тази разлика, че днес Хю Грант е петдесет и няколкогодишен, вече е баща на четири деца от две млади жени, едната от които, Анна Елизабет Еберщейн, е жената, с която живее сега.

- Защо приехте тази роля? За да видите как Мерил Стрийп пее фалшиво, заради впечатляваща сцена с танца ви или заради удоволствието да носите смокинг?

- Очевидно, за да нося смокинг! (смях) 

- Изглежда сте се готвили в продължение на година…

- Да, работата с Мерил Стрийп и Стивън Фриърс ме изнервяше. Казах си: по дяволите, трябва да се справя. И направих много повече проучвания от обикновено за героя си, прочетох кореспонденцията му, личните му дневници.. Винаги съм имал ниско мнение за актьорските си умения. Но наистина трябваше да се размърдам, иначе щях да изглеждам като идиот.

- Беше ли шок за слуха първият път, кога Мерил Стрийп пя?

- Целият успех на филма идва от нейното изпълнение. Трябваше да бъде смешна, а тя е просто гениална. Звучеше истински, също като Флорънс Фостър Дженкинс, която е била убедена, че пее божествено добре. Така че беше вълнуващо. 

- Трябва ли да си добър актьор, за да се въплътиш в лош?

- (Смях) Не. Но аз досаждах на Стивън Фриърс да вземе предвид тази черта на моя герой Сейнт Клер. Не исках да го свежда до карикатура на благ англичанин, защото това е много досадно. Той е бил неуспял актьор, доста отчаян, незаконен внук на английски аристократ… Бил е беден. Имал е шанса да срещне милионерка и дори и в началото във връзката им да е имало лични интереси, между тях е имало и много нежност.

- Героят ви е разкъсан между две жени, една млада и една, която е достатъчно възрастна, за да бъде негова  майка. Какво мислите като човек, който е срещал тонове психолози?

- В живота често сме изправени пред избор между любовта и някой, който е от нашата кръв, и често сме склонни да изберем второто.

- Можете ли да обичате две жени едновременно?

- Напълно! Формите на съжителство на влюбените като цяло стават все по-сложни. И приемат най-странни форми. Намирам това за очарователно. Моногамията и стандартът “брак-две деца” от 50-те г. вече са стара история. Доволен съм от това. Тези модерни форми са по-съвместими с щастието.   

- При вас получава ли се?

- Да, аз мога да бъда конформист в тази област.

- Сигурно животът ви напълно се е променил, откакто сте баща?

- Бащинството ме прави истински щастлив, дори и да е изтощително. Но е сладко.

- Какъв баща сте?

- Не съм сигурен, че има няколко модела да бъдеш баща. Аз съм по-скоро симпатичен. Не съм дистанциран като някогашните бащи, но най-вече не съм хипер-родител. Това би ме поболяло. Има родители, които напълно изоставят собствения си живот, за да се посветят изцяло на децата си, това е ужасно. А училището го насърчава. Очаква се да ги придружаваме на училищните излети, да правим палачинки за училищния празник, гадост. Можем да ги обичаме, без задължително да сме женени за тях! Това не ми се струва очарователно и е лошо за хлапетата. Вие имате ли деца? На колко години са? Добре ли изглеждат?

- Да, за моя голяма изненада, защото винаги съм си казвала, че съм нула като майка.

- Обожавам хората, които казват това (смях).

- Вашите деца какви са?

- На тяхната възраст човек не знае какво ще излезе по-късно. Едното от тях има вид на психопат. Той е мил, после изведнъж започва да удря и да хапе другарите си. Там, където живея в Лондон, има много французи, и онзи ден той захапа едно малко французойче в парка, беше смущаващо.

Хю Грант и Мерил Стрийп във "Флорънс Фостър Дженкинс" 

- Все още ли играете голф?

- Не и съм много горд с това. Все едно съм спрял кокаина. Това са вече 12 г. от живота ми, но когато вървя покрай игрище за голф, се чувствам “чист”. В замяна на това, започнах да се занимавам със състезателни коли. Това трябва да е кризата на средната възраст. И си строя къщи. Трябва да има къде да настаня тези деца. 

- Колко недвижими имота имате?

- Имам една бивша, майката на децата ми, която живее в една къща и т.н. С една дума, всичко е сложно. Добрата страна на нещата е, че ще започна отново да колекционирам картини. Бях спрял, защото къщата ми беше пълна. Ще трябва да напълня и другите. 

- В киното по-добре ли се справяте с паническите атаки?

- Тук нищо не се е променило. Имах една по време на снимките на Фриърс. Той предложи много любезно да отложим снимките за друг ден. На следващия ден нова паническа атака. Отложихме. Нова атака. Нямаше край. Но това е нещо много разпространено, дори спортистите го преживяват, те го наричат хипервентилация. Това е сякаш ви помоля да вървите пред мен, докато ви снимам, и изведнъж вие вече не знаете как се прави това.

- При писането също ли блокирате?

- Преди години започнах роман, който се развива в един багажник на автомобил. Но там се запънах, загубих ключа към багажника. Странно е, винаги съм си казвал, че няма да бъда напълно щастлив, ако не започна да пиша, но това е пълен неуспех. В действителност, аз се страхувам да го завърша, за да не го намразя аз и всички останали. Но тази книга е сякаш имам тераса в апартамента си. Дори и да не ходиш никога там, е важно да я имаш.

- Всички харесват Хю Грант, особено жените. Срещали ли сте досега някой, който ви мрази?

- Не се заблуждавайте, аз съм мразен! От шефовете на английските таблоиди, срещу които водя юридическа битка от пет години. Успяхме да променим закона, но правителството не иска да го приложи, защото се опасява, че това ще настрои собствениците на вестниците срещу него и те ще поведат кампания по очерняне.

- Интересувате ли се от феминистките речи на актрисите, които искат равно заплащане?

- Не съм ги следил много. А опитът ми не ме е направил особено чувствителен към този проблем, защото съм снимал главно с много известни актриси, които имаха голям успех, печелеха много пари и царуваха в Холивуд, като Джулия Робъртс, Сандра Бълок или Сара Джесика Паркър. Но съм сигурен, че има много актриси в това положение. Единственото правило, което управлява Холивуд, са парите. Там никой не заговорничи срещу жените или чернокожите, ако носят печалба. Това е кучешки свят, носи много несигурност на актьорите, но знаеш с какво си се захванал. 

- Изкушен ли сте да режисирате филм?

- Аз съм твърде зает, дори не успявам да отговоря на имейлите си. Но когато къщите бъдат построени, децата са добре, правителството направи това, което казвам, и всички са щастливи, ще си наема хотелска стая и ще напиша сценарий.

Превод от френски: Галя Дачкова