Живко Георгиев: В ГЕРБ един мисли, а другите мислят като него

<p><strong>Г-н Георгиев, кой е най-успешният български политик след 1989 г.? Взимам повод от категоричната оценка на Румен Петков за Георги Първанов и тези хапливи медийни жестове, така характерни за надпреварата между премиер и президент.</strong></p> <p>Вълненията около този тип номинации са ми малко странни. Успешността не се мери само с рейтинги, които отгоре на всичко са доста динамични за такъв дълъг период. Най-успешните политически фигури в крайна сметка ще се окажат онези, които зареждат обществото с необратими позитивни промени. Най-дефицитното в общественото ни развитие е, че не усещаме достатъчно примери за необратимост. Всичко е така лесно обратимо, така лесно се случват регреси, връщания назад в една или друга сфера. Непрекъснато наблюдаваме ревизиране. Всеки започва отначало, всеки преоктрива света, и то обикновено при стартиране на мандата си, когато е най-малко подготвен. Така че най-успешни са онези политици, които създават устойчивост в позитивните промени и биват приети от широката публика като почтени политици.</p> <p><strong>Така е по дефиниция. Отнесете това към реалната политическа сцена и действащите в годините на прехода политически персонажи. Забелязвате ли такива, на които бихте приписали тези качества?</strong></p> <p>Трудно ми е да намеря, може би ми липсва нужната времева дистанция. Безспорно по критерия устойчивост Първанов направи едни от най-сложните неща в новата българска история. Той успя да трансформира БСП от една носталгична партия, отчуждена от евроатлантическите интеграционни процеси, в нещо достатъчно различно. При това и самият той извървя съответния път. Сега съм сигурен, че с времето ще намерим повече основания да запомним с добро и Иван Костов, който не ми е от любимите политици, но безспорно в тежък момент се оказа на място и успя да реализира такива промени в областта на икономиката, които след това вече дадоха плодове. Костов успя да се държи мъжки в най-трудните времена. Неговите провали са в по-спокойни социално-политически ситуации. Иван Костов получи едно икономическо и социално наследство, което беше несъизмеримо по-тежко от сегашното, но не се занимава две години с описание на това тежко наследство. Сигурно с времето ще намерим добра дума и за други политици, може би и за Бойко Борисов, ако обаче станем свидетели на определен тип промени в собственото му поведение и в поведението на ГЕРБ и най-вече ако видим факти. Ако не се окаже, че нещата се случват само в сферата на вербалното, само в PR пространството.</p> <p><strong>Кои са необходимите промени в поведението на Борисов и ГЕРБ, за да бъдат постигнати ефектите на необратимото полезно действие?</strong></p> <p>Ако правителството на ГЕРБ успее да редуцира предпоставките и практиките, които обобщено наричаме корупционни, ако успее да свие влиянието на организираната престъпност, ако успее да прекърши тенденцията към олигархизъм, ако се опази от авторитарните тенденции, то това биха били беспорно позитивни тенденции. Ще отпадне подозрението, че наблюдаваме реваншизъм или властнически отговор на високите обществени очаквания за възмездие и за твърда ръка. Но това е най-големият кураж на един истински политик &ndash; не да върви след обществените очаквания, а да ги премоделира в някакви по-европеидни форми.</p> <p><strong>Смятате ли, че Борисов има този кураж? Виждате ли знаци за подобна решимост, за скъсване с тенденцията на олигархизъм и авторитаризъм? </strong></p> <p>Засега не виждам. Множат се впечатленията, че тенденцията към авторитаризъм е жива и доминантна.</p> <p><strong>Дали ГЕРБ има политически ресурс да надмогне тази тенденция? </strong></p> <p>Вътре в рамките на ГЕРБ не го виждам поради някои конструктивни дефекти в партийното строителство на тази партия, дефекти в рекрутирането на т.нар. политически елит. По-скоро виждам стремеж на основните ключови фигури в правителството да подражават на поведенческия стил на Бойко Борисов. В някои случаи това изглежда убедително, а в други става смешно и широката публика го усеща. Очевидно това не е стилът на Симеон Дянков. Не мога да повярвам, че това равнище на възпитание, което лъха от изявите му, е получено в американските университети или в Световната банка. Някой му е подшушнал, че това е успешният тип поведение в България. ГЕРБ не е партия на идеите. Не виждам ясно артикулирани програмни цели, каузи и ценности. Най-вероятно различни мотиви и жизнени стратегии са довели тези хора до ГЕРБ. Това, което виждам, е, че един мисли, а другите мислят като него. Самата партия е много авторитарно конструирана. Не само в една партия, във всеки един контекст, когато всички мислят по един начин, никой не мисли достатъчно. Това е правило.</p> <p><strong>Като изключим медийните жестикулации, които очевидно са подражателни, как оценявате професионалните качества на тези хора? </strong></p> <p>Поради това, че техните изяви са преди всичко медийни засега, леко безотговорно би било да се ангажирам с оценки. Проблем е, че една голяма част от тях нахвърлят някакви намерения, а след това се оказва, че се случва нещо друго. Това непрекъснато допитване и съгласуване с премиера не ми се струва здравословно за интелектуалния капацитет. Обещават се реформи, които в много съществени елементи са недомислени. Отгоре на всичко, не съм сигурен, че точно това, което се говори, ще бъде реализирано. По-масовият недъг е тотална липса на визия за регионалната политика на страната, за селското стопанство и пр. За мен това е индикатор, че има проблем с интелектуалния капацитет. Ако липсват подобни стратегически решения, ще живеем в ситуация на непрекъснати кризи. &bdquo;Хубавото&rdquo; на това положение е, че премиерът ще има достатъчно много възможности да бъде арбитър-пожарникар при възникващите казуси. На всички останали ще оставя поддържащата роля на лошите, които трябва да бъдат наказани или коригирани.</p> <p><strong>Липсата на визия и интелктуален капацитет ли е причина за гръмоотводните публични изяви? Има упреци, че министрите умишлено насочват общественото мнение към по-безопасни посоки. </strong></p> <p>И двата фактора ни помагат да разберем защо наблюдаваме това, което наблюдаваме. Убеден съм, че рано или късно правителството ще бъде принудено да премине към по-съсредоточен и по-интелектуално обременен стил на работа. От 1 януари и навлизането на икономическия цикъл в координатната система на новия бюджет обяснителният модел с наследството все по-слабо ще работи. Все пак мисля, че този обрат, от който би спечелил и ГЕРБ, трудно може да се случи, ако няма натиск върху правителството.</p> <p><strong>Откъде може да дойде този натиск при липсата на партиен и на медиен коректив?</strong></p> <p>Комфортът не може да бъде траен. Иначе натискът ще се случи в много по-неблагоприятен контекст за самото правителство. Иронията на историята е, че сметката се предявява обикновено в най-неблагоприятния момент, когато най-малко можеш и си в състояние да платиш. Естествено е да очакваме такъв коригиращ ефект от двата типа парламентарно присъствие, различно от ГЕРБ &ndash; от опозицията и от подкрепящите съюзници.</p> <p><strong>Този обяснителен механизъм през наследството продължава да е действен и приоритетен в публичните изяви на правителството. Разбира се, оценката, която обществото даде на тройната коалиция по време на последните избори, е категорична. Проблемът е в липсата на автентична информация за оставеното наследство, в това произволно лавиране с числата &ndash; в началото се говореше за 2,5 млрд. лв. дупка в бюджета, а наскоро премиерът заяви, че дефицитът е от порядъка на 6 млрд. лв. </strong></p> <p>Тези оценки на едро най-много ме ядосват. Направете един обикновен разчет и вижте какво се говореше през последните месеци. Между милиард и половина са източени от ДДС, над милиард от контрабанда и пропуснати плащания по акцизи, безспорно милиарди, неусвоени от еврофондовете, милиарди разхищения от неефективни харчове, сива икономика, корупция и пр. Сумирайте всички тези милиарди и погледнете новия бюджет. Не е далеч от разума да направим една проста съпоставка. Ако всички тези милиарди престанат да изтичат и се влеят в приходната част на бюджета, цяла година България би могла да съществува, без икономиката да работи. Аз не ги откривам тези притоци в приходната част на новия бюджет. Тези практики вече са обявени за несъществуващи. Защо тогава постъпленията ги няма в приходната част на бюджета? Това са милиарди, а имаме един постен бюджет със същата структура като предишните. Това ме кара да мисля, че или на едро са размахвани стойности с предизборна цел, или никой не се кани да прибира тези пари, защото те са сериозен ресурс. Те са много лошо нещо, когато си в опозиция, но когато си на власт, са полезен инструмент, един от бонусите. Третият вариант е, че не можем да ги приберем. Разбира се, липсата на реален дебат върху бюджета остави тези разминавания леко невидими. Всички се юрнаха към разходните части. Освен това тепърва ще видим какво ще се случи с финалните резултати от акция &bdquo;Ревизия&rdquo;. Аз съм скептичен. Безспорно акцията изигра функцията си на мощен PR. Не знам юридически до каква степен всичко това би могло да бъде защитено, но при нашето равнище на правово съзнание липсата на наказание ще бъде спокойно и с лекота отиграно със заучените фрази &bdquo;ние ги хващаме, те ги пускат&rdquo;.</p> <p><strong>Липсата на дебат за бюджета е симптоматична за липсата на ярка алтернатива и на истинска опозиция.Стигна се дотам президентът да бъде определян като единствена опозиция на управляващите. Дали обаче неговите критики са съществени и принципни, или медийният двубой между Първанов и Борисов е изцяло режисиран от рейтингови боричкания и мерене на мускулите? </strong></p> <p>Аз не знам дали точно тези критики са най-полезните за обществото. Аз лично бих предпочел критиките да не идват само от политически заинтересувани среди и институции. Там всички критики лесно попадат в обяснителния модел &ndash; нормално е, защото са противници. Бих желал да има повече критицизъм в медиите, но състоянието на медиите в момента е отчайващо от тази гледна точка. Бих желал гражданското общество, социалните групи да бъдат по-критични. Авторитарните тенденции при управляващите сами по себе си не биха носили нищо особено рисково, ако имаше силна опозиция, ако имаше силно гражданско общество и независими медии. Те са плашещи с това, че няма въздържащи фактори. Това извежда в толкова активна позиция &ndash; на базата на всеобщото ръкопляскане &ndash; президентската институция. Това се случва поради немотата и мълчанието на останалите. Освен това е добре да се пробва търпимостта към критики от страна на управляващите. Засега крехките опити да се пробва тази търпимост показват нетърпимост. Това е най-кратката констатация. Реакциите са учудващо болезнени, което няма как да бъде разчетено по друг начин освен като неувереност и слабост. Все пак вярвам, че първо медиите ще се еманципират. Не виждам кой друг.</p> <p><strong>Но на същия медиен комфорт в голяма степен се радва и президентът. Наскоро той оповести бъдещите си планове и не отрече възможността да създаде нов политически проект вляво. </strong></p> <p>Това, в което Първанов изглежда най-сигурен и най-често повтаря, е, че не вижда себе си в БСП. Аргументите, които дава, са правдоподобни. Не може осем години да играеш ролята на надпартиен и след това отново да си върнеш качеството партиен. В това има непоследователност. Поради което аз се съмнявам, че той вижда бъдещето си като партиен лидер на някаква друга партия.</p> <p><strong>Затова ли обвързва плановете си с граждански структури?</strong></p> <p>Това не е лишено от някаква прозорливост. Та дори и ГЕРБ по подобен начин стартира биографията си. Най-вероятно ще е това. До каква степен то ще е успешно и в какъв точно формат, това не мога да определя.</p> <p><strong>Може ли гражданската структура да бъде приемливо поле за изява на човек, който има самочувствието, че е основен фактор в политиката? Примерът, който давате с ГЕРБ, е красноречив. </strong></p> <p>Първанов няма да се стреми към позицията на лидер на политическа партия. Това едва ли е актуален проект. Той е историк и проявява склонност да се учи от грешките на другите. Може би вижда в логиката на развитие на политическия живот в България неперспективност на нови политически проекти в партиен формат. Обществените движения не са по-слаб актьор от партиите в една развита европейска демокрация.</p> <p><strong>Но в една развита европейска демокрация.</strong></p> <p>Рано или късно ще станем. Още повече, че алергията към партиите е силна. Дори и към ГЕРБ като партия няма свръхочаквания. Там всичко е персонифицирано.</p> <p><strong>Смятате ли, че БСП има потенциал да бъде лява алтернатива на управляващите, да продуцира истински дебат и опозиционен отпор?</strong></p> <p>БСП безспорно е в трудна ситуация. Има проблем с имиджа, проблем с идеите, проблем с организационния капацитет, проблем във връзката с електората, с идентичността, със съюзника. Тя още дълго време ще носи негативите не толкова от самото си управление, колкото от интерпретацията, която това управление получи благодарение на ГЕРБ. Управляващите достатъчно умело вадят всякакъв тип дискредитиращи новини. Там очевидно има някой, който владее дизайна на този тип кампании. Дори да прави някакви радикални реформи, да извади коренно нови лица и пр., БСП няма как да излезе бързо от това положение. Това обаче, което не е особено умно от страна на управляващите, е, че превключиха към стилистиката на антикомунизма &ndash; уж случайно или неслучайно изтървани фрази за забрана и пр. Това ще провокира спиране на процеса на разпад на равнище електорат и нов процес на консолидация, независимо от това какво се случва на равнище елит на БСП. Анти-БСП стратегията на ГЕРБ беше по-успешна, докато се стреляше главно по елита. Сега с новия си стил ГЕРБ по-скоро ще започне да консолидира БСП. Винаги така се случва в нашата най-нова история, че без помощта на управляващите рядко възникват техните алтернативи. Кой създаде ГЕРБ? До голяма степен тройната коалиция. Всички управляващи по някаква закономерност рано или късно включват машината по създаване на врагове. И сегашните тръгват по същия път.</p> <p><strong>В този смисъл т.нар. стара десница или партньорите на ГЕРБ от Синята коалиция са в доста по-неизгодна позиция от БСП. Всъщност те и сами се отказват от присъствие и идентичност &ndash; имам предвид последните избори в София. </strong></p> <p>Позиционирането на класическата десница е най-уязвимо. Не знам какви шансове има тя да участва в реалното управление. Публични шансове не виждам, освен ако има някакви скрити договорки. Но скритите договорки решават някакви частни проблеми &ndash; пращаме лицето Х или Атанас Атанасов в &bdquo;Информационно обслужване&rdquo; например. Това е неперспективна форма на участие в управлението. Не виждам как те ще се превърнат в ценътър на привличане на недоволните. Поради липса на друга алтерантива недоволните ще се групират по-скоро около реалната опозиция, каквато БСП би могла да стане. Ако тя не стане, ГЕРБ ще я направи. Управляващите моделират. Големият проблем е, че освен лошото позициониране представителите на старата десница сериозно губят и сериозно са обезкръвявани от новата десница и от ГЕРБ. Те губят и от експертизата си. Има риск накрая просто нищо да не им остане. Говоря за СДС и за ДСБ. Там продължава да има обременености. Освен това ГЕРБ се отнася много ревниво към всеки опит на партньорите си да демонстрират идентичност и характер. Това е знак, че от ГЕРБ можем да очакваме доста изненади &ndash; шантаж с предсрочни избори, шантаж чрез активни мероприятия, компромати и пр.</p> <p><strong>До каква степен шантажът с предсрочни избори би проработил? Наблюдавахме един невероятен отлив на активност по време на местните избори. </strong></p> <p>Колкото повече време минава, все по-трудно ГЕРБ ще шантажира партньорите си. Едни предсрочни избори може би биха били заплаха за някои от по-малките парламентарни групи в момента, но с времето те няма да са така сигурно обещаващи абсолютно мнозинство и на ГЕРБ. При едни предсрочни избори трудно ще наблюдаваме такава избирателна активност като на редовните преди няколко месеца. Този аргумент ще работи, докато партньорите вдясно са безлични, ще работи, докато ГЕРБ е близко до пика си. А това няма още дълго да е така.</p> <p><strong>Казвате, че партньорите на ГЕРБ от Синята коалиция са безлични. В СДС предстоят избори. Ще продължи ли процесът на обезличаване? </strong></p> <p>Не знам кое е най-добро за десницата. Едно съм сигурен, ГЕРБ няма потенциала да осигури представителство на автентично десния електорат. Антиинтелектуализмът на ГЕРБ е трудно променима величина. Авторитарният вътрешен партиен живот е нещо, което не би допаднало на типичния седесар. Дясното се нуждае от нова формация, но не я виждам нито като СДС, нито като ДСБ. По-скоро като някакъв нов формат. Печелившето поведение е в запазването на демократичния формат на тази политическа сила. Те просто трябва да бъдат алтернативна на ГЕРБ &ndash; с по-висок градус на интелектуалното, на дебата, с по-европейски тип политическо поведение. Когато ГЕРБ отиде в историята или в опозиция, българинът ще гласува за алтернативен тип лидерство на това, което предлага в момента Бойко Борисов.</p> <p><strong>Виждате ли такава алтернатива в средите на Синята коалиция?</strong></p> <p>Малко ми е трудно да открия сред сегашните лица на Синята коалиция този тип лидер. Костов е вече игран вариант. По-печелившо ми изглежда да се търсят нови типажи. Най-перспективен ми изглежда типажът, в когото представителите на новата градска средна класа биха припознали свой говорител. Изследвайте какво иска тя, защото тя не е политически представена в момента. Безспорно Борисов не е такъв типаж, не са и по-голяма част от добре познатите политически лица. Новата градска средна класа е от по-млади хора. Те са изцяло продукт на прехода.</p> <p><strong>Мартин Димитров е млад човек.</strong></p> <p>Но по някакви причини не пасва. Не е това поведенческият модел. Дори Кадиев се приема по-добре, макар че е вляво от Мартин Димитров. Трябва да си зададем въпросите къде е разликата. Следващият успешен лидерски тип ще е безспорно интелектуален, самостоятелно мислещ и достатъчно прям по говорене. Трудно ми е да го опиша в детайли, но той ще е отрицание на модела Борисов.</p>