Режимът на моллите показа, че е в състояние да постига целите си. Иранските успехи се дължат до голяма степен на сплотеността на шиитското духовенство, организирана институция с ефикасност да следва дългосрочна стратегия, подобно на марксистко-ленинска партия, смята Жерар Шалиан, специалист по конфликтите и геополитика. Книгата му "История на тероризма", в съавторство с Арно Блен, е издадена и в България.

 

 Жерар Шалиан

 

- Каква е ситуацията в Мосул?

 

- На иракския фронт след пет месеца на сражения Мосул е на път да бъде обкръжен напълно от въоръжените сили на Багдад. “Ислямска държава” демонстрира способността си за съпротива; аурата на терористичното движение е непокътната. Контролът над територията, която държеше “Ислямска държава” след премахването на сирийско-иракската граница, скоро обаче ще бъде само спомен. Остава въпросът за статута на сунитите в Ирак и утрешното напрежение между Багдад и кюрдите, особено в Киркук.

 

- Кой е истинският победител в Сирия?

 

- Режимът на Асад, благодарение на подкрепата на Иран и Русия, спечели голям успех с възвръщането  на Източен Алепо, който представлява 20 на сто от града. Той се намира в много по-добра позиция, отколкото през последните пет години. Но истинският победител в Сирия - с решителния принос на Русия - и по-общо в конфликтите в Близкия изток, безспорно е Иран. В Сирия иранските милиции участваха в боевете, така както хазарските милиции в Афганистан и шиитите в Пакистан, и е много вероятно да останат в Сирия. Иранските успехи се дължат до голяма степен на сплотеността на шиитското духовенство, организирана институция с ефикасност да следва дългосрочна стратегия, подобно на марксистко-ленинска партия. 

 

- Тази липса на единно духовенство обяснява слабостта на сунитите…

 

- Сунитите се оказват действително слабо координирани, независимо дали става дума за Турция или за Катар, които подкрепят “Мюсюлманските братя”, за Саудитска Арабия, която изнася своя уахабизъм, или за конкурентните, ако ли не антагонистични ислямистки движения. Що се отнася до “Ислямска държава”, въпреки нейната почти холивудска способност да се рекламира, от 2014 г. тя играе игра на покер, която с течение на времето й създаде врагове. Днес примката се затяга около град Рака, заплашен както от север от кюрдите от Партията на демократичното единството и арабските съюзници от Сирийските демократични сили, така и от юг, от сирийските кюрди, подкрепяни от Масуд Барзани и от арабите, обучени от американците. “Ислямска държава” е в отстъпление въпреки присъствието си в Либия и по-скромно на други места. Нейният неуспех е очевиден въпреки неотдавнашните й заплахи към Китай да изпрати няколкостотин уйгурски бойци, обучени в Близкия изток. 

 

- Каква е според вас равносметката от намесата на Саудитска Арабия срещу бунтовниците хути в Йемен?

 

- Саудитска Арабия не постигна в Йемен, една планинска страна, очакваните успехи срещу хутите. Точно обратното, с безогледните бомбардировки тя до голяма степен влоши положението на населението. Всъщност Саудитска Арабия, която ние смятаме за съюзник, предизвика истинско хуманитарна клане, далеч от всички наблюдатели, които са там. В замяна на това и противно на онова, което се говори, в Източен Алепо не е имало масово клане: самите ние се интоксикирахме. 

 

- Турция изглежда повече от всякога изолирана както във вътрешен, така и във външен план…

 

- Това е така. Репресиите след опита за държавен преврат напомниха за стила на сталинските чистки. Икономическата ситуация се влоши. Националната валута регистрира значителен спад. Инвестициите са редки, така както и туристите. Опитите за военна намеса в Сирия и дори в Ирак бяха дискретно контрирани от САЩ. Турските военни части от месеци насам тъпчат пред Ал Баб. Армията е отслабена от чистките и в нея започва процес на десекуларизация с отварянето на офицерската кариера за възпитаници на религиозните училища. 

В замяна на това в самата Турция ПКК се отклони в предварително обречени градски бунтове. Кюрдският въпрос в Турция няма обаче военно решение. От друга страна, Реджеп Тайип Ердоган успя, благодарение на споразумението си с Русия, да предотврати желаната от сирийските кюрди териториална цялост по протежение на турско-сирийската граница. 

Въпреки това подобието на съюз с Русия зависи от обстоятелствата и е строго тактическо. Освен това отношенията между Европейския съюз и САЩ се влошават. Русия се е установила здраво в Сирия (военноморската база в Тартус, военновъздушната в Хмеймим, подслушвателна станция в Тал ал Хара, в провинция Дераа). Русия се стреми да не изглежда прошиитска, особено в очите на съседните си мюсюлмански страни. Миналата година в Грозни, в Чечения, имаше конференция на сунитски учени в присъствието на великия имам на университета “Ал Азхар” и на главния мюфтия на Египет, който осъди джихадизма, салафизма и уахабизма.

Що се отнася до Вашингтон, който скоро ще определи по-ясно своите цели, засега изглежда, че Доналд Тръмп гледа на Иран с враждебност. В края на януари бяха приети нови санкции срещу Техеран. Несъмнено те ще бъдат последвани от други. Американски военни части са разположени в Кобане (Сирия), а няколко хиляди ще останат в Ирак, което ще позволи да се контролира по-добре едно регионално равновесие, което е благоприятно за САЩ.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

3 коментар/a

дилайла на 21.03.2017 в 18:40
Слаб анализатор, пристрастен откъм западната позиция, доста медийни тривиализми употребява, например преднамереното разделяне на сунити от шиити в конфликта... И разбира се, Русия някъде след Иран в стратегическото превземане на Алепо...
Хм... на 21.03.2017 в 18:50
А чия е пък "източната" позиция, на Русия, на ислямистки Иран или на неоосманистка Турция?
Муйо до Хм... на 28.03.2017 в 20:56
Елементарно, Ватсон. Няма да мине еврейския израелски газопровод към Турция, ще мине еврейския руски газопровод към Турция. Както се казва в Одеса, нищо лично, всеки има право на скромен гешефт.

Напиши коментар