Жан-Клод Мишеа: "Жълтите жилетки" срещу Партията на медиите и парите

Жан-Клод Мишеа: "Жълтите жилетки" срещу Партията на медиите и парите
Днес “Жълтите жилетки” защитават не автомобила сам по себе си - като “знак” за предполагаемото им интегриране в света на потреблението. Просто тяхната дизелова кола, купена на старо (която Европейската комисия се опитва да им отнеме, измисляйки непрекъснато нови норми за “технически контрол”), е последната им възможност да оцелеят, т.е. да имат покрив, работа и храна за себе си и семействата си, в капиталистическата система, от която се възползват все повече печелившите от глобализацията. Така че единственият въпрос, който си задавам, е докъде може да стигне революционното движение в нашите тъжни политически условия. Защото не бива да забравяме, че то има пред себе си ляво тачъристко правителство. Това пише Жан-Клод Мишеа, един от най-важните и загадъчни съвременни философи. Преди две години и половина той отиде до края на идеите си, заселвайки се във ферма в сърцето на периферната Франция, за да сподели условията на живот на най-скромните. Обикновено не се среща с журналисти, но направи изключение за “Фигаро Магазин”.

 

 

“Моят адрес? Чакайте, беше уговорено интервюто да се състои в Мон дьо Марсан. Ясно ви беше съобщено още в началото, че достъпът до нашата ферма е строго забранен за всеки журналист (и още повече за всеки фотограф), тъй като мястото трябва да остане “тайно”. Трябва да се уважава спокойствието на нашето малко селце, където никой не иска да види микрофони и камери. Така че от вас зависи дали ще спазите това условие!”. 

 

Срещата с Жан-Клод Мишеа е рядка привилегия. Той е донякъде като Стенли Кубрик, защото също като покойния култов режисьор, има репутацията на недостъпен отшелник. Никога няма да го видите по телевизията. Не посещава парижките салони, които ненавижда, почти e невъзможно да се свържете с него по телефона и дава редки интервюта по електронната поща. Дистанция, която само засилва аурата му сред все по-многобройните му и ревностни читатели.

 

Чакаме го на гарата в Мон дьо Марсан, където ни е определил среща, със смесица от вълнение и страх. Но Мишеа не е мечка, която мрази хората, нито далечното гуру, което човек може да си представи. Точно обратното, посреща ни топло, като стари приятели. Философът, привърженик на намаляването и пермакултурата, идва да ни вземе със стара дизелова кола. Провокация? Не, инструмент за оцеляване, когато живееш на село, далеч от всичко.

 

“Аз съм за намаляването, но тази битка трябва да бъде свързана с битката за народните класи. Никога не можем да започнем, като премахнем нещо, което не сме заменили. Все едно да махнем патериците на човек с отрязани крака", обяснява философът.

 

С географа Кристоф Гилюи, той е един от малкото емблематични мислители на периферната Франция. Тази на “жълтите жилетки”, която неотдавна философът защити в писмо, публикувано в алтернативния сайт Les Amis de Bartleby.

 

Писмо на Жан-Клод Мишеа по повод движението на “Жълтите жилетки”

 

21 ноември 2018

 

Скъпи приятели,

 

Само няколко много кратки и стегнати думи - защото тук малко сме пренатоварени с подготовката за зимата (дърва за рязане, растения и дървета за покриване и т.н.). Аз естествено съм съгласен с всички ваши забележки, както и с повечето тези на Lieux communs (само последното изречение ми се струва малко слабо, заради неговия “оксидентализъм”: разбира се, че съществува истинска култура на народната еманципация в Азия, Африка или Латинска Америка!).

 

Движението на “жълтите жилетки” (хубав пример за народната изобретателност, която предсказах в “Мистериите на левицата” (Les Mystères de la gauche) е, в известен смисъл, точно обратното на “Нощ на крак”. Последното движение всъщност беше опит - насърчаван от голяма част от буржоазната преса - на “10-те %” (с други думи, онези, които са определени - или се готвят да бъдат - техническия, политически и “културен” команден състав на модерния капитализъм) да неутрализира радикалната критика на Системата, като насочи цялото политическо внимание единствено върху властта (решаваща, разбира се) на Уолстрийт и прочутите “1%”. Така че “Нощ на крак” беше бунт на онези хипермобилни и свръхдипломирани жители на градовете (въпреки че една малка част от тези нови средни класи да започва да изпитва тук и там известна “несигурност”), които от епохата на Митеран са главният развъдник за набирането на кадри за либералните левица и крайна левица (и особено нейните открито най-контрареволюционни и антинародни части: Regards, Politis, NP“A”, Университета Париж VIII  и т.н. ). 

 

Напротив, тук се бунтуват хората отдолу (както ги анализира Кристоф Гилюи - любопитно отсъстващ досега от всички телевизионни токшоута…) с вече доста ясно революционно съзнание, за да откажат да избират между левите експлоататори и десните експлоататори (така започна впрочем “Подемос” през 2011 г…).

 

Що се отнася до аргумента на придворните “еколози” - подготвящи “енергийния преход”, който се състои преди всичко, както ясно показа Гийом Питрон в La Guerre des métaux rares, à délocaliser la pollution des pays occidentaux dans les pays du Sud*, според когото това спонтанно движение се крепи единствено на “идеология на таратайката” и на “момчета, които пушат цигари и карат дизел”, той е колкото абсурден, толкова и отвратителен: ясно е, че на повечето “Жълти жилетки” не им никак приятно да се качват всеки ден на колата, за да отидат на работа на 50 км от дома си, да пазаруват в единствения търговски център в района, разположен най-често на 20 км, или да ходят при единствения лекар, който все още не се е пенсионирал и чийто кабинет се намира на 10 км от мястото, където живеят. (Вземам всички тези примери от моя опит в Ланд! Дори имам съсед, който живее с 600 евро на месец и трябва да изчислява деня в месеца, в който може да отиде на покупки в Мон дьо Марсан, без да закъса, в зависимост от количеството дизел - бензина на бедните - който все още има средства да си купи!). 

 

Да се обзаложим, че те са първите, разбрали истинския проблем - а именно системното прилагане от 40 години насам на либералната програма от последователните правителства на левицата и десницата, което постепенно превърна тяхното село или квартал в медицинска пустиня, лишено от какъвто и да било магазин от първа необходимост, и където първото предприятие, което е в състояние да им предложи някаква зле платена работа, се намира на десетки километри (ако има “планове за предградията” - което е добре - очевидно никога не е имало нищо подобно за тези села и общини, където живее половината френско население - те са официално обречени на изчезване от “смисъла на историята” и “европейското изграждане”!)

 

Така че днес “Жълтите жилетки” защитават не автомобила сам по себе си - като “знак” за предполагаемото им интегриране в света на потреблението (те не са лионци или парижани!). Просто тяхната дизелова кола, купена на старо (която Европейската комисия вече се опитва да им отнеме, измисляйки непрекъснато нови норми за “технически контрол”) е последната им възможност да оцелеят, т.е. да имат все още покрив, работа и храна за себе си и семействата си, в капиталистическата система, от която се възползват все повече печелившите в глобализацията. А керосиновата левица - която пътува от летище на летище, за да носи в университетите по целия свят (и на всички фестивали в Кан) правилното “екологично” и “асоциативно” слово, се осмелява да ги поучава по този въпрос! Несъмнено онези, които не познават нищо друго, освен бедните си столични палати, никога няма да имат и една стотна от благоприличието, което все още може да се срещне в  колибите (тук също говори моят опит в Ланд!).

 

Така че единственият въпрос, който си задавам, е докъде може да стигне революционното движение (свързано по своето рождение, обединяваща програма и начин на развитие, с големия бунт на Юга от 1907 г.) в нашите тъжни политически условия. Защото не бива да забравяме, че то има пред себе си ляво тачъристко правителство (главният съветник на Макрон впрочем е Матьо Лен - бизнесмен от Лондонското сити, който във Франция е автор на предговора на произведенията на вещицата Маги), т.е. цинично и безпомощно управление, което очевидно е готово - и това е голямата разлика с всички негови предшественици - да стигне до най-лошите пиночетски крайности (като Маги с уелските миньори или ирландските гладни стачници), за да наложи своето “общество на растеж” и триумфиращата днес антидемократична власт на съдиите, която е задължително следствие. И, разбира се, без да има от какво да се страхува в това отношение от сервилния френски медиен персонал. 

 

Трябва ли наистина да припомням, че вече има 3 мъртви, стотици ранени, някои от които в много критично състояние. Ако си спомням добре впрочем, именно през Май 68-а можем да открием сравнима човешка равносметка по време на народни демонстрации. И на нивото на тази драма ли е медийното отразяване на този потресаващ факт? 

 

А какво щяха да кажат впрочем кучетата пазачи на Франс Инфо, ако тази (временна) равносметка беше дело, например, на един Владимир Путин или Доналд Тръмп?

 

И накрая, но не последно място, не бива да забравяме, че ако движението на “Жълтите жилетки” продължи да се разраства (или ако запази подкрепата на голяма част от населението), бенало-макронианската държава няма да се поколебае нито за миг да изпрати навсякъде своя Black Bloc и своите “антифашисти” (като известната “червена бригада” от великата епоха), за да го дискредитира с всички средства, или да го насочи към самоубийствена политическа безизходица… 

 

Но дори и това смело движение да бъде временно сломено от ПМП - Партията на медиите и парите (…) в най-лошия случай това означава, че то е само генерална репетиция и началото на предстояща дълга битка. Защото гневът на хората отдолу (подкрепяни, трябва отново да повторя, от 75 процента от населението - и логично стигматизирани от 95 процента от медийните кучета пазачи) няма да отслабне, просто защото хората отдолу повече не могат и не искат така. Така че народът окончателно върви напред! И ако не избере друго (според желанието на Ерик Фасен, особено активния агент на влияние на многоизвестната Френско-американска фондация), не е готов да се върне в редицата. Нека левите и десни Версайци** го запомнят!

 

С най-приятелски чувства

 

Жан-Клод

 

* Войната на редките метали, делокализиране на замърсяването на западните страни в страните от Юга. 

* Версайци - верните на Националното събрание, заседаващо във Версай по време на Френската революция - бел. пр.

 

По материали от “Фигаро” (Jean-Claude Michéa : rencontre avec le penseur de la France des «gilets jaunes») и lesamisdebartleby.wordpress.com (Une lettre de Jean-Claude Michéa à propos du mouvement des Gilets jaunes).

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Ехо

    01 Дек 2018 18:22ч.

    Абсолютно, нашите идиоти от властта и да го прочетат, няма нито да го разберат, нито да го приемат, но е неизбежно и у нас!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    02 Дек 2018 9:02ч.

    Това е като с нашите цигани, когато се нахвърлят на някоя линейка и екипа и, да бият и трошат, водени от чувството за социална несправедливост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    03 Дек 2018 8:30ч.

    Нашите идиоти със сигурност са чели това, което е казал поетът: "Нощта ражда из мъртва утроба/ вековната злоба на роба:/ своя пурпурен гняв -/ величав". И какво, като са го чели? Знаят и до какви последствия може да доведе величавият гняв, когато става въпрос за оцеляване. А ние сме много по-напреднали от французите по пътя на социалния разпад. Да не си напомняме за съсипаната ни икономика, за намаляване ни с около 2 милиона, за стотиците изчезнали от картата на България села, за над 1000 закрити училища само от началото на славния 21. век и т.н. и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сапиенция деи

    03 Дек 2018 14:56ч.

    Целта е да фашизират Европа с надеждата по сценария от ВСВ да я изправят отново срещу Русия, а също и срещу китайското икономическо проникване по пътя на коприната. Това става по две направления: засилване на популизма и профашистките настроения заради дебилизма на еврочиновниците и непрекъснато подтикване на лоялните на ЕС правителства за необоснован внос на мигранти от черните страни в съчетание с бясна джендър пропаганда. Когато народите се отвратят сами и се болшевизират или фашизират, те стават лесно управляема маса, която би могла радикално да смени потребителската си мотивация и да понесе войната. Такава е надеждата, друг е въпросът, че тя няма да се сбъдне, защото действат други закони, произхождащи от влиянието на авангардните технологии, вкл. и на информационния фронт. В този смисъл, Русия е по-силна от бившия СССР и на политтехнолозите от юдоелита ще им бъде невъобразимо по-трудно - в крайна сметка ще последва грандиозен провал още преди да е започнала горещата фаза на войната.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вековната злоба на роба

    04 Дек 2018 1:26ч.

    Сигурно затова Русия подкрепя всяко фашистко движение в Европа. Кой финансира Льо Пен? Какви бяха всичките черноризци, кафяви щурмоваци преди изобретяването на светоотразителните жилетки?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    04 Дек 2018 14:44ч.

    Колега, фашистко в Европа е движението на привържениците на Бандера, което, както знаете, не Русия подкрепя: https://www.google.bg/search?q=%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjFi96ilYbfAhVxkIsKHVjBDXEQ_AUIDigB&biw=1280&bih=877#imgrc=stISYpjQ_2rGCM: За това кой финансира Льо Пен, предлагам да не се кахърим. По една проста причина - френската избирателна система е направена така, че националистите никога няма да спечелят. Отделен е въпросът, че между национализъм и фашизъм има разлика, която Вие явно не правите. А движението на "жълтите жилетки" е такава смесица, че не знам те самите дали се оправят кой кой е. Управниците пък, както там, така и тук хич не ги е еня, защото щом седнат на управленския стол, първата им работа е да се самооперират от далновидност и следване на обществения интерес, тъй като той е в противоречие с техния единствен бог - Златния телец - и неговия пророк - собствения им джоб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    04 Дек 2018 19:29ч.

    Някои стъпват на хлъзгав лед, дано не и ти. Връзката между национализъм и фашизъм е пряка. Да припомним, обикалящият бирариите на Мюнхен Хитлер все още не е извършил нито едно престъпление срещу народа си и останалия свят. За Златня телец, така е. И ако Жълтите жилетки случайно стигнат до властта, също ще му се покорят. Но преди това ще се разделят на елит и обикновени излъгани борци за справедливост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    07 Дек 2018 8:25ч.

    Съгласявам се напълно с последното - всяка власт развращава, а абсолютната власт - абсолютно. Следователно не трябва да допускаме абсолютна власт. За съжаление в момента такова е положението не само у нас, а и в старата Европа, да оставим останалия свят настрана. А връзка между национализма и фашизма несъмнено има, защото национализмът (по-точно крайната му форма - шовинизмът) е неразделна част от фашизма, но не всеки национализъм стига до такива извратени форми като фашизма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи