Явор Дачков разговаря с Юри Асланов и Огнян Минчев в предаването Restart на RE:TV. Двамата дискутират проблемите относно изборното законодателство и ветото на президента. Кой печели и кой губи от новоприетия изборен закон, кое е скандалното в начина на приемането му, защо е проблематичен "мажоритарния елемент", нормално ли е изборната бариера за коалиции да е по-висока от тази за партиите?
<p class="MsoNormal"><strong>Явор Дачков:</strong> Започваме разговор със социолога Юри Асланов и политолога Огнян Минчев, свързан с изборното законодателство и ветото. До каква степен спорът между опозиция и управляващи е премодулиран според вас? Твърди се, че управляващите въвеждат „пълзяща диктатура”, чрез която искат да спечелят служебна победа на предстоящите избори?</p>
<p class="MsoNormal"><strong>Юри Асланов:</strong> Искам да започна най-напред от президентското вето. Според мен Георги Първанов наложи вето, мотивирано от далеч по-маловажен въпрос в този закон, защото въпросът за изборната бариера е второстепенен. Разбира се, аз мисля, че 8% е твърде висок праг. В Европа има само една държава с толкова висока бариера за коалиции и това е Германия, където на практика предизборни коалиции не се правят. Но в много държави има практика да се прави разграничение между самостоятелно явяване и коалиционно, за да не се стига до дестабилизиране на политическата система от фиктивни коалиции. Според мен, ако ветото имаше смисъл, то трябваше да се концентрира върху другата част от изборния закон – върху тези 31 мажоритарни кандидати. През всичките тези години не съм крил, че България, по отношение на общи избори (парламентарни избори), има много добра, даже най-добрата в Европа, избирателна система. Вън от съмнение е, че законът се нуждае от технически усъвършенствания в някои детайли, както и подобряване на свързаните с този закон други закони, които касаят устройството на политическата система и поведението на партиите. Но самата избирателна система за много добра. Друг е въпросът, че общественото мнение, тласнато и обработвано дълго време, е на обратното становище – системата е порочна и ако сменим начина на избиране на народни представители ще се промени поведението на избраните депутати. Това е абсолютна илюзия. Самият дебат, целящ да се стигне до какъвто и да е мажоритарен избор, беше деформиран. Той подмени истинския, съдържателния политически дебат: защо е в криза политическото представителство и може ли да се прави политическа реформа да се прави на парче. На този етап е много трудно да се правят прогнози какъв ще е резултатът от това, тъй като имаме съществена промяна на избирателната система. Подобно нещо се е случвало няколко пъти в европейската практика – два пъти в Австрия, два пъти в Италия и по веднъж в Холандия и Гърция – управляващите, с цел да спечелят, да променят съществено, в последния момент, избирателната система. Резултатите са били и в едната и в другата посока. В единия случай управляващите са били излъгани в очакванията си, в другия случай целите са били постигнати. В Австрия, например, на тази база стана голям скандал след изборите и се стигна до приемането на правило, че каквито и промени да се правят в изборното законодателство, то те няма да важат за непосредствено предстоящите избори. Австрия е пионер в това отношение. В последствие много европейски парламенти се присъединиха към същия принцип. Може би е уместно и в България да се възпроизведе този дебат, макар и вече да е късно за него. Би било добре да се помисли за приемане на подобен принцип, за да отпаднат подозренията и за да може управляващи и опозиция да гледат в един по-дългосрочен, а не конюнктурен план. Това мога да кажа по този въпрос. И мога да повторя, че ветото на президента не е изненада, тъй като той беше обявил предварително своята позиция.</p>
<p class="MsoNormal"><strong>Явор Дачков:</strong> А изненада ли е, че управляващите ще го бламират, собствената му партия ще го бламира?</p>
<p class="MsoNormal"><strong>Юри Асланов:</strong> И това не го намирам за изненада. Може и да има някакъв спор между президента и управляващото мнозинство, но той няма да избие в някакъв катаклизъм, защото, пак казвам, това е маловажен въпрос. Въпросът с бариерата за коалициите в крайна сметка няма да касае никого от играчите, защото всички, дори и тези, които се притесняват от 8%-те процента, по някакъв начин ще ги заобиколят…</p>
<p class="MsoNormal"><strong>Явор Дачков:</strong> Тази изборна бариера не удря ли най-вече движение „Напред”?</p>
<p class="MsoNormal"><strong>Юри Асланов:</strong> И в това не съм сигурен, защото движение „Напред” може да се ползва с регистрацията на една партия, но като социолог мога да кажа, че дори и при 4%-на бариера нямат шансове за влизане в парламента. Ако трябва да бъдем честни, целият въпрос се въртеше около един човек – Иван Костов. Не знам защо целият политически живот за пореден път се концентрира около неговата фигура…</p>
<p class="MsoNormal"><strong>Явор Дачков:</strong> Сега е моментът да включим г-н Минчев в разговора. Може ли всичко това да има обратен, бумерангов ефект? Толкова сили и ресурс, впрегнати срещу една политическа сила или един политик дава обратен ефект – мобилизация на хора, които биха гласували за нея или него?</p>
<p class="MsoNormal"><strong>Огнян Минчев:</strong> Бумерангов ефект може да има, но в края на краищата, той не може да компенсира огромните щети, които целият този процес нанася върху демократичната и институционалната система на България. Политическите цели са ясни: програмата максимум е служебна победа; програмата минимум е ”обесен парламент”, в който да има принуда БСП и ГЕРБ да управляват заедно. Това не е толкова важно, по-важни са други неща: първо, че всичко това дегенерира институционалната тъкан на демократичната система до безпрецедентно равнище в българската политика. Стига се до пряко, категорично посегателство на конституционни принципи, въпросният т.нар. „мажоритарен елемент” посяга върху равенството на гражданите при избора. Бариерата от 8% сама по себе си не представлява проблем, ако не беше обстоятелството, че се приема в последния момент. Това е уязвяване на самия дух на демократичния политически процес – и на буквата и на духа. Да не говорим за дългосрочните бомби със закъснител, които това нещо залага. Този „мажоритарен елемент” не може да не бъде поднесен на Конституционния съд от някого. Така може да се стигне дотам КС да разглежда това дело през октомври, примерно, когато изборите са проведени и едно решение на КС може да ги направи частично невалидни. Това е целенасочена дестабилизация на политическата система на България. Когато прибавим към проблемите на законодателството и проблема, свързан с това, че един съд може да си позволи с открито политически мотиви да взима решения спрямо политическа партия, става ясно, че всичко това се прави с цел една нагласена поредица от изборни резултати,от които определени партии се дисквалифицират, а други се премират. Това води до погазване на т.нар. Копенхагенски политически стандарти, критерии на българското членство в ЕС. От политическа гледна точка, след така проведени избори, това членство ще бъде нищожно. Дори вчера Юлиана Николова от Европейския институт каза, че Съветът на Европа ще намери достатъчно аргументи в това изборно законодателство, от гледна точка на своите стандарти, да оцени негативно българския демократичен процес. Подобно на тези на Армения, Молдова, Азербайджан на Русия.</p>
<p class="MsoNormal"><strong>Юри Асланов:</strong> Аз не вярвам в нищо от това, което прогнозира г-н Минчев, включително и това, което той каза за Конституционния съд, защото КС няма версия, по която да каже, че гражданите са с нарушени права. Няма никакво неравенство в правата на гражданите да избират регионално представени депутати. Проблемът е, че наистина този избирателен закон може да доведе до нестабилност на бъдещия парламент. И все пак не смятам, че ще има драматични последици, защото гражданите не проявяват чак толкова висок интерес, колкото медиите и политиците.</p>
<p> </p>