Юри Асланов и Огнян Минчев за изборното законодателство

<p class="MsoNormal"><strong>Явор Дачков:</strong> Започваме разговор със социолога Юри Асланов и политолога Огнян Минчев, свързан с изборното законодателство и ветото. До каква степен спорът между опозиция и управляващи е премодулиран според вас? Твърди се, че управляващите въвеждат &bdquo;пълзяща диктатура&rdquo;, чрез която искат да спечелят служебна победа на предстоящите избори?</p> <p class="MsoNormal"><strong>Юри Асланов:</strong> Искам да започна най-напред от президентското вето. Според мен Георги Първанов наложи вето, мотивирано от далеч по-маловажен въпрос в този закон, защото въпросът за изборната бариера е второстепенен. Разбира се, аз мисля, че 8% е твърде висок праг. В Европа има само една държава с толкова висока бариера за коалиции и това е Германия, където на практика предизборни коалиции не се правят. Но в много държави има практика да се прави разграничение между самостоятелно явяване и коалиционно, за да не се стига до дестабилизиране на политическата система от фиктивни коалиции. Според мен, ако ветото имаше смисъл, то трябваше да се концентрира върху другата част от изборния закон &ndash; върху тези 31 мажоритарни кандидати. През всичките тези години не съм крил, че България, по отношение на общи избори (парламентарни избори), има много добра, даже най-добрата в Европа, избирателна система. Вън от съмнение е, че законът се нуждае от технически усъвършенствания в някои детайли, както и подобряване на свързаните с този закон други закони, които касаят устройството на политическата система и поведението на партиите. Но самата избирателна система за много добра. Друг е въпросът, че общественото мнение, тласнато и обработвано дълго време, е на обратното становище &ndash; системата е порочна и ако сменим начина на избиране на народни представители ще се промени поведението на избраните депутати. Това е абсолютна илюзия. Самият дебат, целящ да се стигне до какъвто и да е мажоритарен избор, беше деформиран. Той подмени истинския, съдържателния политически дебат: защо е в криза политическото представителство и може ли да се прави политическа реформа да се прави на парче. На този етап е много трудно да се правят прогнози какъв ще е резултатът от това, тъй като имаме съществена промяна на избирателната система. Подобно нещо се е случвало няколко пъти в европейската практика &ndash; два пъти в Австрия, два пъти в Италия и по веднъж в Холандия и Гърция &ndash; управляващите, с цел да спечелят, да променят съществено, в последния момент, избирателната система. Резултатите са били и в едната и в другата посока. В единия случай управляващите са били излъгани в очакванията си, в другия случай целите са били постигнати. В Австрия, например, на тази база стана голям скандал след изборите и се стигна до приемането на правило, че каквито и промени да се правят в изборното законодателство, то те няма да важат за непосредствено предстоящите избори. Австрия е пионер в това отношение. В последствие много европейски парламенти се присъединиха към същия принцип. Може би е уместно и в България да се възпроизведе този дебат, макар и вече да е късно за него. Би било добре да се помисли за приемане на подобен принцип, за да отпаднат подозренията и за да може управляващи и опозиция да гледат в един по-дългосрочен, а не конюнктурен план. Това мога да кажа по този въпрос. И мога да повторя, че ветото на президента не е изненада, тъй като той беше обявил предварително своята позиция.</p> <p class="MsoNormal"><strong>Явор Дачков:</strong> А изненада ли е, че управляващите ще го бламират, собствената му партия ще го бламира?</p> <p class="MsoNormal"><strong>Юри Асланов:</strong> И това не го намирам за изненада. Може и да има някакъв спор между президента и управляващото мнозинство, но той няма да избие в някакъв катаклизъм, защото, пак казвам, това е маловажен въпрос. Въпросът с бариерата за коалициите в крайна сметка няма да касае никого от играчите, защото всички, дори и тези, които се притесняват от 8%-те процента, по някакъв начин ще ги заобиколят&hellip;</p> <p class="MsoNormal"><strong>Явор Дачков:</strong> Тази изборна бариера не удря ли най-вече движение &bdquo;Напред&rdquo;?</p> <p class="MsoNormal"><strong>Юри Асланов:</strong> И в това не съм сигурен, защото движение &bdquo;Напред&rdquo; може да се ползва с регистрацията на една партия, но като социолог мога да кажа, че дори и при 4%-на бариера нямат шансове за влизане в парламента. Ако трябва да бъдем честни, целият въпрос се въртеше около един човек &ndash; Иван Костов. Не знам защо целият политически живот за пореден път се концентрира около неговата фигура&hellip;</p> <p class="MsoNormal"><strong>Явор Дачков:</strong> Сега е моментът да включим г-н Минчев в разговора. Може ли всичко това да има обратен, бумерангов ефект? Толкова сили и ресурс, впрегнати срещу една политическа сила или един политик дава обратен ефект &ndash; мобилизация на хора, които биха гласували за нея или него?</p> <p class="MsoNormal"><strong>Огнян Минчев:</strong> Бумерангов ефект може да има, но в края на краищата, той не може да компенсира огромните щети, които целият този процес нанася върху демократичната и институционалната система на България. Политическите цели са ясни: програмата максимум е служебна победа; програмата минимум е &rdquo;обесен парламент&rdquo;, в който да има принуда БСП и ГЕРБ да управляват заедно. Това не е толкова важно, по-важни са други неща: първо, че всичко това дегенерира институционалната тъкан на демократичната система до безпрецедентно равнище в българската политика. Стига се до пряко, категорично посегателство на конституционни принципи, въпросният т.нар. &bdquo;мажоритарен елемент&rdquo; посяга върху равенството на гражданите при избора. Бариерата от 8% сама по себе си не представлява проблем, ако не беше обстоятелството, че се приема в последния момент. Това е уязвяване на самия дух на демократичния политически процес &ndash; и на буквата и на духа. Да не говорим за дългосрочните бомби със закъснител, които това нещо залага. Този &bdquo;мажоритарен елемент&rdquo; не може да не бъде поднесен на Конституционния съд от някого. Така може да се стигне дотам КС да разглежда това дело през октомври, примерно, когато изборите са проведени и едно решение на КС може да ги направи частично невалидни. Това е целенасочена дестабилизация на политическата система на България. Когато прибавим към проблемите на законодателството и проблема, свързан с това, че един съд може да си позволи с открито политически мотиви да взима решения спрямо политическа партия, става ясно, че всичко това се прави с цел една нагласена поредица от изборни резултати,от които определени партии се дисквалифицират, а други се премират. Това води до погазване на т.нар. Копенхагенски политически стандарти, критерии на българското членство в ЕС. От политическа гледна точка, след така проведени избори, това членство ще бъде нищожно. Дори вчера Юлиана Николова от Европейския институт каза, че Съветът на Европа ще намери достатъчно аргументи в това изборно законодателство, от гледна точка на своите стандарти, да оцени негативно българския демократичен процес. Подобно на тези на Армения, Молдова, Азербайджан на Русия.</p> <p class="MsoNormal"><strong>Юри Асланов:</strong> Аз не вярвам в нищо от това, което прогнозира г-н Минчев, включително и това, което той каза за Конституционния съд, защото КС няма версия, по която да каже, че гражданите са с нарушени права. Няма никакво неравенство в правата на гражданите да избират регионално представени депутати. Проблемът е, че наистина този избирателен закон може да доведе до нестабилност на бъдещия парламент. И все пак не смятам, че ще има драматични последици, защото гражданите не проявяват чак толкова висок интерес, колкото медиите и политиците.</p> <p>&nbsp;</p>