Юлий Павлов*: 40% от българите готови да гласуват за ГЕРБ

Юлий Павлов*: 40% от българите готови да гласуват за ГЕРБ
В желанието да се хареса на максимален брой хора Борисов търси популистки решения, които могат да задълбочат кризата Начинът, по който сега се взимат управленските решения, е изключително странен – хвърлят се в публичното пространство някакви намерения или се съобщава, че ще се прави еди-какво си. След няколко дни се казва, че ще се прави точно обратното, а след още няколко дни се казва, че нищо няма да се прави. Накрая се заявява: „Ами всъщност ние ще седнем и ще помислим”, това каза пред ГЛАСОВЕ Юлий Павлов*. И още: Хубаво е да се обвинява предишното правителство във всички възможни грехове и това може да има съответния PR ефект, но едва ли съответства напълно на реалните факти. Обвиненията, че става въпрос за повече от 2 млрд. лв., които били всъщност за договори от предишни години, са несъстоятелни.
<p><strong>Как се променя обществената подкрепа за Бойко Борисов и неговото управление през последните няколко месеца? Наблюдавате ли спад на доверието в резултат на задълбочаващата се криза, твърде хаотичното поведение на правителството и дълго проточената риторика за виновността на предишния кабинет?</strong></p> <p>Обикновено веднага след изборите подкрепата се качва и известно време тя е доста по-висока, отколкото е била по време на изборите. Такъв беше случаят с правителството на НДСВ и преди това на СДС. След това започва един неизбежен процес на спад. Както при СДС, така и при НДСВ тези процеси започнаха още през есента в годината на изборите и доста бързо подкрепата спадна под нивата от времето на изборите. При ГЕРБ това не се случва. Разбира се, след пиковите стойности, които наблюдавахме в края на лятото, има един процес на спад на доверието и на електоралната подкрепа, но той е съвсем лек и бавен. В момента и доверието, и електоралната подкрепа за ГЕРБ са доста по-високи, отколкото през месец юли миналата година.</p> <p><strong>Кои са факторите за това?</strong></p> <p>Основният фактор е, че правителството и особено министър-председателят Бойко Борисов са в непрекъснат диалог с гражданите. Това, което все повече експерти започват да възприемат като слабост &ndash; хвърлянето на идеи в насипно състояние в публичното пространство и взимането на&nbsp; решения, които по-късно биват отменяни &ndash;&nbsp; явно не дразни хората, които считат, че по този начин участват във взимането на решения. Общественото мнение определя до голяма степен политиката на правителството. Другият фактор е, че това е първото правителство, което така последователно ревизира действията на своите предшественици. Досега такова нещо не се е случвало. По-любопитното в случая е, че хората не си правят илюзии, че ще има осъдени или вкарани в затвора министри. Още през лятото зададохме въпроса: &bdquo;Какви са вашите очаквания да има вкаран в затвора или поне осъден министър?&rdquo;. Убедени, че ще има осъдени министри, са само 12% от запитаните, около 20% се надяват да има такива, а останалите две трети са сигурни, че няма да има осъдени политици, но въпреки това одобряват работата на правителството. Хората си казват: &bdquo;Няма да влязат в затвора, но поне ще бъдат изтормозени, ще бъдат разкарвани при следователи, при прокурори, може и в съда да се наложи да се явяват&rdquo;. Подобни са нагласите и към сегашните &bdquo;нагли&rdquo;, &bdquo;октоподи&rdquo; и т.н. По отношение на тях също няма всеобщо убеждение, че ще бъдат осъдени. Въпреки това хората все пак са доволни, че те са тормозени от правораздавателната система. Мнението, че доверието на правителството рязко ще спадне, ако няма осъдени бивши министри, се оказва недотам обосновано. Хората и не очакват да има осъдени, но приемат, че тормозенето на политици, които са възприемани като престъпници, е нещо добро като проява минимум.</p> <p><strong>Колко дълго този минимум би бил удовлетворителен за една висока обществена подкрепа? Хората все пак се нуждаят от реални резултати в борбата с корупцията и престъпността. </strong></p> <p>Обществото се нуждае от това да бъде променен начинът на взимане на решения, на издаване на разрешителни, лицензи и т.н. Що се отнася до наказанията за минали действия, там няма илюзии, че това е възможно. Хората са убедени, че в масовия случай предишните крадци и далавераджии ще останат ненаказани. Но управляващите трябва много да внимават за сегашната система на взимане на решения. Ако продължи досегашната практика да се раздават подкупи, за да се свърши някаква работа, то доверието много бързо ще се срине. Към момента е ясно, че на най-високо ниво &ndash; министри, заместник-министри, политически кабинети, кметове, председатели на общински съвети от ГЕРБ &ndash; няма случай на корупционни практики. На по-ниските нива обаче в много случаи те продължават и ако това не бъде пресечено, може да предизвика срив в доверието към управляващите.</p> <p><strong>Всъщност откъде е ясно, че на високите нива във властта няма случай на корупционни практики? Визирате реалността или обществената нагласа?</strong></p> <p>Аз мисля, че това е ясно включително и от вашите действия, имам предвид медиите. Управляващите наистина са достатъчно открити и всичко се вижда под лупа. Там по-скоро се вижда залитане в другата крайност &ndash; не се взимат никакви решения и се бавят плащания, за да не бъде обвинен някой в корупция. Това, разбира се, има много лошо влияние върху цялата икономика. Махалото трябва да се намира в средно положение &ndash; не могат да се раздават пари на килограм, но не може и да се затвори съвсем кранчето, да не се връща ДДС в необходимите срокове, да не се изпълняват подписани договори, по които държавата е страна и дължи пари.</p> <p><strong>Споменахте, че общественото мнение определя до голяма степен политиката на това правителство. Вероятно това е една от причините за хаотичната антикризисна политика. Какви мини крие този подход?</strong></p> <p>Според експертите това очевидно е голяма слабост. Доскоро не беше ясно как точно да бъде наречен този стил на работа, но през последните дни и седмици като че ли определението &bdquo;хаотичност&rdquo; започва все повече да си идва на мястото. Експертите смятат, че този метод не може да бъде плодотворен в дългосрочен план. Хората обаче все още не са осъзнали това и ми е трудно да предскажа как ще реагират по-нататък. Начинът, по който сега се взимат управленските решения, е изключително странен &ndash; хвърлят се в публичното пространство някакви намерения или се съобщава, че ще се прави еди-какво си. След няколко дни се казва, че ще се прави точно обратното, а след още няколко дни се казва, че нищо няма да се прави. Накрая се заявява: &bdquo;Ами всъщност ние ще седнем и ще помислим&rdquo;. Вместо да се започне с това &bdquo;ще седнем и ще помислим&rdquo;, до него се стига едва след напразното изхабяване на много обществена енергия в дискусии относно мерки, за които се оказва, че правителството не имало намерение да ги въвежда.</p> <p><strong>На какво се дължи според вас тази хаотичност &ndash; на непрекъснатото съобразяване с общественото мнение или на липсата на експертен потенциал?</strong></p> <p>Нямам отговор на този въпрос. Досега смятах, че това е по-скоро желание да се намери решение, което да се хареса на максимален брой хора. Вече не съм убеден, че това е така. Макар в правителството да има добри експерти, голяма част от техните предложения са доста озадачаващи. Наскоро моят племенник, който следва икономика и е във втори курс, беше учуден от някои предложения, които според него дори студент първокурсник не би направил, толкова са скарани с икономическата логика. Ясно е, че Бойко Борисов особено много държи на своя най-важен ресурс, високото обществено доверие, което е най-големият капитал на правителството. Но в желанието да се хареса на максимален брой граждани стига до крайност и търси популистки решения, които не само не биха имали антикризисен ефект, но могат да доведат и до задълбочаване на кризата.</p> <p><strong>Все повече анализатори говорят за това, че предлаганите мерки са по-скоро прокризисни, отколкото антикризисни, и предупреждават за опасността от гръцки сценарий.</strong></p> <p>Опасенията от гръцки сценарий са напълно необосновани. В Гърция става дума за повече от 10 години огромни дефицити, огромен държавен дълг и фалшифициране на статистически данни, които се изпращат в Европейската комисия. Очевидно е, че за няколко месеца или дори за година-две България не може да изпадне в такава ситуация. Обвиненията, че мерките, които се предлагат, са прокризисни, също не са особено обосновани. Ясно е, че в момента правителството трябва да предприеме два типа мерки, които са малко противоречиви. Едните мерки са за съживяване на икономиката. Това изисква да не се натоварва бизнесът. Другата посока е, че бюджетът трябва да бъде запълнен по някакъв начин. Приходната част на бюджета не се изпълнява с много сериозни проценти. Запълването на бюджета може да стане само с мерки, които ще забавят излизането от кризата. Въпросът е тези мерки да не бъдат наистина прокризисни. От това, което се предлагаше, единственото смислено предложение беше повишаването на ДДС. За разлика от много други предложения, които биха изтласкали част от икономиката в сивия сектор, повишаването на ДДС не би изтласкало икономиката в сивия сектор. Това е един данък, който е почти напълно събираем, той се събира при потребителя и не може да бъде избегнат. Не би имало и сериозно намаляване на потреблението, тъй като покачването на цените би било минимално. В същото време ефектът върху бюджета би бил много сериозен. Повишаването на ДДС с 2 процентни пункта би повишило с 10% приходите от този данък.</p> <p><strong>Как коментирате суматохата около онези над 2 млрд. лв., на които възлизат сключените от кабинета &bdquo;Станишев&rdquo; договори? Наскоро премиерът заяви, че се чуди дали да ги плаща или не.</strong></p> <p>Хубаво е да се обвинява предишното правителство във вси чки възможни грехове и това може да има съответния PR ефект, но едва ли съответства напълно на реалните факти. Ако има договори, които са неизгодни за държавата и които съставляват престъпления от страна на чиновник или служител, тези договори трябва да бъдат прекратени, но да не се плаща по всички договори и задължения е абсурдно. За осем месеца управляващите трябваше да намерят време да видят кои договори са неизгодни и трябва да бъдат прекратени и кои договори са читави и трябва да бъдат изплатени. Обвиненията, че става въпрос за повече от 2 млрд. лв., които били всъщност за договори от предишни години, са несъстоятелни. Най-вероятно е така, но кажете ми кой плаща цялата сума при подписването на договора. При подписването на договора се плаща обикновено аванс, а по-сериозните плащания започват, когато има свършена работа. Окончателното плащане става при изтичането на договора, или когато е свършена цялата работа.</p> <p><strong>Говорихте за напразно изхабената в дискусии обществена енергия. Как ще коментирате реакциите на политиците във връзка с дискусията за т.нар. импийчмънт?</strong></p> <p>Като странни, тъй като е очевидно, че няма никакви сериозни юридически мотиви, които да оправдават искането за предсрочно прекратяване на президентските правомощия. Става дума за изцяло политически ход, при който юридическите искания се гарнират с политически, а това няма как да хване дикиш пред Конституционния съд. Не ми ясно какво се постига с това действие. Достатъчно показателно за мен е, че Борисов, който е един много интуитивен политик и добре схваща обществените нагласи, в случая стои настрана. Имаше данни, които показаха, че над 50% от българите не одобряват отстраняването на президента. Одобряват го едва около 30%, които са всъщност тъкмо твърдите електорати на партиите, подкрепящи искането за отстраняване. Дори периферните избиратели не подкрепят това искане.</p> <p><strong>Според вас Борисов се дистанцира, защото разбира, че този казус е несъществен за обществото?</strong></p> <p>Той така го представя, за да не бере негативи от него. Негативите ще се натрупат по-скоро върху Цветанов, Дянков, Цецка Цачева и Костов, или върху по-активните в цялата тази игра. В крайна сметка не очаквам, че уважаващ себе си юрист ще си изкриви душата и ще гласува за отстраняването на президента. Дори да приемем, че ще има един-двама души, които ще гласуват политически, все пак искането ще бъде отхвърлено. Юридически казусът е абсолютно прозрачен и чист.</p> <p><strong>Коя от двете страни в този конфликт ще събере повече негативи?</strong></p> <p>И Бойко Борисов, и Георги Първанов трупат по малко негативи от този сблъсък. Това е ествествено, тъй като не трябва да забравяме, че има поне един милион българи, които харесват едновременно &ndash; може да ви се вижда странно &ndash; тези двама политици.</p> <p><strong>Напротив, не ми се вижда странно. Немалко анализатори твърдят, че това са двамата най-големи популисти в държавата.</strong></p> <p>За мен обаче е странно, тъй като двамата говорят по съвършено различен начин. Аз самият не бих могъл да харесвам и двамата едновременно. Единият говори ясно, разбираемо и просто, използвайки народен език. Той е човек от народа, с когото можеш да си поговориш и на улицата&nbsp; на абсолютно разбираем език. Другият говори толкова неразбрано и засукано, че аз трябва да се мъча да разшифровам какво се крие зад неговите завъртулки. Фактът, че има сблъсък между тях, води ествествено до спад на доверието и към двамата, но той не е толкова сериозен. Основните негативи ще бъдат&nbsp; отнесени до голяма степен от Симеон Дянков. Именно към него е най-голям спадът на доверие. Започва по-сериозен спад на доверието и към Цветан Цветанов.</p> <p><strong>Искам да ви върна към темата за зависимостта на Бойко Борисов от общественото мнение. Как приемат хората готовността на премиера да си подаде оставката?</strong></p> <p>Все пак към момента близо 40% от българите изразяват готовност да гласуват за ГЕРБ. На изборите резултатът за ГЕРБ спрямо всички избиратели беше 28%. Тогава 28% от българите, които имат право на глас, са отишли и са гласували за Борисов, сега това са готови да направят 40% от избирателите. Ако има избори в момента или до края на годината, Борисов с лекота би спечелил абсолютно мнозинство. Дори ако се върне пропорционалната система.</p> <p><strong>Тоест този тип изследвания и данни му дават основание да плаши периодично с оставка?</strong></p> <p>Какво значи да плаши? Той няма абсолютно мнозинство. По-логичното би било наистина да се направят някакви предсрочни избори. Проблемът е, че хората смятат, че няма нужда от предсрочни избори, защото Борисов има достатъчно мнозинство, за да управлява самостоятелно. Ето защо, ако ГЕРБ сами предизвикат предсрочните избори, това ще им донесе негативи. Те могат само да се молят останалите политически сили да вземат да се обединят по някакви причини и да предизвикат падане на правителството. Едни предсрочни избори ще бъдат от полза само за ГЕРБ. БСП не са готови за избори. В ДПС са обречени да бъдат извън властта, все едно колко депутати ще имат. Дори абсолютно мнозинство да получат, пак няма да ги оставят да управляват. Доста спорно е дали Синята коалиция ще мине бариерата и ще попадне в следващия парламент. РЗС със сигурност няма да мине бариерата и ще остане извън парламента. От подкрепящите ГЕРБ партии единствено за &bdquo;Атака&rdquo; е сигурно, че ще остане в парламента. При едно мнозинство от страна на ГЕРБ обаче от &bdquo;Атака&rdquo; нищо няма да зависи. Не че сега нещо зависи, но те създават една видимост, че законите минават благодарение на тяхната подкрепа и Борисов им е задължен за това. Така поддържат някакво самочувствие у своите избиратели. В един следващ парламент те ще бъдат абсолютно изолирани, което е и желанието на европейските партньори и на българските политици.</p> <p><strong>Казвате, че ДПС е обречено да бъде извън властта. Окончателно компрометиран ли е лидерът на тази партия?</strong></p> <p>Няма нормална политическа сила от център-дясното пространство, която да е готова да работи с ДПС в ролята на балансьор. Що се отнася до левицата, там гласовете за прекратяване на всякакво сътрудничество стават все по-силни. В края на краищата, ако нещо изяде поне 150 хиляди гласа на БСП на предишните избори, това беше именно изявлението на Ахмед Доган, което мобилизира и най-широката периферия на ГЕРБ да гласува. Всички публични изяви на Доган напоследък му носят негативи. Дори да бъде сменен лидерът обаче, ДПС е обречено да бъде опозиция в този парламент и в следващия.</p> <p><strong>Споменахте, че традиционната десница се движи по ръба на бариерата. Лидерството ли е основният проблем на сините? Какви са възможностите за консолидиране на по-модерна дясна формация около останките от стария СДС?</strong></p> <p>Синята коалиция в момента обединява един много малък сегмент от дясното. Основната част от десните избиратели подкрепят ГЕРБ. Около СДС са останали може би около 120 хиляди души, а около ДСБ &ndash; около 60 хиляди души. Това са твърдите ядра, които обаче също се топят и част от хората се прехвърлят към ГЕРБ, тъй като става ясно, че Синята коалиция няма шанс да участва в управлението и трудно може да обещае нещо на своите членове. Има, разбира се, все още десни избиратели, които не харесват ГЕРБ, но по никакъв начин не биха могли да се върнат към СДС, докато там продължават да бъдат вързани за Костов. Основната причина за това разочарование и отдръпването от СДС е инатът на Иван Костов да остане начело на ДСБ и начело на коалицията. СДС имаше шанса чрез един сравнително млад лидер, който не е натоварен с миналото, да обедини десните избиратели. Обвързването с Иван Костов унищожи тази възможност. В момента сините се опитват не особено успешно да подкрепят едни действия на правителството и да критикуват други. Не съм убеден, че това се получава успешно, не съм убеден, че избирателите разбират кога и защо се прави това. Изоставена беше темата за Държавна сигурност, която винаги е била водеща за избирателите на СДС. Те преглътнаха министър Божидар Димитров независимо от неговата принадлежност към ДС. Нещо повече, беше доказано, че кандидатът на СДС и ДСБ в Разлог също е принадлежал към ДС. Има непоследователности, но основното е и си остава присъствието на много стари и компрометирани лица. Ако те бяха имали мъжеството на Петър Стоянов или на Филип Димитров да се оттеглят от политиката, биха могли да бъдат полезни като анализатори, които използват своя дългогодишен опит в политиката. Оставането им на първата редица в политиката вреди на техните политически сили, а в някои случаи и на техните съюзници.</p> <p><strong>Искам да ви върна към последната публична изява на лидера на ДПС. Става дума за неговото открито писмо, което съдържа обвинения и намеци за корупционни практики сред журналистическата гилдия. Смятате ли, че тази епистоларна изява е симптоматична за отношенията между политици и журналисти в България? </strong></p> <p>Аз мога да коментирам по-скоро стила и тона на това писмо, тъй като в него няма доказателства. Има хвърлени обвинения срещу Валерия Велева без никакви доказателства. Ако Доган разполагаше с такива, нормално би било да ги покаже. Писмото е достатъчно заплашително и не особено адекватно, така че прилича на реакция на човек, кайто си е изпуснал нервите. То свършва със заплаха, която може да се тълкува двояко, но все пак по-скоро става дума за заплаха,&nbsp; отколкото за някаква морална оценка. В крайна сметка никой, който е водил война с медиите, не я е спечелил. Опитите на Доган да се оправдае за тези милион и половина лева са твърде несръчни. В случая с неговия хонорар може и да няма закононарушение, но той е силно укорим от морална гледна точка. Всеки знае, че такива хонорари не се дават за консултантски услуги, така че това страшно много прилича на скрита форма на подкуп.</p> <p><em>*Юлий Павлов е директор на Центъра за анализи и маркетинг. Занимава се с изследване на общественото мнение и анализи на политическата ситуация. Той е един от учредителите на СДС и негов дългогодишен международен секретар. Завършил е физика в Софийския университет. До 1989 г. е работил в БАН, в института &bdquo;Макс Планк&rdquo; в Мюнхен и във Висшия инженерен институт в Тунис. От 1997 г. до 2001 г. е депутат от СДС в 38-ото народно събрание. Участвал е в изборните щабове на Стефан Софиянски и на Петър Стоянов.</em></p> <p><em><strong>С Юлий Павлов разговаря Димитрина Чернева</strong><br /></em></p>

Още от Интервюта

Коментари

  • хо-хо-хо

    06 Апр 2010 21:33ч.

    И аз като прокурор Роман Василев ще кажем: Дачков- Квачков ти си абсолютен стотинкар и затлъстел говньо, който сервилничи на семейството с крадените кинти, а именно ботоксовия безмозъчен вампир -аня павлова и мъжа й настоящия мислещ задник тука. Защо триеш искрените ми коментари към тех, затова колеги, щом като Дачков- Квачков трие коментарите - на колене, селтако подъл, като всички останали подлизурки недоучени журналисти и ти пожелавам да ти излезе цирей на гъза от преяждане, смотльооооо на гнусните празнодумци Павлови също. хо-хо-хо

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • &lt;a href=&quot;http://die-cast.hit.bg&quot;&gt;die-cast&lt;/a&gt;

    07 Апр 2010 19:39ч.

    Положението нещо се смарангясва

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до die-cast

    07 Апр 2010 20:48ч.

    какво имаш предвид?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи