Ю. Николова: Каузата е да върнем собственото си доверие в институциите

<p><strong>Във вторник се срещнахте с премиера Бойко Борисов и с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков във връзка с новата ви длъжност. Разкажете нещо повече за структурата, която ще управлявате.</strong></p> <p>След заседание на МС с Постановление 202 от 13 август се създаде Съвет за управление на средствата от Европейския съюз като орган на Министерския съвет (МС), който ще координира мерките за изпълнение на правителствената политика за икономическо и социално развитие, финансирани със средства от Европейския съюз (ЕС). Съветът се състои от председател &ndash; това е вицепремиерът и министър на финансите, и членове &ndash; 6 министри и 1 зам.-министър. Този съвет се обслужва административно, организационно-технически и експертно от секретариат в администрацията на МС. Секретарят на съвета е съветник към политическия кабинет на министър-председателя. Това е моята длъжност.</p> <p><strong>Вие искахте да се обяви конкурс за тази длъжност...</strong></p> <p>За съжаление длъжността ми няма да е конкурсна. Моето желание беше тя да е публична администрация, но не се получи. Оказа се, че законът не допуска в момента да оглавя такава длъжност, а след време да бъде обявен конкурс, на който да победи по-добрият кандидат. Освен това щеше да е невъзможно и да се създаде една по-голяма структура. Затова на първо време се създава този съвет, като по-скоро се оптимизират функциите на съвета, който съществуваше при Меглена Плугчиева, прави се по-оперативен и на по-високо политическо ниво. А непосредствената задача е секретариатът да бъде оформен като устойчива административна структура към МС, към министър-председателя, за да има пряка политическа отговорност, от една страна, а от друга &ndash; дейността му да не се влияе от персоналната смяна на един или друг министър в съвета. Във вторник постигнахме съгласие с министър Дянков администрацията, която отговаряше за координация и управление на фондовете в Министерството на финансите (МФ), да мине към секретариата в МС. Тъй като бяхме свидетели, че структурите на Плугчиева дублираха функциите на тази администрация в МФ, очевидно е необходимо изчистване на дублиращите функции и ясно разделение кой какво върши. Защото се беше стигнало до една ситуация, в която беше &bdquo;професионална гордост&rdquo; да скриеш или да извадиш пръв информация, нещо вредно за цялото управление.</p> <p><strong>И назначението ви вече е факт?</strong></p> <p>Нямам още подписана заповед, защото има формални процедури, които трябва да приключа, да &bdquo;сдам&rdquo; Европейския институт и т.н.</p> <p><strong>Меглена Плугчиева твърди, че одитната агенция е представила на Европейската комисия двусмислени оценки на четири от оперативните програми? Това означава ли, че нашата администрация все още не се е научила как се правят оценките за съответствие?</strong></p> <p>Не съм човекът, който ще даде отговор защо одитната агенция е дала такива оценки, това се случи около изборите, т.е. по времето на предишното управление. М. Плугчиева казва, че оценките са двусмислени, защото има някаква несвършена работа по координацията. Не бих искала да обвинявам когото и да било, тъй като нито съм видяла оценките, нито писмото на ЕК. Но според регламента одитният орган на държавата, той у нас е един &ndash; новата изпълнителна агенция &bdquo;Одит на средствата от ЕС&rdquo;, изготвя одитен доклад върху системите за управление на оперативните програми...<br /><strong></strong></p> <p><strong>Тази агенция се ръководи от Рая Онцова, нали?</strong></p> <p>Да, не познавам г-жа Онцова. Това е българският одитен орган по оперативните програми. Тук е мястото да отбележа, че сега за втори път ни връщат оценките. Първият път, когато ни върнаха оценките, беше заради слаб количествен и качествен капацитет на одитната агенция. Тя се преструктурира, увеличи състава си, т.е. тази слабост можем да кажем, че беше отстранена. Сега тезата на г-жа Плугчиева е, че агенцията е дала положителна оценка, но е прикрепила към оценката протоколи от независимия одит върху информационната система, които съдържат високи рискове. Според регламента това е в правото на одитния орган, но администрацията трябва да даде адекватни корективни мерки за тези констатирани по време на одита слабости и да докладва по тяхното изпълнение. Така че не би трябвало да прехвърляме вината върху одитната агенция. Пропускът е на администрацията, която не е дала адекватни обяснения на констатираните рискове. Пропуск на одитната агенция би било, ако е получила от администрацията адекватните корективни мерки и обяснения, но не ги е приложила към оценката. Затова смятам, че е въпрос на координация</p> <p><strong>Въпрос на координация между одитната агенция и Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на средствата от структурните инструменти на ЕС ли?</strong></p> <p>Забележките са по системите на сигурност на ИСУН. Поне така излезе информацията в медиите. Твърдят от администрацията, че предприетите мерки адресират наличните рискове, които са констатирани в одитния доклад. Въпросът е дали те са адекватно обяснени като мерки към т.нар. оценки за съответствие. Защото ако те бяха адекватно обяснени, това би решило проблема.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Нека по-простичко да обясним какво е ИСУН. Това е системата, в която се вкарват...</strong></p> <p>Това е системата, в която се вкарват всички проекти от всички оперативни програми &ndash; тръжни документации, искания за плащания, сертифицирани разходи и т.н. ...</p> <p><strong>Тоест в тази система може по всяко време да се провери кой проект докъде е стигнал, какви дейности как са извършени, кои са участниците в търговете, разходите, плащанията. И кой има право на достъп до тези данни?</strong></p> <p>Право на достъп имат управляващите органи. ИСУН има нива на достъп, затова именно са важни системите за сигурност на информацията &ndash; кой и как може да влиза в ИСУН, кой вкарва данните, как се сменят паролите. Това е служебна система и трябва да има висока степен на сигурност и защитеност срещу нерегламентирана намеса...</p> <p><strong>...За да не може някой своеволно да промени някакви данни. И точно в сигурността на тази система се оказва, че има пропуски?</strong></p> <p>Така излезе.</p> <p><strong>А те дали са от технически характер? Впрочем ИСУН се прави от небезизвестната държавна фирма &bdquo;Информационно обслужване&rdquo;...</strong></p> <p>Най-вероятно са технически проблемите и са отстраними.</p> <p><strong>Каква е целта на правителственото посещение в Брюксел през септември?</strong></p> <p>Нормално е първата визита на министър-председателя да бъде в Брюксел, тъй като сме член на ЕС. Осъзнаваме, че имаме проблеми със себе си, а Европа &ndash; с нас, и е добре е да дадем положителен знак, че сме готови да решаваме тези проблеми заедно.</p> <p><strong>Какви пари сме усвоили и има ли риск да загубим средства?</strong></p> <p>Ще отговоря само за парите от структурните фондове и по общата селскостопанска политика на ЕС, защото за парите по предприсъединителните ИСПА, ФАР и САПАРД има неясноти, които едва към края на годината ще получат отговор. Парите по структурните фондове, или седемте оперативни програми, са малко над 6,8 млрд. От тях авансово сме получили 634 милиона евро, те са влезли в сметките на българското правителство. За около 1,5% от тях има свършени дейности, реален продукт. Тези данни са от МФ с дата 31 юли. Парите трябва да бъдат усвоени до 2013 г. Успокоително е, че и другите страни не са много по-напред от България. Тревожното е, че дори през юли, когато са сключени много договори, плащанията са само 12 милиона, а това е най-успешният месец от началото на 2007 г. Това означава, че ако не се направи скокообразно увеличаване на управлението и оползотворяването на тези пари, можем да се окажем рекордьори по ниска усвояемост на средствата от ЕС в неговата история. Покрай неприетите оценки за съответствие можем силно да забавим усвояването. И тук е опасността да ги загубим. Защото в средата на периода 2007 &ndash; 2013 г. ЕК започва преглед коя страна какви средства е оползотворила. Тези страни, които вървят напред в този процес, могат да вземат от парите на страните, които изостават в усвояването. Ако е очевидно, че така, както България върви, няма да успее да усвои например повече от 30% от полагаемите й се средства, защо другите 70% да не бъдат дадени на други държави, които строят магистрали, подпомагат малкия и средния бизнес, финансират иновации, създават работни места? В това има здрава логика. По тази причина всичко зависи от бързината, с която &bdquo;ще отпушим&rdquo; усвояването на парите, иначе ще ги загубим.</p> <p><strong>Вашето назначение може ли да бъде разглеждано като участие на Синята коалиция в управлението?</strong></p> <p>Чух от г-н Дачков, че съгласието ми да заема тази експертна длъжност било &bdquo;дезертиране от Синята коалиция&rdquo;. Искам да кажа, че когато се проведоха разговорите с мен, никой не ме е питал за политическите ми убеждения, нито някой е изисквал да ги променям, нито е ставало въпрос дали представлявам коалицията. Към мен се обърнаха като към експерт, и слава Богу. Предизвикателството беше към моите експертни познания. Вероятно ще има спекулации по тази тема, но това няма да се отрази добре на никого от нас.</p> <p><strong>Казвате, че обичате да работите за каузи. Как ще формулирате най-лаконично настоящата?</strong></p> <p>За мен каузата не е да върнем доверието на Брюксел в България, а да върнем доверието на хората в българските институции. Първото ще е автоматично следствие на второто. Станишев се опитваше да върне доверието на ЕС с комуникационни и информационни хватки и се видя, че не става така. Освен че не можа да разколебае мнението, че в България се краде, призна и че сме некадърници, искайки помощ. Което допълнително влоши ситуацията.</p> <p><strong>Нека в края на нашия разговор почетем паметта на Александър Божков, Бог да го прости, с няколко думи за вашия &bdquo;дрийм тийм&rdquo;.</strong></p> <p>Много символика има в това, което ми се случва. По стечение на обстоятелствата, когато изпращаме Сашо, аз ще започна работа в неговия кабинет в МС, който той заемаше като главен преговарящ с ЕС. И ще правя същото, което той правеше &ndash; събиране на информация и екип. Когато ми се обадиха в неделя, че Сашо си е отишъл от този свят, покой на душата му, след това се чух почти с всички от онзи &bdquo;дрийм тийм&rdquo;, с които работихме тогава заедно по преговорите &ndash; да си поплачем заедно. Сашо ще ни липсва, защото освен че беше фантастична душа, много широко скроен човек, имаше невероятен интелектуален потенциал. Просто нямаше ситуация, в която да не може да намери решение и да не успее да обедини хората след себе си да търсят такова решение. Умееше да създава екип. Дано и ние сега успеем да направим такъв &bdquo;дрийм тийм&rdquo;!</p>