Йордан Баев: ДС е функция на партията-държава и защитава интересите на тесния управляващ елит

<p><strong>Защо е важна т.нар. разузнавателна история и в частност историята на комунистическите разузнавателни служби?</strong></p> <p>Съвсем не е случайно, че в последните години стартираха няколко международни проекта за историята на комунистическите тайни служби. Сред главните основания е обстоятелството, че тяхната документация предвид нейния конфиденциален характер и специфични източници на информация съдържа изключително ценни свидетелства за близкото минало. Те по принцип не са били известни до този момент и могат да допринесат за пресъздаване на по-адекватна историческа картина; в не малка степен също и за методите и механизмите на управление на комунистическите режими.</p> <p><strong>Как най-кратко бихте формулирали влиянието на КГБ върху вътрешнополитическото развитие на България?</strong></p> <p>Преди всичко в рамките на централизиран еднопартиен комунистически режим ролята и мястото на тайните служби не могат да бъдат разглеждани изолирано. Линията на поведение на КГБ е функция на политиката на Кремъл, независимо дали е по времето на Сталин, Брежнев или Горбачов. Разбира се, има известни различия в отделните периоди. Това е показателно и за влиянието на МГБ/КГБ в България &ndash; то е изключително императивно в &ldquo;сталинския период&rdquo; и има по-други измерения по време на управлението на Леонид Брежнев. Затова в книгата разглеждам четири периода, всеки от които е обособен в два-три отделни подпериода. Разграничението е свързано най-вече с промяната на управленските екипи в Москва и София, но в някаква степен зависи и от измененията в развитието на международните отношения.</p> <p><strong>Интересни ли са ви като личности ръководителите на двете репресивни машини &ndash; КГБ и ДС?</strong></p> <p>Проблематиката за тайните служби е твърде комплицирана и в чисто професионален смисъл, като историк, предпочитам да анализирам автентичната документална материя, без да имам конкретни предпочитания към една или друга личност. Предизвикателствата пред учения са по-скоро в посока да разкрие съществуващите &ldquo;бели петна&rdquo; и персоналии. В този смисъл интерес представлява например изследване за една одиозна фигура в ДС &ndash; Мирчо Спасов, който е имал невероятно скрито влияние, включително и над Тодор Живков, но твърде малко все още се знае за действителния му личностен портрет.</p> <p><strong>От книгата ви оставам с впечатлението, че т.нар. служебен архив на ДС и КГБ много повече спомага за разбирането на близкото минало...</strong></p> <p>За разлика от т.нар. &ldquo;досиета&rdquo; (оперативни дела), които представляват отделните дървета в цялата гора, служебните архиви пресъздават цялостната картина с огромен брой автентични детайли, които не са били обект на цензуриране, както при публичните документи. Това е огромен архивен масив, голяма част от който е разкрита едва от 2&ndash;3 години и изисква значително време за цялостен анализ.</p> <p><strong>Правите извод, че ГРУ и СМЕРШ не установяват окупационен военен режим след 9.9.1944 г. в България. Защо?</strong></p> <p>Направих съпоставка във връзка с приликите и различията с други централно- и източноевропейски страни. При нас в първите следвоенни месеци има своеобразно &ldquo;разпределение на задачите&rdquo; &ndash; за разлика от Полша, Унгария или Германия, където СМЕРШ и НКГБ осъществяват масови операции и репресии срещу местни лица и организации, в България през септември &ndash; ноември 1944 г. тази &ldquo;дейност&rdquo; се осъществява със силите на вътрешните институции, доминирани от комунистите. Ролята на съветските представители във вътрешнополитическия живот на България се засилва, след като в средата на ноември 1944 г. започва да функционира Съюзната контролна комисия, изцяло оглавена от съветски представители.</p> <p><strong>Имате ли съмнения в достоверността на някои документи? Възможно ли е да са манипулативни, да има премълчани или изопачени факти?</strong></p> <p>Служебната документация отразява равнището на администрацията. Спомняте си, че навремето официалната статистика наричахме &ldquo;стъкмистика&rdquo;. Така че както всеки друг документ, така и документацията на ДС трябва да се използва след внимателен критичен прочит &ndash; в редица случаи има оценки, които вероятно се разминават с реалността и са резултат на желание да се отговори на субективната воля и позиции на висшестоящите началници.</p> <p><strong>В еднаква степен ли ЦРУ, КГБ и ДС са инструменти в ръцете на съответните властващи идеологии?</strong></p> <p>Всяка тайна служба е инструмент на съответното управление. Разликата е в характера на политическия модел. ЦРУ също е било под влияние на силно идеологизирани политически &ldquo;поръчки&rdquo; в различни периоди на съществуванието си. Разликата с КГБ например е, че през всичките години ЦРУ неизменно е било обект на парламентарен, медиен и обществен контрол, докато в страните от Източна Европа службите на практика са били безконтролни (освен от страна на едноличния лидер) и за някакъв вид граждански контрол в сферата на сигурността и отбраната въобще е било немислимо да се говори.</p> <p><strong>Как ще формулирате връзката КГБ &ndash; ДС? Равностойно сътрудничество или...</strong></p> <p>В редица западни изследвания се посочва, че източноевропейските органи за сигурност са изградени като &ldquo;огледален образ&rdquo; на КГБ и новоразкритата българска документация напълно потвърждава това. В книгата са представени много примери за субординационните връзки на зависимост във взаимодействието между КГБ и тайните служби в Централна и Източна Европа.</p> <p><strong>ДС пренебрегва ли защитата на националната сигурност за сметка на идеологически и/или партийни интереси?</strong></p> <p>Подобно на КГБ ДС е функция на партията-държава и изпълнява нейните основни цели, които са силно идеологизирани. Що се отнася до &ldquo;партийни интереси&rdquo; &ndash; българските служби за сигурност защитават интересите на тесния управляващ елит и най-вече интересите на &ldquo;едноличното управление&rdquo; на Тодор Живков. В регионален план, когато политиката на Живков обслужва национални интереси (спрямо претенциите на Турция, Гърция или Югославия например), ДС провежда операции, свързани и със защитата на националните интереси; в отделни случаи това се осъществява без изрично съгласие от страна на Москва и дори предизвиква проблеми с Москва (по македонския въпрос например).</p> <p><strong>Но КГБ и ДС имат и съвместни специални операции...</strong></p> <p>В монографията са дадени данни за над 240 съвместни операции от 1944 до 1989 г., сред които през 60-те &ndash; 80-те години преобладават &ldquo;активните дезинформационни операции&rdquo;, контраразузнавателните операции срещу страни от НАТО, борбата срещу &ldquo;идеологическата диверсия&rdquo; от страна на политическата полиция (Пето управление на КГБ и Шесто управление на ДС) и придобиването на специализирана информация по линия на научно-техническото разузнаване.</p> <p><strong>В една от главите обръщате внимание на оперативно-техническото взаимодействие. България прекратява участието си в многостранния разузнавателен проект СОУД през февруари 1991 г. Обяснете какво представлява СОУД и къде се намират днес тези бази данни? </strong></p> <p>В книгата за пръв път се анализират нови архивни документи, които внасят известни корекции в чуждестранните публикации за СОУД. Това е многостранен информационен разузнавателен проект за изграждане на електронни бази данни за 15 категории лица &ndash; свързани със западните тайни служби, дейци на &ldquo;вражеската емиграция&rdquo;, международни терористи и т.н. Общо за периода на съществуване на СОУД (1978&ndash;1990) са въведени анкетни данни за над 260 000 души, а &ldquo;приносът&rdquo; на България е с около 17 000 анкетни карти. В Архива на МВР има повече от 50 обемисти папки (архивни единици), свързани конкретно с проекта. Общият електронен масив е изпращан в Москва, където очевидно се съхранява и днес. Впрочем не е случайно, че до днес в многобройната книжнина за КГБ, издадена в Русия през последните двайсет години, темата за СОУД не се коментира изобщо.</p> <p><strong>Завършвате книгата с послеслов, а не със заключение. Защо?</strong></p> <p>Заключението предполага еднозначни отговори, а аз завършвам анализа по-скоро с допълнителни въпроси. Едно от общите ми притеснения е, че наличието на по-голям обем информация в наши дни не се съпровожда с по-голям обем от осмисляне и разсъждения върху новата информация. Като че ли все повече нямаме време да мислим, а целта на едно научно изследване е именно да провокира мисленето.</p> <p><strong>Как приеха на международния семинар във Вашингтон анонса за вашата монография и документалния сборник на комисията за досиетата? В САЩ не знаят ли повече от нас за КГБ?</strong></p> <p>Новоразкритата архивна документация на Държавна сигурност без всякакво съмнение внася нови сведения и данни към известното досега на Запад. Една от причините е, че тесните конфиденциални връзки между представителите на КГБ и ДС разкриват редица нови моменти в начина на мислене, целите и конкретните задачи, формулирани на Лубянка. При липсата на достъп до архивите на руските тайни служби тази нова информация е особено ценна. Интересното на семинара във Вашингтон през август бе, че за разлика от предходните години, сега българските представители можеха да покажат много нови материали и документи, по-разностранни дори в сравнение с представителите на Полша и Чехия, които преди бяха далеч по-информирани от нас. Що се отнася до представянето на монографията, имах възможност едва за 20 минути да споделя по-интересните резултати. Част от тях обаче, като многостранните разузнавателни проекти ВРЯН и СОУД, допълваха известните досега на Запад факти. Всичко това предизвика определен интерес сред колегите; единственото съжаление беше, че няма да могат да прочетат книгата на български език. Част от проучванията всъщност вече съм имал възможност да представя в последните години на редица международни конференции &ndash; в Грац, Осло, Станфорд, Вашингтон, Варшава, Прага, Тренто, Потсдам...<br /></p>