Протопрезвитер Алекс Карлуцос
На Крит започна работа т.нар. Всеправославен събор. Събитието, дългоочакващо представителите на всички легитимни и канонични Православни църкви, е посетено само от десет от тях, с което изразява малцинството в православния свят. Причината е в отказа на Антиохийската, Грузинската, Българската и най-голямата, Руската православна църква, породен от неизгладените разногласия по редица въпроси, набелязани още предварително.
По-рано представителите на тези Църкви и в частност Руската православна църква призоваваха Константинополската Патриаршия, свикващ Събора, да го измести за по-късна дата, за да могат още веднъж да се обсъдят спорните въпроси и да се постигне съгласие. Призивът остава нечут. Протойерей Александър Карлуцос, член на организационния комитет на Великия и Свещен Събор, отговаря с контрапредложение за сформиране на предварително дискусионно заседание в течение на самата среща.
“Няма никакви повели, за да променим или преместим датата на Събора. Те поискаха да организираме предсъборна среща на 17-и, ние разчитаме те да дойдат на нея. Ние сме Църква на любовта и приемаме всички” – казва той.
Откъде идва това трескаво бързане и отритване на компромиси? Отговорът се прояснява, ако се вгледаме в личността на споменатия отец Александър.
Отец Алекс Карлуцос, по сан – прост протопрезвитер. Това обаче не му пречи да бъде един от най-влиятелните свещенослужители в Константинополската Патриаршия. Гръцката преса в САЩ го нарича “всемогъщия отец Александър Карлуцос, когото лично познават президенти и ласкаво се обръщат към него с “отец Алекс”.
Наричат го сивия кардинал на Архидиоцеза на Константинополската Патриаршия в Америка. “Макиавели – своеобразен папски легат в Американската архиепископия. Всъщност той е човекът, стоящ зад всичко”.
Отец Алекс живее в Ню Йорк. Отговаря за връзките с обществеността на гръцката православна Архиепископия в Америка, духовен съветник е на ордена на Свети Андрей Първозванни и е изпълнителен съветник на фондация Faith: An Endowment for Orthodoxy and Hellenism. Какво се крие зад тези непонятни за непосветения названия на организации?
Орденът Свети Андрей е братство на т.нар. архонти на Константинополската Патриаршия. Днес архонтът е почетна титла за миряни, ръкополагани от Константинополския патриарх. Като правило я получават най-богатите членове на гръцката православна община плюс всякакви авантюристи, желаещи да заситят тщестлавието си (например някогашният президент на СССР Михаил Горбачов).
Faith: An Endowment for Orthodoxy and Hellenism е частна фондация, финансираща институциите на гръцката православна архиепископия в Америка. Също така фондацията е един от инструментите за американско влияние в самата Гърция.
Отец Алекс Карлуцос е широко известен с контактите си с гръцката американска общност и особено с американските милиардери от гръцки произход. Журналистът Джъстин Франгали, автор на биографията на Спиридон, бившият архиепископ на Америка от 90-те, нарича отец Александър ковчежника на Патриарха.
Минимум от 90-те г. отец Александър съсредоточава в ръцете си финансовите потоци от САЩ към Константинопол. Дефакто това е лъвският пай от парите, с които живее и Фенерът [Константинополската Патриаршия]. Доходите от неголемите приходи в Турция или Гърция са мизерни в сравнение с парите, идващи от богатата гръцко-американска общност. Това превръща отец Александър в най-важния човек в гръцката православна Архиепископия в Америка, разполагащ с безпрецедентен инструмент за натиск върху свещеноначалието.
По данни от списание Епикера той играе ключова роля за низвергването на енергичния и влиятелен Яков – глава на Американската Архиепископия, който от 1995–1996 г. се опитва да еманципира Архиепископията от юрисдикцията на Константинополската Патриаршия. Така той запазва за Константинополската Патриаршия този твърде важен източник на средства и влияние като Американската Архиепископия.
Гръцките политически кръгове също подддържат отношения с него, както и мнозина от промишлените кланове, в това число този на Ангелопулос. Сред политиците, свързани с клирици, списанието назовава фамилия Мицотакис (например Дора Бакояни, кмет на Атина и министър на външните работи в кабинета на Костас Караманлис, и самият Константинос Мицотакис, министър-председател на Гърция, 1990–1993). Карлуцос осигурява връзката им с клана Буш, най-добре лично той познава Буш-старши. По данни на изданието той е свързан и с Йоргос Папандреу, и с Антонис Самарас. Последният неведнъж по подшушване от Карлуцос е бил отърваван от влиятелни американски предприемачи от гръцки произход, например Алекс Спану.
Списание Kourdisto Portokali съобщава, че именно о. Александър е помогнал на министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас да си създаде контакти със САЩ. Преди Ципрас се изказваше като противник на САЩ, организирайки антиамерикански протестни акции. В замяна на проамериканската ориентация на гърците биват обещани инвестиции.
Например, споменава се, че американският предприемач от гръцки произход А. Манатос, вторият човек по степен на влияние в гръцкото лоби на САЩ, е бил готов да подкрепи правителството на Ципрас. Манатос представлява интересите на САЩ и Израел, насочени към търговска война с Германия.
Отец Александър живее в къща на стойност 700 хил. долара в елитния квартал на Ню Йорк, Саутхемптън. Най-близкият му съсед в района е Джордж Сорос. Също така той е в тесни отношения с фармацевтичния магнат Майкъл Джахарис и с козметологическия плутократ Джордж Лийдс, както и с бившия директор на ЦРУ Джордж Тенет, който има гръцки корени. През 2003 г. Джордж Тенет получава награда за върхови постижения от фондация Leadership 100 Endowment, чийто изпълнителен директор е отец Александър.
Турската преса отбелязва, че отец Алекс Карлуцос се познава с Фетхуллах Гюлен, лидерът на турските ислямисти, живеещи в САЩ и работещи за американските спецслужби.
Карлуцос отговаря за връзките на Американската Архиепископия с всички разклонения на властта в САЩ. Републиканските му предпочитания не му пречат да поддържа близки отношения с вицепрезидента Джо Байдън и с Хилъри Клинтън (чрез своя приятел, мултимилионерът Джон Кациматидис). Барак Обама също лично се познава с влиятелния свещеник.
Естествено е, че отец Александър е яростен икуменист и пропагандист на “юдео-християнските ценности”.
Твърде специфичният кръг от познанства на заинтригувалата ни личност ни позволява да видим в отец Александър не само лобиста на финансовите интереси на Константинопол в САЩ, но и фигурата, отговорна за лобирането на американските интереси чрез Константинополския Патриархат.
Фактически в момента Константинопол е заложник на САЩ. Наличието на о. Алекс Карлуцос в организационния комитет на Критския Събор е свидетелство за намерението на американските спецслужби директно чрез своя човек да направляват провеждането му.
Заглавието е на "Гласове"
Източник: http://katehon.com/ru/article/kto-vy-otec-aleks
Превод: "Гласове"
Човекът зад кулисите на Критския Събор
Биографията на Алекс Рондос е наистина интересна и прилича на сюжет на шпионски роман
Според данни на анализаторския център Катехон тайните служби на САЩ и Великобритания се опитват да повлияят на решенията на Събора. Използват се най-вече агенти, оказващи влияние в Константинополската патриаршия. Целта е да се подкопае авторитетът на Руската Православна Църква, да се съдейства за разпространението на екуменистки и разколнически тенденции, отслабващи православието, да се наложи въпросът за предоставяне на автокефалност на Украинската Православна Църква и по този начин да се допринесе за разделянето отвътре на православния свят.
Една от ключовите фигури в този процес е отец Александър Карлуцос, член на организационния комитет на Събора, фандрайзер (специалист по привличане на финансови средства на организация с идеална цел – бел. ред.) на Константинополската патриаршия, отговарящ за комуникацията с влиятелни делови среди и властите в САЩ. На практика той управлява лъвския пай от средствата, идващи в Константинопол от САЩ, и по този начин контролира свещеноначалието (епископите, презвитерите и дяконите – бел. ред.).
Друга важна фигура, която отговаря за връзката между Критския събор и американските спецслужби е Алекс Рондос. Той е специален представител на ЕС за Африканския рог. Рондос е тясно свързан с свещеноначалието на Константинополската патриаршия, спецслужбите на САЩ и Великобритания и глобалистските неправителствени организации (НПО). Той лично се познава с отец Александър Карлуцос и посещава дома на Джордж Сорос. Биографията на Алекс Рондос е наистина интересна и прилича на сюжет на шпионски роман.
Благотворител и разузнавач
Александър Рондос е гръцки гражданин. Роден е през 1954 година в султаната Занзибар в Дар ес Салам (който по това време е британска колония, а сега е част от Танзания). Получил и образование във Великобритания. Работил е като кореспондент на британското списание „Уест Африка мегазин“ (West Africa Magazine), а след това преминал в американската НПО Католически служби за подпомагане (Catholic Relief Services).
През 80-те години на миналия век в САЩ той се запознал с Джордж Сорос и започнал да се внедрява в околоцърковните структури на Константинополската патриаршия в Америка. Тази стратегия се увенчала с успех и през 1992 година с подкрепата на Сорос, Рондос създал и оглавил Международната православна благотворителна организация (International Orthodox Christian Charities – IOCC) под егидата на Константинополската патриаршия.
Целта му при създаването на тази структура била да съсредоточи в свои ръце мощни финансови потоци под предлога, че те отиват за църковна благотворителност. Общите интереси към църковните пари и връзки с американските „благодетели“ събрали Рондос и отец Александър Карлуцос. Рондос използвал своята структура, за да проникне в други православни страни (Югославия, Русия и Близкия Изток).
По-специално през 1998 година под прикритието на IOCC в навечерието на бомбардировките на Югославия той бил на мисия в Албания и Косово. След като всички необходими сведения били събрани, а преговорите проведени, започнала военната операция на НАТО.
Организатор на цветни революции
Интересно е, че „православният благодетел“ е вземал участие в организирането на цветни революции там, където това се е изисквало от интересите на САЩ и стария му приятел Джордж Сорос. Например през 2000 година Рондос консултирал организаторите на така наречена революция на булдозерите в Югославия.
След цветната революция в Грузия той станал съветник на Михаил Саакашвили. Ако съдим по тона на неговите публикации на тема грузинско-руски отношения през 2008 година, то той е знаел и за подготовката на грузинското нашествие в Южна Осетия и е подготвял западното обществено мнение за тази акция.
На Рондос се приписва и консултирането на първия украински Майдан през 2004 година. С негово съдействие в Белград бил създаден CANVAS (Centre for Applied Nonviolent Action and Strategies –Център за прилагани ненасилствени действия и стратегии) – мозъчен център на цветните революции, където се отработвали технологиите на Арабската пролет и украинския Майдан от 2014 година.
Тъмни дела в Гърция
Рондос е работил и като съветник на премиера на Гърция, родения в САЩ приятел на Сорос и ръководител на социалистическата партия ПАСОК, Георгиос Папандреу през 2009-2011 година и е бил сочен за неговата дясна ръка във всички международни проекти. Преди това от 1999 до 2004 година Рондос е консултирал Папандреу, когато той е бил министър на външните работи на Гърция и губернатор на Света гора в Атон. След идването на власт на Андонис Самарас, Рондос запазил влиянието си върху гръцкото правителство.
През 2012 година Рондос бил разпитван във връзка с евентуална съпричастност към заговора срещу бившия гръцки премиер Костас Караманлис. Негов адвокат бил Фаилос Кранидиотис, член на либералната партия „Нова Демокрация“ и близък приятел на Андонис Самарас.
Според данните на официалното гръцко разследване заговор, чиято цел била да не се допусне сближаване между Русия и Гърция, действително е имало през периода 2004-2009 година.
Рондос бил съпричастен и към корупционния скандал около парите, източвани от гръцкия бюджет в полза на НПО, но излязъл сух от водата.
Между другото, фактът, че значителна част от финансите, които по инициатива на Рондос са се давали на НПО в Гърция, отивали в Македония, Албания и Косово, където официално те не били давани на никого, позволява да предположим, че е ставало дума за „сенчесто“ преразпределение на средства в рамките на стратегията за цветна революция, подготвяна в Македония, а не само за операция по пране на пари. В самата Гърция също приоритетно са били финансирани ляволиберални НПО-та, осигурявайки по този начин външния контрол над страната и то пак с гръцки пари.
Майстор по всичко
Според твърдения на гръцки източници Рондос е особено активен по албанското направление на Балканите. По-специално той поддържа близки отношения с много дейци в Албания и Македония. А САЩ използват именно албанския фактор, за да дестабилизират ситуацията в балканските държави. С албанската наркомафия и индустрията на „черната трансплантология“, чиито центрове са в Косово и Албания, е тясно свързана и глобалната плутокрация. Рондос активно е подкрепял идеите за предоставяне на независимост на Косово и е предлагал съответните експертни инициативи.
Като се отчита „опитът“ на Рондос в косовското направление, е интересно доколко активно той ще може да ръководи бойците и криминалните общности в Сомалия, заемайки новата си официална длъжност?
Освен това Алекс Рондос е успял да поработи и в международни финансови организации и по-специално в Световната банка. Той е и член на Европейския съвет по международни отношения, европейския филиал на най-големия американски глобалистки център – Съвета по международни отношения.
Навсякъде, където Алекс Рондос се е появявал, той се е занимавал с едно и също – лобиране за интересите на американските си господари, прокарване на инициативите на Джордж Сорос и смяна на режими и укрепване на еднополюсната американска хегемония чрез подкрепата на стратегията за война в мрежата. Ако този специалист с широк профил се е захванал с Критския Събор, то православните трябва да чакат както „най-виртуозни“ провокации, така и акции, включващи пряка силова заплаха.
Източник: http://katehon.com/ru/article/chelovek-za-kulisami-kritskogo-sobora
Преводът е на сайта "Руски дневник", http://bg.rbth.com