Веселин Вучков: МВР e огледало на обществените драми

Веселин Вучков: МВР e огледало на обществените драми
Разсекретяваме обобщените данни за личния състав в службите за обществен ред, включително и на основните звена в МВР, казва пред ГЛАСОВЕ заместник министърът на вътрешните работи. И още: Посегателството срещу полицай, изпълняващ служебни задължения, е висша проява на деморализиращо антиобществено поведение. Но и насилието от страна на полицейски органи не е нищо друго, освен средновековно беззаконие.
<p><strong>Г-н Вучков, нека започнем с необходимостта от всеобхватна реформа в &bdquo;огромната машина МВР&rdquo;, както наричахте ведомството преди време самият вие. Вече стана ясно, че на този етап ръководството на министерството не предвижда особена вътрешна оптимизация от гледна точка на бройки. На базата на какви разчети е взето това решение?</strong></p> <p>Не, не става дума за взето решение. Всеки управленски акт трябва да се предхожда от сериозен емпиричен анализ. Няма как да не сте забелязали постоянното &ldquo;надцакване&rdquo; с цифри относно числения състав на вътрешното министерство през последните години: един споменава за 63&nbsp;000 служители, друг за 53&nbsp;000, трети &ndash; за 50&nbsp;000, за 35 000 и т. н., и т. н. Неправителственият сектор също съотнася посочените неофициални цифри към 100&nbsp;000 жители население и поставя България в челото на класацията, според която у нас има най-много полицаи като съотносимост. Разбира се, НПО-тата нямат вина, защото в тъмнината на самоцелната ведомствена секретност не можеш да проведеш информиран дебат. Неприятно впечатление прави фактът, че в Евростат само българската статистика за броя на полицейските служители е означена с празни квадратчета. Екипът, който пое управлението на МВР преди малко повече от месец, има волята да постави разговора в смислен коловоз. Ето защо искам да поговорим за промените в Закона за МВР, които разработихме. Вярно, някои от нормите може би звучат скучно, но последиците &ndash; вярвам в това &ndash; ще бъдат необратими. В преходните и заключителните разпоредби чрез сложни препратки променяме Закона за защита на класифицираната информация, в резултат на което разсекретяваме обобщените данни за личния състав в службите за обществен ред, включително и на основните звена в МВР. Класифицирана информация остават единствено данните за строго специфичните служби в МВР като ГДБОП и СДОТО (Специализирана дирекция "Оперативни технически операции")&nbsp; &ndash; там това е задължително! Подобна стъпка не е правена не само за целия тоталитарен период в България, но и през 20-годишния демократичен преход. Наред с това въвеждаме разпоредба, според която общата щатна численост на МВР от държавни служители с висше и средно образование и лицата, работещи по трудово правоотношение, се определя в Правилника за прилагане на Закона. А този Правилник ще бъде приет непосредствено след обнародването на променения Закон. Това, струва ми се, е полезният агоритъм за действие, защото всичко останало е самодейност, която обслужва само &ldquo;специалисти&rdquo;, включително преминали през МВР и имали късмета да се докоснат до вътрешна информация, която всъщност не трябва да е секретна. Но да се върнем към въпроса за оптимизацията. Тук вече поведението ни като държавници трябва да е отговорно, защото броят на служителите се обуслява от обема и спектъра на обществените отношения, които МВР обслужва. Вярно е, че основният състав са полицейските служители &ndash; униформен състав, оперативни работници, дознатели. Но българското МВР поема задължения по административно обслужване на граждани, което в други държави е ангажимент на други ведомства или на общините. Ще посоча три примера: издаването на документи за самоличност, миграционните процеси, регистрацията на МПС-та. А да добавям ли служителите на пожарна безопасност, Гражданска защита и Телефон 112, които в европейски план не винаги са част от МВР? С други думи, не е изключено в крайна сметка съотношението между брой полицейски служители на 100&nbsp;000 души да не изглежда толкова стряскащо. А без изброените административни услуги нито една държава не може да съществува. Освен това някой може ли да даде гаранция, че извеждането на тези дейности извън МВР няма да повлече набъбнали нови административни структури и още повече държавни разходи?</p> <p><strong>Как и откъде ще бъдат набавени средства за оптимизиране на работата в министерството &ndash; за допълнителни възнаграждения и за подобряване на условията на труд? </strong></p> <p>На всички е ясно какво е състоянието на бюджета, защото се намираме във вихъра на икономическата криза. Ето защо честно трябва да кажем, че искания за 50-процентно увеличение на възнагражденията са неизпълними. В това отношение синдикатите проявиха пълно разбиране. Но въпреки всичко търсим резерви за две поетапни стъпки &ndash; увеличаване ежемесечните пари за порцион със 100% (от 30 на 60 лв), като ги приравним с тези на служителите на МО, както и повишаване на възнагражденията през следващата година, което предстои да се прецизира.</p> <p><strong>Неведнъж вие самият сте заявявал, че в МВР дисбалансът е голям &ndash; едва 1800 полицаи от над 60 хиляди души в системата могат да провеждат разследване. Как ще осъществите необходимата реформа в досъдебната фаза по наказателни дела? Какви са необходимите вътрешни трансформации с цел оптимизиране на полицейското разследване?</strong></p> <p>Благодаря за този въпрос, защото той е най-важен в светлината на обществените потребности. Френската революция изгради съвременните модели на наказателния процес, които изискват реакцията срещу престъпността да се основава на ясни наказателно-процесуални правила. Ето защо днес в цяла Европа наказателните производства са основен приоритет на полицията. Но у нас нещата се случиха по такъв начин през последните години, че МВР постепенно бе &ldquo;кастрирано&rdquo; от правомощия да разследва и днес само малък брой служители се занимават с наказателни дела и огромен брой &ndash; с оперативна и охранителна дейност, но без възможност да &ldquo;припарят&rdquo; до досъдебното производство. Това е съвършено неприемливо. По тази причина интензивно разработваме промени в законите &ndash; основно в НПК - за да отворим възможност повече полицейски служители (а защо не и всички) да могат да провеждат разследване. Това, разбира се, е и отговорност &ndash; за по-внимателен подбор, правна грамотност, обучение, обезпеченост. Ще споделя мое наблюдение, макар и да липсва официална документална подкрепа &ndash; през последните два месеца нараства броят на СРС-тата, поискани за целите на досъдебното производсво, за сметка на поисканите от оперативните служби. В това има огромен смисъл, защото СРС-тата на оперативните служби нямат никаква доказателствена стойност, т. е., този специфичен способ за противодействие на престъпленията се насочва постепенно към наказателните дела, където всъщност е неговото място.</p> <p><strong>Освен предложените промени в Закона за МВР какви стъпки ще предприемете за кадрово и функционално преструктуриране на целия институционален организъм, така че резултатите от работата да не бъдат &bdquo;отчайващо безплодни&rdquo;?</strong></p> <p>В момента обмисляме внимателно структурирането в по-дългосрочен план на две национални служби в МВР, както и ясен модел на кадрово развитие, но предпочитам за това да говорим след известно време.</p> <p><strong>Какво ще предприемете срещу корупцията и търговията с влияние в системата на МВР? Достатъчно ли е създаването и развитието на отдел &bdquo;Вътрешна сигурност&rdquo;, за да бъдат премахнати тези явления? </strong></p> <p>Да се разчита само на дирекцията за вътрешна сигурност в това отношение е несериозно. На първо място това е отговорност на преките ръководители, които осъществяват ежедневния управленски процес. На второ място е ролята на дирекция &ldquo;Инспекторат&rdquo;, която контролира управленските процеси от административна гледна точка. И на следващо място &ndash; дирекция &ldquo;Вътрешна сигурност&rdquo;, която е &ldquo;снабдена&rdquo; и с оперативни способи за противодействие на престъпни прояви вътре в системата на МВР, при това не само корупционни. Наред с това като управленски екип сме заявили решителна воля за реакция на всяка корупционна проява на служители, независимо от йерархичното им място; мисля, че с редица действия доказахме това. Но този системен натиск от наша страна ще бъде постоянен, защото отслабването му неминуемо ще породи нови прояви, които временно са се притаили.</p> <p><strong>Протестиращите полицаи поискаха увеличаване на наказанието за насилие над техни колеги. Смятате ли, че трябва да бъде увеличено и наказанието за насилие над задържани по логиката на коментара, който направи Бойко Борисов &ndash; &bdquo;максимум защитени и максимум отговорни&rdquo;?</strong></p> <p>В момента работим върху анализа на правните норми, предоставящи защита при упражняването на полицейските правомощия. В работните групи участват по двама представители на полицейските синдикати. Но винаги пред мен има две групи книжа: документираните искания на синдикатите, както и докладите на неправителствените организации за упражнено полицейско насилие. Специално искам да благодаря на Българския хелзинкски комитет за предоставената информация по повод решения на Съда в Страсбург. Няма друг подход &ndash; просто няма! &ndash; освен постигането на баланс. Посегателството срещу полицай, изпълняващ служебни задължения, е висша проява на деморализиращо антиобществено поведение. Но и насилието от страна на полицейски органи не е нищо друго, освен средновековно беззаконие. Искам да споделя и нещо много лично. До неотдавна бях свободен гражданин в смисъла на човек, който не изпитва тежестта на изпълнителната власт. В неделя, точно преди да отида на панихидата в църквата &ldquo;Света Неделя&rdquo; в памет на загиналите полицаи, случайно в Интернет попаднах на речта на руския патриарх, произнесена пред младежи в Нижни Новгород. Темата бе &ldquo;Труд и солидарност&rdquo;. Тази 37-минутна реч е поразителна и препоръчвам това слово на всеки, независимо от неговите религиозни убеждения. Това бе повод още веднъж да се замисля, че в нашето общество липсва солидарност. Липсва солидарност и между МВР и гражданското общество. Разбира се, лесно е да го кажеш, но е трудно да го промениш. А такова доверие към институциите е императивно необходимо! А доверието е първата стъпка към солидарността. Но кой на кого е повече длъжник &ndash; не зная... Но и полицията е всъщност отражение на драмата в обществото ни.</p> <p><strong>Ръководихте работна група за промени в Закона за ДАНС и в Закона за МВР. Според някои коментари свиването на правомощията и дейността на ДАНС и отхвърлянето на принципа на конкуренцията ще доведе до по-слаби резултати, поради отпадането на съревнованието между отделните звена. Как отговаряте на подобни опасения и аргументи?</strong></p> <p>Да, познавам някои привърженици на теорията за конкуренцията между повече служби. Но ние като общество доволни ли сме от тенденциите, които се зародиха за година и половина след стартирането на ДАНС? И малка държава като България може ли да си позволи подобна &ldquo;конкуренция&rdquo;? Всъщност какво беше направено в противовес на първоначалните намерения? &ndash; нова паралелна полицейска служба, която да противодейства на всякакви прояви, извършени от всякакви нарушители! При това без задължителния обмен на информация с другата служба и &ndash; още по-лошо &ndash; без координационен център. Така че ние като работна група си свършихме работата. И така, както работихме в групата &ndash; съвместно и отговорно в екипи от служители на МВР и ДАНС &ndash; така трябва да работят и службите след промяната на законите. Вярвам, че нещата постепенно се случват &ndash; структурираме по-добра правна среда, съчетано с известни кадрови промени. Тук е моментът да кажа следното: промените на парче са контрапродуктивни. Следваме ясен план чрез сформирани работни групи и не бива да се отклоняваме от него: неизбежни стартови промени в МВР и ДАНС, нова Стратегия за национална сигурност, подредба на звената от сектора. Не бива да забравяме НРС и НСО, които ще имат нова правна уредба в средносрочен план. Защото, извинете, как е възможно тяхната нормативна база да е разпиляна в от безброй актове, включително и подзаконови, при това дори в Укази на Държавния съвет от 1990 г?! Ето защо не бива нито за миг да се отклоняваме от стратегическата цел да изградим много по-подреден Сектор за сигурност във всичките му измерения.</p> <p><strong>Какво се случва с нерешените проблеми около някои обществени поръчки като тези за полицейските униформи и документите за самоличност? Ще успеете ли да стартирате издаването на новите документи през март 2010 г.? Колко време ще отнеме и колко пари ще струва на обикновения данъкоплатец новият паспорт с биометрични данни?</strong></p> <p>Ясно заявявам какво свършихме за месец и половина като екип в министерството по повод на някои синдикални искания. Първо, разработихме нова глава в Закона за МВР, посветена на синдикалната дейност, с участието на синдикални лидери. Второ, променихме решение на правителството от преди три години, което ни задължаваше в поръчките за полицейски униформи да участват само кооперации на инвалиди. Всъщност това се е превърнало в параван за нечисти икономически интереси, защото прозираха меркантилните намеси на подизпълнители, които нямат нищо общо с неравностойното положение на инвалидите и като резултат имахме скъпи и некачествени униформи заради липсата на конкуренция. Трето, стартирахме обществените поръчки за зимно облекло, а при оценяването на офертите ще участват и синдикатите. Що се отнася до голямата обществена поръчка за документите за самоличност &ndash; това е наследен проблем, който се опитва да ни приклещи в мъртва хватка. Преди време тази поръчка е обявена и има победител. Но конкурентните фирми обжалват на две различни основания, предстои през октомври ВАС да се произнесе окончателно. А по договор поръчката трябваше да е изпълнена през ноември. Нали разбирате, че това е невъзможно? Надяваме се съдът да не отмени цялата процедура. Разработили сме конкретен график със срокове и отговорници за незабавни действия след решението на съда, така че през март 2010 година да започнем да издаваме новите документи за самоличност. Съдът не се е произнесъл окончателно, но междувременно е допуснал предварително изпълнение. По тази тема в МВР се работи ежедневно.</p> <p><strong>Ще ви помоля като юрист да коментирате скандала около прословутия текст за безстопанственост по непредпазливост в Закона за амнистията. Действително ли този нормативен текст ще попречи на съдебната система да си свърши работата в случай на неприемливи и корупционни действия от страна на бивши министри?</strong></p> <p>Законът за амнистията е приет през март 2009 г. (в сила е от 22 април 2009 г.). По силата на този закон се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането всички лица, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъпление по непредпазливост, наказуемо със затвор до 5 години. Последиците от закона &ndash; тези, които са били в затвора и попадат в посочените хипотези, се освобождават; ако е имало условни наказания &ndash; заличават се; ако е имало висящи дела (неприключили) &ndash; се прекратяват. В хипотезите на амнистията попада и&nbsp; т. нар. безстопанственост по чл. 219 от НК &ndash; &ldquo;Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото ...на предприятието или стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години ...&rdquo;. Това предизвика справедливо обществено напрежение, защото това е текст, по който се привличат като обвиняеми длъжностни лица, които са причинили вреди на предприятия. Към този текст прокурорите прибягват, когато не могат да съберат доказателства за други по-тежки (вкл. корупционни) престъпления; този текст от НК върши много работа, защото формата на вината не е умисъл, а е непредпазливост, и това много по-лесно се доказва! Амнистията е проява на държавническа милост, когато се прецени, че ще има разбираеми социални последици и удовлетвореност у обществото. Но с тази амнистия това по никакъв начин не се постигна; напротив &ndash; предизвика обществено напрежение, особено в години, когато по всички властови позиции проявите на безстопанственост бяха ежедневие.</p> <p>&nbsp;</p>

Още от Интервюта

Коментари

Напиши коментар

Откажи