Васил Пенев*: Управлението на Борисов не случи нито на опозиция, нито на партньори

<p><strong>Мнозина от вашите колеги твърдят, че преходът е свършил. На какво се дължат тогава носталгичните реминисценции за бащицата покровител в лика на Бойко Борисов, който сякаш замени някогашния Тато?</strong></p> <p>Този извод, че преходът е свършил, се появи преди пет-шест години покрай групата около Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, при което ставаше дума за редица формални белези, имаше се предвид, че страната институционално е преодоляла един период от развитието си. Същевременно обаче на социално и индивидуално равнище мисля, че никой никога не е смятал, че този преход е завършил. Тъкмо обратното, той не просто продължава, а има и своите реминисценции. Това се дължи на обстоятелството, че когато започнаха тези демократични промени, се създадоха много надежди. Създаде се една огромна илюзия, че е възможно едновременно да се демократизира обществото и да се създаде пазарна икономика, която да даде своите плодове. Всичко това се оказа невъзможно, то изискваше огромни усилия от страна на хората и в този смисъл тези реминисценции са неизбежни. Действително се правят аналогии между Тодор Живков и Бойко Борисов. Те дори визуално си приличат. Има аналогия и по линията на това, че за известно време, макар и за кратко, Живков е управлявал София, бил е кмет на столицата. Но все пак времената са съвършено различни.</p> <p><strong>Подчертавате социално-психологическите реминисценции, как стоят нещата обаче по отношение на институционалното демократизиране? </strong></p> <p>То е външно. През 1994&ndash;1995 г. разговарях с наши западни партньори и те бяха учудени от това, че маса социологически изследвания показват, че българинът иска силна ръка. И това е нещо, което не се е променяло, при това то има своя комичен ракурс, тъй като българинът иска силна ръка, но очаква да накажат другите, а не него самия. Има подобна нагласа в повечето южноевропейски страни &ndash; някой да ни управлява. Що се отнася да институците, по редица формални критерии ние сме демократизирани. Ето например си правим демократични избори. Има и други формални белези, но същевременно става дума за инстиуции, които не работят съгласно демократичната култура. И това не е променяно нито по времето на Костов, нито по-късно.</p> <p><strong>Как коментирате днешните реформи в сферата на правораздавателната система и на наказателното право? </strong></p> <p>Когато започна преходът, се настояваше да няма бързо производство, тъй като то е недемократично. Тогава се въведе тази тристепенна форма на наказателно и изобщо на съдебно производство, която е крайно тромава. Сега се правят някакви опити за преодоляването й в посока на по-голяма ефективност.</p> <p><strong>Тоест тези опити според вас не влизат в колизия с демократични ценности и принципи. </strong></p> <p>Да, категоричен съм в това отношение.</p> <p><strong>Идеята за специализираните съдилища, промените в НПК?</strong></p> <p>Тристепенното производство е по-демократично, но не е ефективно.</p> <p><strong>Как коментирате управленския потенциал на ГЕРБ? По презумпция политиката е представителство и сблъсък на различни групови интереси, това управление обаче се стреми към любовта на всички хора и към положителното внимание на медиите.</strong></p> <p>Въпреки последните социологически изследвания смятам, че това управление ще просъществува и ще ни управлява дълго. Има редица проблеми, разбира се, които са свързани със степента на компетентност и с липсата на какъвто и да било опит. Самият министър-председател е претоварен с решаването на безброй проблеми, които той физически не би могъл да реши.</p> <p><strong>Каква е причината за това?</strong></p> <p>Той самият го пожела, нещо повече, тук е много важен проблемът за липсата на опозиция. Не става дума за опозиция, която непременно би могла да вземе властта, но за такава, която би могла да предлага смислени решения. За съжаление в това отношение на Борисов не са му много полезни и неговите партньори. &bdquo;Атака&rdquo; е доста безмълвна, докато за Синята коалиция, и тук визирам най-вече Иван Костов, който се държи по един познат начин, всеки позитив се отчита за свой, а всеки негатив е на управлението.</p> <p><strong>Много е злощастно в такъв случай това управление, след като не може да разчита нито на опозиция, нито на партньори. </strong></p> <p>Правителството на малцинството е едно изключително тежко решение.</p> <p><strong>Все още ли не е за пренебрегване възможността в страната да бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори, както заявихте преди няколко месеца?</strong></p> <p>Аз смятам, че засега няма да бъдат предизвикани предсрочни избори, макар че това е една опция, която не бива да се изключва в никакъв момент. По-скоро са възможни други форми на сътрудничество в сега съществуващия парламент, тъй като ще възникват важни въпроси.</p> <p><strong>Какво имате предвид?</strong></p> <p>Имам предвид ДПС. През последните два месеца чухме достатъчно ясни заявки от Христо Бисеров и от Йордан Цонев, че по изключително важни за страната въпроси те ще подкрепят управлението.</p> <p><strong>На какво се дължи според вас това консенсусно поведение на ДПС?</strong></p> <p>Една от важните причини е това, че пред ДПС предстоят вътрешни промени. Ще дойде момент, в който ще бъде променен лидерът. Има такива формули, които са достатъчно деликатни &ndash; като почетен председател например. Така че в ДПС ще влезе ново поколение и част от хората, които преди са били активни, а сега са във ваканция, ще се върнат в управлението. Защото иначе много опростенчески си го представят хората, че става дума за сделка, но не е така. Просто самата потребност от дълбоко преустройство вътре в ДПС ще доведе до консенсусна политика.</p> <p><strong>Тоест вие не смятате, че има задкулисни договорки между ГЕРБ и ДПС? </strong></p> <p>Много повърхностно си го представяме. По-скоро става дума за необходимостта от една дълбока реформа вътре в партията. Не вярвам да има задкулисни договорености, не вярвам в това.</p> <p><strong>Как да тълкуваме първите критични ноти в публичния диалог между някои представители на това управление? Имам предвид атаката от страна на един от съветниците на Бойко Борисов по отношение на работата на МВР и на показните акции и след това престрелката между шефа на митниците и вътрешния министър. </strong></p> <p>Действително има тежък проблем и Цветан Цветанов откровено атакува митниците. Но май атаката е срещу Симеон Дянков. Трябва да признаем, че опозицията преди месеци подсказа, че съществува такъв проблем. Все пак аз не очаквам някаква криза в управлението на този етап. Но това са ясни сигнали, че по този начин не може да се управлява. Големият проблем е в това, че тази политика е насочена изключително към решаване на въпросите на фиска, а истинското дясно управление би трябвало да се насочи обратно към стимулиране на предприемачите и най-вече към дребните бизнесмени. Капитализмът в най-добрия смисъл на думата не може да съществува без дребния предприемач. Има още едно нещо, което правителството пропуска, това е облекчаването на контактите, най-вече със съседните страни. Когато започна кризата, съседна Турция отвори границите си към Сирия и към Ливан и просто разпасаха алъш-вериша. Докато ние имаме проблеми с всичките си съседни страни и никой не проумява, че ако Балканският регион не е действително либерализиран като търговия, той няма как да бъде интересен за инвеститорите като пазар. Ако не раздвижим дребния бизнес, никаква криза няма да преодолеем.</p> <p><strong>Говорите за кризата, а как ще коментирате аналогиите, които някои политици правят между кризата през 1996 г. и сегашната ситуация. Ясно е, че има голяма разлика между тогавашната банкова и сегашната икономическа криза, но все пак, ако съществуват аналогии, какви са те?</strong></p> <p>В никакъв случай не смятам, че са възможни аналогии. Но бих предупредил, че банковата система трябва да бъде държана много стабилно. Не дай си Боже да имаме проблем с банковата и финансовата стабилност, тогава нещата ще придобият една невероятна форма.</p> <p><strong>Имате ли такива опасения?</strong></p> <p>Мисля, че нашата банкова система е по-стабилна от банковите системи на много други страни. Проблемите са в регионалното сътрудничество и в това най-накрая да се спре тормозът над дребния предприемач.</p> <p><strong>А липсата на визия, хаотичният подход при конструирането на решения и некомпетентността, за която говорите, не представляват ли паралел с времето на Виденов?</strong></p> <p>Трябва да ви кажа, че в онова правителство, както и в правителството на Беров и на Костов, имаше изключително компетентни хора. Ние не бива да демонизираме онова време. Това беше времето, в което България подаде искане да влезе в НАТО, и време, в което ние бяхме един активен партньор на ЕС.</p> <p><em>*Васил Пенев е роден на 3 май 1959 г. в София. Завършва философия и френска филология в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Специализира &ldquo;Политически науки&rdquo; в Германия и Франция. Доцент е по политология и преподавател в Софийския университет. Той е първият българин, кавалер на френския академичен орден Palmes Academiques. </em></p> <p><em><strong>С Васил Пенев разговаря Димитрина Чернева</strong></em></p>