Васил Къдринов*: Не е късно да бъдат наказани комунистическите престъпления

<p><strong>Разкажете за конференцията &bdquo;Престъпленията на комунизма&rdquo;, която се проведе в края на февруари в Прага?</strong></p> <p>Конференцията беше организирана от чешкия Институт за изследване на тоталитарните режими в партньорство с организации от Работната група за Европейска памет и съвест и други организации. Проведе се в Сената на Чешката република и в сградата на правителството с идеята да е следващата стъпка след приемането на Пражката декларация за Европейската съвест и комунизма (3.06.2008) и Резолюцията на ЕП за Европейската съвест и тоталитаризма (2.04.2009). Участваха около 200 души &ndash; бивши политически затворници, историци, юристи, депутати, членове на ЕП, прокурори, съдии, социолози, писатели, журналисти и др. от Чешката република, Китай, Русия, Беларус, Украйна, България, Румъния, Сърбия, Словения, Унгария, Словакия, Полша, Германия, Швеция, Холандия, ЮАР и САЩ. Бяха изнесени над 40 доклада за комунистическите престъпления по света и за това как извършителите им в някои страни са наказвани.<br />В допълнение на Пражката декларация от 2008 г. беше приета нова декларация от 11 точки, която акцентира върху нуждата от международен съд над комунизма, подобен на Нюрнбергския процес; настоява за по-организирани действия за образоване на младото поколение за комунистическото минало и засяга актуалния въпрос за несправедливо високите пенсии на бившите служители на репресивния апарат. Но най-важното постижение на тази конференция, струва ми се, е засилващото се сътрудничество на антикомунистическите общности от Източна Европа за съвместни действия и взаимопомощ при отстояване на паметта за комунистическия терор и недопускане на повтарянето му.</p> <p><strong>Каква е юридическата гледна точка към комунистическите престъпления?</strong></p> <p>В конференцията участваха много юристи, споделящи мнението, че има комунистически престъпления, които могат да бъдат квалифицирани като престъпления против човечеството. За такива престъпления няма давност. Повечето бивши комунистически страни в Европа през 70-те години формално ратифицират международните споразумения за престъпленията против човечеството. Това дава възможност дори 20 години след 1989 г. някои от престъпленията на комунизма да бъдат преследвани. Такова престъпление е например убийството на българи на държавната граница. Така наричаните тогава &bdquo;изменници на родината&rdquo; всъщност бяха хора, които искаха да осъществят човешкото си право на свободно придвижване и напускане на страната. Заради отстояването на това право бяха убивани. Лицата, издали наредбите за охрана на границата, с които са подтиквани граничари към убийства, носят отговорност и могат да бъдат съдени и днес. Стотици са убитите по българските граници. В Германия през 90-те години са осъдени 264 души за организирането на убийствата по границата на бившата ГДР. Друго престъпление против човечеството е стрелбата и убийството на мирни демонстранти по време на насилствената асимилация на българските турци. Отговорните за тези действия, които са още живи, трябва да си понесат заслуженото.</p> <p><strong>Какво са постигнали други посткомунистически държави в посока справедливост за жертвите на комунистическите престъпления?</strong></p> <p>В повечето страни има институции за национална памет &ndash; извършват образователна работа за осмисляне на комунистическото минало. В България такъв институт няма и е време да го създадем. В Полша наскоро бе приет закон за намаляване на пенсиите на бившите офицери от комунистическата държавна сигурност. Това е дълбоко морален акт, защото тези хора не са работили за страната си, а против нея. Не е справедливо да взимат по-високи пенсии от жертвите си, които със стоицизма си по лагери и затвори са защитавали свободата в Полша. Организациите, участващи в движението &bdquo;Граждани срещу ДС&rdquo;, готвят такъв законопроект и за българските щатни служители на ДС и РУМНО, който ще внесем чрез петиция в парламента. Време е за справедливост и в България.</p> <p><strong>Какво е отношението на западните държави по темата?</strong></p> <p>За отношението на съвременните западни правителства към комунизма са показателни някои изказванията на конференцията.<br />Хари Ву, прекарал 20 г. в китайски комунистически концлагер, е посъветвал президента Джордж Буш да говори по време на олимпиадата в Пекин за хилядите политически затворници в днешен Китай, но Буш, загрижен за американо-китайските търговски връзки, не е казал нищо.<br />Бившата дисидентка и еврокомисар Сандра Калниете, сега евродепутат от Латвия, заяви, че Европа никога няма да се обедини истински, докато не признае престъпленията на комунизма. Бившият президент на Литва и настоящ евродепутат, Витаутас Ландсбергис, каза, че Западът е абдикирал от солидарността си с бившите комунистически страни чрез газовия пакт &bdquo;Шрьодер&ndash;Путин&rdquo; и чрез продажбата на оръжия на Русия, осъществена от Франция.<br />Западът демонстрира слаб интерес към паметта за комунизма. На този фон беше впечатляващ докладът, изнесен от представители на Центъра за информация за комунистическите престъпления в Стокхолм. Те провели проучване какво знаят шведските ученици за Холокоста, Катин, ГУЛаг, китайските лагери Лаогай. Резултатите показали много слаби знания за тоталитарните режими на ХХ век. Използвайки тези данни, центърът успял да убеди шведското министерство на образованието да промени учебните програми. Днес учениците в Швеция имат достъп до много повече информация за престъпленията на тоталитарните режими. Център &bdquo;Хана Аренд&rdquo; ще предложи на парламентарната комисия по правата на човека такова проучване да бъде направено и в България.</p> <p><strong>Поради липсата на справедливост и реално осъждане на комунистическия режим като престъпен, също и поради липсата на лустрационни закони в повечето държави, бившата партийна номенклатура, нейните деца, както и хора, свързани с бившите тайни служби, продължават пряко или непряко да управляват. Те не се ли опитват да спрат процеса на осмисляне на комунистическото минало?</strong></p> <p>Свидетели сме на продължаващи опити за омаловажаване и прикриване на комунистическите престъпления. Но тези опити само дискредитрат своите автори. Да неглижираш страданията на жертвите на комунизма, да лъжеш и прикриваш истината за терора и издевателствата над населението е грях. Показва липса на съвест. Истината не може да остане скрита. Покаянието и признаването на престъпленията са единственият път за морално пречистване. Дано се опазят децата на комунистическите престъпници от повтаряне на грешките на родителите си, от високомерието и цинизма на червената олигархия.<br />Опитите да се спре процесът на осмисляне на комунистическото минало са жалки. Сещам се за Ивайло Калфин, който преди 2 години твърдеше, че едва ли не тези, които искат да се отворят архивите на ДС, са наивници, а преди месец даде интервю за сайта &bdquo;Еуроактив&rdquo;, изобличавайки Румяна Желева като собственик на фирма, създадена от ДС. Няколко бивши офицери от ДС ходят при българския омбудсман и искат блокиране на закона за досиетата. В Румъния преди седмица беше уволнен директорът на Института за разследване на комунистическите престъпления Мариус Опря, защото се занимава с разкриване на масовите гробове на комунистическия терор. В Чехия има натиск да бъде отстранен от поста директорът на Института за изследване на тоталитарните режими Павел Жачек &ndash; един от лидерите на европейското движение за памет и съвест. Такива смешни &bdquo;операции&rdquo; обаче не могат да спрат хората, които искат да знаят истината за миналото си.<strong></strong></p> <p><strong>Какво трябва да направим в България във връзка с комунистическите престъпления?</strong></p> <p>В един момент желаната от комунистите забрава беше започнала да доминира. Смятаха, че успешно са внушили на младите, че миналото не е било чак толкова лошо. Отварянето на архивите на ДС и започващото им проучване обаче възобнови разговора за комунистическите престъпления. Организират се публични прояви, публикуват се изследвания, спомени на жертвите, правят се филми. Тези начинания не се финансират от държавата. Тяхната доброволност и спонтанност показват, че народната памет е жива въпреки половинвековния терор. Но има още много работа да се върши. Палачите от ДС са медийни герои, взимат си тлъстите пенсии, а жертвите им мизерстват. Няма паметни плочи на бившата сграда на ДС на &bdquo;Московска&rdquo; 5, на бившата дирекция на милицията на Лъвов мост, на бившето Главно следствено управление на &bdquo;Развигор&rdquo; 1. Това са места, където са били изтезавани хиляди хора. Оттам са тръгвали или към затвора, или към смъртта. Неприемливо е, че в София няма паметник на горяните. Това е израз на нашето бездушие и неблагодарност. Съпротивата е забравена, като че ли всичко е започнало с Клуба за гласност и преустройство... Мисля, че е време да разкрием всички масови гробове на разстреляните от комунистите и да погребем жертвите отново с дължимата почит; да създадем Дом на съпротивата срещу комунизма с ролята на музей и институция за гражданско образование; да издигнем в центъра на столицата монумент на горяните, загинали в борбата с комунизма; да създадем мемориали на местата на масовите убийства и репресии; да прокараме закон за намаляване на пенсиите на офицерите от ДС; да осигурим подходящи учебни програми и учебници, за да се преподава истинската история на България в периода 1944&ndash;1989 г.<br /><br /><em>*Васил Къдринов е завършил социология в Софийския университет през 1984 г. През 1985 г. е арестуван и осъден на година и половина затвор за &bdquo;противодържавна агитация и пропаганда срещу НРБ и СССР&rdquo;. През 1989&ndash;1991 г. е съучредител и активист на клуба за демокрация и на СДС в Пловдив. През 90-те години работи като учител и социолог. От 2004 г. е съветник на евродепутати от Групата на Зелените в ЕП. През 2006 г. инициира европейски парламентарен натиск за отваряне на архивите на ДС в България, както и движението &bdquo;Граждани срещу ДС&rdquo;. Директор на Центъра за памет за съпротивата срещу тоталитаризма &bdquo;Хана Аренд&rdquo; и член на Работната група за Европейска памет и съвест. </em><br /><br /><em><strong>С Васил КЪДРИНОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong></em></p>