Управляващите се грижат за комфорта на частните колекционери

Управляващите се грижат за комфорта на частните колекционери
Предложеното в парламента удължаване на срока за регистрация на колекциите с още шест месеца означава, че в този период в различни колекции ще бъдат добавени или ще изплуват неща, които са придобити в съвсем близкото минало. Те ще бъдат извадени от иманярите сега, това  кза доц. д-р Тотко Стоянов, председател на Асоциацията на археолозите и заместник-декан на Историческия факултет в Софийския университет пред ГЛАСОВЕ. И още: Не ние обаче сме потърпевши, потърпевшо е цялото общество, а ние сме тези, които гледат всеки ден с болка как се унищожава археологическото богатство на България. Нумизматите и колекционерите смятат, че всеки отделен предмет е сам за себе си. А всъщност изваждането на една монета от контекста на една находка или пък на отделни предмети от един гроб е изключителна загуба за науката.
<p><strong>Доц. Стоянов, как ще коментирате решението на Конституционния съд, според което отпадна изискването за доказване на собственост върху културни ценности? </strong></p> <p>Конституционният съд отхвърли най-важния текст, който вълнуваше колекционерите, а именно изискването за официален документ. Това всъщност беше сърцевината на новия закон за културното наследство, защото свързваше процеса на деклариране на колекциите с културни ценности и доказването на техния статут, начина на придобиването им, за да бъдат узаконени. Направи го с аргументите, че това нарушава правото на частна собственост. Интересно е да се прочетат мненията, които са депозирани в съда от Министерския съвет, от Министерството на културата, от министъра на правосъдието, от Националния исторически музей и съответно от някои неправителствени организации като фондация &bdquo;Тракия&rdquo;, за която не е тайна, че е свързана с Васил Божков. На практика се виждат два варианта на тълкуване на права и задължения &ndash; от една странаq на правата и задълженията на държавата, от друга странаq на частните собственици. В аргументацията на представителите на държавата много ясно е подчертано, че според конституцията тя е длъжна да опазва културното наследство безапелационно. В аргументацията, която в крайна сметка се прие от съда със 7 на 5 гласа &ndash; много е важно да се подчертае, че вземането на това решение е доста оспорвано &ndash; на практика се подчертава колко неотменима е частната собственост, че тя не може да бъде отменена с един законов акт със задна дата.</p> <p><strong>Всъщност основният аргумент на съда е, че този текст нарушава принципа на правовата държава, на неприкосновеността на частната собственост и задължението тя да бъде гарантирана.</strong></p> <p>Ако човек се вгледа в аргументацията на Министерския съвет и на министъра на правосъдието ще види, че става въпрос не просто за културни ценности, а за археологическите ценности. И в предишните, и в сегашния законов акт по презумпция те винаги са били публична държавна собственост. Така е и в нормалните държави. А колизията е в това &ndash; дали да се удовлетвори желанието на частните колекционери да узаконят това, което са придобили по очевидно незаконен път. Това е амнистия върху придобитите по незаконен начин археологически ценности. Става дума именно за археологическите ценности, за нещата, които лежат под земята. Те винаги са били публична държавна собственост. Това е пресечната точка на спора. В момента държавата е лишена от правото да упражнява контрол върху тази публична държавна собственост. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Какви ще бъдат последствията от това решение на съда?</strong></p> <p>Предвиденият срок за първоначална регистрация на подобни ценности беше шест месеца. Този срок почти изтече. Предложеното в парламента удължаване на срока за регистрация на колекциите с още шест месеца означава, че в този период в различни колекции ще бъдат добавени или ще изплуват неща, които са придобити в съвсем близкото минало. Те ще бъдат извадени от иманярите сега.</p> <p><strong>Всъщност това беше и един от аргументите на сегашното мнозинство &ndash; че така антиките ще бъдат извадени &bdquo;на светло&rdquo;.</strong></p> <p>Когато те станат частна собственост и могат да бъдат търгувани, какво значение има това? А и как ще бъдат контролирани от държавата, при положение че станат частна собственост? Що се отнася до излизането им &bdquo;на светло&rdquo; и изнасянето им навън &ndash; те и без това се изнасяха досега. Ние, археолозите, сме се нагледали на много неща. Не ние обаче сме потърпевши, потърпевшо е цялото общество, а ние сме тези, които гледат всеки ден с болка как се унищожава археологическото богатство на България. Нумизматите и колекционерите смятат, че всеки отделен предмет е сам за себе си. А всъщност изваждането на една монета от контекста на една находка или пък на отделни предмети от един гроб е изключителна загуба за науката. Не става дума за отделни вещи, а за предмети, които имат друга стойност и са свързани с правото на гражданите на знание и на достъп до общото културно наследство. От тази гледна точка решението на Конституционния съд е против обществото.</p> <p><strong>Тоест дори и да излязат &bdquo;на светло&rdquo; тези археологически ценности са изгубени вече за науката?</strong></p> <p>Колекционерите могат да кажат &ndash; &bdquo;ние ги изваждаме на светло&rdquo;. За няколко големи колекции бяха публикувани каталози. Така те казват &ndash; &bdquo;ето, пускаме ги в научно обращение&rdquo;. В нито един от тези три каталога обаче, които са станали факт до този момент &ndash; става дума за частните колекции на братя Бобокови, на Димитър Иванов и на Васил Божков &ndash; няма информация за местонамирането на тези предмети, за техния контекст. Всъщност аз не знам и каква част от техните предмети е публикувана в тези каталози. Това, което се случва, няма да спре и няма да предотврати по-нататъшното развитие на иманярството, на трафика на ценности във и извън България.</p> <p><strong>Как ще коментирате поведението на новото мнозинство в Народното събрание? Експертите се опасяват, че половината работа в полза на колекционерите беше свършена от Конституционния съд, а останалото ще довърши парламентът.</strong></p> <p>Може и така да се каже. Очевидно е, че има натиск и желание въпросът да бъде решен в полза на колекционерите, че се мисли за техния комфорт. И това беше постигнато. Законът за културното наследство влезе в сила на 11 април, а сегашната промяна се случва няколко дни преди да изтече крайният срок от тези шест месеца за регистрация на колекциите. За съжаление заявеното намерение за цялостна концепция за опазването и развитието на културното наследство от страна на ГЕРБ не започна с това, а с предложения за отделни ремонти на закона. Казва се, че се прави нов закон. Добре, не може ли преди това да се види действието на този закон и след това да се предложи нов, усъвършенстван или по-добър закон? Така до създаването на един по-добър закон &ndash; дай, Боже, да го създадат &ndash; ще се натрупа един период, в който по давност, чрез някакви документи ще бъдат узаконени огромни количества археологически ценности.</p> <p><strong>Сега се говори за необходимостта от създаване на изцяло нов закон, тъй като този не е достатъчно добър. Нали обаче законът беше изготвен от експерти? Защо той остана в публичното пространство като закона &bdquo;Нина Чилова&rdquo;? Дали и това не е част от битката за накърняване на неговия авторитет и оспорване на стойността му?</strong></p> <p>Имам наблюдения от втората фаза на изработването на закона. Тогава участвах в работната група, която прецизираше закона за второ четене. Това беше един доста дълъг период. Лично аз съм свидетел как бяха поканени и консултирани юристи &ndash; експерти по отношение на вещно право, на гражданско право и на конституционно право. Освен това в работата участваха и представители на всички заинтересовани и пожелали да вземат участие неправителствени организации. Бяха консултирани също така парламентарни групи, държавни институции и министерства. Този закон беше дебатиран около година и половина. Всичко това се случваше открито и в медиите. Абсолютно невярно е твърдението, че законът е изработен набързо и &bdquo;на тъмно&rdquo;. Освен това законът е твърде обемист. Беше направено много сериозно усилие да бъдат решени всички наболели проблеми. Имаше упрек, че това е едва ли не закон за археологическото наследство, а не за културното. Който е прочел закона обаче, може да види, че той в крайна сметка създава една обща система за културното наследство. Трябва да се има предвид и това, че България е изключително богата на археологически паметници и те се явяват много съществена част от нейното културно наследство.</p> <p><strong>Как изглеждат решението на Конституционния съд и направените в парламента поправки на закона за културното наследство на фона на европейските практики?</strong></p> <p>Различните държави в Европа имат различни традиции. От гледна точка на културното и особено на археологическото наследство е очевидно, че не може да има съпоставка. Когато се правеше законът за културното наследство, беше визирано основно законодателството на държави като Гърция и Италия, с които сме сродни като богатство на културни ценности, а и като политически и културни традиции. В тези страни е имало и продължава да има проблеми с опазването на културното богатство, с иманярството и с трафика. И точно по тази причина в закона бяха заимствани някои по-рестриктивни елементи. Същевременно обаче, ако сравняваме нашето законодателство с гръцкото или с италианското, трябва да отбележим, че в него има доста по-либерални елементи по отношение на търгуването с ценности и на обмена на такива ценности, когато те са регистрирани, доказани и имат правото да бъдат в такъв режим. Разбира се, атаките бяха точно затова, защото сърцевината на закона връщаше държавата в контрола и владението на културното богатство.</p> <p><strong>Какво ще предприеме научната общност след решението на Конституционния съд и направените поправки на закона в парламента?</strong></p> <p>Ние реагирахме на аргументите и на акцията на омбудсмана и на това, което беше представено в парламента, заради безпокойството, което будят у нас тези промени. Но ние всъщност сме една твърде малка общност на фона на колекционерите или армията от иманяри. По-скоро разчитаме на активността на медиите и създаването на адекватно отношение към проблема сред широката общественост.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи