Цветозар Томов: Борисов и Първанов играят сложно политическо танго с ощипвания

<p><strong>Докато политиците спорят за това кой е демонстрирал по-нисък стил на поведение в скандала &bdquo;Дянков&ndash;Първанов&rdquo;, икономистите изразиха тревогата си, че бюджетът издъхва, а страната започва да прилича все по-малко на Естония и все повече на Гърция. На този фон има ли опасност ескалиращият скандал между правителството и президентството да прерасне в политическа криза? </strong></p> <p>По-склонен съм да мисля, че и този скандал между правителството и президентството ще затихне лека-полека, както предишният. Може обаче и да не се окажа прав, защото сега бяха направени повече стъпки към изгаряне на мостове, отколкото през ноември. Колкото до икономическата криза, би трябвало да няма кой знае какъв риск да се стигне до лавинообразен ръст на бюджетния дефицит, защото бюджетната рамка за 2010 г. изхожда от една изкуствено занижена оценка на БВП. От друга страна, агресивната политика на правителството срещу частните предприемачи и срещу значими социални слоеве от българското общество вероятно поставя много хора в ситуация на неплатежоспособност, а оттам идва и рязкото занижаване на приходите в бюджета. Трудно е да се направи прогноза, но мисля, че не гръцкият сценарий ни заплашва. Това, което отблъсква в политиката на министър Дянков, е ясно проявяваното нежелание да се води икономическа политика, която е в съответствие с интересите на българските граждани. В условията на икономическа стагнация е много важно държавата да полага усилия да ограничи негативните последствия и да взима мерки, които са насочени към ограничаване на фалитите и безработицата. Със сигурност политиката на това правителство води до увеличаване на провалените икономически и човешки съдби в България. Огорчен съм от цинизма на властите у нас &ndash; не може да водиш политическа кампания, в която справедливо упрекваш тези преди теб, че рекетират бизнеса, като не възстановяват данъчния кредит на фирмите, и шест месеца по-късно да увеличиш тези задължения от 300 млн. лв. на близо милиард. Мисля, че последиците от ерата на Борисов ще бъдат най-жестоки в една морална плоскост и ще доведат до пълно разбиване на елементарното човешко доверие, че от властта може да се очаква нещо хубаво. А това е по-страшно от евентуалното задълбочаване на икономическата криза, която все по някакъв начин ще преживеем.</p> <p><strong>Един евентуален срив на доверието би бил свързан колкото с високата подкрепа, която получи това правителство, толкова и с наложения стил на управление през последните години, с един многократно повтарящ се политически сценарий.</strong></p> <p>Стара болест на българския политически елит е злоупотребата с власт, лицемерието и обстоятелството, че тези, които се стремят да управляват страната, обслужват чрез властта единствено своите частни интереси. Това не се е появило вчера, това е обща характеристика на поредицата политически управления, които се изредиха. Това характеризира и политическия манталитет на българина. От друга страна, сегашната власт има и нещо уникално, то вероятно е свързано с обстоятелството, че много хора гласуваха надежди лично на премиера, вярвайки, че той е различен от предишните. В него хората фокусираха желанието си за подмяна на политическия елит и все още мнозина вярват, че той ще направи тази подмяна. Това прави нещата двойно цинични, защото именно този кредит на доверие дава самочувствие на сегашните власти да бият всички рекорди по политическо лицемерие. Никога досега лицемерието на властващите не е стигало чак дотам да се лъже за факти, които лесно могат да бъдат оборени. Никога досега в такава степен не са правени опити да се смачка крайно неразвитото институционално гражданско общество. Никога досега държавата така агресивно не е мачкала свободните икономически субекти. В този смисъл, от една страна, имаме власт, която действа безогледно и изцяло в традициите на предишните власти, а от друга страна, именно поради това, че е получила кредит на доверие, защото се възприема като различна от тях, го прави още по-агресивно и още по-нагло.</p> <p><strong>С висок кредит на доверие се похвали и президентът Първанов, когато по време на пресконференцията си припомни, че неговото място е решено от 2 млн. избиратели, с други думи, &bdquo;повече от онези, които гласуваха за сегашното мнозинство&rdquo;. Как коментирате критиките на президента към икономическата политика на правителството?</strong></p> <p>Не ми харесва начинът, по който Първанов се опитва да изземе ролята на говорител на политическата опозиция срещу това правителство. Не бива това да е ролята на президентската институция. Той очевидно подготвя свой политически проект, който да осъществи след изтичането на втория си мандат. Доста от критиките му спрямо икономическата политика на правителството са познати и изговаряни от немалко хора. В този смисъл той не открива топлата вода. Смятам, че в конфликта &bdquo;Дянков&ndash;Първанов&rdquo; невинни няма. Дянков си позволи да направи един отвратителен намек в телевизионно предаване. Реакцията на Първанов пък, от друга страна, е несъразмерно остра. Този водевилен конфликт между институциите подменя дневния ред на обществото, и то в ситуация, в която има реални рискове да се стигне до икономическа катастрофа в България.</p> <p><strong>Всъщност този скандал постави отново въпроса за ролята на президентската институция и поднови дискусията за необходимостта от промяна на Конституцията. Не е ли твърде шизофренна ролята на българския президент, който, от една страна, има предимно представителни задължения и ограничени правомощия, а от друга, бива избиран пряко от гражданите?</strong></p> <p>Това не единственият и може би не е най-сериозният проблем, който създава Конституцията. Ясно е, че в сегашната ситуация нещата са лошо смесени. Виждате, че процедурата за едно евентуално отстраняване на президента от поста е много сложна и на практика неосъществима. Не мисля, че в момента има сериозен повод за такава процедура, но поначало това показва, че като институция, президентството е извън публичен контрол. Пак казвам, това не е най-сериозният проблем в Българската конституция. В нея има много спорни и противоречиви моменти и въпросът за преразглеждането на основния закон е важен, в един момент обществото трябва да стигне до него. В този смисъл подкрепям идеята на партия РЗС, но от друга страна, съм против това да бъде използвано за конюнктурни политически цели. От трета страна, покрай перманентно протичащите скандали около властта, този проблем непрекъснато бива изместван в периферията на обществения интерес.</p> <p><strong>Словесните атаки в рамките на този политически скандал са изключително знакови. На повърхността, разбира се, става дума за задълбочаващата се икономическа криза, за процедурата и за отношението между институциите, а под нея прозират подземните мотиви на една кавга, свързана с олигарси, с банки, с &bdquo;икономически досиета&rdquo;. От седмици насам наблюдаваме тази престрелка с намеци. Как коментирате тезата, че началото на този скандал и активизирането на президента съвпадат с изразеното намерение на правителството да води борба с мафията и да разкрие тайните мрежи на мръсните пари в България?</strong></p> <p>Аз не знам откъде накъде да мисля, че това правителство се бори с престъпността по-успешно от предишните. Не знам защо да го мисля. Заради начина, по който си правят PR? Действително, те провеждат някакви съвършено неясни показни акции. По отношение на икономическата престъпност и на корупцията обаче няма никакви обективни данни, които да говорят за това, че сегашното правителство се справя по-добре от предишните. За това дали се води борба с митническата контрабанда, можем да съдим, ако се вдигат митническите приходи. Те не се вдигат. Има много примери в предишните правителства, свързани с корупционни действия на високопоставени политици, има ги и в това правителство, включително на равнище премиер &ndash; да не припомням СИБанк, винетките и пр. За мен е очевидно, че тук става дума за същия стил, при който нагло и безогледно се злоупотребява с власт на всички равнища. Има промяна в говоренето, има политическо самохвалство, което е издигнато на нови висоти. Говоренето на Първанов за икономическите досиета и олигарсите е нещо, което по един или по друг повод е излизало много пъти. Ние го забравяме, защото то не съответства на реалността. След това то се появява отново. Около арестуването на Алексей Петров си направих труда да видя какво са писали българските медии по времето, когато беше направен опит този човек да бъде застрелян през август 2002 г. Ами същото, което и сега. Петстотин души арестувани, Бойко Борисов обявява на няколко пресконференции, че е нанесен смъртоносен удар на наркотрафика, че публичните престрелки са отговор на бандитите, които са затиснати в ъгъла, защото &bdquo;най-после започнахме да се справяме с тях&rdquo;. Някой да помни нещо от всичко това? В крайна сметка лъжите се забравят, защото човек все пак обитава реалността.</p> <p><strong>Наскоро имах любопитен разговор с таксиметров шофьор, който коментира доста разпалено скандала между Дянков и Първанов и заяви, че по негово мнение никой нормален българин с чувство за достойнство не би гласувал за Първанов заради натрупаните негативи до този момент. Реалността обаче показва, че популизмът лесно препира политическите биографии.</strong></p> <p>Аз съм човек, който при никакви житейски обстоятелства не би гласувал нито за Първанов, нито за Борисов, и се чувствам като нормален българин с чувство за достойнство. Но сигурно много нормални българи с чувство за достойнство биха избирали между тези двама политици. Даже не изключвам варианта те да имат доминираща роля в българския политически живот в близко бъдеще. Мисля, че много от проблемите, които ни гневят като граждани, са свързани с начина, по който се управлява България, защото главният проблем на тази страна действително са политиката и политиците. Много от тези проблеми идват от нивото на политическа култура на българите, от лесния начин, по който се оставяме да бъдем водени като овце, да бъдем лъгани публично, от лекомислието, с което вярваме в едни и същи илюзии, които се възпроизвеждат в публичното пространство, от прекалено силно развитото етатистко чувство на българина, който иска проблемите му да бъдат решавани чрез държавата. Всичко това са дефекти на националната ни политическа култура. Тези дефекти пораждат и овластяват уроди на политическата сцена. И ние си патим от същите тези уроди. Спомнете си еуфорията около Симеон Сакскобургготски. Слуховете, които тогава витаеха и които се отразиха на желанието на хората да гласуват, бяха свързани с това, че имал връзки с арабските страни, с някакви шейхове, че ще докара пари. Имаше едно безмозъчно обещание за безлихвени кредити и изобщо най-елементарни популистки хватки, на които хората се хващаха, защото искаха да се хванат. Този стил на политиканстване започна да се превръща в основен стил за всеки политик, който се стреми към власт.</p> <p><strong>От тогава изминаха почти десет години. Колко дълголетен може да бъде този стил на политическо поведение? </strong></p> <p>Мисля, че цивилизоването на елитите в България и изобщо на публичното упражняване на властта не би било възможно, без да се развият институциите на гражданското общество. Няма откъде да дойде натискът за това цивилизоване. Ако искаме по-малко корупция, трябва да си видим медиите, трябва да си видим лицензионните режими, трябва да видим доколко има публичност в публичните икономически отношения. Колкото повече осветяваме сцената на публичните отношения, толкова по-малко отвратителни и мръсни неща ще се случват задкулисно. Сегашното правителство действа в обратна посока, старае се публичността да се затваря. Между другото, за пръв път има управляваща партия, която даже пресконференции не дава.</p> <p><strong>От друга страна, публикуват стенограмите от заседанията на Министерския съвет в интернет.</strong></p> <p>Да, публикуват ги, но там няма нищо. Там се съобщават предварително взети решения. Бойко Борисов казва: &bdquo;Точка тринадесета е за еди-какво си, приемаме ли, приемаме&rdquo;. Той и не пита даже има ли някой, който е против. В същото време се крият съдебните заседания около пищните публични процеси. Това е избирателна публичност.</p> <p><strong>Според вас как ще се отрази последният политически скандал на доверието към президента и към правителството? И Борисов, и Първанов държат на високия си политически рейтинг.</strong></p> <p>Ако наричаме рейтинг относителния дял на хората, които са готови да кажат, че им имат доверие, да. В България няма политик, спрямо когото броят на хората, които му имат доверие, да е по-голям от хората, които не му се доверяват. Включително и Първанов, и Борисов. Ако забелязвате агенциите, които публикуват такива данни, избягват да съобщят броя на хората, които се изказват отрицателно.</p> <p><strong>Защо?</strong></p> <p>Нека не развивам конспиративни теории, може би защото смятат, че това не е толкова интересно. Конфликтът &bdquo;Борисов&ndash;Първанов&rdquo; е интересен, защото, от една страна, има конкуренция и противоречия, а от друга страна, не ме напуска усещането, че тези двама политически мъже винаги са готови да се сговорят зад гърба на обществото. Борисов и Първанов играят някакво сложно политическо танго, в което има ощипвания. В същото време тези хора и политическите им лобита си дават сметка, че вероятно ще им бъде необходимо да се съобразяват един с друг продължително време, и не прескачат към някакви крайности. За мен решаващо за съдбата на правителството е дали то ще успее в рамките на тази година да удържи някаква относителна икономическа стабилност, която да не доведе до крайно недоволство широки маси хора и да направи нестабилно бъдещото им съществуване. Трудно ми е да прогнозирам, но по-скоро съм песимист. При този тип политика те нямат шансове. От друга страна, още имат време да я променят.</p> <p><strong>Коментирайте тази несекваща готовност на Борисов да вади темата за своята оставка. Той ходи перманентно с оставката в джоба си и често заплашва да я хвърли на масата и да предизвика нови избори. Наскоро отново заяви това във връзка с констатацията, че по-страшно не е било от войната насам. Говорихте за високия кредит на доверие, според вас как приемат тези реплики избирателите на Бойко Борисов?</strong></p> <p>Изказването за войната не е сериозно, не е сериозен и медийният резонанс към това изказване. Ами изпуснал си нервите човекът, искал да покаже колко му е трудно, така че да го подминем. По-сериозно е това, че той управлява с оставката в джоба. Реално това са също приказки за наивници. Борисов при никакви обстоятелства не би подал оставка, защото ако имитира предсрочни избори, той ще ги загуби. Оставката на това правителство би била легитимация на провала на неговото управление. Това ще се отрази много силно на политическите настроения на хората в хода на една предизборна кампания. Да се противопоставят на това наблюдения за това как хората в момента възприемат действащото правителство няма да е много сериозно по простата причина, че хората в момента не са в предизборна ситуация и когато отговарят на въпроси, свързани с електоралните предпочитания, са поставени в една съвсем условна ситуация, в която по-скоро споделят, че имат още очаквания, че са готови да изчакат, за да видят дали ще настъпи някаква промяна в живота на страната. Промяната, която би настъпила в резултат на оставката, ще доведе до точно обратното на това, което тези хора биха очаквали. Смятам, че инициирането на политическа криза и на нови избори би било ход, който ще е пагубен за ГЕРБ. Не смятам, че Борисов сериозно има намерение да подава оставка. По-скоро се страхувам, че в момента, в който оставката му поискат всички българи, той пак няма да я подаде.</p> <p><strong>Как ще се отрази на рейтинга на Първанов провалът на т.нар. импийчмънт? </strong></p> <p>Първанов би искал да спечели на своя страна гласовете &bdquo;против&rdquo; в един евентуален скрит социално-психологически референдум &bdquo;за&rdquo; и &bdquo;против&rdquo; Борисов и неговия екип. Той се е концентрирал в тази игра и според мен има сериозни шансове да постигне целта си, тъй като поне засега не се очертава достоен опозиционен политически конкурент. В ситуация, в която има нарастващи опозиционни настроения срещу властта и няма политически субект, който да фокусира в себе си тези настроения, Първанов има шансове да изиграе тази роля. Какво ще е съотношението Първанов&ndash;Борисов, кой би бил по-популярен и кой би привличал повече гласове, зависи много повече от Борисов и от успеха на неговото управление, отколкото от Първанов.</p> <p><strong>Прави впечатление, че десните партньори на Борисов от Синята коалиция се опитват все повече да се разграничат от неговото управление. Наскоро СДС представи своята антикризисна програма и разкритикува действията на правителството. Ще има ли някакви шансове за десните, ако се дистанцират от управлението на Борисов?</strong></p> <p>Те се дистанцират от властта, както вързаното за колибката куче се дистанцира от колчето, за което е вързана верижката &ndash; да караш в кръг на възможно най-голяма дистанция. Големият проблем на Синята коалиция е в това, че тя не се чувства политически годна да се откаже от принципиалната подкрепа за това правителство, и същевременно все по-малко е в състояние да я оказва и да удържа идентичността си. В един момент проблемът ще стане неудържим &ndash; те или ще трябва да минат в опозиция, или ще споделят съдбата на НДСВ като партньор на тройната коалиция. НДСВ също непрекъснато се мъчеше да се дистанцира. Видяхме какво се случи с дистанциращите се по този начин &ndash; загинаха си, горките. Нещо такова заплашва и Синята коалиция.</p> <p><strong>Говорихте за дефектите на националната ни политическа култура, за лекомисления начин, по който гласуват българите, за лесното поддаване на лъжливи обещания. От друга страна, при разговорите си с вас и с немалко други анализатори не съм попадала на позитивна оценка за която и да е от партиите на политическата сцена. Тогава какъв избор имат хората, имат ли изобщо някакъв избор?</strong></p> <p>Често правим фокус групи на политическа тема и се опитваме да видим как реагират хората на съществуващите аргументи и упреци към политическата сила, която подкрепят. Те почти винаги излизат в защитна позиция с аргумента &bdquo;ами за кого другиго да гласувам&rdquo;. Това е усещане за безизходица, за това, че всичко, което ни предлага политическият пазар, е от толкова лошо качество, че в крайна сметка ние избираме по-малкото зло. Това е радикалното ни оправдание за това, че не искаме да поемем лична отговорност за направения политически избор, защото аз не съм срещнал избирател, който вчера да е гласувал за Костов, утре да започне да го псува и в същото време да каже: &bdquo;Аз съм виновен, че гласувах за него&rdquo;. Или за Симеон, или за Станишев, или за Борисов... Българските политически партии не се различават една от друга в отношението си към властта, те са изградени на принцип, обратен на този, по който изобщо са се изграждали партиите в зората на либералната демокрация, които са били политически изразители на интересите на широки групи хора. Тези ориентири за партийно строителство, които са съществували преди 70 години, в момента ги няма, и то не само в България. Навсякъде политиката се превръща в PR, навсякъде политици и партии се продават, както се продават перилни препарати и автомобили. Това е световна тенденция, която в България, както повечето световни тенденции, приема възможно най-уродливата форма. Тогава, когато обществото може да бъде разслоено на големи, видими, широко представени групи, тогава партиите изникват като организации, защитаващи интересите на същите тези групи. Днес партиите възникват като организации, защитаващи интересите на самите проникнали в елита прослойки. Партиите се събират не за да изразят интересите на хората, които ги подкрепят, а се опитват да разпознаят такъв тип интереси, които да бъдат подкрепени от колкото се може повече хора. Това естествено води до популизъм. В този смисъл политиците стават еднакви. На тях им става все по-трудно да се разграничават по старите разделители ляво&ndash;дясно, консервативно&ndash;либерално и пр. Те са нито леви, нито десни, нито консервативни, нито либерални. Те всичките са, както би казал Остап Бендер, идейни борци за парични знаци. Друго не са. Оттам насетне изчезват каквито и да е морално-политически регулатори при упражняването на власт. Донякъде тази ситуация ще стане по-приемлива, ако в България се поразвият институциите на гражданското общество. Искам да изясня този шаблон. Има държава, това е публичната власт във всичките й форми. По правилата на демокрацията ние избираме кой да изземе тази публична власт. Има, от друга страна, хора, които се включват в този процес на избор. Има и една трета, много важна страна, която трябва да се появи в една зона на напрежение между власт и граждани. Това са медиите, това може да бъде Църквата, това могат да бъдат клубовете по интереси, неправителствените организации и пр. Тази зона е неразвита в България, няма я, а когато нея я няма, няма какво да запълни пространството между народ и власт и то се превръща в пропаст. Там няма посредници. Властта може да се оглежда и да се цивилизова само виждайки какво става в тази зона, защото съобразно степента, в която е развита тази зона, тя може да налага правила, идващи от гражданството върху властта. Ако това не стане в България, е абсолютно все тая коя партия ще изберем, опасно е само да дадем прекалено много власт на една партия, което в момента става.</p> <p><strong>Наскоро говорих с Александър Андреев от &bdquo;Дойче Веле&rdquo;, който обясни разликите в нивото на политическата дискусия у нас и в Германия с това, че там подобни сюжети се обсъждат по-бавно, но и по-задълбочено, и в крайна сметка се стига до някакви резултати. Ако предположим, че дебатът около последния политически конфликт у нас постигне истинска задълбоченост, какви би следвало да бъдат основните изводи от него според вас?</strong></p> <p>Когато след падането на Живков за пръв път се събра българският тоталитарен парламент, бяха направени различни революционни и контрареволюционни изказвания. Тогава членувалият в много български парламенти преди и след 1989 г. Благовест Сендов каза: &bdquo;Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме&rdquo;. Това според мен би бил изводът, ако се разровят докрай политическите скандали между политиците в България &ndash; всички вкупом ще се окажат непотребни за този народ и за това общество. И тези, които са на власт, и тези, които са в опозиция, и Дянков, и Първанов, и Борисов, и враговете на Борисов, защото те са носители на един политически морал, който българското общество не иска, но не знае как да намери хора, които не го носят.</p> <p><strong>С Цветозар ТОМОВ разговаря Димитрина ЧЕРНЕВА </strong></p>