Татяна Кирякова: Документите на ДС разкриват сблъсъка между две идеологии

Татяна Кирякова: Документите на ДС разкриват сблъсъка между две идеологии
Идва момент, когато и партийните лидери започват да се страхуват от това, че тайните служби знаят достатъчно и за техния личен живот. В някакъв смисъл службите се превръщат във втори властови център, който лесно би могъл да ги манипулира, казва членът на комисията по досиетата пред ГЛАСОВЕ. И още: Не мога да разбера защо някои от защитниците на социализма, които би трябвало да споделят неговите ценности като свобода, солидарност, справедливост, равенство, хуманизъм, днес се опитват да приемат като символ на героизъм служителите на тайната полиция от онези години, които пречеха да се чувстваме свободни.
<p><strong>Това е първата стъпка на комисията ви в изследователската и образователната сфера, която според мен е много по-важна за обществото от обявяването на принадлежност към ДС на дадени публични личности. Разкажете как протече процесът на съставянето на този сборник с документи.</strong></p> <p>Наистина малко се забавихме със старта на този тип дейност, независимо от нашето желание. Прохождането ни върви по-бавно по различни обективни причини &ndash; проблеми с материалната база, финансови ограничения, недостатъчни човешки ресурси. Пристъпването към издателска дейност означава да се отклони част от администрацията, която да се занимава само с това, а невинаги има възможност да го правим. Защото създаването на такъв сборник не е само събиране на едни документи и тяхното сканиране и публикуване, а е доста специализирана и трудоемка задача.</p> <p><strong>Колко души работихте по сборника?</strong></p> <p>Основното ядро бяхме 5 човека, сред които много работа свърши началник-отдел &bdquo;Комплектуване и съхранение на архива&rdquo; Надежда Ангелова, особено по именния показалец, термините и абревиатурите в края на сборника. След като прегледахме описите на НРС от Фонд 9 и на МВР от Фонд 1, 8, 2 и 22, отсяхме от над 1000 документа най-важните, които включихме в сборника &ndash; 53 на брой. В електронното тяло, което предстои да подготвим, ще влязат около 500 документа. Не се ангажирам да кажа, че с това темата за връзките между ДС и КГБ е изчерпана. Сигурни сме, че и в други фондове ще се намерят още материали. Намерението ни е, когато попаднем на такива текстове, да ги прибавяме към основния масив от документи по темата.</p> <p><strong>Има ли заличени имена на трети лица в документите?</strong></p> <p>Има много малко такива случаи, защото това са служебни документи. Някои хора реагират: &bdquo;Защо заличавате третите лица?&rdquo;. Отново ще поясня &ndash; ние не заличаваме имената на публичните фигури, на щатните служители от КГБ и ДС. Но когато става дума наистина за национална сигурност и за разузнавателна агентура, това може да е опасно за живота на човека. Представете си например операция &bdquo;Оса&rdquo;. Агентът Виктор, който сътрудничи на научно-техническото разузнаване (НТР), има информатор &ndash; български гражданин, работещ в някакъв биологически институт. (Примерът е измислен.) Името на този гражданин се споменава, но той не е агент, няма псевдоним, не е щатен сътрудник. От него е взета определена информация, може дори това да е станало спекулативно, без негово знание. В такива случаи заличаваме имената, защото няма логика те да бъдат оповестявани.</p> <p><strong>Като казахте НТР, впечатли ме една справка в сборника. За период от година и половина през 1976&ndash;1978 г. &bdquo;на съветските другари&rdquo; са изпратени за ползване и оценка общо 2062 броя научно-техническа и икономическа информация, като от тях 1415 броя са придобити от агент &bdquo;Делон&rdquo;. Много ефективен се оказва този агент!</strong></p> <p>Не мога да кажа нищо повече за този &bdquo;Делон&rdquo;, ако по-късно е заемал публична длъжност, може и да се разбере името му...</p> <p><strong>Цитирах този пример не заради любопитството кой е &bdquo;Делон&rdquo;, а защото дава някаква представа в цифри за обема на разузнавателната информация, която се обменя между ДС и КГБ.</strong></p> <p>Знаете ли, броят на тези справки понякога нищо не значи. Важно е съдържанието в тях. Но така е при всички разузнавания &ndash; много баласт в информацията. Ще ви дам пример и с ЦРУ, като цитирам Тим Уайнър, един от най-авторитетните изследователи на историята на американските тайни служби. Той казва, че в продължение на 60 години десетки хиляди хора от ЦРУ са събирали само най-незначителни трошици наистина важна информация и това е най-голямата тайна на ЦРУ. Аз си мисля, че това е най-голямата тайна и на ДС, и на КГБ. И ще направя тук една скоба в потвърждение на казаното. В различни агентурни дела &bdquo;протичат&rdquo; редица имена. В края на рапортите или сведенията обикновено се извежда списък със засечените имена, но много малко от тези хора всъщност стават обекти на наблюдение или разработка. Искам да кажа, че наистина ценната от гледна точка на разузнаването или контраразузнаването информация се добива много трудно и изисква трупането и на страшно голямо количество ненужни данни. Но тук опираме и до другия аспект в работата на тоталитарните служби &ndash; да всяват страх у хората, за да задействат тяхната автоцензура, като по този начин по-лесно ги държат в подчинение.</p> <p><strong>От гледна точка на структурите на службите, от публикуваните документи става ясно, че ДС почти изцяло дублира структурите на КГБ.</strong></p> <p>По-скоро българските структури се създават по модела на КГБ, но нашите са далеч по-скромни от техния апарат. В книгата сме показали в графичен вид какви са били структурите на двете служби.</p> <p><strong>Доказват ли документите от сборника, че КГБ и ДС защитават не държавните, а партийните интереси?</strong></p> <p>По принцип службите са подчинени на държавата. Когато партията и държавата са едно и също, както беше в страните от Източния блок, нормално е службите да са подчинени на висшето партийно ръководство. Друг е въпросът в каква степен по време на социалистическия период службите са се сраснали с властта и до каква степен са си пречили или са се конкурирали. Защото идва момент, когато и партийните лидери започват да се страхуват от това, че тайните служби знаят достатъчно и за техния личен живот. В някакъв смисъл службите се превръщат във втори властови център, който лесно би могъл да ги манипулира.</p> <p><strong>Като човек с лява политическа ориентация, не се ли страхувате да говорите публично тези неща? Във вашите среди някак не гледат с добро око на работата ви...</strong></p> <p>Не се страхувам да изказвам позициите си, защото именно това е демокрацията. Но усещам, че това дразни мнозина леви хора. Затова искам да споделя нещо, което дълбоко ме тревожи. Социализмът в България с всичките му недъзи имаше и добри страни. Аз обаче изцяло отхвърлям съветския модел на социализма, който бе репресивен. След Втората световна война &ndash; по принуда или не &ndash; ние приехме да следваме този модел. Не мога да разбера защо някои от защитниците на социализма, които би трябвало да споделят неговите ценности като свобода, солидарност, справедливост, равенство, хуманизъм, днес се опитват да приемат като символ на героизъм служителите на тайната полиция от онези години, които пречеха да се чувстваме свободни. За мен герои са хората, които с честен труд са създавали материални блага, а не онези &bdquo;герои&rdquo;, които са седели по баровете, пиели са си уискито и са слухтели кой какво казал. Някои ще кажат, че това им е била работата, нали са работили на т.нар. тих фронт? Нека да си останат и като герои на тихия фронт, а не гръмко да гонят публичен престиж.</p> <p><strong>Някои от тези български джеймсбондовци, както се разбира от документите, директно са давали разузнавателна информация на КГБ. Такъв е случаят с вече споменатия агент &bdquo;Делон&rdquo; например. Любопитно ми е, той при това положение може ли да бъде наречен двоен агент?</strong></p> <p>Не съм си задавала този въпрос, а и не съм специалист по разузнаването, за да мога да отговоря професионално. Но ако изхождам от Системата за обединен отчет на данните на противника (СОУД), в която 8 държави попълват и боравят с обща информационна база, сътрудничеството им е било много тясно. В този смисъл, разбира се, може да се каже, че българските разузнавачи и агенти са работили за КГБ съвсем легално.</p> <p><strong>И като си говорим за разузнавачите &ndash; патриоти ли са те, както непрекъснато сами изтъкват?</strong></p> <p>Прекалено спекулативен е този въпрос. Безспорно е, че са работили за една държава, която се е олицетворявала с една партия. Но нещата опират и до вътрешната мотивация на човека &ndash; дали го прави от кариеристични или други подбуди. И в крайна сметка дали върши работа, или само маркира. Има различни случаи и не бива грубо да се обобщава. На най-ценните разузнавачи никога няма да разберем имената, защото те са били внедрявани като нелегали. Те наистина са рискували живота си и това е героизъм. Сега много други покрай тях си приписват заслуги, каквито в действителност са нямали. Затова не приемам квалификациите, които поставят под един знаменател &ndash; всички са герои или всички са демони.</p> <p><strong>От досегашните дела на разузнавачи от ПГУ, които съм чела, не мога да правя извод за ефективна и сериозна работа в полза на България.</strong></p> <p>За съжаление така се получава като общо внушение. Не разбирам защо засегнатите не се защитават с аргументи, а само обвиняват. Ние сме врагове, защото ги обявяваме; тези, които приеха закона, са врагове; тези, които четат архивите, са врагове. Ако се анализират документите, те биха могли да намерят аргументи, с които да се защитят, но вместо това заклеймяват. Този манталитет ме плаши.</p> <p><strong>Да се върнем към темата за КГБ и ДС. Сборникът заедно с монографията на доц. Баев допълват някои аспекти от историята на Студената война. </strong></p> <p>Безспорно е така, разсекретените документите са ценни не само от гледна точка на историята на ДС, но и защото обясняват например причините за възникване на една или друга регионална криза, за създаването &ndash; изкуствено или не, на огнища на напрежение. Разкриват детайли от сблъсъка между двете велики сили, между двете идеологии. Дават възможност за анализ и повод за размисъл. Това е смисълът да се издават документи не селективно, а в тяхната цялост, за да се предотврати манипулативното им въздействие. Затова и ние ще продължим да работим в тази посока.</p>

Коментари

  • Quest

    10 Окт 2009 1:01ч.

    Работили са за една държава, която се е отъждествявала с една партия, която пък се е отъждествявала с една друга партия, която пък се е отъждествявала с една друга държава, която пък е искала да завладее целия свят и да го скапе. И на това му викат патриотизъм. WoW.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Траен ефект

    11 Окт 2009 3:24ч.

    ДС трябва да е било много ефективна, щом на демократите вече 20 години им държи влага и се стряскат на сън.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Молодцы!

    12 Окт 2009 6:41ч.

    Най-много ми харесва, че &quot;Научно-техническото разузнаване&quot; било много полезно. Крали технологии, вместо да купуваме патенти. Като че ли учените не са хора и не заслужават да получат нещо за труда си. А ако парите за &quot;Научно-техническото разузнаване&quot; бяха дадени на полугладни български учени, ефектът сигурно щеше да е по-голям.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Кръстев

    13 Окт 2009 3:45ч.

    Другарката не харесвала съветския социализъм, защото бил репресивен. Друг социализъм освен репресивен няма и не може да има.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи