Стоян Александров: Правителството бяга от отговорност за радикални реформи

Стоян Александров: Правителството бяга от отговорност за радикални реформи
Разбирателството между работодатели, синдикати и правителство, когато в условия на криза трябва да се правят сериозни реформи, е абсурд Дянков през живота си една бала сено на две магарета не е разделил. Той не е управлявал нищо, един баланс на фирма не е правил, бюджет не е правил. Едно е да правиш анализи и да наблюдаваш какво става по света, съвсем друго е да седнеш да свършиш реална работа. Вие може да сте прочели хиляда страници рецептурник и да не можете да направите един обикновен боб, защото никога не сте готвили, това каза пред ГЛАСОВЕ Стоян Александров*. И още: Аз съм дълбоко убеден, че ще се наложи да активират увеличението на ДДС, защото предложените мерки няма да им донесат приходите, от които се нуждаят.
<p><strong>В последния доклад на Световната банка се твърди, че ръстът на общия бюджетен дефицит в страните от Източна Европа се дължи не толкова на световната финансова криза, на рецесията или на циклични фактори, а на липсата на структурни реформи и на неефективното харчене на държавни пари. Как ще коментирате мерките на правителството в този контекст?</strong></p> <p>Трудно мога да ги коментирам в този контект, тъй като мерките на правителството целят попълване на дупката в бюджета. Това не са мерки за излизане от кризата, нито пък начало на някакви структурни реформи. Иначе съм съгласен с този извод на Световната банка, но не смятам, че нашите мерки са в духа на този доклад. Имаше няколко задълбочени анализа на български икономисти и най-вече на Красен Станчев, според които две-три от тези мерки на правителството ще имат реален фискален ефект, другите обаче са по-скоро ала-бала.</p> <p><strong>Между другото в своя анализ Красен Станчев ви посочва като един от хората, които могат да бъдат потърсени за съвет, тъй като ви се е налагало да се справяте в подобна ситуация, изискваща съкращаване на разходите.</strong></p> <p>По стечение на обстоятелствата ние работихме в много кризисни периоди от нашето развитие. Затова твърдя, че нашият премиер въобще не е в час, когато заявява, че сега положението в България е най-тежко. Той явно е бил на Луната през тези години, затова му казах да попита Иван Костов, който е до него, как е правил бюджета през 1990&ndash;91-ва или през 1997 г. Премиерът не помни и периода, когато се провали правителството на Филип Димитров през 1992 г., както и 1993&ndash;94 г., когато имахме милиарди вътрешен и външен дълг, когато една трета от приходите отиваше за лихвени плащания и се чудехме откъде да намерим пари за пенсии. Този хленч е отвратителен и аз са възмущавам, като гледам всеки ден от екрана управляващите да хленчат и да прехвърлят вината върху наследството. Ако ме питате, ще позволя на Борисов да вземе 2 млрд. лв. от фискалния резерв и да спре да се оправдава с наследството, защото цялата некадърност и некомпетентност се прехвърлят върху предшествениците. Министрите просто нямат визия и като видяха трудностите, започнаха да дават заден ход. Това ме плаши, защото може би предстоят още по-големи проблеми, а правителството е неадекватно в условия на трудности.</p> <p><strong>Вие твърдите, че още не сме стигнали дъното на кризата?</strong></p> <p>Вицепремиерът смята, че понеже износът показва тенденция към увеличение, това е достатъчен критерий да се говори за излизане от кризата. В същото време се констатира, че е спрял спадът на безработицата, но това е процес, за който не знаем как ще се развие в бъдеще. Твърдя, че излизането от кризата в нашата страна е тясно свързано с възстановяването на световната икономика. Големият резултат би дошъл при отварянето на световните пазари.</p> <p><strong>Но нали те вече се отварят? В същия доклад на Световната банка се твърди, че България е единствената страна в Източна Европа, в която брутният вътрешен продукт е продължил да пада с все по-големи темпове до края на миналата година. </strong></p> <p>Ако има някакво оживление на външните пазари, то е много незначително и ефектът от него се тушира от ограниченото вътрешно потребление. Като цяло потреблението в нашата страна не се е увеличило и от тази гледна точка няма реален мотор, който да дръпне икономиката.</p> <p><strong>Последните данни сочат, че потреблението в България продължава да се свива, а главната причина за това според екипа на финансовото министерство отново са разходите на кабинета &bdquo;Станишев&rdquo;.</strong></p> <p>Вече стана една година, откакто са на власт, не могат да се оправдават до безкрайност с разходите на предишното правителство. Много хора ги предупредиха, че тази година ще е особена. Знаеше се, че ще има спад, но това не се отчете, когато се правеше бюджетът за 2010 г. Напротив, спрягаха се невероятни цифри &ndash; че от подобряването на работата на митниците ще дойде милиард, че от оптимизирането на НАП ще дойде милиард, че онези предишните са крали ежегодно по 2&ndash;3 милиарда, а щом тези не крадат, значи още едни милиарди ще останат в икономиката. Какво се оказва? Нищо от тези големи приказки не се случи. Бойко Борисов твърди, че при него работят най-компетентните хора, най-добрите финансисти, които България е имала... Кои са тези хора?</p> <p><strong>Вероятно Симеон Дянков е един от тях?</strong></p> <p>Дянков, ама той през живота си една бала сено на две магарета не е разделил. Той не е управлявал нищо, един баланс на фирма не е правил, бюджет не е правил. Едно е да правиш анализи и да наблюдаваш какво става по света, съвсем друго е да седнеш да свършиш реална работа. Вие може да сте прочели хиляда страници рецептурник и да не можете да направите един обикновен боб, защото никога не сте готвили. Фактът, че сегашното правителство преразпределя най-големия процент от БВП през последните 10 години и въпреки това пак сме на това дередже, говори, че управляващите са неадекватни. Не казвам, че е лесно, още повече, че хората имат големи очаквания. Прави впечатление, че хората у нас имат странно поведение &ndash; при условия на падащи доходи спестяванията им растат, увеличава се привлеченият от гражданите ресурс в банките. Явно хората не вярват, че това правителство може да изведе страната от кризата и затова се свиват. Всеки си прави свои сценарии за оцеляване. Колкото и да ми говорят за високия рейтинг на правителството, това поведение на гражданите подсказва точно обратното. Правителството тръгва да прави реформи, но е достатъчно да срещне малко съпротива и веднага се отказва. Същевременно всеки ден ни убеждават, че се превръщаме в полицейска държава. Кой е този министър, който с лека ръка ще разпише проекти за усвояване на средства от ЕС, когато утре може да бъде обвинен и зрелищно арестуван? Когато раздаваш пари, има и риск, както е в банковата сфера. Ако искаш да няма никакъв риск, тогава слагаш катинара.</p> <p><strong>Казахте, че само две-три от предложените мерки са смислени, а останалите няма да доведат до очаквания ефект. Как коментирате отпадането на идеята за увеличение на ДДС?</strong></p> <p>Аз съм дълбоко убеден, че ще се наложи да активират увеличението на ДДС, защото предложените мерки няма да им донесат приходите, от които се нуждаят. Наскоро стана ясно, че над десет страни в Европа, които са имали проблем с бюджетния дефицит, са вдигнали ДДС. Това не е най-добрата мярка, но е работеща мярка. Ако действително проблемът е дупката в бюджета, това е спасителната мярка, всичко друго е хипотетично. Например от данък &bdquo;лукс&rdquo; до края на годината почти нищо няма да влезе в хазната. Първо ще им отнеме време, докато направят закона, освен това мисля, че има конституционно решение, според което става дума за годишен данък, който не може да бъде променян през годината и да касае същата тази година. Същевременно по отношение на продажбата на вредни емисии ние нямаме никакъв опит и е твърде възможно да продаваме на безценица, тоест да не успеем да генерираме предвидената сума. Може би в това отношение трябва да бъде потърсена външна консултантска помощ, без да се губи много време. Така или иначе, годината си върви и може да се окаже, че ефектът от тази мярка няма да бъде почустван до края на 2010 г. Що се отнася до приватизацията &ndash; много лесно е да разпродадеш нещо еднократно, задавам си обаче въпроса защо трябва да продават на безценица държавна собственост, ако могат да осигурят липсите, като вдигнат временно ДДС. Държавната собственост може да бъде продадена, когато пазарът се нормализира и когато може да се вземе нормална цена. Увеличението на ДДС няма да засегне драстично семейния бюджет. Ако правиш покупки за сто лева, увеличението би било два лева. Всяко семейство би могло да оптимизира покупките си. В същото време повишаването на ДДС ще докара 600&ndash;700 млн. лв., които са решаващи за бюджета. Разбира се, правя уговорката, че държавата ще бъде коректна и ще възстановява бързо данъчния кредит. Добра е идеята да има специален регистър за големите данъкоплатци, на които ДДС да се възстановява почти автоматично. На моите студенти хиляди пъти съм обяснявал, че за съжаление ще им се налага да избират не между доброто и лошото, а относително по-малката злина измежду многото злини. В управлението за съжаление това е ежедневна задача. Избирайки между многото злини, трябва да предпочетеш относително най-малкото зло, и то не от гледна точка на днешния ден, а в перспектива. Ако искаш да постигнеш добра икономическа цена, трябва да платиш висока политическа цена. Повечето мерки на това правителство обаче са популистки и палиативни. Тук има паритет &ndash; политиците да не платят висока цена, синдикатите да не платят висока цена и работодателите да не платят висока цена. Но това са противоречиви интереси. Те са решили, че е възможно и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло. Синдикатите доволни, работодателите доволни и правителството доволно. Дай Боже и народът да е доволен, но аз се съмнявам, че с този набор от мерки това е възможно.</p> <p><strong>Как ще се отрази на икономиката липсата на структурни реформи? И в тези правителствени мерки само е набелязано, че ще се изготвят концепции за пенсионна и за здравна реформа, при това пак под знака на тристранното сътрудничество? Доколко добра е според вас тази формула за провеждане на действително радикални промени?</strong></p> <p>В тристранните разговори никога не е възможно да бъдат постигнати радикални реформи. Това е бягане от отговорност. Това е вървене по пътя на лесното съпротивление. Всички мерки са съгласувани със синдикатите, а от синдикатите се очаква да вървят срещу себе си. Синдикатите бяха обезличени, никой ги нямаше за нищо, сега ги вкараха в кошарата, сложиха ги на масата и те приеха тази роля. Но не това е ролята на синдикатите. Да постигнеш разбирателство между работодател, синдикат и правителство, когато в условия на криза трябва да правиш сериозни реформи, е абсурд.</p> <p><strong>Това пак под знака на популизма ли се случва?</strong></p> <p>Нямам обяснение защо е този страх от непопулярни и нестандартни решения. Нали Бойко се прави на ербап, но когато опре ножа до кокала и трябва нещо да се предприеме, изскачат пет човека, казват, че ще стачкуват, и той веднага отива на другата страна. Вземете акциза за алкохола &ndash; отиде да флиртува с дядковците: &bdquo;Нали сте доволни, че не ви увеличихме акциза за казаните&rdquo;. Ами естествено, какво друго да му кажат тези хора освен: &bdquo;Ти си велик бе, човек, ти си момче от нашата черга&rdquo;. Или в здравеопазването, виждате, че и сега, след 20 години, все още със зъби и нокти хората защитават някакво дребно лечебно заведение, където на три дни чакат да роди някой, при това два екипа очакват това събитие. Истина е, че много от реформите са свързани и с допълнителни разходи. Освен това, за да получиш ефект, трябва да засегнеш много интереси.</p> <p><strong>И няма как да се харесаш на всички.</strong></p> <p>Спомнете си колко неща бяха изписани и изприказвани срещу предишния министър на образованието заради матурите, които са нещо съвсем нормално и естествено. Но какъв неистов рев нададоха учители, родители и ученици. Защо? Защото не искахме да лъсне цялата истина за дереджето на нашето образование. Сега, само две години по-късно, цялата гюрултия е забравена и въвеждането на матурите се приема като нещо нормално. Важен е и начинът, по който се обясняват реформите. Ако ще закриваш едно здравно заведение, трябва да ти е ясно преди това как тези хора ще получават нормално медицинско обслужване след закриването, имаш ли транспорт, имаш ли линейки, имаш ли вертолети.</p> <p><strong>Според вас ще успее ли това правителство да осъществи радикални структурни реформи и същевременно да реши проблема с растящия бюджетен дефицит?</strong></p> <p>Може би с бюджетния дефицит ще се преборим, ако действително светът тръгне да излиза от кризата. Въпросът е в цената и във времето, което ще е потребно, за да бъдат направени съответните реформи. Публична истина е, че реформи се правят през първите месеци от управлението. На нас обаче почти една година всеки ден десетки пъти и от всевъзможни средства за масова информация ни се обяснява какво тежко наследство е оставено. Добре, но това означава да си признаеш и да се извиниш на електората, че когато си правил предизборна кампания и си обещавал много неща, ти изобщо не си бил в час.</p> <p><strong>Тоест си лъгал, обещавайки?</strong></p> <p>Ами лъгал си, лъгал си за пореден път. Голям проблем се оказаха случайните парашутисти, които влизат в политиката. Появява се нова структура, появява се нова партия, идва царят... Той и понятие няма какво става в тази държава, но идва с голямата баданарка, а после следват оправданията. Добре, да приемем, че им е било нужно време, за да разберат за наследството. Вече девет месеца обаче те не правят реални стъпки, за да поправят това наследство. Всеки ден казваме, че трябва да запазим борда, че трябва да запазим финансовата стабилност, че трябва да усвояваме парите от ЕС. Премиерът обаче излиза и заявява, че ако не се справим с бюджета, отиваме към гръцки сценарий и че трябва да девалвираме лева. Ако го попитате какво значи девалвация, се съмнявам, че ще ви отговори. Но когато премиерът говори за девалвация, това значи взривяване на държавата, отказ от валутния борд и т.н. Вероятно причина за това е желанието му да бъде откровен с хората, да говори езика на простолюдието. Той не бива да забравя обаче, че всяка негова дума веднага се качва в компютрите във Вашингтон и в Брюксел, където казват: &bdquo;Щом премиерът допуска, че може да девалвира лева, щом той допуска, че е възможен гръцки сценарий, значи тази страна не е остров на стабилността&rdquo;. При подобни изявления техните изводи не са много розови. Вместо да бъдат набелязани точните проблеми и техните решения, без значение каква ще е политическата цена, управляващите правят публично дискутиране. Болният от рак е отворен, той е на операционната маса, а ние правим дискусия. Няма такова нещо в медицината, няма такова нещо в живота. Просто трябва да се действа експедитивно, трябва да бъде набелязан нелесният път и да се върви по него.</p> <p><em>*Стоян Александров е български финансист и политик. Завършил е Стопанската академия &bdquo;Д. А. Ценов&ldquo; в Свищов. В началото на 90-те години оглавява данъчното управление в Министерството на финансите, а през 1992 година става министър на финансите в правителството на Любен Беров. След падането на кабинета на Беров през 1994 година Стоян Александров е директор на Централната кооперативна банка, а по-късно става председател на Надзорния съвет на D банк. Преподава &ldquo;Корпоративни финанси&rdquo; в УНСС.</em></p> <p><em><strong>Със Стоян АЛЕКСАНДРОВ разговаря Димитрина ЧЕРНЕВА </strong></em></p>

Коментари

  • този на снимката

    12 Апр 2010 21:13ч.

    е печен БАНКОВ мафиот. Достатъчно е да се разгърнат ДВ-ци и направи СПРАВКА с регистрацията на дружества, участието му в тях и с кои другарчета е бил съдружник Това достатъчно.Сега се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. ................................. Александров е УЧАСТНИК също в банковият грабеж над народа.Той е също отговорен за този организиран пладнешки АКТ по обиране спестяванията на народа и активите на държавата. София,12.04.2010г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не се ослушвайте тарикати?

    17 Апр 2010 0:14ч.

    Равнис по заплатата на министър-председателя! ..................................... Борисов заяви: &quot;заплатата ми е 3500лева.Има хора държавни служители даже доктори в държавни болници вземащи по 30000, че и 70000.Трябва всички да получават заплата под моята.Затова: ..................................... Заплатите на всички докторя в държавните болници средна -1000лева, шефове на болници-1500лева,мед.сестри - 400лева. Това е.Минималната в България е 240 лева, а средната - 400.Едно време преди 10.11.89-та мед.сестрите бяха на щат минималната за страната каквато е 240 днес.Хайде стига алчност. ................................... Министерства,Агенции, митници,МВР,МО, спец.служби,съдии,прокурори,следователи всичко,корекция под 3500лева.Това е. Другото е приказки. Който не му харесва, да се уволни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи