- 10 Sep 2020
- 46
- 8
Реализацията на големите инфраструктурни проекти няма нищо общо с политическата страна на отношенията между нас и който и да е от партньорите, участващи в който и да е от проектите. Още не са отваряни досиетата на посланиците. Мисля, че това трябва да става много внимателно, защото някои от тези хора са действащи, имат мандат. Това каза пред ГЛАСОВЕ министърът на външните работи. И още: Присъединяването на България към Шенген и влизането в еврозоната са двата външнополитически приоритета на правителството, по които не трябва да има отстъпление.
<p><strong>Г-жо Желева, бившият вицепремиер Меглена Пугчиева обяви, че никакви пари няма да бъдат спрени, след като Европейската комисия откри поредните несъответствия по четири оперативни програми. Ще получи ли България пари по оперативните програми на ЕС?</strong></p>
<p>Много важно е да се разбере, че пристигнаха писма, които се отнасят до оценките за съответствие на четири оперативни програми, изпратени от Генерална дирекция Регионална политика. Те засягат четири от седемте оперативни програми - „Транспорт“, „Административен капацитет“, „Развитие на човешките ресурси“ и „Конкурентоспособност“. Преди да бъдат изпратени писмата, тук са идвали и експерти на ЕК в България. Писмата съдържат препоръки за коригиращи действия. Те не водят до спиране на оперативните програми, защото авансовите плащания се извършват, но те са важни, за да започне трансферирането на парите по програмите. Сега ние трябва да потвърдим пред европейските ни партньори, че можем да осигурим така необходимото „добро управление“ на тези средства. Това означава, че сме спрели да крадем парите и да злоупотребяваме с тях. Отнася се до одитните ни способности, до контролните ни функции. ЕК постави и едно конкретно изискване – оценка на съответствие на Изпълнителна агенция одит на средствата от ЕС. Тя трябва да потвърди, че Компютъризираната система за наблюдение е напълно разработена, тествана и функционална и е съвместима с европейските стандарти. Ще цитирам един от говорителите на Европейската комисия, който и тази седмица заяви, че България няма да загуби генерално европейското финансиране заради тези четири върнати с бележки доклади за оценките. Той каза още, че България не е единствената страна с неодобрени доклади – е, там много малка част от програмите са отхвърлени. Отхвърлянето не означава не получаване на средства по междинните плащания, защото те са заявени в съответствие с регламент 1083 от 2006 г. със срок от 24 месеца. Но от нашата администрация се изисква незабавно да отстраним тези пропуски.</p>
<p><strong>Как се е стигнало до там, по четири от седемте програми да има толкова сериозни забележки?</strong></p>
<p>Аз не мога да разбера, защо се е стигнало до там. Но е губено време в опити да се оспорват становища на независими доклади на външни одиторски компании, че системата работи. Аз не мога да разбера този драматичен спор – „ще загубим парите – няма да ги загубим.“ Общественото внимание се отклонява от конкретната работа, която трябва да се върши. Много драматизъм има, бих казала – мелодраматизъм.</p>
<p><strong>Според г-жа Плугчиева ЕС няма да отпусне парите само „с удряне на коляно“, като визира предстоящото посещение на премиера Борисов и няколко министри в Брюксел. Коляно ли ще удряте, г-жо Желева на връх 9 септември в Брюксел?</strong></p>
<p>Ако е имала предвид, че е трябвало да останем тук, за да празнуваме 9 септември... Това е нормален работен ден - и в София, и в Брюксел.</p>
<p><strong>Може би има резон забележката, че парите няма да бъдат отпуснати само с дипломатически похвати...</strong></p>
<p>Кой казва, че посещение на български министри в Европейската комисия е само дипломация? Това е работно посещение! Няма да скрия, че визитата беше замислена като политическа, защото няма нищо по-нормално, първото посещение на всеки български министър-председател да е в Брюксел. Партията, който формира това правителство, носи в името си проевропейската ориентация на България! Това е правителство на европейското развитие на България, се казва в програмната ни декларация. Междувременно, обаче, докато подготвяхме визитата, възникнаха технически въпроси, които се драматизираха излишно и в двете посоки. Каза се „Ау, ЕК спира парите!“, та се наложи ЕК да обяснява, че има, наистина, важен и съществен проблем, но той не може да доведе до загуба на парите, какъвто злополучен опит имаме през 2008 г. От друга страна, скочи старата власт и каза, че те всичко са си били свършили... Затова делегацията нарасна с министрите, които са пряко обвързани с проблемите. Ще имаме срещи и по ФАР.</p>
<p><strong>Парите по ФАР са от предприсъединителните програми. С тях какво се случва?</strong></p>
<p>Застрашено е изпълнението на 12 проекта, от тях 10 са във водния сектор. Те трябва да бъдат финализирани през 2010 г. и опасенията са свързани точно с това – ще бъдат ли завършени до тогава. Проблемите са, подчертавам, на изпълнението, а не на одитирането или на съответствието. Сигурна съм, че двамата ресорни министри – Нона Караджова и Росен Плевнелиев ще бъдат конкретни и убедителни. А там, където ще трябва да поискаме отсрочка – ще я поискаме. Ние не отиваме, за да удряме коляно, а да покажем с какъв потенциал разполагаме и какво можем да направим. Ако питате мен, ние няма да говорим как предишните не са си свършили работата, за нас това трябва да е затворена тема. Това, което намираме, е даденост, трябва да го коригираме, да го поправим, а това, което още не е започнато – да го стартираме.</p>
<p><strong>Министерството на външните работи ще смени ли приоритетите си, с какво се различавате от предходния екип в политически план?</strong></p>
<p>Аз имам голяма амбиция да направим по-открита външната политика и се надявам Вие, като представител на медиите, да сте го усетили за този един месец.</p>
<p><strong>Слава Богу...</strong></p>
<p>Нямаме никакви тайни от обществото. Ние, българите, трябва да се почувстваме силни, европейци. Ние ще поемем и своите отговорности към не дотам развитите икономики и демокрации. Длъжни сме да правим политика на развитието, до сега това не се е случвало.</p>
<p><strong>Това ли е основната разлика?</strong></p>
<p>О, не, напротив! Засилената роля на България и правенето на европейска политика за мен не е клише. Трябва да подчертаем нашата европейска ориентация и да се възползваме от нея в контактите си със страни, които не членуват в ЕС и НАТО – страните от региона, от Черноморския регион, в Далечния изток, Китай...</p>
<p><strong>Да преминем към енергийните проекти. По време на срещата Ви управляващият посолството на САЩ в София посланик Джон Ордуей заяви, че американците имат интерес да строят АЕЦ „Белене“. Има ли развитие по темата?</strong></p>
<p>Така беше казано на тази среща. Но ние не сме се задълбочавали. Предала съм това съобщение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Сега те са на ход. Нека уточня – българското правителство в момента прави преглед на възможностите на нашето участие в тези проекти. И това е правилно, предвид факта, че намираме страната в нова ситуация, бюджета – също. Този преглед не може да се направи с лека ръка, трябва да се говори с всички въвлечени страни в тези проекти и да се контактува с тях на равноправна основа.</p>
<p><strong>Разговаряхте ли с руския посланик по тези въпроси?</strong></p>
<p>С посланика – не, но преди два дни се чух с моя колега, руския министър на външните работи Сергей Лавров. Аз му звъннах. Той ми каза, че в Москва следят дебата за енергийните проекти и го намират за нормален, тъй като всяко ново правителство, дори да няма финансова криза, би направило преглед на споразуменията. Наистина, реализацията на големите инфраструктурни проекти няма нищо общо с политическата страна на отношенията между нас и който и да е от партньорите, участващи в който и да е от проектите. А ако питате за отношенията ни с Руската федерация, те са на изключително високо политическо ниво.</p>
<p><strong>Мои приятели с десни възгледи изразиха разочарованието си да Ви видят на снимка с част от Вашите предшественици, начело с Любен Гоцев. Какво ще кажете в своя защита?</strong></p>
<p>Не смятам, че трябва да се защитавам. Това беше инициатива, да се видя с всички мои предшественици. Когато дойдох във външно министерство, хората тук ми казаха: „Вие сте ни 14-тият министър.“ Аз не съм човек, който се заблуждава, че от него започва историята и може да открие топлата вода. Обичам да надграждам. Предизвикателство пред мен беше да се срещна с колегите ми. Според мен, ако човек се притеснява от миналото на страната си, не я обича достатъчно, не уважава достатъчно ведомството, на което се е посветил.</p>
<p><strong>Знам, че в България няма Закон за лустрацията, но какво мислите Вие за посланици, които са били агенти на Държавна сигурност?</strong></p>
<p>Още не са отваряни досиетата на посланиците. Мисля, че това трябва да става много внимателно, защото някои от тези хора са действащи, имат мандат. Не бива да бъдат накърнявани националните интереси и националната сигурност. За мен досиетата трябваше да бъдат отворени отдавна, това би било голямо облекчение.</p>
<p><strong>Е, в момента се отварят.</strong></p>
<p>Има закон и трябва да се съобразяваме със закона. Аз не знам кои са, но ми се иска по никакъв начин да не се накърняват отношения с други държави.</p>
<p><strong>Ще променяте Закона за дипломатическата служба, за да формулирате какво се крие зад словосъчетанието „политическо назначение“. Като преглеждахте щатовете в МВнР, видяхте ли някой да е назначен от 20-процентната политическа квота?</strong></p>
<p>Не и законът не го изисква. Но в обществото има очаквания, политическото влияние да бъде минимизирано. Досега всяко правителство в края на мандата си запълва тази квота от 20%, определена от закона. Според различните изчисления е различна и отдавна е надхвърлена.</p>
<p><strong>Не се ли превръщат тези лица, назначени по политически принцип, в професионални дипломати, които чакат мандат в ново екзотично място?</strong></p>
<p>Години наред правителствата са имали тази ужасяваща практика. Тази квота е лавирала нагоре-надолу, но Ви уверявам, че никога не е слизала под 20%. За всяко конкретно лице може да се води спор - било ли е политическо назначение или се е превърнало в кариерен дипломат. Аз също не съм щастлива, че заварих постоянен секретар, който ще има по-дълг мандат от мене. Не говоря конкретно за личността на г-н Андреев, той ми е много симпатичен, но предишното правителство ми го остави в наследство. Законодателят не само е пропуснал да дефинира какво означава „политическо назначение“, но дори няма и система за кариерно израстване в министерството. Аз си направих труда да събера колегиума на директорите на дирекции, които казаха, че не са събирани от няколко правителства назад. Хората обясниха, че между най-високото равнище - ранг посланик и генерален консул и най-ниското ниво, където постъпват хора след конкурс, средният ешелон липсва. Ще Ви го кажа като социолог – все отнякъде трябва да се започне. Защото ще се върви към все по-голяма интеграция в ЕС. Ако, дай Боже, заработи Лисабонският договор, по силата на който ще има обща европейска дипломатическа служба, ще имаме един човек, отговорен за външната политика, т.нар. европейски външен министър.</p>
<p><strong>Вярно, че е малко преждевременно, но Европейската народна партия, в която членува ГЕРБ, има ли кандидатура за външен министър на ЕС?</strong></p>
<p>О, още тече дебат, има няколко желаещи, но нито една от кандидатурите не е официална и не би било коректно да ги назовавам.</p>
<p><strong>България рискува ли да загуби еврокомисар, ако Лисабонският договор не влезе в сила?</strong></p>
<p>Не, във никакъв случай! Дори ако новият състав на Европейската комисия се избира по договора от Ница, редукцията е малка и няма подобни варианти. Уверявам Ви, никога не сме били и в мислите на някого за това! В момента всички се надяваме Лисабонският договор да влезе в сила – да приключат ратификациите му и и референдумът в Ирландия от 2 октомври да бъде успешен.</p>
<p><strong>Зная, че не отговаряте на въпроса дали ще бъдете предложена за член на Европейската комисия, затова питам само дали българското правителство преговаря за смяна на ресора на българския еврокомисар?</strong></p>
<p>Няма открита процедура, затова ние в момента с никого не преговаряме. Всичко друго е спекулация.</p>
<p><strong>Повечето министри в новото правителство са направо потресени от това, което заварват във ведомствата си. Аз не съм Ви чула да се оплаквате и затова ще Ви провокирам. В края на май миналата година правителството определи 100 хиляди лева за популяризирането на кандидатурата на посланик Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Колко пари на българския данъкоплатец са похарчени общо за 15 месеца?</strong></p>
<p>На този етап са изразходвани около 200 хиляди лева за пътувания, както на самия посланик, така и на директори, посланици в други страни. Около 150 хиляди лева са изразходвани за публикации и агитационни материали в други страни. Още 200 хиляди лева са вложени за концерти и представяне на българското културно наследство в Париж и други столици по света.</p>
<p><strong>Значи близо 6 пъти повече от гласуваното...</strong></p>
<p>Предстои да се направи оценката, защото процесът на нейната кандидатура не е завършил, изборите са през септември. Всички ние стискаме палци тази кандидатура да продължи успешно, защото това, което тя прави в много голяма степен е реклама и популяризиране на България. Смятаме, че има шанс за тази кандидатура, България никога не е кандидатствала за толкова висока позиция. Но трябва да е ясно, че това състезание е много трудно. Когато се захващаме с нещо такова, трябва да знаем, че то струва и усилия и средства. Ако мога да направя нещо за повишаване на имиджа, репутацията и доброто име на България, съм готова да го направя със всяко свое действие. Иначе спряхме обществените поръчки.</p>
<p><strong>Само обществените поръчки за уиски на Ивайло Калфин ли спряхте?</strong></p>
<p>О, и за други неща! Спряхме и комуникационната стратегия, която включваше не особено практични неща без ясна цел. По нея трябваше да се изработват някакви дискове, които самите посолства казаха, че не ползват. Но изпълняваме подготовката за Шенген. присъединяването на България към Шенген и влизането в еврозоната са двата външнополитически приоритета на правителството, по които не трябва да има отстъпление. Целият институционален апарат трябва са се ангажира в подготовката за присъединяване към тези два механизма.</p>
