Ролята на Съединените щати и Китай в света

<p><strong>Отново се заговори за залеза на Америка. &bdquo;Невероятно свиваща се суперсила&rdquo;, такова заглавие постави всекидневникът &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo;. Известен бестселър се нарича &bdquo;Постамериканският свят&rdquo;. ХХІ век ще принадлежи на Азия и най-вече на Китай. Трябва ли в скоро време Америка да абдикира?</strong><br /><br />Не, не на последно място и затова, че тази теза атакува една мнима мишена. Съединените щати никога не са били единствената сила в света. Ние трябваше да се съобразяваме постоянно с други сили. Спомнете си за Съветския съюз в епохата на &bdquo;двуполюсния свят&rdquo;. Не трябва да правим глупави грешки.<br /><br /><strong>Какви грешки?</strong><br /><br />Едната би била да повярваме действително в залеза на Америка. Това може да ни подведе да обърнем гръб на света и да откажем отговорност за останалата част. Тогава кой ще поеме отговорност? Русия? Китай?<br /><br /><strong>Кои могат да бъдат другите глупави грешки?</strong><br /><br />Ако не въведем ред в бюджета си и не съкратим огромния си дълг например. Но &bdquo;възходът&rdquo; на Азия просто е поредната глава от безкрайната история на американския &bdquo;залез&rdquo;. През 50-те години Съветският съюз се смяташе за идващата сила номер едно. След това бяха Европа и Япония. Днес са Китай и Индия.<br /><br /><strong>Наистина тези държави не съумяха да изместят Америка. Но все някога вълкът от приказката ще почука на вратата.<br /></strong><br />Не вярвам. Преди всичко, защото властта и влиянието не се дължат само на икономиката, а са свързани и с военната сила, с дипломатическата тежест или с културното въздействие.<br /><br /><strong>Все пак Китай постига двуцифрен икономически растеж, Америка изостава в това отношение.<br /></strong><br />Както и преди, Китай е една много бедна страна, макар да отбелязва впечатляващ напредък. Когато за първи път бях там през 1988 година, по улиците се виждаха почти само велосипеди и каруци. В никакъв случай не трябва да подценяваме техните постижения, но те са един вид развиваща се страна. Освен това не бива да падаме в капана на линеарния подход, че утре ще бъде така, както беше вчера. Съществуват много примери, в които една страна първоначално създава приказни темпове на растеж, защото е започнала от много ниско равнище. Япония беше с много висок растеж през седемдесетте години, след това темповете спаднаха и през деветдесетте се наклониха в отрицателна посока. Правата линия не е надежден пророк.<br /><br /><strong>Защо не?</strong><br /><br />В епохата на индустриализацията Япония печелеше с високия си икономически растеж. Но когато настъпи информационната епоха, в областта на компютрите и софтуера японците приложиха старите методи на държавна индустриална политика и се хвърлиха на големите компютри. Но бъдещето се състоеше от персонални компютри и интернет и изискваше бързо преосмисляне и креативно приспособяване.<br /><br /><strong>Защо Китай трябва да повтаря такива грешки?</strong><br /><br />Икономическият растеж в Китай и днес се основава на държавно направлявана индустриализация, тоест с нюанси на познати технологии плюс масова продукция. Самите китайци признават, че при тях нещата не вървят, когато трябва да се направи скок в икономиката, базирана на информация. Тази икономика живее от въвеждане на новости, от откривателския дух и напредък.<br /><br /><strong>Те признават това?</strong><br /><br />Да.<br /><br /><strong>Нека си спомним за късните години на ХІХ век. Тогава Америка се развиваше по-бързо, отколкото другите. През ХХ век тя беше доминиращата сила в света. Защо при Китай нещата трябва да се развият по друг начин?<br /></strong><br />Защото не може да се мисли така линеарно. Китайският модел функционира &bdquo;top - down&rdquo; (от горе на долу), той представлява една авторитарна модернизация, която може да породи погрешни политически резултати.<br /><br /><strong>Изглежда Китай ще съумее да предотврати убийствените вътрешни конфликти, които в началото на ХХ век измъчваха авторитарни държави във възход като Германия, Япония и Русия.</strong><br /><br />Китайците имат също и икономически проблеми. Едно е да извършваш превъзходна работа във фабриката, друго е да правиш това и вкъщи.<br /><br /><strong>Вкъщи?</strong><br /><br />Имам предвид самостоятелно определяната и самостоятелно организираната работа, една система, която може да се обърне към таланта на милиони индивиди. Това изисква размяна без пречки, дали вкъщи на компютъра или в университета и в лабораторията, както тук в Станфорд или в Силиконовата долина. Но как това ще функционира в една страна, която разполага с &ldquo;Green Dam&rdquo; (софтуерен филтър) за всички компютри..<br /><br /><strong>... Интернет преграден филтър срещу порнографията, който блокира преди всичко достъпа до страници с политическо съдържание..<br /></strong><br />.. и филтрира определени съдържателни области. Комуникацията е решаваща в обществото на знанието. Днес икономиката идва от знанието.<br /><br /><strong>Китай може да построи свой собствен Станфорд.</strong><br /><br />И китайците се опитват да направят това. Въпросът сега е дали Китай може да създаде условията, при които такива университети процъфтяват.<br /><br /><strong>Причина за новата вълна от литература, посветена на &bdquo;залеза на Америка&rdquo;, е загубата на легитимност по време на ерата &bdquo;Буш&rdquo; чрез провеждането на политика на силата и твърде малко политика за обществото. Обама е за противоположното. Могат ли сега тези лозунги да заглъхнат?<br /></strong><br />Ако това е така, както вие казвате, такъв един проблем не може да се преодолее за две-три години. Обратното гласи: ако Ирак се превърне действително в първата демокрация в арабския свят, ще се мисли по друг начин за загубата на легитимност.<br /><br /><strong>Казахте, че властта не идва само с икономическата сила. Кое е това, което Америка има, а Китай няма?</strong><br /><br />Представа за историята &ndash; къде отива и къде трябва да отиде. Впрочем такава представа имаше и Съветският съюз. В нашия случай това е демократичната представа, идеята за свободата, която отива отвъд класическата политика на интересите и която развива универсална притегателна сила. С всичките си достойни за възхищение постижения Китай не може да предложи такива идеи. Той преследва национални, меркантилни интереси. Не изглежда да има намерение да води политика на отговорност или да инвестира в глобални институции.<br /><br /><strong>Следователно Китай не може да води?<br /></strong><br />Напротив, но само когато заложи своето нарастващо влияние и авторитет. Става дума и за всички други фактори на влияние &ndash; не само за валутните излишъци, а и за идеята какъв трябва да бъде светът. Иначе защо китайските студенти издигнаха на площад &bdquo;Тянанмън&rdquo; модел на Статуята на свободата?<br /><br /><em><strong>Със съкращения от zeit.de; превод: Господин Тонев</strong></em></p> <p><strong>Интервюто е публикувано в <a href="http://www.cao.bg/?article=7887201&amp;pages=0&amp;category=1">www.cao.bg</a></strong></p>