Ако отидете в Брюксел, ще видите, че той е станал англоговорящ град, докато Женева си остана френскоговоряща. В желанието си да приеме всички идентичности, Европа вече няма идентичност. Има американско кино, но няма европейско кино, именно поради липсата на общ език и звезди, които говорят на всички страни. “Единствените ни общи актьори в Европа са американските”, отбелязва Жан-Жак Ано. Това е интересен, макар и тъжен симптом. В много отношения европеизмът е опиумът на нашите елити, едновременно израз на тяхната дълбока политическа скръб и протест срещу тази скръб. “При националността е като при геологията, топлината е отдолу”, казваше Мишле. При Европейския съюз топлината е отгоре и не слиза надолу. Това е локомотив без вагони, както справедливо отбелязва Юбер Ведрин. Днес Европейският съюз е анахронизъм: прекалено малък за световните икономически, екологични и други предизвикателства и прекалено голям, с 27 членки, за да има някаква сплотеност. Той се превърна в пречка, не в трамплин, твърди Режис Дебре в интервю за "Фигаро".

 

 

Снимка: Фигаро

 

Левият френски писател и философ Режис Дебре е ангажиран с Че Гевара през 60-те г., затворен и измъчван няколко пъти в Южна Америка. По-късно става плодовит писател. Той създава и развива областта на медиологията и основава списание Medium. Между 2011 и 2015 г е член на Академията “Гонкур”. Професор по философия в Лионския университет. 

 

 

- Вашата книга “Призракът Европа” (L'Europe fantôme) излиза в поредицата “Брошури” три месеца преди европейските избори. Случайно ли е това?

 

- Не, но актуалността е само рекламен трик. Антоан Галимар и Албан Сьоризие използваха заглавието на една поредица от 30-те г., която е публикувала Жид, Томас Ман, Жионо и други. Идеята е писателите да напишат кратки текстове за историческия момент, без жаргон и обиди. Така че не ме интересуваха европейските избори, с техните благочестиви пожелания за енти път, а духовните основи на една политическа утопия. Да не забравяме, че нейното знаме със синьо небе произлиза от Апокалипсиса на Св. Йоан. Дванадесетте звезди са тези на Света Богородица. 

 

- Какво означа заглавието “Призракът Европа”?

 

- Това е намигване към книгата “Призракът Африка” (L'Afrique fantôme) на Мишел Лейрис, в която той изразява разочарованието на западния човек, който се е надявал, че с експедицията Дакар-Джибути през 1932 г. ще стане друг човек, при контакта с друга цивилизация, и накрая завършва с “отричане на екзистенциалната пълнота на тази Африка, в която бях открил много, но не и избавлението”.

 

Ние също очаквахме да бъдем избавени от тежкото си минало, от егоизма си, от смъртоносните си страсти в една спокойно обединена Европа, но ето, че  този егоизъм се завръща енергично и тази идеална конструкция всъщност се оказва неуловима, блуждаеща и безтелесна. Не-личност. В това има само неудобства. Едно неясно и смътно създание може да продължи да обсебва умовете като призрак. И наистина, от време на време настъпва подем, чудотворен план, известие за възраждане, което да съживи пламъка и сърцата. Ритъмът е десетилетен. 

 

- Сравнявате европейския проект с месианство, с религия. Защо? 

 

- В много отношения европеизмът е опиумът на нашите елити, едновременно израз на тяхната дълбока политическа скръб и протест срещу тази скръб. Подражавам на марксистката формула: освен комунизма и национализма, прибавянето на душа на технократизма създава много слаба светска религия, която не поражда никакво чувство, не помни никакво минало и не определя никакво бъдеще. 

 

“При националността е като при геологията, топлината е отдолу”, казваше Мишле. При Европейския съюз топлината е отгоре и не слиза надолу. Това е локомотив без вагони, както справедливо отбелязва Юбер Ведрин. На гражданина не му пука, а европейските избори всъщност са проучване на общественото мнение за домашна употреба, което интересува само професионалистите, политиците и медиите.

 

Но първоначално, след войната, имаше плам, устрем, благодарение на сближаването на две месианства, християнското и прогресивното - чудотворна среща на империята на Благодатта, за завръщане на християнския свят, и империята на Разума, като обединяваща и умиротворяваща празнота. Жак Делор послужи като мост между тези два склона, откъдето и консенсусът за името му. За съжаление, двата стълба на Храма, християндемократическият и социалдемократическият, рухнаха и остана само сух и суров неолиберализъм. Не особено мотивиращ. Но, в крайна сметка, религия идва от латинското religare, свързвам, събирам. Това обединява по висините, както свидетелства последният разговор на президента със съветниците му и интелектуалците от неговия кръг. Вярата изчезна, но остава задушевността. Това е нарцисизъм за неколцина. Унизително за стадото велики умове, подравнили се с Елисейския дворец, но вдигане на цената на главния изпълнител.

 

- Ако това е религия, броят на вярващите в нея днес изглежда в упадък?

 

- Струва ми се, че има няколко причини за малкия брой вярващи и все по-трудното присъединяване към нея. Светът се промени след Договора от Рим през 1957 година. Той се глобализира по своето измерение и ренационализира по своя състав - това обяснява онова. Очевидно е, че техно-икономическата глобализация води до културна и политическа глобализация, с нарастваща фрагментация на организираните цялости. От четиридесет години повтарям това и накрая всички го видяха. Освен това вече не сме в епохата на политическо-военните блокове и, освен НАТО, вече няма такива. Тогава имаше враг, Желязна завеса, крепост, която да се удържа. Изправени пред Сталин, бе оправдано създаването на блок. 

 

Днес Европейският съюз е анахронизъм: прекалено малък за световните икономически, екологични и други предизвикателства и прекалено голям, с 27 членки, за да има някаква сплотеност. Той се превърна в пречка, не в трамплин.

 

- Днешна Европа германска ли е или американска?

 

- Двете не са несъвместими. В началото Европа на бащите основатели беше американска, като вдъхновение и повече или по-малко като тайно финансиране, и стана главно германска след разширяването, което измести на изток центъра на тежестта. Нормално е една Европа, основана на върховенството на homo oeconomicus, да бъде доминирана от първата икономическа сила на континента.

 

Американският homo oeconomicus се осланя на вярата в Бог, in God we trust. А при нас той иска да си е самодостатъчен. Сравнете една банкнота от 10 долара, която изразява метафизиката на една конкретна история и география, с банкнота от 10 евро, която е билет за “Монополи” без девиз, лице и място, и ще проумеете всичко. Няма и един силует под тези сводове, висящи между небето и земята, като призрачни видения. От едната страна е народът, следователно историята. От другата - агрегат, извън земята и историята. 

 

- Какво мислите за идеята, че Европа е донесла мир?

 

- Не Европа на Брюксел постигна мира, а световният мир създаде тази Европа, когато ядреното разубеждаване замрази конфликтите от двете страни, във всеки лагер, всеки сюзерен, тъй като САЩ и СССР нямаха никакъв интерес протежетата им да се разкъсват взаимно. А гореспоменатата Европа трябваше да извика САЩ, за да върне мира в бивша Югославия, тъй като беше неспособна сама да го възстанови. Тя не може нито да воюва, нито да постига мир. Жалко.

 

- Казвате, че чрез институционализирането си, Европа се е развалила…

 

- Вашият въпрос ми напомня за отговора на Дьо Гол на Малро в “Поваленият дъб”: “Европа, чиито народи се мразеха помежду си, имаше повече реалност, отколкото днес”. Трябва да препрочетем това интервю от 1969 г., предвещаващо, като всичко прогнози на Дьо Гол. “Няма съмнение, казва той, че сме свидетели на края на Европа. Успех на тази федерация без федератор”. Може би “англобалният” език е големият и единствен федератор. Известната апокрифна фраза на Жан Моне, “Ако знаех, щях да започна с културата”, няма смисъл, тъй като културата е най-напред езикът!

 

Ако отидете в Брюксел, ще видите, че той е станал англоговорящ град, докато Женева си остана френскоговоряща. В желанието си да приеме всички идентичности, Европа вече няма идентичност. 

 

- “До утре, Дьо Гол”?

 

- Преди всичко нека не го правим националист. Именно той осигури и тържествено отпразнува френско-германското помирение с Аденауер и създаде Френско-германската младежка организация. И той искрено желаеше една европейска Европа с Елисейския договор и плана “Фуше”. За съжаление, Бундестагът, посъветван от Жан Моне, го заряза. Оттук и неговата остроумна забележка: “Договорите са като младите момичета и розите. С времето остаряват”. Напускането на американския протекторат изглеждаше като светотство на нашите германски приятели. Да се надяваме, че този страх няма да трае вечно. Можем да се съмняваме в това. 

 

- Не се ли разпознавате в опозицията между националисти и прогресивни, теоретизирана от Еманюел Макрон?

 

- Съвсем не. Тази опозиция бе теоретизирана не толкова отдавна от Дрийо ла Рошел, виден прогресист, който искаше “новата Европа” да надживее старите смъртоносни национализми. Ето защо, казваше той, както и много интелектуалци и академици по онова време, за да се освободим от ограничения шовинизъм, който ни причини толкова злини, трябва всички заедно да защитим крепостта Европа от болшевишките орди, с което се заеха през 1944 г. подразделенията Вафен СС от дивизията “Шарлеман”, с нейните 7000 доброволци. Трябва да отворим отново историческите книги, но никога не е прекалено късно да направиш добро. Животът не е само икономика. 

 

Тази опозиция, Ариел срещу Калибан, икономическа и юридическа империя срещу победените местни култури, Западът срещу Изтока, очевидно е делото на националистите. За да се противопостави на империите, Централна и Балканска Европа никога не е могла да разчита на държава, а на своята древна култура и тази съпротива винаги минава през езика и религията. Защо да съживяваме тази традиция? 

 

- Към връщане на нациите ли вървим или към Европа на племената?

 

- Задавате ключовия въпрос. Трябва да осигурим бъдеще на нашата гражданска нация, основана на “французин е този, който иска”, и да попречим на всяка цена на етническата нация, основана на закона на кръвта, да я замени. Това е голямата опасност. Уви, племето, противно на това, което се смята, е все по-модерна форма на организация, а Европа, която трябваше да се федерира, ускорява сепаратизма - погледнете Испания, Белгия, Великобритания, италианска Падания. Да се надяваме, че републиката на гражданите ще устои на голямото завръщане на феодалите, към което парадоксално води наднационалното.

 

- Как ще се разпадне тази цялост?

 

- Не знам нищо за това. Трябва да дадем време на времето. Ще има сепване, тътрене и без съмнение ще се запазят митническият съюз и някои съдебни практики. Но има риск народите да се уморят да виждат съдии, които вече не са слуги на закона, а предписват норми, забравяйки, че републиканският закон е израз на общата воля, обмислен от представителите на народа и приложен в негово име. Съдебното управление на обществения живот вече е оставка на политиката.

 

- Съществува ли европейски народ?

 

- Уви, не, дори и да поставят каруцата пред коня, смятайки, че Европарламентът може да породи народ. Един народ не е само общност от икономически интереси, а въображаема общност. Тя поражда affectio societatis, емоционална, интимна и инстинктивна солидарност. Един жител на Кале го засяга какво става в Марсилия. Един французин не го засяга какво става в Полша или Естония.

 

Има американско кино, но няма европейско кино, именно поради липсата на общ език и звезди, които говорят на всички страни. “Единствените ни общи актьори в Европа са американските”, отбелязва Жан-Жак Ано. Това е интересен, макар и тъжен симптом.

 

- Евроскептик ли сте?

 

- Ни най-малко. Въпросът не е дали си “за” или “против” Европа, а за коя Европа говорим. Това е все едно да питате: “вие “за” или “против” Франция сте? Но коя Франция - тази на Мишле или тази на Морас? На Жан Мулен или на Льо Пен? Коя Европа? Има няколко. Има средновековна Европа на носталгичния католицизъм, Европа на Просвещението, скъпа на Пол Валери, каролингска Европа от времето на Окупацията и технократската Европа на Еврокомисията. Извинете, но аз избирам тази на Пол Валери. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

33 коментар/a

https://politikus.ru/events/115087-aleksandr-rodzhers-ustroystvo-stalinskoy-ekonomiki.html на 03.04.2019 в 12:30
Горният линк разкрива нещо прелюбопитно и интересно като алтернативен принцип на действие на икономиката, с думи прости, като за всички, умеещи да четат на руски. Има и по-сложни и обстойни четива, но нека който е любопитен, сам да си ги търси.
абв на 03.04.2019 в 13:24
Маркс е казал една глупост, която тук в сайта много повтарят и стигат до грешни изводи. Това е, че има "работна сила", която освен това е стока. пълна глупост. Каква е истината? Има стока, пари и капитал, успоредно на тях отговарят труд, майсторство и професионализъм на човешкия ресурс. Труд отговаря на стока, майсторство отговаря на пари, а професионализъм отговаря на капитал. Стоката се създава с труд. Трудът е овеществения сбор от сила, ум, мускули, нерви знания умения и т.н. на човека за да създаде дадена стока. Парите са еквивалентна стока с която се разменят стоките. Или стока посредник. На парите отговаря майсторство, което е потенциал от сила, воля, мускули, нерви знания, за да може да се създаде дадена стока. Майсторството се отразява с дипломи, квалификации, разряди, сертификати и т.н. Когато един капиталист, работодател отива на пазара на труда, то той сключва договор с наемния труд на базата на майсторството на работника. Или разменя пари за майсторство, като според майсторството на работника и се пазари за заплатата му. но плаща за труда, когато се започне работа. както се плащат пари за съответно изработена стока. А както стоки и пари са капитал, така труд и майсторство са професионализъм. Или на капитал отговаря професионализма на човешкия ресурс. Професионализма е труд, който се влага с определено майсторство. И дори можем да напишем формула за труда като с Т обозначим труда, а с М обозначим майсторството. Формулата е М-Т...работа...Т1-М1-Т2...консумация...Т1"-М2". С М майсторство се отива на работа, влага се труд Т, работи се и се получава изразходван труд Т1 и после с пазарно майсторство М1 се отива на пазара, консумира се рекламата и се получава изразходван труд Т1", купува се стока и човека с тази стока възстановява майсторството си М2", и е готов да отиде на другия ден да работи. Та това е теоретичната разработка за труда, майсторството и професионализма на човешкия ресурс, а не глупостите на Маркс, че имало стока "работна сила" която давала повече отколкото струвала, и била експлоатирана.
Преучил абв на 03.04.2019 в 14:23
Най-напред благодарности, че благодарение на Вашите изявления, възникна дискусия за марксизма! Но, от написаното в 03.04.13:24, че "глупостите на Маркс, че имало стока "работна сила" която давала повече отколкото струвала, и била експлоатирана." и това е ваше дълбоко убеждение, то по-нататък няма за какво да дискутираме. Позволявам си да отбележа още веднъж, че марксизмът не е само политикономия, а ФИЛОСОФИЯ, която има задачата освен да обясни светът в неговото диалектическо единство и да го измени в името и за благото на Човека(не на вулгарния потребител)! Как да стане това, рецепти няма, опит има, бъдещето ще покаже, тъй като Животът е Борба многообразна и безкомпромисна.!
абв на 03.04.2019 в 15:18
Ти вярваш на Маркс безрезервно, а даже той е казал, че се съмнява във всичко, даже и в себе си, а на края на живота си казал, че той Маркс не е марксист. Но ти със сигурност вярваш на Маркс, защото направеното по неговото и на Ленин учение и революция и вземане на властта ти е дало власт и от там пари и сигурно добре си живял при социализма. Затова безрезервно вярваш на Маркс. А аз ти развивам теория за труда, майсторството и професионализма на човека, които са паралелни на стоки, пари и капитал от мъртва материя. Но ако повярваш на мен, трябва да се откажеш от Маркс и властта, която си имал и за която сигурно си мечтаеш. Но и във философията сте слаби, както показваше диспута, който водихме преди седмици. А сега навлизаме в ново общество, което е мечтания от Маркс комунизъм, който обаче е със Бог, със частна собственост, със демокрация и полит. икономическа теория, която аз ти пиша по Маркс, включително и с теорията за парите и труда, а не със стоката"работна сила", както и с християнство и т.н. Защото както казва Гео Милев "всичко писано от писатели поети и философи ще се сбъдне. Животът ще бъде постоянен възход нагоре." Той обаче пише: "Без Бог", а то ще стане с жив Бог. Ние сега прескачаме една цивилизация и отиваме в една по висша цивилизация, която обаче също няма да бъде последна, а ще има и по следващо развитие. Аз ако влизам в този сайт, то е за да мога да разработя някои неща в тази теория, защото само със спор може да се роди истината. И всички вие трябва да надраснете себе си, да гледате от много висока камбанария, да спазвате философския закон за отрицание на отрицанието и да се оттласквате от досега развитото и от още по висока камбанария да гледате на нещата и да ги развивате, ако можете. И не да се мразим, а да живеем заедно рамо до рамо срещу обща цел и да сме добри и човечни и да има любов между нас както казва Христос.
А аз ти развивам теория за труда, майсторството и професионализма на човека, които са паралелни на стоки, пари и капитал от мъртва материя. на 03.04.2019 в 15:24
Тази теория, която ни развиваш, не е философски спекулативна, както си въобразяваш. Какво значимо ни казваш с тая теория, освен че капиталът има генезис и логика на историческо развитие? Кое от това, което ни предлагаш, е твое собствено изобретение и за него не се е сетил Маркс?
абв на 03.04.2019 в 16:06
Значимото в тази теория, е че няма работна сила, която е стока и която давала по голяма продукция от това което струвала и с тази теория Карл Маркс се мъчи да докаже, че има експлоатация на човек от човека. А капиталиста и наемният работник разменят местата си от производството - на пазара , където в производството работи наемният работник, а на пазара работи капиталиста. Вярно е, че капиталиста намира търговски работници, рекламни агенти и т.н., които го заместват в неговия труд, но капиталиста е човека, който гледа печалбите, той плаща пари за работа. Отива се и до намирането на мениджъри, които управляват предприятията, заводите, производствата, вместо капиталиста, но капиталистът винаги работи и ще има работа. А капиталистът е хем частник, хем общественик, защото той върти капитала или го вкарва в кръгооборот, което е обществената му роля. И пак ще кажа, Маркс пише само за производство и реализацията била подобна на производството с една и съща формула като производството. И това ставало в монополно "средство за обръщение", подобно на производството. Той изобщо не говори за производство и реализация на пазар с конкуренция и реклама, което е противоположно на производството и монополното "средство за обръщение". И двете имат разлика, като по Маркс се правят полуокръжности, както е аналогът с правия ток, а производството и пазара се правят окръжности, или спирали, което е като аналог с променливия ток. Но ще ме извините трябва да платя тока и спирам до тук.
абв на 03.04.2019 в 16:59
"Капиталът е мъртъв труд, който като вампир оживява само когато смуче жив труд" - цитирам по памет. За Маркс капиталът смуче живия труд на стоката "работна сила". Хем жив труд, хем мъртва стока на работника. Това е раздвоение на Маркс. Това не е вярно и мисля, че се доказва със теорията за труда, майсторството и професионализма на наемният работник. А като се гледа теорията за труда като стока "работна сила", която била експлоатирана, се стига до тази омразия към капиталистите и омразата да порастне до революции и избиване на всички по богати хора от болшевиките на които вие сте фенове.
Значимото в тази теория, е че няма работна сила, която е стока и която давала по голяма продукция от това което струвала и с тази теория Карл Маркс се мъчи да докаже, че има експлоатация на човек от човека. на 03.04.2019 в 18:25
Ти с това отрече теорията за принадената стойност на Маркс. Такъв де факто е генезисът на капитала - стойност, която по пътя на експлоатацията принася нова стойност. И не съм сигурен, че Маркс не говори за пазар с конкуренция и реклама, след като още Смит и Рикардо говорят за свободен пазар. Друг е въпросът за ония по-слаборазвити форми на пласмент, маркетинг и реклама тогава и тия по-съвършени, които наблюдаваме днес. Но в същността си генезисът на капитала си остава същият. И да уточним за т.нар. Закон за отрицание на отрицанието. Той действа само в рационалната сфера, вкл. при т.нар. насилствени рационализации, например в корпоративното управление. Той не е никакъв закон в системи със затворен цикъл, неизразяващи възможности за развитие, каквито са например сферите от минералите до най-висшите животни.
абв на 04.04.2019 в 06:32
Законът за отрицание на отрицанието означава, че когато се стигне до някаква философска диалектична система, и тя се разработи, опише, и мине през разцвет, и отива към упадък, и към следваща диалектична система, то се оттласкваш от старата диалектична система и се отива в нова философска диалектична система. Или ако наблюдаваш нещата от дадена висока камбанария, след като усвоиш и опишеш всичко, гледайки от нея, се оттласкваш от тази камбанария и отиваш в по висока камбанария, за да можеш критично да огледаш вижданията си от старата камбанария и да започнеш да развиваш нещата от новата по висока камбанария, и след това пак, и пак... че чак да стигнеш до камбанарията на Господ. А аз не съм отрекъл теорията за принадената стойност, а както има принадена стойност давана от работника като обществен труд (Частния си труд работника взема като заплата), то и капиталиста дава своята принадена стойност като обществен труд - на обществото , а присвоява своя частен труд. Но капиталиста присвоява обществения труд на наемните работници и своя обществен труд, като частна собственост юридически. а фактически работи за обществото и е общественик.Или има противоречив частен и обществен характер собствеността. Като не трябва да има граница между частен и обществен труд при капиталиста, Както има граница между частен и обществен(държавен) труд на държавния директор. Защото още, голяма роля при частната собственост играе заинтересоваността на капиталиста, която е различна от заинтересоваността на държавния директор. И юридическото владение на собствеността от капиталиста го кара да проявява инициативност, а държавния директор започва да се бори за власт. А в началото на капитализма при Адам Смит и Дейвид Рикардо е имало свободна конкуренция, а сега има силово налагана от държавата конкуренция, чрез анти тръстово и анти монополно законодателство.
абв на 04.04.2019 в 06:32 -Хегеловата диалектика не изчерпва цялата диалектика на 04.04.2019 в 07:35
Ти си още по-объркан човечец от Хелеборус. Он(а)я поне има проблясъци на мъдрост. При теб - чуто оттук, прочетено оттам и накрая - жалък миш-маш. Но да не те отчайвам съвсем: похвално е, че поне ти се иска да работиш с големите идеи и евентуално да се домогваш до иновации. Но не трябва любителство, трябва повече сериозност и коректност, съчетани с талант.
абв на 04.04.2019 в 08:50
Когато нямаш аргументи , започваш с оценки, и да имаш власт над другия. Не се нуждая от оценки, аз няма да стана публична личност и не ми трябва обществено признание, което се получава с оценки на хора от най високото ниво на държавата. Не ми трябва и оценки от професори. Тези оценки са спирачки за развитието на хората. Заради това спира развитието, особено на млади хора, които за най малкото нещо искат да получават оценки и обществено признание, а то носи слава и пари. На мен не ми трябват тези неща.
оценки давам на основата на ценности и опит на 04.04.2019 в 11:35
Какво ти трябва, наясно ли си какво ти трябва и как трябва да го постигнеш? Какво като си само частен индивид, да не би да не трябва да поемаш отговорност за стойността на мненията си и защо се отнасяш само положително към факта, че пишеш тук? И какво значи аргументи в твоя случай, как мога да се абстрахирам от безсмислените или неверни неща, които редиш, макар и спазвайки някакви формални изисквания за полуаргументация?! Никой не иска да те прекършва, ти сам го правиш, след като не уважаваш нито форума, нито нивото на събеседниците си с тия несвързани брътвежи. От всяко дърво свирка не става, ти искаш с голи ръце в мътна вода риба да ловиш. Това може и да не е научен форум, но все пак е сериозен форум. Не съм съгласен да разговарям с теб докато не се усетиш, че аргументативната форма на общуване при всички случаи води към знание и взаимно обогатяване в диалога. С теб диалог не се получава, защото нямаме база за такъв, а нямаме база не заради идеологически различия, а защото не могат да бъдат изказвани принципно и без сериозни ангажименти към етиката на спора философски или научно неприемливи тези.
абв на 04.04.2019 в 15:50
Предполагам, че сте научен кадър, който участва в този форум, като човек който сдържа десни философски и всякакви мераци на хора, които влизат в този форум, и ако някой изкаже някаква дясна най вече философска идея, да го оборите. Аз обаче съм се специализирал в Марксистката мисъл, така както е разглеждал Маркс обществените науки. Предлагаха ми да стана асистент по философия, но отказах заради бюрокрацията. А начинът на мислене на Маркс е да гледа отстрани на нещата, както гледа един инженер при техническото чертане с изглед отпред, отстрани, общо шест проекции и то с мислен разрез на детайлите. Така гледа и Маркс обществото с поглед отстрани като прави мислен разрез. Той гледа обществото и от много висока камбанария като Господ. Затова някои от марксистите са го обожествявали, но той казва, че нищо човешко не му е чуждо. И то разглежда най вече отношенията между хората. Затова нямаме общо виждане, защото вие имате логическо мислене, а аз гледам отстрани и описвам нещата. А да ви кажа за оценките, с положителни и отрицателни оценки може да се изгради всеки човек, като майстор в професията си, или детето да бъде изградено като творец или като човек който може да проявява инициатива. Не ми се сърдете, че реагирах остро на оценките ви, защото в началото видях лоша оценка за мен, но вие сте настроен добронамерено, което ви го признавам и затова ви се извинявам. Вие даже ме насърчавате да постигна нещо в науките, макар, че аз съм вече стар за това. А аз не владея вашите знания на понятия и ако трябва да говорим над научни теми, то вие сте много по напред от мен. А и вие се стараете да обясните явленията с понятия от науки като философия, и политическа икономия, която аз не владея, а съм учил само това, което се учи във ВУЗ, но не и във философски институт. Така, че ако съм написал нещо лошо, то е защото аз съм с десни разбирания, а вие сте може би на щат в този сайт, който е ляв и понеже аз пиша само статии с дясна насоченост, само ме хулят и не ме разбират, помислих, че и вие ме хулите. Но за това което казвате , вие ми спечелихте уважението.
мнозина го боготворят, но не го разбират - прекалено е дълбок, за да бъде релевантен на хора с обикновено гражданско мислене на 04.04.2019 в 17:26
Не Ви хуля, призовавам към по-трезва самооценка и оценка на автентичното Марксово наследство! В никакъв случай не мисля Маркс за безгрешен, но той стои прекалено високо в използването на философския си метод и специфична логика, за да го обвинявате в прегрешения, които не са негови. Маркс не е идеолог, той е истински учен-философ, и ако са допуснати идеологическите му компромиси в някои съвместни съчинения с Енгелс, все пак мисля, че е използвано с негово съгласие името му в титулите, но не и че той лично е участвал в написването на съчиненията, основани на идеологизмите. Защото всичко, което е писал самостоятелно, коренно се различава от партийната ангажираност на онова, което е писал съвместно с Енгелс. за съжаление и тогава парите са били давали откъм профанното, за да може да се издържа и живее професорското. Апропо, имаше в България един човек, който издълбоко познаваше Маркс, от него съм се учил и няма как да не съм му благодарен за лекциите и книгите - това беше проф. Петър-Емил Митев. Той е един от малцината в света, които са схванали изключителния автентизъм на оригиналната Марксова философия.
абв на 05.04.2019 в 08:22
Вие сте марксист, аз съм християнин. Но доколкото Маркс отрича християнството и го обявява за "опиум за народа", вие се държите с мен като християнин, т.е с добро,с доброта към мен, като другите сигурно ме обявяват за враг на марксизма. Много ме гнети въпроса за това, че казвате, че пиша неща, които са несвързани. Метода на Маркс - как пише - не е разгадан от учените и досега, защото не се е намерил човек, който да доразвие идеите на Маркс. Ленин се е опитвал, но той има много грешни възгледи, особено във философията. А според мен Маркс гледа нещата явленията, отношенията отстрани и то прави разрез на тези отношения. Той вижда нещата от камбанарията на Господ ,като гледа нещата отстрани в мислен разрез и вижда и най малките тънкости и подробности. Аз също се опитвам по този начин да гледам на света, на хората на отношенията между хората и даже имам способността, развил съм я в себе си, да се виждам и себе си и другите, когато аз вляза в отношения с другите хора. Мозъкът на човека има тази способност. Мозъка на човека има и способността, когато лъчът на волята стигне до подкорието на мозъка, да черпи гениални неща от подкорието, а когато лъчът на волята достигне до ствола на мозъка, всичко което човек мисли казва или напише да става реалност. Това става, чрез Информационното поле, и сега всеки може да го прави, но на базата на своите знания и умения. Вие гледате на света логически, разсъждавате логично и извеждате логично това, което казвате и във философски план. Маркс също е мислил и логично, но повече е гледал на нещата отстрани. И е успял да опише това, което е виждал, но и е разсъждавал и логически, защото е имал знания от това, което е чел и доколкото е била развита науката по това време. Аз също се опитвам да гледам нещата отстрани и да ги описвам. Като описвам нещата, аз не ги навързвам едно след друго, а се мъча да създам картината, която се открива пред мен в областта на отношенията. Защото аз се занимавам с отношения. Но описанията на тази картина не е логична и изглежда несвързана една с друга. Но всеки човек, на когото разкажа тази картина или част от тази картина, започва да разсъждава и да се мъчи логически да свърже нещата и да даде логично обяснение за нещата за които говоря А мен ме обвинява, че мисля и говоря несвързано. И аз мога да видя неща в тази картина, до която другите не могат да стигнат логично. Това е правил и Маркс, като е описал картина на капитала и наемния труд и отношенията между тях, като нещата, които е писал Маркс са актуални и досега. Но той има и много пропуски. Защото описва производството и реализацията му в "средство за обръщение", а не описва производство и пазар с конкуренция и с реклама, която е фетишизация на стоките. Той има грешки и при описанието на труда, майсторството и професионализма, като говори, че трудът е стока "работна сила". И от там и теорията му за експлоатацията. Той има грешки или непълноти при описанието на възпроизводството на капитала, както и при формулките за принадената стойност, нормата на печалбата, за които още не сме коментирали в този сайт. Изобщо теорията му е непълна. За мен Маркс е Господ, който се е опитал да създаде теория или учение за Икономическото общество и в него е бил Святия Дух, но той отрича Господ и обявява религията за "опиум за народа" и сам се оттласква от правилното учение за църквата и я отрича, като е трябвало да я развие.

Напиши коментар