Ако отидете в Брюксел, ще видите, че той е станал англоговорящ град, докато Женева си остана френскоговоряща. В желанието си да приеме всички идентичности, Европа вече няма идентичност. Има американско кино, но няма европейско кино, именно поради липсата на общ език и звезди, които говорят на всички страни. “Единствените ни общи актьори в Европа са американските”, отбелязва Жан-Жак Ано. Това е интересен, макар и тъжен симптом. В много отношения европеизмът е опиумът на нашите елити, едновременно израз на тяхната дълбока политическа скръб и протест срещу тази скръб. “При националността е като при геологията, топлината е отдолу”, казваше Мишле. При Европейския съюз топлината е отгоре и не слиза надолу. Това е локомотив без вагони, както справедливо отбелязва Юбер Ведрин. Днес Европейският съюз е анахронизъм: прекалено малък за световните икономически, екологични и други предизвикателства и прекалено голям, с 27 членки, за да има някаква сплотеност. Той се превърна в пречка, не в трамплин, твърди Режис Дебре в интервю за "Фигаро".

 

 

Снимка: Фигаро

 

Левият френски писател и философ Режис Дебре е ангажиран с Че Гевара през 60-те г., затворен и измъчван няколко пъти в Южна Америка. По-късно става плодовит писател. Той създава и развива областта на медиологията и основава списание Medium. Между 2011 и 2015 г е член на Академията “Гонкур”. Професор по философия в Лионския университет. 

 

 

- Вашата книга “Призракът Европа” (L'Europe fantôme) излиза в поредицата “Брошури” три месеца преди европейските избори. Случайно ли е това?

 

- Не, но актуалността е само рекламен трик. Антоан Галимар и Албан Сьоризие използваха заглавието на една поредица от 30-те г., която е публикувала Жид, Томас Ман, Жионо и други. Идеята е писателите да напишат кратки текстове за историческия момент, без жаргон и обиди. Така че не ме интересуваха европейските избори, с техните благочестиви пожелания за енти път, а духовните основи на една политическа утопия. Да не забравяме, че нейното знаме със синьо небе произлиза от Апокалипсиса на Св. Йоан. Дванадесетте звезди са тези на Света Богородица. 

 

- Какво означа заглавието “Призракът Европа”?

 

- Това е намигване към книгата “Призракът Африка” (L'Afrique fantôme) на Мишел Лейрис, в която той изразява разочарованието на западния човек, който се е надявал, че с експедицията Дакар-Джибути през 1932 г. ще стане друг човек, при контакта с друга цивилизация, и накрая завършва с “отричане на екзистенциалната пълнота на тази Африка, в която бях открил много, но не и избавлението”.

 

Ние също очаквахме да бъдем избавени от тежкото си минало, от егоизма си, от смъртоносните си страсти в една спокойно обединена Европа, но ето, че  този егоизъм се завръща енергично и тази идеална конструкция всъщност се оказва неуловима, блуждаеща и безтелесна. Не-личност. В това има само неудобства. Едно неясно и смътно създание може да продължи да обсебва умовете като призрак. И наистина, от време на време настъпва подем, чудотворен план, известие за възраждане, което да съживи пламъка и сърцата. Ритъмът е десетилетен. 

 

- Сравнявате европейския проект с месианство, с религия. Защо? 

 

- В много отношения европеизмът е опиумът на нашите елити, едновременно израз на тяхната дълбока политическа скръб и протест срещу тази скръб. Подражавам на марксистката формула: освен комунизма и национализма, прибавянето на душа на технократизма създава много слаба светска религия, която не поражда никакво чувство, не помни никакво минало и не определя никакво бъдеще. 

 

“При националността е като при геологията, топлината е отдолу”, казваше Мишле. При Европейския съюз топлината е отгоре и не слиза надолу. Това е локомотив без вагони, както справедливо отбелязва Юбер Ведрин. На гражданина не му пука, а европейските избори всъщност са проучване на общественото мнение за домашна употреба, което интересува само професионалистите, политиците и медиите.

 

Но първоначално, след войната, имаше плам, устрем, благодарение на сближаването на две месианства, християнското и прогресивното - чудотворна среща на империята на Благодатта, за завръщане на християнския свят, и империята на Разума, като обединяваща и умиротворяваща празнота. Жак Делор послужи като мост между тези два склона, откъдето и консенсусът за името му. За съжаление, двата стълба на Храма, християндемократическият и социалдемократическият, рухнаха и остана само сух и суров неолиберализъм. Не особено мотивиращ. Но, в крайна сметка, религия идва от латинското religare, свързвам, събирам. Това обединява по висините, както свидетелства последният разговор на президента със съветниците му и интелектуалците от неговия кръг. Вярата изчезна, но остава задушевността. Това е нарцисизъм за неколцина. Унизително за стадото велики умове, подравнили се с Елисейския дворец, но вдигане на цената на главния изпълнител.

 

- Ако това е религия, броят на вярващите в нея днес изглежда в упадък?

 

- Струва ми се, че има няколко причини за малкия брой вярващи и все по-трудното присъединяване към нея. Светът се промени след Договора от Рим през 1957 година. Той се глобализира по своето измерение и ренационализира по своя състав - това обяснява онова. Очевидно е, че техно-икономическата глобализация води до културна и политическа глобализация, с нарастваща фрагментация на организираните цялости. От четиридесет години повтарям това и накрая всички го видяха. Освен това вече не сме в епохата на политическо-военните блокове и, освен НАТО, вече няма такива. Тогава имаше враг, Желязна завеса, крепост, която да се удържа. Изправени пред Сталин, бе оправдано създаването на блок. 

 

Днес Европейският съюз е анахронизъм: прекалено малък за световните икономически, екологични и други предизвикателства и прекалено голям, с 27 членки, за да има някаква сплотеност. Той се превърна в пречка, не в трамплин.

 

- Днешна Европа германска ли е или американска?

 

- Двете не са несъвместими. В началото Европа на бащите основатели беше американска, като вдъхновение и повече или по-малко като тайно финансиране, и стана главно германска след разширяването, което измести на изток центъра на тежестта. Нормално е една Европа, основана на върховенството на homo oeconomicus, да бъде доминирана от първата икономическа сила на континента.

 

Американският homo oeconomicus се осланя на вярата в Бог, in God we trust. А при нас той иска да си е самодостатъчен. Сравнете една банкнота от 10 долара, която изразява метафизиката на една конкретна история и география, с банкнота от 10 евро, която е билет за “Монополи” без девиз, лице и място, и ще проумеете всичко. Няма и един силует под тези сводове, висящи между небето и земята, като призрачни видения. От едната страна е народът, следователно историята. От другата - агрегат, извън земята и историята. 

 

- Какво мислите за идеята, че Европа е донесла мир?

 

- Не Европа на Брюксел постигна мира, а световният мир създаде тази Европа, когато ядреното разубеждаване замрази конфликтите от двете страни, във всеки лагер, всеки сюзерен, тъй като САЩ и СССР нямаха никакъв интерес протежетата им да се разкъсват взаимно. А гореспоменатата Европа трябваше да извика САЩ, за да върне мира в бивша Югославия, тъй като беше неспособна сама да го възстанови. Тя не може нито да воюва, нито да постига мир. Жалко.

 

- Казвате, че чрез институционализирането си, Европа се е развалила…

 

- Вашият въпрос ми напомня за отговора на Дьо Гол на Малро в “Поваленият дъб”: “Европа, чиито народи се мразеха помежду си, имаше повече реалност, отколкото днес”. Трябва да препрочетем това интервю от 1969 г., предвещаващо, като всичко прогнози на Дьо Гол. “Няма съмнение, казва той, че сме свидетели на края на Европа. Успех на тази федерация без федератор”. Може би “англобалният” език е големият и единствен федератор. Известната апокрифна фраза на Жан Моне, “Ако знаех, щях да започна с културата”, няма смисъл, тъй като културата е най-напред езикът!

 

Ако отидете в Брюксел, ще видите, че той е станал англоговорящ град, докато Женева си остана френскоговоряща. В желанието си да приеме всички идентичности, Европа вече няма идентичност. 

 

- “До утре, Дьо Гол”?

 

- Преди всичко нека не го правим националист. Именно той осигури и тържествено отпразнува френско-германското помирение с Аденауер и създаде Френско-германската младежка организация. И той искрено желаеше една европейска Европа с Елисейския договор и плана “Фуше”. За съжаление, Бундестагът, посъветван от Жан Моне, го заряза. Оттук и неговата остроумна забележка: “Договорите са като младите момичета и розите. С времето остаряват”. Напускането на американския протекторат изглеждаше като светотство на нашите германски приятели. Да се надяваме, че този страх няма да трае вечно. Можем да се съмняваме в това. 

 

- Не се ли разпознавате в опозицията между националисти и прогресивни, теоретизирана от Еманюел Макрон?

 

- Съвсем не. Тази опозиция бе теоретизирана не толкова отдавна от Дрийо ла Рошел, виден прогресист, който искаше “новата Европа” да надживее старите смъртоносни национализми. Ето защо, казваше той, както и много интелектуалци и академици по онова време, за да се освободим от ограничения шовинизъм, който ни причини толкова злини, трябва всички заедно да защитим крепостта Европа от болшевишките орди, с което се заеха през 1944 г. подразделенията Вафен СС от дивизията “Шарлеман”, с нейните 7000 доброволци. Трябва да отворим отново историческите книги, но никога не е прекалено късно да направиш добро. Животът не е само икономика. 

 

Тази опозиция, Ариел срещу Калибан, икономическа и юридическа империя срещу победените местни култури, Западът срещу Изтока, очевидно е делото на националистите. За да се противопостави на империите, Централна и Балканска Европа никога не е могла да разчита на държава, а на своята древна култура и тази съпротива винаги минава през езика и религията. Защо да съживяваме тази традиция? 

 

- Към връщане на нациите ли вървим или към Европа на племената?

 

- Задавате ключовия въпрос. Трябва да осигурим бъдеще на нашата гражданска нация, основана на “французин е този, който иска”, и да попречим на всяка цена на етническата нация, основана на закона на кръвта, да я замени. Това е голямата опасност. Уви, племето, противно на това, което се смята, е все по-модерна форма на организация, а Европа, която трябваше да се федерира, ускорява сепаратизма - погледнете Испания, Белгия, Великобритания, италианска Падания. Да се надяваме, че републиката на гражданите ще устои на голямото завръщане на феодалите, към което парадоксално води наднационалното.

 

- Как ще се разпадне тази цялост?

 

- Не знам нищо за това. Трябва да дадем време на времето. Ще има сепване, тътрене и без съмнение ще се запазят митническият съюз и някои съдебни практики. Но има риск народите да се уморят да виждат съдии, които вече не са слуги на закона, а предписват норми, забравяйки, че републиканският закон е израз на общата воля, обмислен от представителите на народа и приложен в негово име. Съдебното управление на обществения живот вече е оставка на политиката.

 

- Съществува ли европейски народ?

 

- Уви, не, дори и да поставят каруцата пред коня, смятайки, че Европарламентът може да породи народ. Един народ не е само общност от икономически интереси, а въображаема общност. Тя поражда affectio societatis, емоционална, интимна и инстинктивна солидарност. Един жител на Кале го засяга какво става в Марсилия. Един французин не го засяга какво става в Полша или Естония.

 

Има американско кино, но няма европейско кино, именно поради липсата на общ език и звезди, които говорят на всички страни. “Единствените ни общи актьори в Европа са американските”, отбелязва Жан-Жак Ано. Това е интересен, макар и тъжен симптом.

 

- Евроскептик ли сте?

 

- Ни най-малко. Въпросът не е дали си “за” или “против” Европа, а за коя Европа говорим. Това е все едно да питате: “вие “за” или “против” Франция сте? Но коя Франция - тази на Мишле или тази на Морас? На Жан Мулен или на Льо Пен? Коя Европа? Има няколко. Има средновековна Европа на носталгичния католицизъм, Европа на Просвещението, скъпа на Пол Валери, каролингска Европа от времето на Окупацията и технократската Европа на Еврокомисията. Извинете, но аз избирам тази на Пол Валери. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

33 коментар/a

Спиноза на 01.04.2019 в 17:00
"Централна и Балканска Европа никога не е могла да разчита на държава, а на своята древна култура и тази съпротива винаги минава през езика и религията. Защо да съживяваме тази традиция? " - Да, по-добре да умрем, за да живеят "евро-атлантическите ценности" Но защо тези велики философи не изредят тези "евро-атлантически ценности", поименно?!
Американският homo oeconomicus се осланя на вярата в Бог, in God we trust. на 01.04.2019 в 19:37
Това е масонска символика, със сигурност този т.нар. Бог е рационалистично изводим и познат на масоните, изградили столицата им и започнали да печатат парите им, като "Велик архитект на вселената". Същите те, които пак на банкнотите ни завещаха мечтата си - Нов секуларен ред за целия земен глобус. Но най-абсурдна ми се стори тезата му, че американците успели да спрат войната в Югославия... Това е вече извращение. Мога да кажа, че ако не бяха американците с тяхната прословута възгордяваща "победа в Студената война" и непрекъсната намеса в чуждите вътрешни работи, Югославия навярно нямаше изобщо да се разпадне, или поне щеше да се разпадне без война. Същото се отнася и за Чехословакия. Мога и друго да кажа - някой знае ли какво американците обещаха на Елцин, за да може оня след два месеца и половина окупиране от батальон руски десантчици на летището в Прищина, последният все пак да им заповяда да се изтеглят от там. А какво щеше да стане с войната и разпадането на Югославия, ако тогавашният руски президент все пак не бе им заповядал да се изтеглят, или не дай си боже им беше пратил подкрепления?!
Спиноза на 01.04.2019 в 20:31
О, войната в Югославия си беше американска работа, и на Ми6 разбира се, те разиграха етническата карта, те инсценираха сблъсъците с помощта на албанската мафия, като се пролее първа кръв после конфликта се самоподдържа и ескалира... наети от тях снайперисти проляха първата кръв в Украйна... Това са "евро-атлантическите ценности", убивай и граби... после ти напиши историята, раздай някоя благородническа титла на проявилите се... така е от сър Френсис Дрейк насам.
Сравнението на 02.04.2019 в 12:18
Да истината е в сравнението! Р.Дебре показва, че остарява. Дали с днешните си разсъжения би тръгнал с Че Гевара? Лично много се съмнявам! Тъй като днес няма друг УЧЕН, който да е дал теорията КАК да бъде изменен света в Името и за Благото на ТРУДОВИЯ ЧОВЕК, освен К.Маркс, то и Европата се гърчи. Р.Дебре е жертва на собствените си заблуди и недостаточно сили и възможности да обясни и ЗАЩИТИ общочовешките МОРАЛНИ ценности. Днес моралното възпитание е отдадено на Църквата. Тя се възползва от случая дак възвърне предишната мощ, но тихичко, в краен случай напомня: "Бог дава, но в кошара не вкарва!" Моделът СССР и ССС, колкото и несъвършен да беше,показа, че "може, по иначе може", та днес милионите, които успяха да опитат благинките - съжаляват за него!!! Какво бе постигнато за 30 години СССР от създаването му и какво днес-30 години след разтурянето му от шепа пиярдурници. "Умом России не понять...", та примерите му са Югославия??? Какъв е мащабът на Югославия и какъв е на СССР в светоните дела???????? Във ВСВ, Русия обедини всички : киргизи, казахи, узбеки, грузинци, чеченци …. всички и техният СЪВЕТСКИ дух ПОБЕДИ, защото знаеха какво защитават: не само своята територия, но и своите съветски ценности: особено УВАЖЕНИЕТО на Човека на Труда! Много какво има да се каже по този повод, много трябва да се изследва в това направление, но няма желаещи интелектуалы и учени, които да се осмелят да го направят. Скъпо плащат само да отричат СССР и неговите достижения. Този модел изживя себе си, но неговите достижения показаха, че може трудовият Човек да разчита на безплатно образование, здравеопазване, сигурна работа, спокойна старост и разходки…. А днес в цял свят се борят с "корупцията", "лобизма" и всякакви разлагащи измишльотини-все за сметка на трудещите се, плащащи редовно своите данъци. Интересно е какво би отговорил Р.Дебре на носителя на Нобелова награда по физика Жорес Алфьоров: "«Ако гражданина го задължават да плащаь за образование и медицинско обслуживане, пенсията се спестява единствено от собствената заплата, жилището и коммуналните разходи се плащат изцяло, по пазарни цени, тогава защо ми е такава държава?! От къде накъде аз съм длъжен да плащам данъци за заплати на безумно растящата армия от чиновници? Аз винаги, на всчки равнища съм казвал, че здравеопазването, образованието и науката трябва да се осигуряват от бюджета. Ако дъжавата прехварля тези грижи на самите нас, по-добре е да изчезне, на нас ще ни бъде чувствително по-леко!» Накрая, К.Маркс е УЧЕН, който писа в своето време: "Философите до нас са обяснявали света, нашата задача е не само да го обясним, но и изменим в името и за благото на Човека!" Учението на Маркс е СИЛНО, защото е ВЕРНО!
идентичност на 02.04.2019 в 15:24
Днешна Европа няма идентичност, защото загубихме Християнската си идентичност. Това беше над-националното общо, което Европа имаше. Но ние го подценихме като изостаналост и бабешки деветини, или като ограничение на нашите удоволствия. Да, има бабешки деветини, те са суеверията и разните обичаи от езическо време. Христос е най-рационалното и най-стабилното обединение на Европа. Той не иска да ни вземе малките удоволствия от ядене, пиене, секс и т.н. - ако Господ искаше например, хората щяхме да имаме само 2 месеца в годината размножителен период на млади години, като животните, и толкова. Ние хората злоупотребяваме с неговите дарове, после го обвиняваме..... като губи Христос, европа губи в голям мащаб. Материалното й богатство се разпилява. Една война би разрушила това благоденствие, което изглежда толкова стабилно.
абв на 02.04.2019 в 16:14
А не мисли ли форумецът, който е написал "Сравнението", че комунизмът или социализмът с държавна собственост беше изцяло бюрократизирано общество, както имаше и партокрация. При бюрокрацията и особено при партокрацията, имаше изцяло борба за власт, която връща цивилизацията хилядолетия назад по манталитет. България се върна 50 - 60 ооо хиляди години назад, а в СССР се върнаха 80 - 90 хиляди години назад. Но този човек говори за бюрокрацията в Брюксел, която не е толкова голяма, Но англичаните, които не искат бюрокрация казват, че е голяма и той, а и не само той, говори за бюрокрация, гледайки англичаните. Не вижда гредата в своите очи а вижда сламката в очите на другите. А светът се развива, чрез класови общества, а не чрез бюрокрация и партокрация, която заменя класите и класовите общества. А не казва нищо и за връзкарството, което процъфтяваше при социализма и което в последните 30 години, с манталитета на постсоциализма се замени с корупция. И сега се чудим как да променим манталитета на нацията и да го превърнем в манталитет с християнски морал.
грейки на 02.04.2019 в 16:45
Хаха, от днешните постове най съм склонен да се съглася с първия - най-близо до онова, което преживяхме през годините на идолопоклонства - оказа се, че марксизмът е най-ефикасно работещата обществена платформа, без илюзии обаче, че самият Маркс е разбран от марксистите в цялата му философска дълбочина. Но иначе и в останалите два има по нещо ценно, което дава поводи за размисъл...
до абв на 02.04.2019 в 18:34
Колега изпускате главното: марксизмът е наука, а не сборник с цитати, Става дума за МОДЕЛ, който показа какво може да се направи за трудовия Човек. Този модел беше при определени конкретни международни условия. Действително бюрокрацията е враг на прогреса! Тя също няма национална окраска или принадлежност. Какво е НОВОТО в човешкото развитие към хармонията и усъвършенстването, при съвременните условия? Нищо минало няма да се върне, освен нови разрушения и унижения на бедните! Комунизмът не е потребителско общество, както мнозина си го представят и аргументират неговата несъстоятелност. Това е пряко потвърждение на нашата духовна немощ да постигнем повече, без да пречим на другите около нас. Човешкото съвършенство е безгранично! Пример: какво постигна Църквата с проповядването на Християнството? От кой век на човешкото развитие Християнството се приема като държавна идеология? Защо до 4 век проповедниците на Христа са ликвидирани и гонени? Защо Кирил и Методиевите ученици (над 200) са ликвидирани в тогавашна Европа и само една дузина Княз Борис 1 успява да скрие в Охридските пещери? Как синът му Симеон утвърждава Православието по новите български земи? Малко е да се каже със сила и слово? Защо до ден днешен за него песни пеят? Бюрокрация, партократия, демагогия и т.п. егоистични човешки изобретения са в основата на страданията на Трудовия Човек. А такива като Р.Дебре са призвани, като по-учени, да виждат по-далеко, а не да си броят, в повечето случаи, хонорарите …. Нали в 90-години ни проглушиха с прехвалената "демокрация". Какво излезе на практика: чиста вода ДЕМОКРАДИЯ, т.е. построеното и изстраданото от народа, бе присвоено от шепа хитреци и ликвидирани много достижения в тогавашното образование, здравеопазване, наука, икономика... Кое е по-доброто в живота на хората в днешна България от тази през 1944-89 г. ? Старият модел е изчерпан, но новият още го няма, за съжаление и в главите на интелегенцията… Да се руши е лесно! Трудно се строи! Пример има!
абв на 02.04.2019 в 23:05
Марксизмът е наука, която на Запад не е никаква наука. Аз мисля, че марксизма е половинчата наука, защото говори само за производство и за реализация на това производство по същия начин, като производството в монополно средство за обръщение. Така капиталът описва две полуокръжности над абцисната ос. Полуокръжност за производството с формула П-С...производство...С1-П1. И полуокръжност за средството за обръщение с формула: П-С...разфасовка...С1-П1, която е за търговия на дребно, и която формула е моя формула. А истинска наука е когато се говори за производство и реализация на пазар с конкуренция. Тогава описва кръгове или спирали със формули: П-С...производство...С1-П1-С2...реклама...С1'-П2". Така става наука. Но това което дава Маркс е: 1) за финансовия капитал П-П' или пари носят повече пари, 2) за промишления капитал П-С...производство...С1-П1 - формула за производство със монополно средство за обръщение, и търговски капитал който е: 3) за търговия на едро П-С-П'. И 4) ненужни разходи по обръщението, които са за търговия на дребно, и които обаче са 1/3 от целият оборот на капитала. И не казва нищо за стоковия фетишизъм при капитализираното производство. Та това е науката на Маркс. А стоковия фетишизъм е при рекламата на стоките, която реклама е открита от американците след смъртта на Маркс. Така, че в самото начало на постинга си си в грешка. А за другите неща не ми се спори сега.
относно Марксизма на 03.04.2019 в 05:50
За съжаление в САЩ и Канада университетите са изцяло марксически. И са такива отдавна...дали е наука или не никой не коментира, само пропагандира, директно. Толкова е просмукан в професорските и научните среди, че човек като мен който е живял в социализма, ако каже дума на съмнение е обвиняван за враг на справедливостта. Историята за тях няма значение, за тях е важното е че идеята на марксизма е красива...
политикономията на 03.04.2019 в 09:06
Само не разбрах, с какво се различават представата за стоковия фетишизъм при капиталиста от тая при наемния работник. Кажи го ясно и с малко думи. Който може да пише с много думи, би следвало да се е научил да казва същественото и с малко. Все пак това не е специализиран научен форум, даже и научно-популярен не е...
абв на 03.04.2019 в 10:47
Не съм мислил за това. Ще помисля и ако мога да дам отговор ще го дам. Но може би стоката е фетиш за потребителя работник на пазара с конкуренция, като капиталиста се мъчи да я направи фетиш в очите на работника. А за капиталиста е в производството, където работника се мъчи да направи стоката фетиш в очите на капиталиста.
от страст към състрадание на 03.04.2019 в 11:26
Фетишизмът не зависи от икономическата фактология и нейния анализ; фетишистка е поначало страстта, с която икономическото бива привилегировано като значимо. Не ми обяснявай политикономия - там, както са казали още през 19. век, нищо ново не може да бъде казано или открито. Ако ще говориш, говори като на стокър (stalker), остави тия стоки...
абв на 03.04.2019 в 11:50
Фетиш е нещо като идол, като божество, и за всеки стокопроизводител при простото стокопроизводство. Стоката която създава е фетиш за него. Но при капитализираното производство и пазар с конкуренция, всеки капиталист на пазара, чрез рекламата, се мъчи да превърне стоката, която продава, във фетиш за потребителя. Същото се мъчи да направи и наемният работник в производството на стоки. Да превърне стоката, която произвежда във фетиш в очите на работодателя, за да получи по голяма заплата. За наемният работник заплатата е потребителна стойност, а стоката за капиталиста е стойност в производството. Капиталистът плаща в производството, наемният работник работи. Докато на пазара с конкуренция ролите се разменят. Капиталистът работи, наемният работник плаща пари за стоката, която иска да купи.
такъв е животът, ако му свикнем на 03.04.2019 в 12:06
Работната сила не е потребителна стойност, освен тогава, когато в свободното си време работиш за себе си. И на пазара с конкуренция не работи само капиталистът - работи и наемният персонал, който продава. И възможно ли е търговската печалба и двустранната удовлетвореност на страните да са по-големи при пазар без конкуренция? - Разбира се, че и това е възможно. Само дето при пазара с конкуренция печалбарският паразитизъм на капиталистите започва да движи свръхпроизводството и (спекулативните) регулации на цените. Потърси литература за принципа на икономиката при Сталин. Много ще се изненадаш как алтернативно може да се движи икономика в интерес на трудещите се, без да бъде свалян гардът на производителността и икономическата заинтересованост. Но така се подкопава основната характеристика на западния капитализъм - паразитизмът на ония масонски сукинсони, които си предпочитат хазарта с номиналите. А те при всички случаи са високотоксични и убиват всичко чисто и свято около себе си, така както средата в публичен дом убива моралните задръжки за секунди.

Напиши коментар