Какво е отношението ни към смъртта в една дехристиянизирана Европа, в която се сринаха големите идеологии? Това пита Режис Дебре в книгата си “Мъртва зона” (L'Angle mort). Екзистенциален въпрос, който си поставя и Реми Браг, автор на “За религията” (Sur la religion). В интервю за “Фигаро Магазин” медиологът атеист и философът на религиите противопоставят гледните си точки.

 

Реми Браг и Режис Дебре Снимка: "Фигаро"

 

- Режис Дебре, в есето си говорите за самоубийствените атентати на терористи. Какво в ХХI век може да накара един човек да се самоубие, повличайки и други хора в смъртта?

 

Режис Дебре: Техните основания ни убягват, те са в мъртвата ни зона: това е просто раят. В тези жертвоприносителни убийци можем да видим хора, нетърпеливи за изкуплението, които са намерили билет за рая, където смятат, че имат запазено място, а шахидът (мъченикът) е освободен от Страшния съд. Така че при тях откриваме нещо, което е напуснало западните хора: есхатологичното вярване, което им позволява да включат смъртта си в един голям разказ. 

 

Те не са нихилисти, а хипервярващи. Тази констатация ме накара да се върна към собствената ни култура и да се запитам какво място може да заема смъртта в нея. В кой разказ все още би могла да се впише. Е, добре, вече няма такъв. За първи път в историята на човечеството вече няма "след" смъртта. Тя е финална клапа. Врата, която се затваря. Казваме “тръгване”, но не знаем накъде. Нихилистите, извинете ме, това сме ние, по силата на нещата.

 

Реми Браг: Трудно е да узнаем какво има в главите на хората. Но това, което е сигурно, е, че тези терористични жестове се доближават до някои модели на поведение, което претендира, че е религиозно. За живота на пророка се разказва, че един човек го чул да обещава рая на онези, които умрат, борейки се срещу неверниците. И човекът възкликнал радостно: “Значи между мен и рая е само тази битка!”. Той се втурнал в битка, сам срещу няколко мъже, и умрял. Аз не казвам, че джихадизмът може да се изведе директно от тези текстове, но има прилики, прецеденти.

 

Тези модели позволяват да се отмени забраната за самоубийство, която е обичайна и класическа, доколкото самоубийството се състои в отнемането на живот, който не ни принадлежи. Тази забрана може да бъде премахната в някои религии, когато става въпрос за убийство на божиите врагове. Освен това, както подчертава Режис Дебре, е напълно погрешно да се определят като нихилисти тези хора, тъй като те са вярващи. По-скоро в нашата собствена история можем да намерим хора, които твърдят, че не вярват в нищо.  

 

Според мен правилният въпрос, както изтъква и Режис Дебре, е следният: какво може да каже за смъртта един атеистичен светоглед? И намирам за много честен отговор: нищо, атеизмът няма какво да каже за смъртта. Но след Хобс нашите общества се основават на идеята, че трябва да намерим правила, за да можем да живеем заедно и преди всичко да избягваме смъртта, защитавайки собственото си съхранение. Това разсъждение предполага, че няма нищо “след това” или поне, че то не ни интересува. Джихадистките самоубийствени атентати противоречат на идеята на Хобс, тъй като по своята свободна воля и по причина, която смятат за по-висша от собственото си съхранение, тези хора решават да сложат край на живота си. Тези атентати поставят под въпрос основите на модерната политическа философия.

 

Режис Дебре: Тук съм съгласен с Реми Браг, факт е, че ритуалите изчезват и ние трябва да се справим със собствената си смърт, “да не говорим за нея, да я направим възможно най-дискретно”. Преди умирахме патетично; днес това се прави скришом, в болница. Медикализацията е нещо хубаво, но очакването за продължителността на живота намалява: преди имахме 50 г. плюс вечността, днес имаме 80 г. минус вечността, направете си сметка. Не сме печеливши. Трябва да измислим въображение, способно да опитоми и включи смъртта в друга дълбочина на времето. 

 

Всички религии, независимо дали са на спасението или на избавлението, превръщат смъртта във второ раждане, или преход, етап. Това е тяхната функция - да защитават волята за живот, да отрекат небитието. И тези митологии ни направиха добро, защото мъртвите правят добро на живите. Дължим им много. Те ни помагат, наред с други неща, да изградим общности на паметта и обединителни места, около гроб или мавзолей. Ние сме им длъжници. Ако не се изплатим, това ще се обърне срещу нас.

 

-  Криза на предаването ли преживяваме? Имаме ли все още желание да предадем нашето наследство?

 

Реми Браг: Аз съм чувствителен към идеята за приемственост. Но се налага един въпрос: дълг - да, но кой трябва да плати? Когато има дълг, трябва да намерим кой да го плати. Преди този въпрос беше решен: това, което получавахме от нашите родителите, го предавахме на децата си. Но това предаване все повече прилича на втълпяване. Днес въпросът би бил дали животът не е нещо, “което налагаме”. Можем ли все още да предаваме живот, който смятаме за вечен?

 

Един южноафрикански философ твърди, че предаването на живота е морално лошо. От една страна, защото този, който получава живота, не е взел решение за това и не са го питали - т.е. да се роди, е нещо антидемократично, а от друга страна, защото никога не може да сме сигурни, че този, който се ражда, ще бъде щастлив в живота си. Идеята е, че небитието е много безгрижно… 

 

Това схващане рискува да приеме много конкретни аспекти. Както знаете, в нашите общества има намаляване на раждаемостта, те вече не възпроизвеждат поколенията. Живеят на бавно инжектиране на серум, който се нарича имиграция. Дали това е така, защото сме загубили основанията, които обясняват нашето съществуване? Не говоря за причините, които са материални и маловажни и обясняват миналото, “това, което се е случило”, а именно основанията, които обясняват бъдещето, “това, което ще се случи”.

 

- Споделяте ли тревогата на Реми Браг по въпроса за раждаемостта?

 

Режис Дебре: Всъщност не. Хората ще продължават да се любят, не се притеснявам за това. Проблемът е, че преди пред нас имаше хоризонт, който ни мотивираше да продължим. Днес обаче вече няма бъдеще, което да насочва настоящето. Светлината в края на тунела, безкласовото общество, окончателният мир, справедливостта за всички или науката, като отговор на всичко. Вече няма съспенс, няма очакване, няма светлина или бягство. 

 

Мюсюлманите се обръщат към Мека, евреите към Ерусалим, католиците към Рим. Ние вече нямаме опорна точка във времето и пространството. Или по-скоро, ако имаме предвид Силициевата долина, това е точката на магнитизация, с нейните трансхуманистични обещания. Дали това е достатъчна надежда за продължаването на една цивилизация? Не мисля. Това е ерзац. Виждам разрушаващо се наследство, което се случва често, но по принцип на негово място се създава друго. Днес това не е така.

 

Реми Браг: Аз изобщо не се притеснявам за бъдещето на човечеството, защото наистина съществува инстинкт и най-вече инстинкт за възпроизводство. Всъщност аз се тревожа за принципа на разума. Да казваме, че хората ще продължават да се любят - и трябва да предположим без презерватив и контрацепция -, означава да поверим бъдещето на човечеството било на глупаци (човекът, който е забравил презерватива си, жената, която е забравила хапчето си), било на негодници, които ще искат да населят отново Земята с оглед на моментните си нужди - нов биотоп, поощряващ раждаемостта. 

 

За философа възлагането на оцеляването на човечеството на един инстинкт е голямо предателство. Моето собствено съществуване се дължи на случайната среща между един мъж и една жена. Но да казваме, че трябва съзнателно да се доверим на инстинкта, означава да абдикираме от философията, да накараме Сократ за втори път да изпие чашата с бучиниш. Защото философията търси основания, а не само причините. Що се отнася до трансхуманизма на Силициевата долина, става дума за забавяне на смъртта, дори за премахването й, но оставяйки в същото екзистенциално състояние.

 

- Съществува ли все още форма на “трансцендентност” в един секуларизиран свят, в който големите идеологии са изчезнали?

 

Режис Дебре: Това, което ни остава да направим, е да разхлабим времето, да приемем, че мъртвите са част от нашия кръг на живота. И следователно да оставим комуникацията настрана и да дадем приоритет на предаването, което е преминаване през времето. Заменихме отвъдното със светлите бъднини, но се разминахме с това бъдеще. Днес знаем, че правосъдието може да завърши с ГУЛАГ, а прогресът с атомна бомба, което ни прави по-предпазливи по отношение на бъдещия живот. 

 

Проблемът е постепенното изчезване на нереалното. Хората се обединяват само от това, което ги надхвърля, а това, което ги надхвърля, не може да се пипне, нито да се види. Пол Валери има право: “Какво ще стане с нас, без помощта на онова, което не съществува?”. Отговор: вече няма да има “ние”, само азове в едно неумолимо настояще, без никаква тръпка за бъдеще. Рискуваме да открием, че това е досадно. 

 

Реми Браг: Още преди няколко века интелектуалци си задали въпроса дали е възможен живот без трансцендентност. Накрая те отговорили, като Дидро, че това е възможно, при условие, че вертикалната трансцендентност бъде заменена от хоризонтална трансцендентност; с други думи, трасцендентността на хората без Бог. Хоризонталната трансцендентност е тази на потомството, както казвали през ХVIII век. Хоризонтът вече не бил Бог, или Природата, или голям върховен принцип, а приемствеността на поколенията във времето, в бъдещето. Дидро дори беше написал, че за философа (атеист) потомството е това, което е раят за вярващия. На което Фалконе възразил: а какво ще правим, ако метеорит разруши целия човешки вид? Дидро, без да отговори, се задоволил с надути фрази. Въпросът остава обаче висящ: тази хоризонтална трансцендентност достатъчна ли е сама на себе си?

 

- Режис Дебре, възможно ли е да се създаде цивилизация без голяма религиозна система?

 

Режис Дебре: Всички цивилизации са се основавали на религиозна система, така че би било трудно. Във всеки случай е нужно свещено, светско или не. Религията, в смисъла на духовенство, догма, откровение, е локализиран и късен феномен, но свещеното е универсално. Под това разбирам всеки фактор, който може да ни обедини. За това не е нужно свръхестественото. Важна е главната буква: Нацията, Науката, Интернационала. 

 

Реми Браг: Съгласен съм с Режис Дебре, че трябва да бъдем по-пестеливи при употребата на думата религия, която обхваща определена реалност. Що се отнася до завръщането на свещеното, аз съм за миниатюрните свещени неща във всекидневния живот: торта за рожден ден, освещаване и т.н. Много добре. В замяна на това, когато се говори за свещено, което става свещено, тъй като ние му придаваме свещен характер, аз съм по-резервиран. Защото ако ние притежаваме силата да сакрализираме, това означава, че сме по-свещени от онова, което превръщаме в свещено. Откъдето и рискът, присъщ на свещеното: дългът да бъдем готови да умрем за него.

 

Режис Дебре: Свещеното наистина препоръчва саможертвата и забранява светотатството. 

 

Реми Браг: Това впрочем е разликата със святото. Аз съм голям левинасианец: там, където свещеното изисква саможертва, святото дава живот. Така че съм доста предпазлив с понятието свещено. 

 

Режис Дебре: Имате право. Това е опасно понятие, макар и необходимо. Но двете не ми се струват несъвместими. Свещеното е необходимост на колектива, святостта е качество на индивида. Прекрасна християнска идея, но за лична употреба. 

 

Реми Браг: Бих казал привилегия на личността, за да може да носи Добрия Бог в себе си. Християнският и еврейски Бог не е свещен, а свят.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Helleborus на 04.11.2018 в 16:02
Няма свят без Бог, но изглежда има недостиг на хора извори на жива вода и има изобилие на „безводни кладенци“. „Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“ /Лука 10:2
Мосю Воланд на 04.11.2018 в 18:30
Вярата е една от опорните точки на човека - като я махнем и човек пада. Става инвалид. И си намира патерици , които се чупят лесно. И така човек започва да търси смисъла на съществуването извън опорите - вяра, надежда, любов, а такъв извън тях няма. Има лесно решение на всички спекулации - смирение и обуздаване на Аза.
Ханибал Барка на 04.11.2018 в 19:18
Благодаря за това майсторско интервю! Нека има още такива четива в Гласове!
легисти на 04.11.2018 в 19:44
Цитат: "Един южноафрикански философ твърди, че предаването на живота е морално лошо". Ами така си е, още Господ-Бог ви го казва в Библията ("Адаме, где си?" и "Защо сте голи?"), а за съгрешилите с този най-голям грях двойно проклятие за съблазнителката, и единично - за съблазнения. Плодовете - не само горчиви, но направо отровни.
Анализатор на 05.11.2018 в 11:03
Тези атеистични бръщолевения са толкова неприятни и отблъскващи , колкото и войнстващият религиозен екстремизъм - джихадизъм. Всъщност те са основната причина , която го поражда.
легисти на 05.11.2018 в 18:05
Цитат: "Реми Браг: Аз съм чувствителен към идеята за приемственост. Но се налага един въпрос: дълг - да, но кой трябва да плати? Когато има дълг, трябва да намерим кой да го плати. Преди този въпрос беше решен: това, което получавахме от нашите родителите, го предавахме на децата си. Но това предаване все повече прилича на втълпяване. Днес въпросът би бил дали животът не е нещо, “което налагаме”. Можем ли все още да предаваме живот, който смятаме за вечен?" - Казусът е: можем ли да продължаваме да разчитаме на поколенска приемственост, т.е. да възпроизвеждаме последиците от първородния грях в гореописания ред? По друг повод бях казал на хелеборус, че т.нар. общочовешка структура на антропоса е изключително енергоемка във всякакъв аспект и е очевидно безперспективна в старите европейскоориентирани култури. Самата модерна цивилизация пък е симптом, че този тип приемственост умира не само защото е епистемологично фалшива, но и поради всички признаци на отношение към смъртта, така грижливо философски анализирани в интервюто. Недостигът на сакрално, и даже на сакраменталност като модерна алтернатива на сакрализациите от миналото, обезсмисля семейство, образование, изтънчена култура, защото парите (цената) постепенно надделяват над всякакви ценности. Какво ни остава? Едно актуализирано безсмъртие, но не с оглед на безкрайно времетраене, което би възпроизвеждало несполуките и лошата безкрайност на възможния опит, а на пребиваване в безвремие, което означава насилствено стопиране на не(само)критицизираните трансценденции - все едно дали вертикални или хоризонтални - и перманентно държене под контрол на всяка предприета история, пък била тя и претендираща да е "вселенска", "общочовешка" и пр. фантазми, отчуждаващи ни в модуса на придаващи си безкрайна важност "съвременни потребители" или (само)обременяващи се консуматори на живот и време.
Мосю Воланд на 09.11.2018 в 02:24
В прав текст : махни на човека вярата и той става пародия ! Става подигравка със природата. Човек без вяра е като прасе без сланина- нищо .
веган на 11.11.2018 в 20:55
Вярата е съвсем недостатъчна. Едни от най-неприятните хора, които зная, са вярващи и молещи се горещо. Всъщност човек трябва да се стреми да стане съвършен, както е съвършен Отец, за да се върне в истинската си родина на Духа. Несъвършените сме тук да работим под вещото ръководство на този, на когото този свят е даден, за да бъде негативен учител на човечеството. Между другото, според моите вярвания Воланд се доближава много повече до истината за Сатана, отколкото ортодоксалната християнска представа за него, която според мен е богохулна даже. Сатана е таен светъл ангел, който работи за възвисяване на душите. Иначе разговорът на тези двамата горе е много тъжен празен. От неверниците признавам само Камю, който се опитва да бъде ''светец без Бога'', искрено, много смело и с по-чисто сърце от религиозните. Прасето с или без сланина няма какво да го коментирам. Човек е огледало, ако не вижда, че всичко е одухотворено, значи е на такъв етап от духовната си еволюция.

Напиши коментар