"Най-голямата заплаха за бъдещето на Европа не е нито авантюризмът на Русия, нито мюсюлманската имиграция. Истинската Европа е заплашена от задушаващото менгеме, с което тази фалшива Европа ни смазва. Нашите нации и споделената ни култура се оставят да бъдат изтощени от илюзии и заслепения за това какво е Европа и каква би трябвало да бъде. Ние се ангажираме да се противопоставим на тази заплаха за нашето бъдеще. Ние ще пазим, подкрепяме и защитаваме истинската Европа, тази Европа, към която наистина всички ние принадлежим".

 

Париж, ноември 2017 г. Снимка: Галя ДАЧКОВА

 

През май 2017 г. на колоквиум в Париж се събраха група консервативни учени и интелектуалци, водени от общата си загриженост за днешното състояние на европейската политика, култура и общество и преди всичко на европейската мисъл. Чрез заблуда и самозаблуда и идеологическо изкривяване, Европа разпилява голямото си цивилизационно наследство, смятат те. Вместо да кършат ръце обаче в безплодна загриженост, или да добавят още един том към обширната литература за “залеза на Запада”, участниците в колоквиума в Париж вярват, че е важно да заявят привързаността си към “истинската Европа” и то публично.

Така се ражда Парижката декларация “Европа, в която можем да вярваме”, манифест на неоконсервативни интелектуалци, които искат да дадат плът на европейската идея. В специално създаден сайт, thetrueeurope.eu, декларацията е публикувана засега на 11 езика. Трябва да разберем, че Европа, “в която можем да вярваме” не е тази, която е пред очите ни, твърдят авторите на декларацията. Те категорично заявяват, че не са антиевропейци и обичат Европа.

 

 

Европа, в която можем да вярваме

 

 

Нашият общ дом.

 

1. Европа ни принадлежи и ние принадлежим на Европа. Тези земи са нашият дом, нямаме друг. Причините, поради които силно обичаме Европа, надхвърлят способността ни да обясним или да обосновем тази вярност. Това е въпрос на общи истории, надежди и обич. Това е въпрос на обичаи, на периоди на радост и на болка. Това е въпрос на екзалтиращи преживявания на помирение и на обещания за споделено бъдеще. Пейзажите и събитията в Европа ни изпращат свои собствени значения, които не принадлежат на другите. Нашият дом е място, в което предметите са ни близки и в които се разпознаваме, независимо от разстоянието, което ни разделя. Европа е нашата цивилизацията, за нас тя е безценна и незаменима.

 

Една фалшива Европа ни заплашва.

 

2. Европа, в своето богатство и величие, е застрашена от фалшива визия, която тя самата поддържа. Тази фалшива Европа се смята за кулминация на нашата цивилизация, а всъщност се готви да конфискува отечествата. Тя препоръчва карикатурен прочит на нашата история и нанася вреда на миналото. Знаменосците на тази фалшива Европа са доброволни сираци, които възприемат положението си на безотечественици като благороден подвиг. Фалшивата Европа се хвали, че е предвестник на универсална общност, която не е нито общност, нито е универсална.

 

Фалшивата Европа е утопична и тиранична.

 

3. Привържениците на тази фалшива Европа са омагьосани от суеверията за неизбежен прогрес. Те вярват, че Историята е на тяхна страна и тази вяра ги прави надменни и презрителни, неспособни да признаят недостатъците на постнационалния и посткултурния свят, който изграждат. Те са невежи за истинските източници на човешкото благоприличието. Те не познават и дори се отказват доброволно от християнските корени на Европа. Същевременно внимават да не обидят мюсюлманите, които би трябвало радостно да приемат тяхната светска и мултикултурна перспектива. Затънала в суеверия и невежество, заслепена от утопични и претенциозни възгледи, тази фалшива Европа задушава всяко дисиденство - в името на свободата и на толерантността, разбира се.

 

Трябва да защитим истинската Европа.

 

4. Навлизаме в път без изход. Най-голямата заплаха за бъдещето на Европа не е нито авантюризмът на Русия, нито мюсюлманската имиграция. Истинската Европа е заплашена от задушаващото менгеме, с което тази фалшива Европа ни смазва. Нашите нации и споделената ни култура се оставят да бъдат изтощени от илюзии и заслепения за това какво е Европа и каква би трябвало да бъде. Ние се ангажираме да се противопоставим на тази заплаха за нашето бъдеще. Ние ще пазим, подкрепяме и защитаваме истинската Европа, тази Европа, към която наистина ние всички принадлежим. 

 

Солидарността и гражданската преданост насърчават активното участие.

 

5. Истинската Европа очаква и насърчава активното участие в общия проект за политически и културен живот. Европейският идеал е идеал за солидарност, основаващ се на съгласието с правен корпус, прилаган от всички, но ограничен в своите изисквания. Това съгласие невинаги е било под формата на представителна демокрация. Въпреки това нашите традиции на гражданска вярност, независимо от формата им, отразяват едно фундаментално одобрение на нашите културни основи. В миналото европейците са се борили, за да направят политическите ни системи по-отворени за колективно участие, и ние смирено се гордеем с тази история. Независимо от методите, които са използвали, понякога чрез общ бунт, те заявиха високо и силно, че въпреки своите несправедливости и неуспехи, традициите на народите на този континент са наши. Нашето реформаторско призвание превръща Европа в място, в което винаги търсят повече справедливост. Нашият прогресивен дух се корени в любовта към родната ни земя и верността ни към нея.

 

Ние не сме пасивни поданици.

 

6. Европейски дух на единство ни кара да изпитваме доверие в общественото пространство, дори когато не се познаваме. Обществените паркове, площади и широките булеварди в европейските градове и метрополиси разказват за европейския политически дух: ние споделяме нашия съвместен живот и res publica. Ние споделяме принципа, че е наш дълг да бъдем отговорни за бъдещето на нашите общества. Ние не сме пасивни поданици под властта на деспотични сили, били те религиозни или светски. Не сме и повалени от безпощадните сили на Историята. Да бъдеш европеец означава да притежаваш политическа и историческа власт. Ние сме авторите на нашата споделена съдба.

 

Националната държава е отличителен белег на Европа.

 

7. Истинската Европа е общност от нации. Ние имаме собствени езици, традиции и граници. Въпреки това ние винаги сме изпитвали сродство помежду си, дори когато сме били в разногласия и дори във война. Това единство-в-различността ни се струва естествено. Това сродство е забележително и ценно, защото не се подразбира от само себе си. Най-обичайната форма на единството-в-различността е империята, която войнолюбивите европейски крале се опитаха да пресъздадат след падането на Римската империя. Влечението към имперската форма продължава, въпреки че моделът на националната държава взе превес: тази политическа форма свързва народа със суверенитета. От този момент националната държава се превърна в основна характеристика на европейската цивилизация. 

 

Не подкрепяме наложено и принудително единство.

 

8. Националната общност винаги се гордее със себе си, тя е склонна да се хвали с националните си подвизи във всички области и да се конкурира с другите нации, понякога на бойното поле. Националните съперничества нараниха Европа, понякога тежко, но никога не са уронвали културното ни единство. Дори можем да констатираме обратното. Докато европейските държави се изграждаха поотделно, се засилваше една обща европейска идентичност. От ужасното клане на двете световни войни през ХХ век  излязохме още по-решени да почитаме общото ни наследство. Това е свидетелството за една дълбоко космополитна цивилизация: ние не търсим единството на принудителната или наложена империя. Обратното, европейският космополитизъм признава, че патриотичната любов и гражданската преданост водят до по-широк хоризонт. 

 

Християнството насърчи културното единство.

 

9. Истинската Европа бе формирана от християнството. Универсалната духовна империя на Църквата даде културно единство на Европа, без да минава през политическата империя. Това позволи развиването на гражданска вярност в рамките на една споделена европейска култура. Автономността на това, което наричаме гражданско общество, се превърна в основна характеристика на европейския живот. Нещо повече, християнското Евангелие не ни налага система от закони с божествен произход. Така че разнообразието на светските закони на нациите може да бъде провъзгласено и почитано, без да се поставя под въпрос европейското единство. Не е случайно, че залезът на християнската вяра в Европа съответства на възобновените усилия за установяване на политическо единство, на империя на финансите и на империя на нормите, позовавайки се на псевдорелигиозни универсални чуства, в процеса на изграждане на Европейския съюз.

 

Християнските корени подхранват Европа.

 

10. Истинската Европа утвърждава равното достойнство на всеки индивид, независимо от пол, ранг или раса. Този принцип произтича и от нашите християнски корени. Нашите добродетели безспорно са свързани с християнското ни наследство: справедливост, състрадание, милосърдие, помирение, борба за поддържане на мира, благотворителност. Християнството променни коренно отношението между мъжа и жената, придавайки стойност на взаимната любов и вярност по невиждан нито преди, нито другаде начин. Връзката на брака позволява на мъжа и жената да процъфтяват в общение. Всички те са хора: християнска идея, подета от Просвещението. 

 

Класическите корени насърчават съвършенството.

 

11. Истинската Европа се вдъхновява и от класическата традиция. Ние се разпознаваме в литературата на Древна Гърция и на Древен Рим. Като европейци, ние се борим за величието на класическите добродетели. На моменти това водеше до ожесточено съперничество за превъзходство. Въпреки това, в най-добрия случай, този стремеж към съвършенство вдъхновява мъже и жени в Европа да създават музикални и художествени шедьоври с несравнима красота и да правят пробиви в областта на науката и техниката. Сериозните добродетели на римляните, господари сами на себе си, гордостта на гражданското участие и духът на философско питане на гърците никога не са били забравяни в истинската Европа. Тези наследства са и наши. 

 

Европа е споделен проект.

 

12. Истинската Европа никога не е била съвършена. Привържениците на фалшивата Европа не грешат, търсейки прогрес и реформи; много бе направено от 1945 и 1989 г., което трябва да ценим и почитаме. Нашият споделен живот е постоянен проект, всичко друго освен вкаменено наследство. Въпреки това бъдещето на Европа почива на възобновената вярност към най-доброто от нашите традиции, не върху измамния универсализъм, който изисква забрава и омраза към себе си. Европа не е започнала с Просвещението. Нашето любимо отечество няма да завърши с Европейския съюз. Истинската Европа е и винаги ще бъде общност на нации, всяка от тях ревнива към своеобразието си. Въпреки това ние всички оставаме единни около едно духовно наследство, което заедно обсъждаме, развиваме, споделяме и обичаме.

 

Губим нашия дом.

 

13. Истинската Европа е в опасност. Благородството на народния суверенитет, съпротивата срещу империята, космополитизъм, способен на гражданска любов, християнското схващане за достоен човешки живот, жива връзка с нашето класическо наследство, всичко това все повече ни се изплъзва. Докато привържениците на фалшивата Европа изграждат фалшивото си християнство на универсалните човешки права, ние губим нашия дом.

 

Преобладава фалшивата свобода.

 

14. Фалшивата Европа се хвали, че е решително ангажирана с човешката свобода. Тази свобода обаче е много частична. Тя твърди, че е освобождение от всякаква принуда: сексуална свобода, свобода на личното изразяване, свобода “да бъдеш себе си”. Поколението от 1968 г. смята тези свободи за ценни победи над един всемогъщ и потиснически културен режим. Те гледат на себе си като на освободители; техните престъпвания са приветствани като благородни морални подвизи, за които светът трябва да бъде признателен. 

 

Развиват се индивидуализъм, изолация и безделие.

 

15. За младите европейски поколения обаче реалността не е толкова хубава. Разюзданият хедонизъм често води до скука и чувство за безполезност. Брачната връзка е отслабена. Във водовъртежа на сексуалната свобода, дълбоките желания на нашите млади хора да се оженят и създадат семейства често остават разочаровани. Свобода, която отблъсква най-дълбоките желания на сърцето, става проклятие. Нашите общества затъват в индивидуализма, изолацията и безделието. Вместо да бъдем свободни, ние сме обречени на празното конформистко поведение на консуматора и на медийната култура. Наш дълг е да кажем истината: Поколението от 1968 г. разруши, но нищо не изгради. То създаде празнота, запълнена днес от социалните мрежи, евтиния туризъм и порнографията.

 

Ние сме регулирани и управлявани.

 

16. Докато възхваляват една безпрецедентна свобода, европейският живот става все по-регулиран. Тези правила, често измислени от безлични технократи, подкупени от силните, управляват професионалните ни отношения, бизнес решенията ни, образователните ни квалификации и информационните и развлекателните ни медии. Европа се стреми да ограничи свободата на изразяване, тази европейска специфичност, която олицетворява свободата на съвестта. Мишените на тези ограничения не са непристойността, нито атаките срещу общественото благоприличие. Точно обратното, Европа явно се стреми да ограничи свободата на политическо изразяване. Политическите лидери, които припомнят неудобните истини за исляма или имиграцията са влачени пред съдилищата. Политическата коректност налага табута, които пречат на всяко поставяне под въпрос на статуквото. Тази фалшива Европа не насърчава наистина култура на свободата. Тя насърчава култура на хомогенизирането, диктувана от пазара и, конформизъм, наложен от политиката.

 

Мултикултурализмът не работи.

 

17. Тази фалшива Европа се хвали, че е привързана към равенството, както никога досега. Тя претендира, че се бори с всички форми на дискриминация, свързани с расовата, религиозна или идентичностна принадлежност, насърчавайки тяхното включване. В тази област се случи истински прогрес, въпреки че надделя утопичен дух. При предишното поколение Европа следваше голям мултикултуралистки проект. Изискването и дори окуражаването на асимилацията на новодошлите мюсюлмани в нашите нрави и обичаи, да не говорим за религията ни, беше, както ни казваха, голяма несправедливост. Казваха ни, че да си привързан към равенството изисква отказ от предпочитанието ни към нашата собствена култура. Парадоксалното е, че европейското мултикултуралистко начинание, което отрича християнските корени на Европа, експлоатира идеала за универсална любов към ближния по един преувеличен и химерен начин. Той изисква от европейците отричане на себе си, което граничи със святост. Тогава би трябвало да признаем колонизацията на нашето отечество и изчезването на нашата култура като най-голямото постижение на ХХI век; колективен акт на жертвоприношение за появата на някаква глобална, мирна и просперираща общност. 

 

Развива се злонамереност.

 

18. Има много злонамереност в този тип разсъждение. Повечето от онези, които ни управляват, несъмнено признават превъзходстото на европейската култура, но отказват това да се заявява публично по начин, който би могъл да обиди имигрантите. Поради превъзходството на европейската култура, те смятат, че асимилацията ще се случи по естествен и бърз начин. Пародирайки иронично някогашната империалистическа мисъл, европейските управляващи класи предполагат, че по закона на природата или на историята, “те” непременно ще станат като “нас”; би било немислимо да се смята, че обратното е вярно. Междувременно официалният мултикултурализъм се разгърна като терапевтичен инструмент за справяне със злополучните, но “временни” културни напрежения.

 

Технократичната тирания става все по-голяма.

 

19. В ход е още по-силна и още по-мрачна злонамереност. По време на предишното поколение все по-голям брой членове на нашата управляваща класа решиха, че ускоряване на глобализацията е благоприятно за техните интереси. Те се надяват да изградят наднационални институции, които ще могат да контролират, без да са подложени на неудобствата на народния суверенитет. Става все по-ясно, че “демократичният дефицит” в европейските институции е не просто технически проблем, който трябва да бъде решен с технически средства. Този демократичен дефицит съответства по-скоро на един ревностно защитаван основен ангажимент. Независимо дали е защитаван с аргументите на предполагаемата “икономическа необходимост” или с изискванията на международното право, произтичащо от човешките права, което се изплъзва на всякакъв контрол, наднационалните мандарини на Европейския съюз конфискуват политическия живот на Европа, отговаряйки на всички въпроси с технократски отговор: Няма алтернатива. Това е тиранията, мека, но реална, с която се сблъскваме.

 

Фалшивата Европа е крехка и безсилна.

 

20. Арогантността на тази фалшива Европа става все по-очевидна, въпреки големите усилия, положени от привържениците й да поддържат удобните илюзии. Преди всичко, тази фалшива Европа е много по-слаба, отколкото се надявахме. Популярното развлечение и материалното потребление не могат да поддържат гражданския живот. Лишени от висши идеали и обезкуражени от мултикултуралистката идеология да изразят патриотичната си гордост, нашите общества трудно пораждат желанието да се защитават. Освен това приобщаващата реторика и безличната икономическа система, доминирана от големите международни фирми, няма да успеят да съживят гражданското доверие и социалната сплотеност. Трябва да го кажем откровено: европейските общества се съпротивляват зле. Достатъчно е да си отворим очите, за да видим необичайното използване на държавната власт, на социално инженерство и на индоктриниране в образователната система. Не само ислямският терор хвърля тежко въоръжени войници на нашите улици. Полицията за борба с безредиците вече е необходима, за да потиска протестиращите групи и дори да се справи с пияните тълпи от футболни фенове. Фанатизмът на феновете на нашите футболни отбори е отчаян знак за по-дълбоката човешка нужда от солидарност, нужда, която иначе остава неудовлетворена в тази фалшива Европа.

 

Установи се култура на себеотричане.

 

21. Европейските интелектуални класи, уви, са сред първите привърженици на суетата на тази фалшива Европа. Несъмнено университетите са едно от най-славните неща на европейската цивилизация. Там, където някога се стремяха да предадат на всяко ново поколение мъдростта на миналите векове, днес твърде често интелектуалците свързват критичната мисъл с опростенческо отхвърляне на миналото. Важен ориентировъчен знак на европейската мисъл беше строгата дисциплина на интелектуалната честност и търсенето на обективност. Въпреки това, през последните две десетилетия, този благороден идеал бе преобразен. Аскетизмът, който някога се стремеше да освободи духа от тиранията на господстващото мнение, се превърна в безразсъден конформизъм, предизвикващ ненавист към всичко, което е наше. Тази позиция на културно отхвърляне позволява без голям риск и трудност да бъдеш “критичен”. През последното поколение тя бе повтаряна в амфитеатрите, до такава степен, че се превърна в доктрина, в догма. Изповядването на това ново верую представлява знак за духовно издигане и позволява да бъдеш приет сред “просветените” умове. Нашите университети станаха движещи сили на културното разрушение. 

 

Арогантните елити показват своята добродетел.

 

22. Нашите управляващи класи разширяват човешките права. Те се борят срещу климатичната промяна. Създават глобален интегриран икономически пазар и хармонизират данъчните политики. Наблюдават прогреса, от гледна точка на по-голямо равенство между половете. Те правят толкова неща за нас! Какво значения имат механизмите, чрез които действат? Какво значение има, че европейските народи стават все по-скептични към тяхната администрация?

 

Възможна е алтернатива.

 

23. Този нарастващ скептицизъм е напълно оправдан. Днес Европа е доминирана от безцелен материализъм, който изглежда неспособен да мотивира мъжете и жените да създават семейства. Културата на отхвърлянето лишава бъдещите поколения от чувството за собствена идентичност. В някои наши страни имат области, в които мюсюлманите живеят в неформална автономия спрямо местните закони, сякаш са заселници, а не братски членове на нашите нации. Индивидуализмът ни изолира един от друг. Глобализацията променя перспективите за бъдещето на милиони хора. Когато тези перспективи са поставени под въпрос, нашите управляващи класи твърдят, че правят всичко възможно, за да се адаптираме към неизбежното, да са приспособим към неумолимите нужди. Няма други възможности и да се противопоставяме би било ирационално! Онези, които се противопоставят на тази неизбежност, са изобличавани в престъплението носталгия, и заслужават да бъдат анатемосани като расисти или фашисти. Докато социалните разделения и липсата на доверие в институциите стават все по-видими, европейският политически живот изглежда все по-белязан от гнева и злопаметността и никой не знае докъде ще доведе това. Не бива да продължаваме по този път. Трябва да отхвърлим тиранията на фалшивата Европа. Алтернатива е възможна.

 

Трябва да отхвърлим псевдорелигията.

 

24. Обновлението изисква да тръгнем от богословското себепознание. Универсализмът и универсалистките претенции на тази фалшива Европа се оказват ерзаци на религиозно начинание, което има собствено верую и анатеми. Това е мощен опиум, който парализира Европа като политическо тяло.  Трябва да изтъкнем факта, че религиозните стремежи са присъщи на религията, а не на политиката, още по-малко на бюрократичната администрация. За да си върнем способността за политическо и историческо действие, е нужно да ре-лаицизираме европейския обществен живот.

 

Трябва да възстаноми истинския либерализъм.

 

25. Това изисква от наша страна отказ от лъжливия език, който избягва отговорността и окуражава идеологическата манипулация. Дискурсите за различността, приобщаването и мултикултурализма са празни. Често такъв език се използва, за да бъдат представени несполуките за успехи: разпадането на социалната солидарност било “в действителност” знак за приемане, толерантност и приобщаване. Това е маркетингов дискурс, език, който цели по-скоро да прикрие, отколкото да изясни реалността. Трябва да се върнем постоянното зачитане на реалността. Езикът е даликатен инструмент и се обезценява, когато се използва като палка. Ние би трябвало да подкрепим благоприличието на езика. Прибягването до денонсиране е знак за упадъка на съвременния период.  Не бива да се съгласяваме да бъдем сплашвани вербално, още по-малко със смъртни заплахи. Трябва да защитим онези, които говорят разумно, дори и да мислим, че грешат. Бъдещето на Европа трябва да бъде либерално в най-добрия смисъл: свързано със здрав обществен дебат, освободено от всички рискове на насилието и принудата. 

 

Имаме нужда от отговорни държавници.

 

26. Прекъсването на съдбата на фалшивата Европа и на нейния псевдорелигиозен утопичен кръстоносен поход за свят без граници означава насърчаване на нов политически смисъл и нов тип държавник. Един добър политически лидер управлява общественото благо на един отделен народ. Един добър държавник смята нашето споделено европейско наследство и нашите отделни национални традиции за прекрасни и вълнуващи, но също така за крехки дарове. Той не отхвърля това наследство и не се опитва да го загуби, преследвайки утопични мечти. Такива лидери търсят почестите, присъждани от техния народ, те не търсят одобрението на “международната общност”, която в действителност е инструмент за връзки с обществеността на олигархията.

 

Трябва да върнем националното единство и солидарността.

 

27. Признавайки особения характер на европейските нации и техния християнски знак, не трябва да се затрудняваме от фалшивите твърдения на мултикултуралистите. Имиграция без асимилация е колонизация и тя трябва да бъде отхвърлена. Ние с право очакваме от онези, които мигрират в земите ни, да се присъединят към нашите нации, приемайки нравите ни. Това очакване трябва да бъде подкрепено от последователни политики. Езикът на мултикултурализма беше внесен от Америка. Големият период на имиграцията в Съединените щати приключи обаче в началото на ХХ век, в период на бърз и забележителен икономически растеж, в страна, в която почти няма социална държава, надарена с много силно чувство за национална идентичност, към която имигрантите е трябвало да се асимилират. След като позволи на значителен брой имигранти да влязат, Америка затвори почти напълно вратите си в продължение на близо две поколения. Европа трябваше по-скоро да се поучи от американския опит, вместо да приема съвременните щатски идеологии. Този опит подчертава факта, че работата е мощен двигател на асимилация, че една щедра социална политика може да попречи на асимилацията и че една благоразумна политика може да изисква намаляване на имиграцията, понякога драстично. Не бива да позволяваме на мултикултуралистката идеология да деформира политическите ни преценки за най-добрия начин да служим на общото благо; което, като начало, изисква достатъчно единна и солидарна национална общност, за да възприемаме нашето благо като общо!

 

Само империите са мултикултурни.

 

28. След Втората световна война Западна Европа разви предприемчиви демокрации. След рухването на Съветския съюз, нациите от Централна Европа възстановиха жизнеспособността на гражданските си институции. Те са част от най-ценните успехи на Европа. Те ще бъдат изгубени, ако не разгледаме въпроса за имиграцията и демографската промяна в нашите нации. Само империите са мултикултурни, какъвто ще стане Европейският съюз, ако не успеем да превърнем солидарността и гражданското единство в критериите, според които оценяваме имигрантските политики и стратегиите за асмилация. 

 

Здравословните йерархии допринасят за социалното благополучие.

 

29. Мнозина се лъжат, мислейки си, че Европа се вълнува само от спорове за имиграцията. Всъщност този дебат е само едно измерение на обща социална фрагментация. Трябва принципно да признаем  достойнствата на отделните роли в обществото. Родителите, учителите и преподавателите имат задължението да обучават онези, които се намират под тяхна отговорност. Трябва да се противопоставим на култа към експертизата, получена за сметка на мъдростта, такта, търсенето на просветен живот. Не може да има обновяване в Европа без решително отхвърляне на преувеличения егалитаризъм и на свеждането на мъдростта до техническо умение. Ние одобряваме политическите успехи на модерната епоха. Всеки мъж и жена трябва да имат равен вот. Основните права трябва да бъдат защитени. Една здравословна демокрация обаче изисква социални и културни йерархии, които насърчават търсенето на съвършенство и почитат онези, които служат на общото благо. Трябва да възстановим чувството за духовно величие и да го почитаме, според това, което дължим на него, така че нашата цивилизация да отговори на нарастващата власт на богатството, от една страна, и на вулгарното развлечение, от друга.

 

Трябва да възстановим моралната си култура.

 

30. Човешкото достойнство е нещо повече от правото да не бъдеш обезпокояван, а международните доктрини за човешките права не изчерпват исканията за справедливост, още по-малко тези за добро. Европа трябва да намери нов консенсус за нашата морална култура, така че хората да бъдат водени към по-добродетелен живот. Не трябва да позволяваме на една фалшива концепция за свободата да попречи на разумното използване на закона за предотвратяване на порока. Трябва да бъдем снизходителни към човешката слабост, но Европа не може да процъфти без възстановяването на един общ стремеж към по-възвишено поведение и съвършенство. Култура, която насърчава достойнството, произтича от благоприличието и изпълнението на задълженията на всеки човек според мястото му. Трябва да възстановим взаимното уважение между социалните класи, присъщо на общество, което цени приноса на всички. 

 

Пазарите трябва да бъдат организирани с оглед на социални цели.

 

31. Въпреки че признаваме положителните аспекти на пазарната икономика, трябва да се съпротивляваме на идеологиите, които се стремят да организират всяко общество според логиката на пазара. Не можем да позволим всичко да бъде за продан. Проспериращите пазари изискват правова държава, която трябва да се стреми по-високо от обикновената икономическа ефикасност. Пазарите работят добре, когато се вкоренени в здрави социални институции, организирани според собствените си принципи, които не произтичат от пазарната логика. Икономическият просперитет, макар и благоприятен, не съответства на най-висшата степен на доброто. Пазарите трябва да бъдат ориентирани с оглед на социални цели. Днес корпоративният гигантизъм заплашва дори политическия суверенитет. Нациите имат нужда от сътрудничество и овладяване на арогантността и безразличието на глобалните икономически сили. Ние подкрепяме внимателното използване на държавната власт за преследване на неикономически социални блага. 

 

Образованието трябва да бъде реформирано.

 

32. Ние вярваме, че Европа има история и култура, достойни да бъдат поддържани. Нашите университети обаче много често изневеряват на културното ни наследство.  Трябва да реформираме образователните програми, за да насърчим предаването на общата ни култура, вместо да индоктринираме най-младите в култура на отхвърляне на себе си. Учителите и преподавателите на всички нива имат задължението да помнят. Те би трябвало да се гордеят с ролята си на мост между поколенията от миналото и бъдещите поколения. Трябва да възродим елитарната култура на Европа, определяйки възвишеното и красивото като наш общ еталон, отхвърляйки упадъка на изкуствата до форма на политическа пропаганда. Това ще изисква ново поколение меценати. Фирмите и бюрокрацията се оказаха лоши мениджъри на изкуствата. 

 

Бракът и семействата са от съществено значение.

 

33. Бракът е фундаментът на гражданското общество и е хармоничната основа между мъжете и жените. Това е интимна връзка, организирана около поддържането на дълготраен дом и възпитанието на децата. Ние твърдим, че най-фундаменталните ни роли в обществото като човешки същества са тези на бащи и майки. Бракът и децата са неразривно свързани с всяка концепция за развитието на човешкото същество. Децата изискват жертва от онези, които са ги родили. Тази жертва е блогородна и трябва да бъде почитана. Ние подкрепяме разумните социални политики, които насърчават и засилват брака, раждането и възпитанието на деца. Общество, което се проваля в приемането на собствените си деца, няма бъдеще.

 

Популизмът трябва да бъде изследван внимателно.

 

34. Днес в Европа расте безпокойството заради възхода на т. нар. “популизъм”. Въпреки че този термин никога не е бил дефиниран истински, той се използва като обида. Ние имаме съмнения относно това явление. Европа трябва да се обърне към мъдростта на своите традиции, вместо да разчита на лозунги или на емоционални призиви за разделение. Ние смятаме обаче, че това явление може да бъде здравословен бунт срещу тиранията на фалшивата Европа, която поставя етикета “антидемократично” на всяка заплаха към нейния монопол над моралната легитимност. Т. нар. “популизъм” поставя под въпрос диктатурата на статуквото, “фанатизма на центъра” и го прави легитимно. Това е знак, че дори в средите на нашата деградирала и обедняла политическа култура, способността за историческо действие на европейските народи може да се възроди.

 

Нашето бъдеще е бъдещето на истинската Европа.

 

35. Ние отхвърляме като опростенческо твърдението, че няма отговорна алтернатива на изкуствената и бездушна солидарност на единния пазар, на транснационалната бюрокрация, на развлекателното общество. Хлябът и игрите не са достатъчни. Отговорната алтернатива е истинската Европа.

 

Трябва да поемем нашите отговорности.

 

36. Днес ние призоваваме всички европейци да се присъединят към нас, за да отхвърлим фантазьорската утопия за мултикултурен свят без граници. Обичаме в точната мярка нашите отечества и се стремим да предадем на децата си всички благородни неща, които сме получили в наследство. Като европейци, ние споделяме и общо наследство, наследство, което изисква мир в Европа на нациите. Нека си възвърнем националния суверенитет, нека преоткрием достойнството на общата политическа отговорст за доброто и бъдещето на Европа. 

 

Филип Бенетон (Франция)

Реми Браг (Франция)

Шантал Делсол (Франция)

Роман Йох (Чехия)

Ланчи Андраш (Унгария)

Ришард Легутко (Полша)

Пиер Манан (Франция)

Далмасио Негро Павон (Испания)

Роджър Скрутън (Великобритания)

Роберт Шпеман (Германия)

Барт Ян Спруит (Холандия)

Матиас Сторм (Белгия)

 

ПОДДРЪЖНИЦИ

Паскал дьо Рубе

Дейвид Енгелс

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Франсетата ли са писали фермана? на 07.12.2017 в 08:46
Оценявам доброто желание на подписалите се и се определям като техен съмишленик, но не може един подобен манифест да е толкова дълъг. Някъде малко сред средата - ако не и преди нея, губят и най-доброжелателния читател. Разбирам, че са се старали да бъдат много внимателни и деликатни, за да не бъдат веднага заклеймени от либералните шпицкоманди, но няма пълно спокойствие.
observer на 07.12.2017 в 15:03
Преди години, ако кажеш нещо хубаво за Русия, се определяше като ЛЯВ И ПРОГРЕСИВЕН. Така се казваше тогава. Днес, тези, които говорят хубаво за Русия, са ДЕСНИ И КОНСЕРВАТИВНИ. А най-интересното е, че в много случаи и още повече у нас, това са едни и същи хора.Но за да преглътнеш това трябва да си не само доброжелателен, трябва да си и либерал и то либерален до мозъка на костите. В противен случай просто ще се възмутиш.
П.Бюкенън на 07.12.2017 в 23:15
Кухоглавци!!
Муйо на 08.12.2017 в 19:02
Твърде знаменателно. Досега срещу соросовия троцкизъм се изказваха само отделни интелектуалци и то под сурдинка. Макар че и в тоя "манифест" нещата са казани прекалено дипломатично - соросовият троцкизъм, тоест диктатурата на финансовия капитал, цели унищожаването на националната държава, християнството, обществото и семейството. И почти успя, но напоследък нещо взе да се закучва - немкините масово си купуват суичъри с надпис "Аз съм женена за руснак!". Разправят, че осигурявали стопроцентова защита срещу негърско-арабско-мюсюлманския мултикултурализъм.
Helleborus на 09.12.2017 в 01:09
Европа не се нуждае от отворени, а от свободни общества. Действително става дума за една политика, която се провежда днес, която подобно на сектантско учение, дава предписания във всяка сфера на живота и трактовка на доброто и злото. И като всяка секта, фарисейски гони неверниците, а изисква фанатично посвещение, от политици, журналисти, учени, учители, семейства, овъзмездено с кариера. Тези политически гурута, имат предписания относно морала, които по принцип се дават от духовните учители, а не от политиците, като в общи линии атакуват и забраняват всичко, което познаваме под името морал. Но за разлика от истинските учители, които записват ученията си в свои книги, политиците днес записаха своята догма в учебниците на всички деца, като отрекоха и забраниха всяко различно от тяхното възпитание на поколенията. Те нарушиха дори хартата за правата на човека, според която основното право на хората в демократичните общества е да се групират по интереси и светоглед, а не да бъдат унифицирани. Това, което днес се нарича социализация и интеграция на децата е една свирепа изолация от нормалната им семейна среда и моралните норми на родителите им, които пък са сведени до спонсори. Практически християнството остава извън закона, като визия за живота, защото думите на Христос, са в тежко противоречие с учебниците на децата. Да, това е отново империализъм, просто идеята за империята е еволюирала и включва не само икономическо подчинение, но и духовно. Жалко е, че хората не го разпознават, когато си залепи етикета либерална демокрация.
Helleborus на 09.12.2017 в 01:29
Тази доктрина всъщност е прокарана на основата на подмяната на самото християнство. И заради това е заблудила станалите лениви европейски общества, мудни да изпитват истината. Християнството е единствената толерантна идеология. Която не желае да се занимава с онази част от населението, която сама не предоставя себе си. Христос буквално бягаше от хора, които Го преследваха и им казваше, търсите ме заради хляба. Всички извън Него ползват ученията си като бухалка, с която да пребият инакомислещите, да ги обвинят в ерес и да ги подчинят, ако трябва със сила. Днес най-малката група, да кажем вегани, иска да направи партия и да узакони теориите си за света, като принуди цялото общество да ги изповядва, дори насилствено. Заради висшето благо! Христос проповядва това благо и пак не го прави задължително, защото на човеците е даден избор. Но всичките там сектанти, комунисти, фашисти, либерали, демократи, църковници, измислят идеологии с цел пълно подчинение на масите. Затова поставете най-високо истинския Христос, за да ви освободи наистина. Той каза, дайте кесаревото на кесаря, божието на Бога. Ще рече, че който строи пътища или въдворява реда, може да ти иска данъци и спазване правила за обществен ред, но не може да ти иска душата, над която не му е дадена власт. Истинското християнство учи, че подчинението на властите е до едно място, само за земните работи, от където нататък, всеки е свободен и има други власти, на които да се отчита. Затова сфери като наука, образование, култура и особено възпитание на деца, никога не бива да бъдат държавен монопол.
observer на 12.12.2017 в 21:38
Русия е виновна, тя е, майка му стара! И сега и завинаги! Що така Г(г)оспод (за който не вярва, с малка буква), що така направи? Победиха във Втората световна, направиха атомно оръжие, направиха ракети. Ето, и сега се измъкват. Нямам отговор! Освен да повторя Хитлер от края на знаменателния филм "Белият тигър": "Ние се опитахме да решим два въпроса, които европейският еснаф винаги е искал да реши, но е нямал куража. Еврейският и този с тази мрачна страна на изток. Не успяхме, но въпросите останаха."
Трагедията на днешна Европа е много подобна на трагедията на европейската аристокрация в навечерието на Буржоазните Революции. на 16.12.2017 в 12:14
От мързел, от вкус към „сладко безделие“, от изхабена воля за живот или от генетично култивирана порочност аристокрацията остави съдбата си на милостта на безсъвестните си слуги. А слугите точно това и чакаха — извършиха „революции“, които не бяха нищо друго, освен РАЗЧИСТВАНЕ НА СМЕТКИ. Съдбата на днешна Европа е нелепа, защото НЯКОЙ си разчиства сметките с нея. Най-лошото е, че това не се осъзнава от никого, а дори и някой да го осъзнава — такъв лесно бива заклеймен като „конспиративен теорист“, което ще рече: или злонамерен, или луд.

Напиши коментар