Панамските документи: Действайте сега. Не чакайте друга криза

Въпросът за данъчните убежища и финансовата тайна е водеща тема от години. За съжаление в тази област има огромна разлика между триумфалните декларации на правителствата и това, което всъщност правят.

През 2014 година разследването на LuxLeaks откри, че мултинационалните компании не плащат почти никакви данъци в Европа благодарение на своите дъщерни дружества в Люксембург. През 2016 година Панамските документи разкриват степента, в която финансовите и политическите елити на север и на юг прикриват своите активи. Можем да сме доволни, че журналистите вършат своята работа. Проблемът е, че правителствата не я вършат. Истината е, че от началото на кризата през 2008 година не е свършено почти нищо. В някои отношения нещата дори са се влошили.

Нека разгледаме всяка тема подред. Изострената конкуренция в облагането на печалбите на големите компании е достигнала нови висини в Европа. Великобритания ще намали корпоративния данък до 17 процента, което е нещо нечувано за такава голяма страна. Същевременно обаче ще продължава да насърчава хищническите практики на Вирджинските острови и други офшорни центрове под властта на Британската корона. Ако не се предприемат някакви действия, скоро всички ние ще се осланяме на дванадесетте процента на Ирландия или евентуално на нула процента или дори на субсидии за инвестиции, което вече понякога се случва. Междувременно в Съединените щати, където съществува федерален данък върху печалбата, този процент е 35% (без да се включват данъците, приравнявани от различните щати, които варират между 5 и 10 процента).

Политическата фрагментираност и липсата на силна публична власт ни поставят в ръцете на частните интереси. Добрите новини са, че има изход от настоящата политическа безизходица. В четири държави – Франция, Германия, Италия и Испания, които заедно съставляват над 75 процента от брутния вътрешен продукт и населението в еврозоната, е изготвен договор, основан на демократичните ценности и на фискална справедливост, който предлага една силна мярка, а именно въвеждането на обща данъчна система за големите корпорации. След това и останалите държави ще бъдат принудени да го приемат. Ако не го направят, това ще означава, че отказват да съдействат за увеличаване на прозрачността, която общественото мнение изисква от години, и ще бъдат санкционирани.

Все още е налице абсолютна липса на прозрачност по отношение на частните активи, които се държат в данъчните убежища. В много райони по света след 2008 година най-големите натрупани състояния продължават да се увеличават много по-бързо от ръста на икономиката. Това е така, защото притежателите им плащат много ниски данъци. През 2013 година във Франция един помощник-министър на финансите спокойно излъга, че не притежава банкова сметка в Швейцария, без да се страхува, че неговото министерство може да го разкрие. Отново журналистите се намесиха, за да излезе истината наяве.

Автоматичният обмен на финансова информация, който е официално приет в Швейцария и все още се отхвърля в Панама, има за цел да се справи точно с този въпрос в бъдеще. Единственият му недостатък е, че ще започне да се прилага, но предпазливо, чак през 2018 година, и то с фрапантни изключения – изключват се например акциите, притежавани в тръстове и фондации. Освен това не са предвидени и минимални санкции за държави, които не изпълняват задълженията си. С две думи, ще продължаваме да живеем с илюзията, че проблемът ще бъде решен на основата на добрата воля, с учтива молба към данъчните убежища да спрат да се държат лошо. Наложително е процесът да се ускори и на държавите, които не следват правилата стриктно, да бъдат налагани тежки търговски и финансови санкции.

Нека не се самозалъгваме – само многократното прилагане на подобни санкции дори и при най-малките нарушения на правилата (ще има такива, включително от страна на скъпите ни съседи Швейцария и Люксембург) ще помогне за установяване на доверие в системата и ще ликвидира липсата на прозрачност и широко разпространената практика на безнаказаност, които продължават от много десетилетия.

В същото време трябва да се създаде единен регистър на ценните книжа – това включва и поставянето на централните депозитари под обществен контрол (Clearstream и Eurostream в Европа, Depository Trust Corporation в Съединените щати) – както Гейбриъл Зукман ясно показа. В подкрепа на този метод може също така да се предвиди една обща такса за регистрация на тези активи, като приходите да бъдат използвани за финансиране на световно обществено благо (например борбата срещу промените в климата).

Все още стои един много интересен въпрос – защо правителствата направиха толкова малко от началото на 2008 година в борбата срещу финансовата непрозрачност? Простият отговор е, че са живеели с илюзията, че не е било необходимо да действат. Техните централни банки са напечатали достатъчно валута, за да бъде избегнат тотален разпад на финансовата система. По този начин се избягват грешките, довели света до ръба на пълен колапс след 1929 година. Резултатът е, че наистина сме избегнали една широко разпространена депресия, но пък по този начин се въздържаме от въвеждане на необходимите структурни, регулаторни и фискални реформи.

Бихме могли да се успокоим, като отбележим, че финансовият баланс на големите централни банки (който се е увеличил от 10% до 25% от БВП) остава нисък в сравнение с общите финансови активи, държани от публичните и частните участници (около 1000 % от БВП и дори 2000 % във Великобритания), които могат да се увеличат още повече в случай на нужда. В действителност това разкрива упоритата хипертрофия на паричния баланс на частния сектор и изключителната уязвимост на системата като цяло. Трябва да се надяваме, че светът ще се поучи от уроците на Панамските документи и най-сетне ще се пребори с финансовата непрозрачност, без да чака да дойде нова криза.

Томà Пикети е френски икономист, спечелил си известност с изследванията върху икономическото неравенство. Един от учредителите и първи директор на Парижката школа по икономика. През 2015 г. Пикети е поканен за професор в Лондонското училище по икономика.

Източник: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/apr/09/panama-papers-tax-havens-thomas-piketty

Превод от английски език: Филип Каменов