Обикновен социализъм

&nbsp;<span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Трябва да се премахне паразитния посредник "Булгаргаз"и да спре кражбата на газ&nbsp;</span> <br><br><span style="font-style: italic;">Разговор на</span><span style="font-weight: bold; font-style: italic;"> Явор Дачков </span><span style="font-style: italic;">със</span><span style="font-weight: bold; font-style: italic;"> </span><span style="font-style: italic;"><span style="font-weight: bold;">Сашо Дончев</span>&nbsp;&nbsp;&nbsp; </span><br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Много неясноти има около бизнеса с газа и според мен се злоупотребява много, защото хората не са подготвени. Това е тясна, специализирана материя. Последното, което разбрахме от президента на България, след посещението в Москва е, че се махат посредниците при търговия с газ - това беше съобщено като добра новина. Аз лично не знаех какво й е доброто и как да я обясня на моите зрители и читатели. Вие бяхте посочени като една от фирмите-посредници в доставката на газ. Какво означава това? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Така. Първо, понятието „посредник“ очевидно не касае само бизнеса с газ и&nbsp; през последните няколко години дори, не само месеци, сериозно се спекулира, не само в сферата на природния газ, с него. Но нека видим как точно седят нещата. Всъщност, мястото и ролята на всеки един участник на пазара, се определя от това, каква стойност той произвежда и добавя в услугата или продукта, който се предлага. В този смисъл, когато говорим за търговията с газ, имаме едни структури, които произвеждат газа, други, които го транспортират, трети, които го разпределят и четвърти, които продават газ. И всяка една от тези структури има своята добавена стойност в стойността на тази услуга.&nbsp;&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> И без нея, всъщност не може.<br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Съвършено вярно. В контекста на това разпределение на ролите „Газпром“ има предприятия, които добиват газ, които го транспортират, или осигуряват транспорта на газа по чужди територии. Има и такива маркетингови структури, които развиват пазара и продават газ. Ето такава структура е „Овергаз“. Тогава логично възниква въпросът – а каква е ролята на държавната „Булгаргаз“ в тази верига? И аз, за съжаление, не мога да отговоря на този въпрос, тъй като ние, участниците на този пазар, по-скоро нямаме нужда от него. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Защото той се явява посредник на българския пазар? Така ли? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Категоричното ми становище е, че „Булгаргаз“ е посредник и то - натрапен посредник, и&nbsp; може даже да се каже, че той е ни е зестра от социализма.&nbsp; Тук е много важно е да се направи следното уточнение: много хора в България не знаят, че&nbsp; през 2006 г., с цел прилагане на европейски нормативи, „Булгаргаз“ беше преструктуриран и разделен на няколко предприятия. Главното, важното, структуроопределящо предприятие, без което не може пазарът, е „Булгартрансгаз“. Това е предприятието, което се явява собственик на цялата инфраструктура на тръбопроводи, на подземни хранилища, компресорни станции. Очевидно, че това е изключително важно и в този смисъл предприятието е национална ценност. Но на това предприятие, както и във всички останали европейски страни, а и не само европейски, там където има наложени нормални търговски практики, му е забранено да търгува с газ. А предприятието, което търгува с газ, е Булгаргаз“. Тук има много спорове дали са 20 или 30 души работещите в „Булгаргаз“...&nbsp; Да видим сега какво прави по веригата „Булгаргаз”. Значи, „Булгаргаз“ получава от нас на границата газа, след което, в този момент, в който го получава, го предава на „Булгартрансгаз” за транспорт...&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> По тръбите. <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Да. След което „Булгартрансгаз“ го докарва до София, където предприятия на „Овергаз“, тоест – „Овергаз”, го получава. Най-напред го предава на Булгаргаз отново и ни го предава продава обратно на нас за дистрибуция. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Това много сложно звучи и безмислено. <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Да, и всъщност и на двете места има участие на „Булгаргаз“, което се състои от това: поел от мен и предал на вас. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Това означава, че купува и продава, нали така? Не го взима без пари от вас и после да ви го връща. <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Да, точно така е. Той се явява собственик на газа на българска територия. Логично възниква въпросът: защо той стои там, на това място? Очевидно не създава и не добавя стойност в тази услуга.&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Той няма ли предприятие, както вие, да стигнете до еди кой си район, да построите газопреносна мрежа... <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Не, той няма абсолютно нищо. Още веднъж искам да ви кажа, че персоналът на „Булгаргаз“ са 20 или 30 човека, няма&nbsp; никой друг, освен директорът, секретарката, шофьора и 12-15 счетоводители, трима юристи. Добре. Това е. Тези, които се интересуват, могат да проверят в НОИ.&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Аз искам да ви попитам така: те защитават българския интерес ли, така ли? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Не, почакайте с българския интерес. Да кажа още нещо: защо тогава той – „Булгаргаз” - е във веригата? Ами защото тогава, когато бяха подписвани договорите, а обикновено договорите на този пазар са дългосрочни, България тогава беше съвсем друга страна. В България действаше социалистическо законодателство все още и „Булгаргаз“ беше монополистът. Той беше единственото предприятие, което имаше право да търгува с газ.&nbsp; Когато през 1999 г., по времето на правителството на Костов, законодателството се промени, тоест пазарът беше демонополизиран, освободен от тази господстваща сила на „Булгаргаз“, за съжаление, нашите народни представители забравиха да добавят, например в преходните и заключителни&nbsp; разпоредби на закона, възможността безвиновно тези договори да бъдат прекратени. Но тъй като това са договори и те трябва да се изпълняват, сигурно и вие сте чували, аз многократно съм заявявал, че договорите се подписват, за да се изпълняват, ние няма къде да ходим. Трябва да изчакаме да изтече този договор.&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Докога?&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> До 2011 г. Макар че мястото и ролята на някого се определят от&nbsp; добавената стойност, която всеки произвежда в крайната услуга или продукт, а от това зависи и кой колко получава в тази верига. Любопитен факт в случая е, че тази изключително важна структура за пазара - “Булгартрансггаз“, която има огромна инфраструктура, с големи амортизационни разходи, с много ремонтни, сервизни работи по тях, с голям газход по компресорните станции, получава в тази верига 19. 70 лв. на 1000 куб.м, а „Булгаргаз“, за който трудно намерихме обяснение какво прави&nbsp; там, за периода от 1 януари 2007 г., моментът, от който той съществува като самостоятелна, отделена от „Булгартрансгаз“ структура, до 30 юни 2008 г., тоест за година и половина, единствено на базата на цената, на която той купува от „Овергаз“, продава обратно на „Овергаз“, ние съдим, че той е получавал по 28 лв.на 1000 куб.м. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> 28 лева на хиляда кубика...? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Срещу 19.70 на...&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span>... срещу онези хора, които държат инфраструктурата. С. Дончев: Абсолютно вярно. Разбира се, въпросът е „защо”? Нещо повече. Тези 28 лв. той не ги получава незаконно. Правителството на Република България, което защитава интересите на всички българи, на участниците на пазара, на индустриалните предприятия, със свое разпореждане е дало възможност на „Булгаргаз“ да начислява върху цената на газа още 3 %. Представяте ли си, цената на газа така беше стигнала през миналата година&nbsp; почти 500 долара.&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да. Ясно ми е много добре, обаче какво прави „Булгаргаз“ с тази печалба от 28 лв на всеки 1000 кубика? Къде отиват? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span>&nbsp; Не знам. Питайте „Булгаргаз”, питайте принципала. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Къде се влагат, щом не инвестират? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Няма къде. „Булгаргаз” няма активи в България. Той няма къде да инвестира.&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Сега - за българския интерес? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Това е демагогия. Вижте сега, може би има някакъв български интерес и аз преди малко го докоснах, говорейки за важната, структуроопределящата роля на „Булгартрансгаз“. Но иначе за това как политиците решават такива важни за цялата икономика въпроси като енергийното осигуряване на икономиката,&nbsp; разговорът в България е силно изкривен. Всъщност, ние би трябвало именно към тях, политиците, да се обърнем с въпроса: защо в условията на това, което се случи в началото на януари, след като газът беше прекъснат до всички европейски страни, защо само в България имаше криза? Ето там е ролята на политиците. Там персонално ролята е на министъра на&nbsp; икономиката и енергетиката. Тя е&nbsp; формулирана съвсем ясно в конкретни текстове в закона.&nbsp;&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>При това положение, кой носи отговорност, какво трябва да се направи? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Записано е, че отговорност за сигурността на енергоснабдяването в България и в частност на снабдяването с природен газ, е на министъра на енергетиката. Обидно ми беше през този период, но е любопитно сигурно и на вас да ви го разкажа: Точно преди една година, в периода около 10-ти януари, не помня точно датата, но поради факта, че „Булгаргаз“ в тоя период се държеше като украинската компания „ Нафтогаз“,&nbsp; вземайки повече газ от тръбата, отколкото е договореното количество, а договореното беше 9,2 милиона куб.метра на ден сумарно, а „Булгаргаз“ получаваше тогава 13,7, точно един път и половина повече. Аз настоявах, много силно настоявах и в крайна сметка успях да получа съгласието на министър Димитров да проведем един разговор по тези въпроси, по същите тези въпроси, които ни се стовариха на главата една година по-късно. На този разговор поканих и участваха г-н Гогов, изпълнителен директор на „Булгаргаз“, г-н Денчев, тогава изпълнителен директор на „Булгаргаз Холдинг“, участва г-н Милевски от „Топлофикация” София, уверявам ви не случайно успях да го поканя, да осигуря присъствието му в този разговор. Всичко преговорихме. Преговорихме, че има Директива 67,&nbsp; преговорихме това, че персоналната отговорност е на министъра на сигурността на снабдяване, Наредба 10, всичките останали текстове в закона, преговорихме текстовете на договорите на „Булгаргаз“. Говорихме за Чирен, за&nbsp; ролята на това хранилище, точно в такива моменти на пиково потребление или на авария. Защото ние тогава не сме разглеждали възможността, че между Русия и Украйна ще възникнат такива спорове в резултат, на които ще спре подаването на газ. Ние сме разглеждали оная по-реална хипотеза, че може да се случи авария по трасето. С видима досада г-н Димитров в един момент си погледна часовника и каза, че има по-важна среща и си отиде. Една година по-късно ние платихме цената на неговата... досада. Та така стоят нещата. Сега нещо друго: опитът да се представя едно незаконно действие, каквото е подкрепата на държавата за една или друга икономическа структура, като защита на национален интерес. Бих искал да кажа следното – много неща са забранени в пазарната икономика с цел да се осигури свободна конкуренция, полезна за обществото конкуренция. Но има някои неща, които са изключително строго забранени. И едно от тези неща в пазарната икономика, в свободната конкуренция е намесата на държавата в полза или във вреда на една или друга компания. В това отношение нищо няма да помогне на една структура, социалистическа структура, която не иска да разбере ролята си, как може да реализира себе си на пазара, която не се интересува от проблемите на своя клиент. Вие представяте ли си, всички консуматори на природен газ в България имат един и същ договор и при една и съща цена? <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Не. <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Ами това е абсурдно! <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Социализъм наистина.<br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Това е абсурдно! При положение, че от 1 юли 2007 г. пазарът на енергия в България е либерализиран. Затова, ако влезете в Държавната Комисия по енергийно и водно регулиране, на всеки етаж ще видите едни големи плакати, на които пише “Ура, от 1 юли 2007 г. либерализирахме пазара!”. И възниква въпросът – в кое точно се състои тази либерализация? Ако договорът, по който “Булгаргаз” продава на всички промишлени предприятия е един и същ, в това число и на газоразпределителните дружества, и ако цената и всички условия в него... Ето виждате ли колко е проста логиката? Разбира се, че едно предприятие, което консумира природен газ като суровина – примерно да вземем торов завод или&nbsp; металургично предприятие, но в металургията е малко по-различно, защото там действително има и друга възможност. Но да вземем торов завод, където природният газ е суровина, той не може да бъде заменен с нафта или с каквото и да е друг.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> точно така... или с АЕЦ “Козлодуй”<br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Да. И на този консуматор трябва да му се гарантира 100% снабдяването с газ. Как става това? Много просто: доставчикът, търговецът на газ купува и резервира някъде нужните количества за този клиент, в случай че възникне авария. Директивата на ЕС е показала дори колко време трябва да се предвидят за този резерв – 59 дни. Разбира се, след като в рамките на 59 дни не може да се ликвидира причината на възникването за даденото затруднение, влизаме вече в някаква друга ,&nbsp; може би форсмажорна ситуация. Но това, че се купува газ, резервира се (в нашия случай това би могло да се случи в Чирен), а след това се изважда и се доставя в такава аварийна ситуация – това разбира се струва пари. Разбира се този газ, доставян на това предприятие с качеството му на 100%-на сигурност, ще струва малко по-скъпо от газа на тези, на които не е необходимо да гарантираме 100% сигурност за доставка. Да, ако се върнем към кризата... Вижте, много е интересно, че на министър Димитров миналата година, когато аз му обяснявах и му казах, че така не може, не може да се краде газ, не може да се държим по този нецивилизован начин. И той ми каза с едни детски учудени очи: “ами какво да правим като ни трябва повече?” &nbsp;<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Това министър ли го казва?<br><br><span style="font-weight: bold;">С.Дончев:</span> Да, за съжаление министър. В Европа има нормални практики, в Европа всяка една енергийна система разчита не на пиковото си потребление, а на ефективен режим на работа. И в пиковите потребления, т.е. сутрин и вечер, в Холандия, Великобритания, които са “най-газовите” страни на Европа, всяка сутрин и вечер, по един-два енергийни блока във всяка голяма топлоцентрала, електроцентрала преминават на друг вид гориво – мазут най-често – за да освободят системата и за да може да се осигури снабдяване с газ на всички битови консуматори в тоя период. А при нас, ние дори в аварийна ситуация не можем да го направим това. Няма решения по-прости от тези. Няма къде да ги търсим тези решения. Ние обаче не се нуждаем от намиране на решения, ние се нуждаем от намиране на виновник за ситуацията. И ние го намираме – Русия и Украйна са виновни за нашите беди, Господ – за наводненията и т.н. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> И вие всъщност също се оказахте виновни за... не знам точно за какво, но като се говореше за посредници, май се говореше само за “Овергаз”.<br><span style="font-weight: bold;"><br>С.Дончев:</span> Да. Това, разбира се, се нужае от анализ, защо точно ние и защо само ние, ако всички тези структури, участващи в пазара, имат един и същ статут, защо не се определят по един и същ начин. Но аз мисля, че след това, което казахме не е нужно да се връщаме и да разсъждаваме на темата – а къде беше “Винтерсхал” при това положение. Искам да ви кажа, че всъщност ролята, която определихме на “Булгаргаз” като посредник, даже не е точно така – той е паразитен посредник, той е наследството ни от социализма, това трябва да се премахне. Полезният посредник в тая цялата история се нарича “Газпромекспорт”. Той е предприятието, което от всички добиващи природен газ предприятия в Русия получава газа, за да го продаде и той работи с комисионна, той никога не става собственик на газа. Но той е полезният. В търговията има такова понятие. А колкото до “Булгаргаз”, националните интереси – всичко това, на което станахме свидетели. Не знам защо се сещам за един много симпатичен кратък виц. Може ли да го разкажа?&nbsp; &nbsp;<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да, разбира се.<br><br><span style="font-weight: bold;">С.Дончев:</span> Една възрастна жена, дишайки тежко, дотърчава на перона, спира се до полицая и му казва, и го пита: “Момче,&nbsp; влака за Перник от кой перон тръгва?” Той поглежда така, със съжаление, и казва "Бабо, той тръгна само преди една минута”. Пуска тя чантите на земята и с въздишка казва: “Ох, слава Богу, не съм закъсняла много!“ Та това е и в момента “Булгаргаз”. Значи той вече е закъснял да стане пазарна структура. И няма какво да се опитват, било то с протекциите на един или друг политик, да заеме нашето място. Нашето място може да се заеме само с позволени от правилата конкурентни предимства. Разбира се всичко това ние ще защитаваме на нужното място.&nbsp; <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Това е друг въпрос, какво правят политици в търговски сделки? Г-н Първанов с цялата делегация, без министър Петър Димитров, това беше много интересно, говориха изцяло и единствено за търговски неща, а не за политически като че ли.<br><br><span style="font-weight: bold;">С.Дончев:</span> Ами, понеже те нищо не разбират от търговия, им се струва, че там е по-лесно да говорят. Защото в момента, в който разбираш от нещата, имаш притеснения колко разбираш? Това е ясно. А иначе, може би бягат и от други по-тежки за тях въпроси, които трябва да решават в качеството си на политици.&nbsp; &nbsp;<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Но имат ли тежест думите им, това което е казал той по отношение на договори, на посредници, на всичко останало?<br><br><span style="font-weight: bold;">С.Дончев: </span>Вижте, вие представяте ли си в какво положение е поставена другата страна? Тя не може да унижи българския президент. Как ще го направи? И когато той тропа с крак и казва – там има една личност, която се явява дразнител на цялото общество и трябва да бъде премахнат... Ето погледнете сега, един последен пример, който трябва да ви убеди: ако случайно другата страна приеме предложението, търговското предложение на президента да изкупи българското участие в “Овергаз”, следователно “Овергаз” ще стане 100% структура на “Газпром”. Никой не би могъл да каже на тая структура, че тя е посредник. Така ли е?<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да, точно така.<br><br><span style="font-weight: bold;">С.Дончев:</span> Тогава кое прави тази структура посредник - 50%-ното българско участие? Това ли я прави посредник? Защо? Каква е логиката, която се опитват да ни внушат всички тези политици? &nbsp;<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Другият въпрос е наистина за инфраструктурата. Президентът е обещал, публикувано е и на сайта “Гласове”, съобщението на ИТАР-ТАС мисля,&nbsp; “имаме американски бази, ще имаме и руски тръби”. Как може да стане това, по какъв начин може да стане? <br><br><span style="font-weight: bold;">С.Дончев:</span> Вижте, аз все пак съм, как да го кажа по-деликатно, аз съм силно повлиян от пазара, пазарната логика. И тогава когато говорим за инфраструктура, осигуряваща снабдяване с енергия, не само на твоята страна, а региона или Европа – въпросът би трябвало да се разглежда по друг начин. След като ние вече разглеждаме въпросите за своята национална сигурност на базата на колективни договори, със сигурност и тази тема, за инфраструктурите, особено трансграничните, още веднъж казвам, обслужващи целия регион или Европа – трябва да се решават по друг начин. И нямаме нужда от държавни протекции в това търговско дружество, няма нужда. Вие ме попитахте, обаче аз не можах да отговоря на тоя въпрос – ролята за тази национална сигурност, ролята на политиците за осигуряване на газа.&nbsp; Колко години вече слушаме как политиците ни решават, гарантират ни доставките на газ в България. Ами да ви приведа един пример – през 1998 г.&nbsp; един политик, който беше посрещнат с фанфари в България, с негово одобрение, по негово настояване – именно в изпълнение на това да гарантира вовеки веков доставките на България – бяха записали в договора едни цифри, които премахнахме декември месец 2006 г., които тогава вече бяха 6 милиарда и 700 милиона кубически метра газ годишно, които носеха единствено угрозата, че доставчикът, т.е. “Овергаз” има право да предяви милиардни претенции към купувача “Булгаргаз”, който не купува заявените количества. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> A така – “take or pay” ли беше?<br><br><span style="font-weight: bold;">С.Дончев: </span>Да. И затова по-скоро е вредна ролята на политиците в такива търговски разговори. &nbsp;<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Много добре. Вестникът. Вие сте издателят на вестник “Сега” – впрочем трябва да ви поздравя за това, защото и самите колеги казват, че не се месите в редакционната политика. Това е европейско-американско правило. Първо – как го постигате, второ, смятате ли наистина, че тези атаки срещу вас заради опозиционния – то не е опозиционен, а е коректен тон, който държи в.”Сега”, могат да го накажат?<br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Откъде да почнем? Да почнем от това, че аз, заедно с Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, съм създател на този вестник, издател от първия ден. Аз съм много благодарен на тези двама господа, че в тяхно партньорство тръгнахме да вършим тая работа. По-късно, именно заради моето разбиране, че ние нямаме право като издатели да се месим в политиката на вестника, се наложи да се разделим с тях. И не си спомням, от 2001 г. струва ми се, “Овергаз” и аз сме единственият издател на вестника. Трудно е да обясня нещо, което е очевидно. Ние нямаме място във вестника. Ние – като структура, като икономически субект, радетел на демокрацията, на гражданското общество –&nbsp; имаме социална отговорност да реализираме редица проекти. Вие може би знаете, че “Овергаз” е събрал всички възможни награди в областта на социално отговорни проекти, включително и Голямата награда на Световния Петролен Конгрес – имах удоволствието да я получа от ръцете на Хуан Карлос миналата година. Но ние смятаме, че директно финансиране и реклама е това, което можем да направим за вестника. А другото – какво пише във вестника, защо така е написано – трябва да е отговорност на журналистите. Журналистиката е отговорна професия. Нещо повече, една от най-отговорните професии, защото тя се занимава с общественото здраве, със здравето на морала, ако щете в едно общество.&nbsp; Мен например много ме радва това, че българските политици когато са в опозиция харесват в. “Сега”, а когато са на власт – не го харесват. За всичките тези 12 години почти, не – последната година имам спокойствие, очевидно тези хора вече са вдигнали ръце от мен, разбрали са, че аз нищо не мога да помогна, и не ме будят сутрин, за да изкажат гнева си за в. “Сега”. Но всяка сутрин имах удоволствието да бъда събуден от някой политик, който прочел нещо, с което не е съгласен. Моята отговорност към вестника е – тогава, когато във вестника има материал, с който някой не е съгласен по някаква причина и е написал опровержение, и вестникът е отказал да му го публикува, тогава може да се обърне към мен и аз обещавам, гарантирам, че този негов отговор ще попадне на страниците. &nbsp;<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Как ще приключи напрежението около Вас? Какво усещане имате? Не засегнах друга тема, която е долнопробна, но вие сте страна по нея, тя е тема за друг разговор: как журналистиката може да се използва като тежка пропаганда. Имам предвид вестниците на Ирена Кръстева, които вършат много грозна работа. <br>&nbsp;Колеги, който и да ви плаща, има някакви граници, които не трябва да се преминават! Но виждаме, че има натиск. Как се виждате в тази преса? <br><br><span style="font-weight: bold;">С. Дончев:</span> Е...Има елементарна пословица: който се плаши от мечки – не ходи в гората. Значи аз съм човек, който е плакал на 18 декември 1989 г., че идва моето време. Така че ще си живея и ще си сърбам попарата на моето време. Това е положението. <br>