Обединението на СДС и ДСБ – крачка към разумността

<br><br><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</span> разговаря с <span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Емануил ЙОРДАНОВ &nbsp;</span><br><br><br>&nbsp; <span style="font-weight: bold;">Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София. Завършил е юридическия факултет на Софийския университет. Адвокат е от 1987 г., първо в Кюстендил, после в Софийската адвокатска колегия. Бил е депутат от СДС в 38-ото Народно събрание. От 1999 г. до 2001 г. по време на правителството на ОДС е министър на МВР. След 2001 г. се връща към адвокатската си професия. Член на СДС. Семеен е, има 1 дете.</span><br style="font-weight: bold;"><br><br>- Удовлетворен ли сте от решението на Националния съвет на СДС във вторник за коалиране с ДСБ?<br><br>- Да. Дълги години карахме хората да се чудят защо десницата е разделена и всяко едно обяснение, което стигаше до тях, оставаше неразбрано. В това няма особена изненада. Кавгите по върховете на десните партии нямат абсолютно никакво значение за десния избирател и беше крайно време някой да спре тези безмислени войни. Очевидно Мартин Димитров като млад човек успя да излезе извън личните отношения и да погледне по-далеч напред с оглед на това, че трябва да се търси участие в управлението. Защото една партия не може да съществува, за да бъде морална мярка. Партията, за да съществува, трябва периодично да влиза във властта. Няма партия, която би могла да издържи сто години в опозиция.<br><br>- Смятате ли, че начинът, по който се стигна да това обединение, ще убеди десния избирател, че миналото на двете партии няма значение?<br><br>- Не бих се наел да обяснявам, че миналото няма значение, защото това не е така. Но настоящето и бъдещето имат много по-голямо значение от миналото. Всеки от нас би могъл да разкаже какви огорчения е натрупал в себе си през годините, това обаче едва ли интересува хората. В крайна сметка осемгодишното управление на тройната коалиция се дължи не на нещо друго, а на безсмислените войни вдясно. И когато те бъдат прекратени, ще има някаква надежда да изпратим в опозиция стажуващия министър-председател и неговия патрон Ахмед Доган.<br><br>- И все пак СДС и ДСБ изясниха ли си миналото?<br><br>- Не. Но за да има някакъв по-трезв поглед върху нещата, би трябвало да погледнем на тях от една по-голяма дистанция. Все още оценките на много хора се влияят предимно от емоции и разумността остава на заден план. <br><br>- Тоест обединението според вас е първата стъпка към разумността, а емоциите трябва да бъдат преодолени?<br><br>- Дай Боже това да се случи, защото дясното обединение закъсня доста.<br><br>- Не закъсня ли фатално?<br><br>- Не. Ако имаме добра мобилизация на двете партии до изборите и ако имаме добре съставени листи. Защото е много важно в парламента да бъдат изпратени хора, които да знаят за какво са там и да работят, а не да са някакви безмълвни натискачи на копчета. Все пак парламентът е мястото, където се прави националната политика, и ако нашите представители там са достатъчно подготвени и достатъчно активни, те могат да създадат по-добър образ на десните партии, за да можем да претендираме в бъдеще за значително по-голямо участие от това, което бихме могли да постигнем на предстоящите избори.<br><br>- С оглед на подписаното между СДС и ДСБ споразумение има ли справедливост в направените от тях компромиси?<br><br>- Не мисля, че са направени кой знае какви компромиси. Разпределението на броя на водачите на листи е с малък превес за СДС, но не трябва да се забравя, че има региони, където едва ли има шанс да се постигне депутатско място. Говоря за избирателните райони, в които листите са по-къси...<br><br>- ...и се купуват гласове...<br>- Там това е по-лесно, защото колкото по-малко са избирателите, толкова по-лесно могат да се наклонят везните в една или в друга посока. А е ясно, че десните партии няма да купуват гласове. Това ще правят БСП и ДПС.<br><br>- И „Напред”.<br><br>- При тях е по-особена форма на купуване, защото те предварително са си закупили гласовете през трудови договори. Мисля си с насмешка, че през 1990 г. се дискутираше съществуването на партийни организации по месторабота, а сега имаме създадена партия по месторабота. <br><br>- Решението за обединение какви последствия ще доведе за СДС като партия?<br><br>- Смятам, че последствията ще са добри. Според мен ако СДС и ДСБ се явяваха поотделно на изборите, бихме повторили резултата от изборите за Европарламента. Тогава двамата лидери като че ли се надлъгваха, проспаха промяната на изборния праг и това доведе до липсата на наши представители в ЕП. Сега подобно нещо не може да се случи.<br><br>- Положителни ли бяха заслугите на Пламен Юруков за развитието на СДС?<br><br>- Положителното, което направи Пламен за краткото време, през което беше председател на партията, е опитът да разчупи устава на партията и най-вече това, че се прие вариантът Националният изпълнителен съвет и председателят на СДС да бъдат избирани от всички партийни членове. <br><br>- А споделяте ли мнението, че Пламен Юруков и някои от хората в екипа му са троянският кон на ДПС в СДС?<br><br>- Не. Ако Пламен Юруков се беше ангажирал с такава роля, той трябваше да се кандидатира за председател, а не да се оттегли от надпреварата. В същото време не съм склонен да атакувам никого с подобни твърдения, които могат да се окажат спекулативни. Лошото е, че когато СДС тръгне напред и започне да се развива, срещу партията и срещу лидерите й се използват абсолютно всякакви средства.<br><br>- Какви практически стъпки следват договореното споразумение?<br><br>- За това би трябвало да говорят ръководителите на двете партии. Аз съм редови член на СДС, но знам все пак, че на нас ни предстоят вътрешни избори, защото по новия устав листите трябва да се подредят чрез вътрешнопартийно гласуване. А когато вече се правят окончателните листи, подредбата, получена след вътрешните избори, ще бъде спазена, но с уговорката, че там, където има предвидено място за коалиционен партньор, то ще бъде заето от представител на друга партия или партии. <br><br>- Казахте партии – ще се присъединят ли и други партии към коалицията?<br><br>- Възможно е, но не мисля, че е задължително. <br><br>- Смятате, че това може да има и отрицателен ефект?<br><br>- И този филм сме го гледали, защото през 2005 г. в последния момент преди началото на предизборната кампания Надежда Михайлова привлече Яне Янев и ДРОМ. За ДРОМ беше добър, но твърде закъснял ход, що се отнася до Янев, имам известни резерви към политическата му дейност и не мисля, че мястото му е вдясно, до СДС и ДСБ. Той много последователно изгражда един популистки проект, без да подбира средствата за това – например твърди, че щял да съди всички министри от последните 20 години. Това може да се харесва на някои хора, но едно такова поведение може да къса електорат най-вече от „Атака”. Докато ние трябва да сме насочени към традиционния десен избирател.<br><br>- А за Българска нова демокрация?<br><br>- Доста колеблив съм в оценките за БНД. От една страна, говорим за хора, които имат своя потенциал, имат добра политическа биография, от друга страна, това са хора, които дълги години участваха в управлението на тройната коалиция. Евентуално тяхно включване в нашите листи би поощрило т.нар. политическо номадство – управляваш 6–7 години, наближава краят на мандата, излизаш целият в бяло и казваш: „Как не ги е срам тези, които управляват!” .<br><br>- Илиза, че разумният вариант е коалицията да се ограничи до СДС и ДСБ?<br><br>- Имам положително отношение към „Новото време”, най-вече заради Емил Кошлуков, който за по-старите седесари е един от символите на СДС, а и е доста последователен като политик. Не мисля, че трябва предварително да се ограничаваме, но когато привличаме нови партньори, трябва да сме много внимателни. А обединението на СДС и ДСБ не е нищо друго освен възстановяване на един първоначален политически проект. <br><br>- Ще има ли проблем със Софийската организация на СДС?<br><br>- Проблем ще има не само със Софийската организация на СДС. Сред твърдите ядра на двете партии има хора, които са против това обединение и е въпрос на време да видим какво ще бъде тяхното поведение. Но в крайна сметка, ако трябва да се лишим от 50–60 активисти за сметка на 20 000 избиратели, бих предпочел избирателите. Убеден съм всъщност, че в София малко хора знаят имената на въпросните активисти от СДС или ДСБ. Затова и когато водим политически спорове, е много хубаво всеки един, когато залага някаква гръмка теза, да помисли малко за собствената си политическа биография и за това, което е дал на собствената си партия и на държавата.<br><br>- Личността на Иван Костов в крайна сметка основната пречка ли беше за обединението?<br><br>- При наличието на обединение на две партии, председател на една от които е Иван Костов, да говорим за това, че той е пречка, е абсурдно. Разбира се, не трябва да си затваряме очите за това, че има доста хора, които по една или друга причина се обявяват против него. Но не мога да приема, че когато две политически сили преговарят за коалиране, едната може да каже на другата „хайде, махнете си председателя”, за да продължим да преговаряме.<br><br>- Не звучи коректно...<br><br>- Липсва не само елементарна коректност, но и политическа логика. По тази логика след изборите можем да кажем на ГЕРБ: „Хайде да правим правителство, но Бойко Борисов го освободете, да има време да си играе тенис и футбол”. Така преговори не се водят.<br><br>- Преди малко споменахте израза политическа биография. Какви трябва да са кандидатите в листите? В споразумението са записани доста критерии, които би било прекрасно, ако се спазят, но възможно ли е?<br><br>- Съдебното минало и принадлежността към ДС се проверяват лесно. За мен обаче има нещо много важно, което бих сложил на първо място. Листите трябва да се конституират най-вече с мисълта, че хората, отиващи в парламента, трябва да работят. Говоря за изявени лица в своята професионална среда. Не може да си лидер на дясна партия, без да имаш своя професионална биография и да си успял в професията си. В момента имаме министър-председател, в чиято трудова книжка първото вписване е „министър-председател”. Това е пълен абсурд. Самият той наскоро си призна, че в началото се е учил да бъде министър-председател. Нашите кандидати трябва да са в състояние да излязат и да кажат: работя това, през живота си съм постигнал следните неща и когато отида в Народното събрание, при приемането на определени проекти ще мога да защитавам своята експертна позиция. А да говорим за това, че някой си бил едва ли не потомствен политик и щял да оформя нещата политически, е несериозно. Не можеш да правиш политика, без да можеш да правиш нищо друго.<br><br>