Нина Чилова: Не регламентът, а липсата на регулация е инструмент за репресия

Нина Чилова: Не регламентът, а липсата на регулация е инструмент за репресия
Законът за културното наследство създаде възможност за легална търговия при спазване на ясни правила Покрай проваления търг на картини на аукционната къща „Аполон и Меркурий” и шумно проведената акция на МВР бяха отново подновени атаките срещу Закона за културното наследство, придобил популярност като закона „Нина Чилова”. Някак странно и вероятно далеч не случайно злополучният търг се превърна в удобен повод за една широко отразена от медиите инициатива на частните колекционери, които си поставиха за цел да излязат „на светло” и за пореден път се рекламираха като пазители на културното наследство. Докато откриваха изложбата „Другият музей”, в която свои колекции показаха Димитър Иванов, Васил Божков, Боян Радев, Светлин Русев, Гриша Ганчев, Александър Лилов и др., самоназначилите се за пазители на националното културно богатство не пропуснаха да отправят своя „апел за по-ясна, толерантна и мъдра бъдеща законова уредба в тази област”.
<p><em>Те отново се оплакаха от репресивните мерки в приетия преди една година Закон за културното наследство, който върна на археологическите културни ценности статута на публична държавна собственост. И за да попълним пъзела, ще добавим, че през март тази година без особена гласност беше учреден Съюз на частните колекционери, чиито представители след още по-скришна среща с министъра на културата Вежди Рашидов стигнаха до &bdquo;общи практически изводи&rdquo;, че са необходими промени в Закона за културното наследство.</em></p> <p><strong>- Покрай шумно проведената полицейска акция, при която беше разтурен един търг на картини, критиците на Закона за културното наследство отново заговориха за това колко &bdquo;репресивен&rdquo;, &bdquo;противоречив&rdquo; и &bdquo;тенденциозен&rdquo; е този закон. Тези дни стана ясно, че от Съюза на частните колекционери настояват за съществена промяна на закона и за либерализиране на правилата. Имат ли основание тези критики и как е регулирана търговската дейност на културни цености в другите европейски страни? </strong><br /><br />- В тези критики няма аргументи. Те са плод или на некомпетентност, или на носталгия по миналото, в което имаше хаос и липса на адекватна държавна грижа, респективно на съвременна регламентация на тази материя. Европейският прочит на законодателствата, регулиращи търговията с културни ценности, показва еднозначно наличието на ясни правила и режими както по отношение на произхода на културните ценности, така и по отношение на изискванията към субектите, които осъществяват търговска дейност с тях. Стъпвайки на тази база, Законът за културното наследство (ЗКН) създаде за първи път у нас възможност за легална търговия при спазване на определени правила и норми. Субектите, които искат да осъществяват този тип дейност, трябва да бъдат регистрирани, а ценностите, които ще бъдат обект на търговска дейност, трябва да бъдат идентифицирани и регистрирани. От една страна, този режим гарантира прозрачност и строга счетоводна отчетност на сделките, а от друга страна, създава сигурност в гражданския оборот, т.е. потребитилите на тези ценности имат сигурност по отношение на техния произход и качества.<br /><strong><br />- Как се определя дали едно произведение на изкуството е културна ценност?</strong><br /><br />- За да бъде оценена една вещ като културна ценност, тя трябва да бъде идентифицирана от музейни специалисти в Националния исторически музей или в регионалните музеи в страната. Именно тази експертиза я класифицира и категоризира като културна ценност. Тези нейни качества се обективизират в удостоверение, което се издава от директора на съответния музей, в което се съдържат и предписания за нейното опазване и съхранение. Ако при извършената експертиза се установи, че вещта е не само културна ценност, но има и качества, които отговарят на дефиницията за &ldquo;национално богатство&rdquo;, тогава се сезира министърът на културата, който чрез Специализиран експертен съвет извършва тази идентификация и издава паспорт на културната ценност. <br /><br /><strong>- В какъв режим влиза една вещ, след като експретизата е посочила, че тя е културна ценност?<br /></strong><br />- Режимът в закона е различен в зависимост от намеренията на нейния собственик. Само в случаите, когато лицето иска да търгува с културни ценности или по занятие упражнява търговска дейност с тях, е необходимо те да бъдат идентифицирани и регистрирани по реда, предвиден от ЗКН. Съгласно разпоредбите на закона търговската дейност с културни ценности е подчинена на регистрационен и на разрешителен режим. Всеки, който иска да търгува, трябва да е регистрирно лице по Търговския закон или по Закона за кооперациите. Необходимо е той да подаде заявление в Министерството на културата за упражняване на този вид търговска дейност. След извършване на необходимата проверка от компетентните органи за спазване изискванията на закона съответното лице трябва да бъде регистрирано и вписано в специален регистър към Министерството на културата. Когато търговията с културни ценности се осъществява чрез търг или аукцион, тя е подчинена на разрешителен режим, който също се санкционира от министъра на културата. Разрешението или лицензията за тръжна дейност с културни цености се издава за срок от пет години. Тоест в продължение на пет години организаторът на търга може да осъществява тази дейност при спазване на разпоредбите на закона. Лицето, получило тази лицензия, трябва да уведомява министъра на културата най-малко 45 дни преди провеждането на всеки търг и да представи каталог с предлаганите за продажба културни ценности и тяхната начална цена. Този уведомителен режим е необходим, за да може министърът на културата да упражни правото си на първи купувач, в случай че обект на продажба е културна ценност &ndash; национално богатство. Ако в едномесечен срок министърът не упражни това право, то се погасява автоматично и не влече никакви неблагоприятни последици за организирането на търга. Правото на държавата в лицето на министъра на културата на първи купувач за културни ценности &ndash; национално богатство, е работещо европейско решение, което показва наличие на цивилизационен подход към опазването и закрилата на националното културното наследство на страната. <br /><br /><strong>- Доколкото ви разбирам, в случая с проваления наскоро от полицейска акция търг не е бил спазен законът, тъй като нито аукционната къща е притежавала разрешение за тръжна дейност, нито картините са имали идентификационни документи. </strong><br /><br />- Не бих могла да коментирам в подробности този казус, защото не съм запозната с конкретните факти. Неприемливо е обаче да правиш квалификации, че законът е &ldquo;репресивен&rdquo; само защото законодателят е въвел определени правила за извършване на търговска дейност с културни ценности. Струва ми се, че имено липсата на ясен регламент е инструмент за репресия. <br /><strong><br />- Кой носи отговорността за идентифициране на културните ценности, когато се провежда търговия чрез търг?</strong><br /><br />- Идентификацията на културните цености трабва да бъде направена или от техните собственици, или от организатора на търга. Тази идентификация не е самоцелно изискване или случайно хрумване на законодателя. Тя е необходима, защото гарантира интересите и на двете страни в правоотношението. От една страна, легитимира собственика на културната ценност, а от друга, гарантира правата на купувача, тъй като удостоверява произхода и автентичността на културната ценност. <br /><br /><strong>- След като и потребителите, и търговците, и собствениците са защитени от нормативните текстове, кое е онова, което ги кара да нарушават закона &ndash; процедурата ли е твърде усложнена, или сроковете са много удължени?<br /></strong><br />- Непознаването на закона не може да оправдае никого. Навсякъде в европейските страни, където е регламентирана аукционната търговия с ценности, има определена процедура, която се контролира от държавен орган и при неспазването й са предвидени санкции.<br /><br /><strong>- Според представители на аукционни къщи един от съществените недостатъци на закона е този, че не са предвидени срокове, в които институциите, натоварени с идентификацията, трябва да я извършат. </strong><br /><br />- Законът не предвиди определен срок за идентификация, тъй като експертите защитиха становището, че за идентификацията на едни ценности може да е достатъчен тридневен срок, а за други този срок може да се окаже крайно недостатъчен. Музейните специалисти би трябвало да са мотивирани да извършат бързо и качествено експертизата, защото срещу тази услуга те получават съответно възнаграждение. <br /><br /><strong>- Нека ви върна към корекциите, които претърпя Законът за културното наследство. Как ще обясните неколкократното удължаване на срока за идентификация и регистрация на движимите културни ценности?</strong><br /><br />- Публичното комуникиране на мотивите на вносителите беше свързано с липсата на достатъчен кадрови потенциал, който да извърши идентификацията и регистрацията на ценностите. Важно е да се знае, че става въпрос за задължителна идентификация и регистрация само на движимите археологически културни ценности. Законодателят даде шестмесечен срок, за да могат всички, които притежават посочените ценности, да поискат тяхната идентификация и регистрация по реда на ЗКН. Този срок санкционира изпълнението на едно административно задължение на лицата, а не санкционира крайния срок на самата идентификация.<br /><strong><br />- Днес частните колекционери отново атакуват Закона за културното наследство. Не получиха ли те достатъчно с решението на Конституционния съд, което на практика амнистира притежателите на движими археологически ценности, като отхвърли текстовете, отнемащи им правото да се позовават на придобивна давност, когато доказват правото си на собственост върху тях?</strong><br /><br />- Провеждането на реформи винаги е съпроводено с реакция, от една страна, на привържаниците на статуквото, а от друга, рискува политическия рейтинг на вносителите на предложението. Атаката срещу закона не беше насочена срещу неговата философия, тъй като в него бяха инкорпорирани модерни европейски режими като създаването на легална търговия с движими ценности, публично-частното партньорство като форма за опазване на недвижими културни ценности, създаването на частни музеи и пр. Това са мерки, които вече са доказали своята полезност в европейски контест. Мощната атака срещу закона беше мобилизирана от определена група лица, които в шестмесечен срок трябваше да поискат идентификация и регистрация на притежаваните от тях археологически движими културни ценности. Те трябваше да докажат правото си на собственост върху тези ценности с официален документ, без да могат да се позовават на изтекла придобивна давност. Всъщност тази ограничителна норма вече не съществува, тъй като Конституционият съд обяви тази разпоредба за противоконституционна. <br /><br /><strong>- Така че позовавайки се на придобивна давност, те стават собственици, а не държатели, както бяхте предвидили. С други думи, каквото е придобито, е придобито. Какъв е статутът на археологическите ценности сега, могат ли те отново да бъдат придобивани по давност?</strong><br /><br />- В Закона за културното наследство археологическите културни ценности имат статут на публична държавна собственост, така че не могат да бъдат придобивани от никой друг освен от държавата и от българското общество. По този начин 40-ото народно събрание затвори отворената през 1998 г. врата от парламентарното мнозинство на 38-ото НС, което с поправка в Закона за собствеността дисквалифицира паметниците на културата от национално и световно значение от публична държавна в частна държавна собственост. Именно това законодателно решение създаде възможността археологическите движими ценности да бъдат придобивани по давност от частни лица. Предишният парламент избра национално отговорната позиция да върне онова, което е принадлежало на обществото в патримониума на българската държава. Това беше голяма битка, но си струваше усилието. Ако трябва да се върна назад, нямам никакво колебание, че щях да постъпя по същия начин, защото вярвам, че политиката е преди всичко поемане на отговорност. <br /><br /><strong>- Всъщност това беше битка за милиони.</strong><br /><br />- Това беше битка на ценностни системи и на различно отношение към важни за обществото каузи.</p> <p><em>Нина Чилова е завършила право в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo; и банков и финансов мениджмънт в УНСС. Преди да влезе в парламента, е работила като юридически консултант, като специалист в Министерството на финансите и като секретар на Държавната комисия по хазартни игри. Бивш министър на културата и туризма, председател на Комисията по култура в 40-ото народно събрание и член на Комисията по бюджет в 39-ото и 40-ото народно събрание. Преподава данъчно право в Юридическия факултет на УНСС.</em></p> <p><strong><em>Димитрина ЧЕРНЕВА разговаря с Нина ЧИЛОВА </em></strong></p>

Коментари

  • kulturtreger

    12 Юни 2010 18:53ч.

    ^Тя е учила за фризьорка в Израел и можеше да бъде фризьорка в България, но избра да стане министър на културата и туризма.^

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • г-н ЧИЛИНГИРОВ

    13 Юни 2010 4:55ч.

    Сега мога всеки ден да си режа по една КАРТИНА и да си изхвърлям на буклука ,а ЧИЛОВА да си прави още закончета ..Аман от некадърници в тази държава. ДА КУПЯ КАРТИНАТА СКЪСАНА ,ПОВРЕДЕНА ,УНИЩОЖЕНА ДО НЕУЗНАВАЕМОСТ ,ДА ДАМ НА РЕСТАВРАЦИЯ ,ДА Я ОПЪНА ,ДА Я РАМКИРАМ И АКО Е НУЖНО ДА ИЗВАДЯ СЕРТЕФИКАТ И НАКРАЯ ДА ДАМ НА ,,ЧИЛОВА,, ДА ПАПА ........БЕЗСРАМНИЦА ..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    13 Юни 2010 15:43ч.

    доживяхме и тази мозъчност да е фактор(на тате ни тошо рожбите)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Чичо

    31 Май 2013 1:56ч.

    чилова трябва да я вкарат в затвор в анадола и да я изнасилват най мазните цигани ,за това че се подигра с хората в българия .проклета да е и господ да я накаже мръсната гад.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Чичо

    31 Май 2013 1:57ч.

    чилова трябва да я вкарат в затвор в анадола и да я изнасилват най мазните цигани ,за това че се подигра с хората в българия .проклета да е и господ да я накаже мръсната гад.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи