Може би си струва да започнем да демитологизираме 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй като елементи на националната ни гордост

<span style="font-style: italic; font-weight: bold;">Кристиан Вигенин, депутат в Европейския парламент, в разговор с Явор Дачков: „Всички партии сякаш участват в един нагласен консенсус срещу всякакви промени в изборните правила”</span><br style="font-style: italic; font-weight: bold;"><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин: </span>Mиналата седмица беше наистина интересна, защото имаше едно безпрецедентно, мога да кажа, посещение на турския премиер в Брюксел. Нещо, което той не е правил повече от 4 години, и с което той се опита да убеди колегите си в Европа, че е готов да даде нов тласък на реформите. И за да подсили своите позиции, струва ми се, че направи една може би твърде голяма крачка, обвързвайки НАБУКО с членството на Турция в&nbsp; ЕС.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Тази среща беше ли планирана или се появи по време на газовата криза?<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин: </span>Не мога да кажа. Струва ми се, че е била планирана, тъй като такова посещение не се готви за дни, но истината е, че значението на Турция - първо като фактор във външната политика, във връзка със ситуацията в газа, а след това и като фактор в енергетиката и бъдещите енергийни доставки на ЕС, значително нарасна и най-нормално е Турция да използва този факт. Турция желае да бъде конструктивен фактор в бъдещото развитие на енергийната политика на ЕС, и трябва да бъдем наясно, че както показва ситуацията между Русия и Украйна, европейската енергийна политика не може да се гради сама за себе си, тя трябва да ангажира максимално транзитните страни. А Турция е факторът, който може да помогне, грубо казано, да се напълни тръбата на НАБУКО. Тъй като е много лесно да се построи тръбопроводът, обаче по него трябва да тече газ, той трябва да дойде отнякъде и всъщност Турция е страната, която може да има решаващо значение дали ще има газ за тази тръба. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>С какво точно той обвърза европейското членство, какво поиска в замяна, казано накратко?<br>Кристиан Вигенин: Е, сега, той не го е казал така съвсем директно. Но той счита, че бъдещето на енергийната политика на ЕС, нека да го кажем, и доставките на природен газ за Европа могат да бъдат гарантирани много по-лесно, ако Турция е част от ЕС. И Турция като част от ЕС води тази политика с непосредствените си съседи, а те включват точно страните, които са източници, имат залежи на природен газ. Тук говорим включително и за Иран, една тема, която е деликатна политически, но струва ми се, че с новата американска администрация, това поне е очакването и на европейците. Има шанс така възелът Иран да бъде развързан и да стане много по-лесно договарянето с тази страна на евентуални количества природен газ за Европа. Виждате, че всъщност енергийната политика, външната политика, политиката за сигурност са доста взаимообвързани така, че всичко трябва да се гледа в един цялостен контекст.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Всъщност дебат в България за членството на Турция няма. Ние би трябвало да сме активна страна по този въпрос. Преди&nbsp; четири-пет години и с основаването на ДСБ се появиха различни тези в този контекст, но той сякаш не бе подет от българските политици. Защо липсват и не сме ли закъсняли отново?<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин:</span> Не мисля, защото членството на Турция не е нещо непосредствено, предстоящо. Все пак преди България да бъде член на ЕС,&nbsp; беше взето решение за началото на преговорите,&nbsp; и някакси не е в добрия тон, при положение, евентуално да речем, че България е против, с влизането си в ЕС да каже ние сме против членството на Турция. Най-малкото не е логично това да бъде направено така. Но тук мога да кажа, че дебатът наистина тепърва предстои. Но ние трябва да го водим не като дебат между България и Турция примерно, а като цялостен европейски дебат по отношение на Турция. И една молба, впрочем, която Ердоган отправи и в Брюксел, а след това и в срещите ни в Анкара: той помоли членството на Турция да не бъде част от предизборната кампания в ЕС, нещо което ще е много трудно. Но така или иначе, Европейския парламент, който ще изберем сега през тази година, не е парламентът, който ще даде окончателното становище „за или против” членството на Турция. Така че тази тема може би е важна, но тя не е решаваща точно за този мандат. Евентуално следващият парламент, избран 2014, ще трябва да взима решение по този въпрос.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Очаквате ли нещо съществено от срещата в Будапеща, какво конкретно трябва да се подпише там, за какво отива г-н Станишев в унгарската столица.<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин: </span>Мисля, че по проекта НАБУКО досега твърде много се говореше и много малко се правеше. И аз, така за себе си, стигам до извода, че една от причините всъщност е, че така или иначе, една голяма част от водещите европейски страни в ЕС, които в края на краищата ще имат и&nbsp; решаващо значение за реализацията на този проект, не са толкова директно засегнати и не са толкова пряко зависими от доставките на газ от Русия. За тях този проект беше важен, но не чак толкова. Сега се видя, че това забавяне, тази липса на интерес, или недостатъчен интерес към този проект изигра лоша шега най-вече на страни като България, Словакия и други, които бяха много засегнати. Но въобще по отношение на доверието към ЕС като структура, която може да гарантира сигурността на гражданите си. От тази гледна точка аз очаквам да бъде даден наистина нов тласък, вече съвсем конкретни разговори да започнат да се водят, защото, впрочем Ердоган също ще присъства на тази среща в Будапеща, защото може би сега е моментът както се казва, желязото да се кове докато е горещо. Значението на НАБУКО нарасна неимоверно след ситуацията от началото на тази година. И аз се надявам и ЕС, и България като страна, наистина да бъдат много активни, защото виждате, независимо че мандатът на това правителство изтича, проектът НАБУКО не може да стане за година-две. Но в сферата на енергийните доставки трябва да има последователност в политиката и това, което е започнато, да се продължава. Чест прави на Станишев, че се ангажира с този проблем сега, макар и в края на мандата, но трябва да се използва сегашната ситуация.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да, кризата изигра добра страна, казвате Станишев се ангажира с проблема, грешка ли беше, че пък г-н Първанов прекалено се ангажира с руските проекти тук, според вас? Оказва се сега, че руснаците чисто и просто нямат природни ресурси, за да запълнят тръбите, има подозрения за това, че цялата тази криза е предизвикана и от невъзможност на Газпром да осигури газ за тръбите си.<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин:</span> Теории различни има и една от причините е, че така, от гледна точка на прозрачността, Руската страна не е пример за това. И наистина, много неща вероятно и не знаем. Но аз не смятам, че ако Русия имаше недостиг на такива ресурси, щеше да се ангажира с такива проекти като Южен поток, Северен поток. Но и Син поток – те имаха план да удвоят капацитета на тръбата, която под Черно море влиза в Турция. Така че аз смятам, че именно тази криза доказа всъщност, че идеята за Южен поток е била правилна и никак не е лоша, и това го признават и нашите европейски партньори. Виждате че макар и природният газ, който ще тече по Южен поток, живот и здраве, да е руски, той ще бъде независим от транзитна страна. Така че това ще бъде плюс за нашата енергийна сигурност, когато се реализира. Поне в официалните разговори до момента, които имахме и в Европейския парламент с представители на руската страна, те нито за момент не са поставили под съмнение рентабилността и възможността за реализация на тези проекти. Напротив, те даже подчертаха, че ето сега европейците би&nbsp; трябвало да разберат какъв е смисълът на желанието им да диверсифицират маршрутите, не просто източника на газ. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Темата АЕЦ Козлодуй, погледната от тази гледна точка. Дори и да бъдат отворени блоковете, могат да работят само няколко месеца, изчислено е, че приходите за икономиката няма да са нещо изключително и уникално, за сметка на риска, който би поело българското правителство. Днес премиера Станишев е реагирал доста по-разумно от последните еуфории през последните десет дни. Как гледате на такава смела теза, че г-н Първанов удари под кръста г-н Станишев с темата АЕЦ Козлодуй, защото той популистки подчерта, че правителството трябва да свърши черната работа. То трябва да сезира ЕК, която евентуално да го зашлеви с отказ.<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин: </span>Аз винаги съм бил на мнение, че трябва много внимателно да се коментира темата за АЕЦ Козлодуй, особено на днешния етап. Значи, тези така, резки, движения може би бяха много по-възможни преди реакторите&nbsp; да бъдат окончателно затворени. Макар че наистина газовата криза с решението на Словакия, впрочем когато тя започна подготовка за пускане на нейния ядрен реактор, възроди отново надеждите на хората, които искат да видят 3 и 4-ти блок... Но не мисля, че в петък или четвъртък взеха решение, че спират подготовката за пускане, няма да го пуснат, тъй като бяха възстановени доставките на газ, а това беше техният аргумент за стартиране отново на реактора. В нашия случай, аз смятам че дълго време българската страна, по принцип говоря като цяло, не просто правителство, изпълнителна власт или&nbsp; парламент, но ние някакси не можем да вземем за нас решение какво точно искаме в края на краищата. Искаме ли повече компенсации за затварянето на двата блока, или работим за това те да бъдат пуснати не просто за месец-два, което за мене е неособено перспективна стъпка, а евентуалното пускане до края на техния проектен срок. Тогава би имало смисъл. И в тази посока разглеждам и решението на Парламента. Усилията и евентуалните негативи, които ние ще съберем заради пускането им за два-три месеца – не зная дали си струват. Ако можем да гарантираме, че до края на проектния срок могат да бъдат пуснати и да работят, тогава е друго. Но подчертавам, че на този етап, когато е в напредваща фаза проектът Белене, когато очевидно България не е в ситуацията да изпитва сериозен недостиг на електричество и електроенергия, тъй като дори изнася...&nbsp; Може би си струва да започнем да демитологизираме 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй. Те разбира се, са елемент на национална гордост, всички може би останахме с усещане, че са цената, която платихме за членството си, но ако можем да изградим нови, по-модерни мощности в Белене и получим подкрепа за това, вместо да бъдем наказани, включително финансово, за пускане на 3-ти и 4-ти блок, мисля че изборът клони натам. Но не бива да имаме свръхочаквания за бързи решения по тоя въпрос.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Поздравявам ви за репликата&nbsp; за демитологизация, която доста смело прозвуча от устата на човек от социалистическата партия, наистина ние не говорим работно за тези реактори, те винаги обрастват политически, идеологически, а даже са и въпрос на носталгия.<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин: </span>Трябва просто да се направи икономически анализ за такива въпроси, и политически разбира се, но преди всичко икономически. Какви са ползите, какви са вредите. Аз се опасявам, че много често взимаме решение не на база на този анализ, а на емоции. И някакви други причини. Аз и до сега не съм видял, тъй като не съм специалист, мога само да правя обща оценка на ситуацията, не съм видял анализ толкова струва това, ако са спрени, толкова струва, ако ги пуснем. До момента имаме само сметка колко евентуално ток можем да произведем и колко струва той ако го изнесем евентуално. Сега не знам дали това е най-точната база, на която би трябвало да взимаме решение.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Ясно, а и сметките са ясни. Въпросът за политическия език. Покрай този АЕЦ Козлодуй се надигна вълна от антиевропейски изказвания. Мисля че даже малко по-рано, Пловдивският митрополит направо анатемоса ЕС, макар че ми е връстник, както и на вас. Господин Румен Овчаров, не кой да е, обвини правителството, че не е държало достатъчно твърд тон с Русия. Имаме ли проблеми, натресохме пак всичките си проблеми на ЕС, извинявайте за този сленк, поискахме от тях пари и обезщетения, а пред руснаците плахо поискахме обезщетение, но като че ли балансът на реакциите беше все пак в полза на Русия. Към тях се обръщаме все пак доста милозливо, бих си позволил да използвам този израз.<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин:</span> Не зная, аз не бих разделял така нещата. За мене този постоянен разговор , така за про- и анти- Русия, проевропейци, антиевропейци, мисля че става все по-несъстоятелен на днешния етап. Разбира се, всеки има някакви симпатии, но според мен реакцията на правителството беше правилна. Какво можеше да направи България, какво значи, нали, милозливо отношение? Ако някой може да защити интереса на България в ситуация, в която сме абсолютно зависими, както видяхте, това е ЕС. Ние без Европейския съюз,&nbsp; една голяма част от нашите проблеми в отношенията със страна като Русия, не можем да ги решим. Трябва да имаме зад нас подкрепата на останалите 26 страни-членки. Всъщност това е една от ползите на членството на България в ЕС. По други въпроси ние пък ще подкрепим някой друг. Т.е., тази солидарност, смятам, че ние правилно я използвахме. Що се отнася до така, антиевропейски настроения, сигурно в сегашната вече наближаваща изборите ситуация, все по-често ще има такива изказвания. Но аз не мисля, че имаме основание да се сърдим за нещо на ЕС, всичко е въпрос на защитаване на собствена позиция, на собствен интерес. И ако ние считаме, че ЕС по някакъв начин ни вреди, тогава много е лесно, просто трябва да преценим дали искаме да останем в ЕС. Обаче да стигнем до този въпрос , мисля че е малко рано. Началото винаги е трудно, просто повече трябва да се направи, впрочем това е проблем на всяка страна-членка, ние не сме изключение, повече трябва да се обяснява какви са ползите от членството. Те не са само преки, както казах, не са само въпрос на средства. По-малко да се опитваме да обясняваме собствените си неуспехи с тези там от Брюксел. Всъщност анализът показва, че това е един от големите проблеми на ЕС като структура, защото всяко правителство, а и всички управляващи в Европа имат, така, склонността успехите да обясняват със собствената си политика и работа, а неуспехите – с тези там в Брюксел. Разбирате, че в населението се създава настроение, че Брюксел и ЕС е нещо лошо. А това всъщност не е така. Трябва да бъдем внимателни.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Не друг, а президентът мисли за Брюксел като за нещо друго, той каза: ние няма да ставаме заложници нито на Киев и на Москва, нито на Вашингтон и Брюксел, Брюксел сме самите ние. Крайно време е мисля, да го разберем, а щом държавният глава не го разбира, не знам как тече този политически дебат.<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин:</span> Не не съм чул това изказване <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Аз го чух и е написано, но няма да спорим за това.<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин:</span> Възможно е. Аз абсолютно не мога да кажа, че България може да бъде заложник на Брюксел, при положение че има равен глас в институциите<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Все едно ние да кажем, че сме зависими от София, защото живеем в София.<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин: </span>Е, в известен смисъл така е, но все пак наистина трябва да се внимава. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Само една минута още, г-н Асланов в едно известно интервю във в-к „Сега” казва, че е за изборите две в едно. Но изтъква един нов аргумент, според него няма технологично време за това. Ако сега тръгне, той казва, процедура за промяна на Конституцията, тя не може да стане до 7 април, когато трябва да има насрочени избори и назначен ЦИК. Само между първо и второ четене задължителният срок е един месец, не вярвам, че за тези избори изобщо могат да се направят съществени промени. Това беше възможно, когато дебатът започна миналото лято. Вие ли започнахте този дебат миналото лято?<br><br><span style="font-weight: bold;">Кристиан Вигенин:</span> Ами всъщност темата влезе в публичното пространство с една моя статия във вестник „24 часа” . Тогава някакси всички го пропуснаха, защото им се струваше много далечно. Аз самият подкрепям тезата за избори две в едно. И много аргументи има за това, включително и вътрешнопартийни, но може би дебатът се насочи в някаква друга посока. Аз смятам, че все още има време, има бърза процедура, по която може да бъде променена Конституцията, но се опасявам, че наистина на края ще стигнем до ситуацията, в която ще кажем „няма време”. Опасявам се, че така както движим нещата, много скоро, може би не господин Асланов, а някой друг ще излезе със статия, че е време да променяме изборното законодателство. Нека пак да си ги изберем депутатите по начина по който до сега сме ги избирали, пък ще мислим за следващите избори. И виждате, че някакси този начин на действие се е установил, впрочем такива идеи за промяна на изборното законодателство имаше и преди предишните избори. И всеки път се върти едно и също, имам чувството, че в края на краищата изглежда целта е на края нищо да не се промени. Казвам&nbsp; го като така, в посока не единствено БСП, а напротив, струва ми се, че всички политически партии по някакъв начин участват в този нагласен консенсус, ако може да не променяме нещата, защото новото е неизвестно. Не толкова до това да са същите, а смяната на правилата по някакъв начин създава дискомфорт. Когато са ти познати правилата, е много по-лесно да играеш. Но това пък създава тези настроения в обществото, това усещане, че няма политическа партия, било то управляваща или опозиция, която наистина да защитава обществения интерес. Това отчуждение откъм избирателите просто трябва да бъде преодоляно, и то не може с интервюта и с хубави приказки, трябват конкретни действия и сега е начинът –&nbsp; с промяна в законодателството, с въвеждането на мажоритарния елемент , било то преференциално гласуване или едномандатни райони, както предлага БСП, но нещо трябва да се направи и трябва да спрем да се ослушваме. Ситуацията не е такава, че да има безкрайно много време, защото накрая ще се роди едно движение, което ще измете и управляващи и опозиция, ако продължаваме по тоя начин. Няма да е сега, може да е след година, след две, но ако ние не усещаме сигналите от обществото, значи че не сме за тази работа.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Много ви благодаря за този разговор. Господин Кристиан Вигенин, депутат в Европейския парламент.<br><br>