Михаил Миков: Изявленията на вътрешния министър пораждат недоразумения

<p><strong>Напоследък МВР гръмко лансира в медиите своите успехи в борбата с организираната престъпност. Чуха се упреци от страна на новите управленци, че вие не успяхте да се преборите с отвличанията. Как отговаряте на обвиненията и как възприемате днешните действия на полицията?</strong><br /><br />Поздравления за резултатите, но когато те доведат до осъдителни присъди и доказване на вината. Не искам да влизам в този махленски тон, нито в усещането, че светът започва от една дата и от един човек. С изказването, че преди не се е работило, се дава оценка на стотици професионалисти, някои от които и сега са на ръководни постове и отговарят за същата работа. Мисля, че подмяната на професионалното удовлетворение с политическото самохвалство е лош стил, който излъчва единствено стремеж за самоизтъкване и за хвалба.<strong><br /><br />Скептик ли сте по отношение на това, че вината на &bdquo;наглите&rdquo; ще бъде доказана?</strong><br /><br />Не познавам добре събраните доказателства. Всичко, което виждам по медиите, сочи резултат, но има и други случаи от по-близкото и от по-далечното минало, когато гръмко се е обявявало нещо, а след това се е оказвало, че не е това, което се поднася на широката публика.<strong><br /><br />Заявихте, че и по време на вашето управление в МВР се е знаело кои са хората, свързани с отвличанията, но не сте ги хванали заради липса на достатъчно доказателства. Задържаните днес същите хора ли са?</strong><br /><br />Част от тези хора са били в полезрението на министерството, част от тях са попадали в различни разработки, по отношение на тях е имало и са събирани данни, включително със специфичните методи, с които работи МВР. Така че няма някаква изненада по отношение на персонажите, стига обаче твърденията за тяхната престъпна дейност и участието им в конкретни деяния, да бъдат подкрепени с необходимите доказателства.<strong><br /><br />Но дали тези хора са свързани точно с този тип престъпност?</strong><br /><br />На този въпрос трябва да даде отговор прокуратурата, и то отговор с обвинителни актове, които издържат в съда.<strong><br /><br />Тоест вие не знаете дали задържаните днес са същите лица, които полицията е подозирала за отвличанията по времето, когато вие бяхте министър?</strong><br /><br />Някои от тях, да.<strong><br /><br />Според Татяна Дончева ключова роля в отвличанията играят &bdquo;ключови полицейски началници на действаща служба&rdquo;. Министър Цветанов отрече това и заяви, че няма замесени топ ченгета. Каква е истината според вас?</strong><br /><br />Бих се въздържал от коментар. Този отговор трябва да го даде министърът. Той не изключи абсолютно версията за участие на полицаи, макар че преди това я отрече. Попадаме в хипотезата на това, което казва Малкият принц на лисицата, че думите пораждат недоразумения. Когато една информация е филтрирана, хората винаги имат едно наум. Или казваш цялата информация, или не я пускаш на порции, така че в обществото да има съмнения. Има частично подаване на информация с цел да се внуши резултат. Изнасят се само факти, които ползват внушаването на този резултат.<strong><br /><br />Тези дни попаднах на анкета в интернет за това дали ще издържи в съда обвинението срещу Големия Маргин &ndash; че той е поръчителят на убийството на Боби Цанков. Близо 80% от хората отговарят отрицателно на този въпрос. Вие как бихте отговорили?</strong><br /><br />Няма да коментирам обществената нагласа, защото всяко обвинение е конкретно. Прави ми впечатление обаче, че напоследък много често се употребява терминът &bdquo;поръчител&rdquo;, а такъв термин не съществува в наказателното право. Това е термин от гражданското право и всички знаем какво означава това при кредитирането. В случая става въпрос за дейност по подбуждане някой друг да извърши престъпление. Наказването обаче винаги е свързано с извършеното деяние и не може, без да знаем кой е извършителят, да тръгваме да разпитваме подбудителите и помагачите. Такава случка имаше и след атентата в Разлог през есента, когато поради липса на извършители евреи бяха задържани поръчители арменци. Твърде лош стил е този, който разчита на непознаването на закона и при който в медиите се изнасят информации за подбудители и за помагачи, преди да се е стигнало до съответния извършител.<strong><br /><br />Объркването на терминологията грешка на медиите ли е или на МВР и на прокуратурата?</strong><br /><br />Информацията се подава към медиите, а те доста безкритично я транслират към обществото. Търси се ефект, а не резултат.<strong><br /><br />Това означава ли, че действията на МВР са обречени на неуспех?</strong><br /><br />Не разполагам, а и не е редно аз да разполагам с информация, но целта трябва да бъде откриване на извършителя и след това разплитане на всички, които са го подбудили и подпомогнали. Извършителят носи основната отговорност. В случая вероятно се разчита на някакви комбинации от разкайващи се за други деяния свидетели, на някаква плетеница от договорки, които да дадат резултат пред публиката, докато всъщност съдът е този, който дава крайната оценка.<strong><br /><br />Оставаме с впечатлението, че Маргините са единствените убийци или подбудители на показни убийства в България. Май това са дежурните заподозрени, които са подръка на МВР в нужните случаи.</strong><br /><br />Това е, защото са достатъчно популярни. Много ми е интересно как понякога се парадира с това, че МВР трябва да бъде оставено да работи на спокойствие, а има случаи, в които оттам тече информация, която би трябвало да остава в кориците на делата, поне докато не стигнат в съдебната фаза. Не може да прилагаш двоен аршин и когато си по-сигурен в това, което си свършил, да разбиваш принципа на следствената тайна, а когато се чудиш накъде да хванеш и се появят неудобни въпроси, да просиш милост от обществото да те остави на спокойствие и да се криеш зад следствената тайна.<strong><br /><br />Смятате ли, че има политически натиск върху прокуратурата и въобще върху съдебната система?</strong><br /><br />Хората виждат един такъв постоянен натиск, който има различни форми. Като се тръгне от създаването на обществени настроения към един или друг сектор и се стигне до такива просташки изпълнения, като въпроса за 13-ата заплата на магистратите. Всичко това се прави може би с едничката цел да се покаже кой дава парите, че ги дава именно министър-председателят. Всъщност не ги дава той, дават ги гражданите чрез своите данъци.<strong><br /><br />По време на дискусиите за бюджета заявихте, че приходната му част е твърде занижена въпреки амбициите на това правителство да спре изтичането на пари от контрабанда, от еврофондове и пр. Защо тези средства не са прогнозирани в приходната част на бюджета?</strong><br /><br />Правителството говореше за огромни средства, които са в сивия сектор, в черния сектор, в контрабандата, в кабела, който свързва НАП и митниците. През лятото бяха направени няколко чисто пиарски мероприятия. Например за спирането на контрабандата със зеленчуци от Гърция и Турция. Не може да има контрабанда на зеленчуци от Гърция, защото там вносът е свободен и безмитен, това е европейско икономическо пространство. От Турция също не може, защото има квоти за безмитен внос. Така че приходната част на бюджета пропуква едни по-стари медийни упражнения, които по никой начин не кореспондират с действителността. Но нашите зеленчукопроизводители ръкопляскаха и казах: &bdquo;Браво, как милеят новото правителство и министър-председателят за родното производство&rdquo;. Това беше доста спекулативно. Сега като започне изпълнението на бюджета ще се види за какво става въпрос. Не случайно беше приет един противоконституционен текст, който дава право на Министерския съвет да пренаписва разходите без никакви критерии, определени от Народното събрание. В правова държава с парламентарно управление това е недопустимо. Няма и предвидени средства за национално финансиране на Шенгенския план, което поставя на риск срока за влизане в Шенгенската зона.<br /><strong><br />Предновогодишно МВР се похвали и с удар по контрабандата на цигари. Това не унищожи съмненията, че акцизът на цигарите беше така спешно повишен, за да се захранят постъпленията от контрабанда. Основателни ли са тези опасения, или ГЕРБ изпълнява обещанието си да противодейства на контрабандата?</strong><br /><br />Идете в крайграничните райони и ще видите какви цигари пушат хората в заведенията там. Те пушат цигари с бандерол, но не с български бандерол. Това изпреварващо увеличение на акцизите при всички случаи отваря нишата за засилен интерес у контрабандистите да реализират своята престъпна дейност. Понякога чрез законодателни мерки се създава среда, в която каквато и воля да демонстрираш, обективната действителност показва друго.<strong><br /><br />Какво знаете за зависимостите на Бойко Борисов? В едно свое интервю заявихте, че сегашният премиер разпределя много повече порции, отколкото тройната коалиция. Какво имате предвид?</strong><br /><br />Самият той не крие някои от разпределяните порции. В други ситуации създава среда, в която той да разпределя порциите. Вземете примера със съдиите и прокурорите &ndash; унизителната препирня по този въпрос. Или пък вземете случая с отвлечените българи, за които той казва &bdquo;аз плащам&rdquo;. Кой си ти, за да плащаш, и може ли един премиер да заяви такова нещо? Или пък достигането на онези точки на напрежение в един или друг сектор, които винаги се разрешават с едноличното решение на министър-председателя.<strong><br /><br />Останах с впечатление, че имате предвид преразпределяне на порции към частни бизнеси?</strong><br /><br />Натрупват се все повече примери, свързани със скритите интереси, които доведоха ГЕРБ на власт. Тези интереси вече стават все по-нетърпеливи, особено в условията на криза. Вземете случая с кандидат-зетя и неговите участия в големи публични проекти, които не минават по реда на обществените поръчки, а под формата на договори с тези, които са ги спечелили. Тогава възниква въпросът дали условието за печелене на поръчки не е превъзлагане след това на част от работата на една или друга близка до ГЕРБ или персонално до премиера фирма.</p> <p><strong>Какво се случва с реформата в МВР? Вие започнахте трансформации в една посока, а наследниците ви май продължават в друга?<br /><br /></strong>Мисля, че има връщане към предишното състояние, когато системата на МВР беше част от отбраната и въоръжените сили. Има дълбок структурен проблем в бюджета на министерството, в съотношението между разходи за заплати, средства за издръжка и капиталови разходи. Без промяна на това съотношение МВР винаги ще страда от недостиг на средства. През изминалите три години бяха положени доста усилия за модернизация на техниката и за ново строителство, нещо, което през следващата година ще спре, доколкото се вижда от бюджета. Ще се отрежат няколко ленти на неща, които ние направихме &ndash; Второ и Трето районно управление, пълната рехабилитация на районните управления в София, новата сграда на криминална полиция и досъдебното производство, която се намира в Симеоново. Без последователност в тази посока обаче всичко ще се окаже решение на парче, без залагане на цялостна програма, финансово осигурена от държавата. За да се осигури това, трябва да бъдат продължени някои стъпки по отношение на реформирането на броя на състава и съотношенията и функциите вътре в МВР.<strong><br /><br />Наскоро беше регламентирана публично общата численост на служителите в МВР.</strong><br /><br />Публикува се една цифра около 61 хиляди души. Очевидно има лек ръст от това, което оставихме на системата. Ние започнахме от 63 хиляди и стигнахме до 55&ndash;57 хиляди.<strong><br /><br />Този ръст вероятно е свързан с преминаването на Гражданска защита и тел. 112 към МВР?</strong><br /><br />Не само. Очевидно става въпрос за създаване на нови щатове, което при средствата, предвидени за работни заплати, ще води до хроничен недостиг на пари. Друг е въпросът, че няма яснота каква всъщност е функцията на МВР. Министерството е обрасло с функции, които в европейските страни или се аутсорсват, или се извършват от други институции. Трябва да се изгради стратегия и политика, за да може средствата, които се заделят за вътрешната сигурност, наистина да отиват за вътрешна сигурност, а не да се разсейват по редица публични услуги. МВР не може да продължава да е министерство на всичките работи и всички нерешени проблеми в държавата да се решават от полицая, защото така той няма да може да върши същинската си работа &ndash; охрана на обществения ред, разследване и разкриване на престъпления.<strong><br /><br />Искахте МВР да има единна криминална полиция, новият министър обаче се разграничи от вашата идея. ГДБОП беше възстановена като самостоятелно звено в МВР. Как се отразяват на сектора тези лъкатушни действия?</strong><br /><br />В европейските страни има единна криминална полиция. Структурите за борба с организираната престъпност, колкото и важни да са те, не могат да подменят нито като капацитет, нито като брой, нито като възможности хилядите служители, които би трябвало да бъдат мотивирано ангажирани в борбата срещу престъпността. Очевидно беше избран един по-стар модел, който функционира от началото на прехода &ndash; обособяване на едно елитно звено, което изглежда добре за медиите, което е постоянно на показ в публичното пространство и което може в определени ситуации да реагира остро. Но това води до крайно претоварване на тези хора, до липса на системност в работата и до демотивация на хилядите други служители, които не са имали високата чест да попаднат в това звено, което отчита резултатите в борбата с престъпността. Продължавам да смятам, че структурата на полицията трябва да включва единна криминална полиция, в която да не съществуват китайски стени при обмена на информация, в която да има механизми, които предполагат системност в работата, а не отделни полицейски акции. Това би спестило безкрайните заседания в Банкя, които ангажират министър-председателя, министъра на вътрешните работи и хора от политическото ръководство на МВР, чиято работа въобще не е да участват в конкретни разследвания. В същото време тези хора не могат да обърнат внимание на всички престъпления, на непубликуваните в медиите, но обществено значими за отделния човек случаи.<strong><br /><br />Тези обществено значими за отделния човек случаи не влязоха в полезрението и на предишните управленски състави на МВР. Битовата престъпност винаги остава някъде в периферията, очевидно защото ефектните акции са по-интересни за медиите.</strong><br /><br />Организираната престъпност винаги е свързана с другата, с конвенционалната престъпност. Едва ли не излиза, че организирана е тази престъпност, която по компетентност се възлага на ГДБОП и тази, за която се пише във вестниците. В момента, в който тя слезе от първите страници на печата, едва ли не престава да бъде организирана. Проблемът с конвенционалната престъпност е доста тежък и трябва да се решава методично, с изработване на ясна наказателна политика, със заделяне на съответния финансов ресурс. Отчитането на една, две или пет успешни акции не може да убеди обществото, че държавата има механизми за противодействие на престъпността.<strong><br /><br />Измина една година от завършилия злополучно национален протест на площад &bdquo;Народно събрание&rdquo;. С какви емоции се връщате към това събитие и към действията на ръководеното тогава от вас министерство?</strong><br /><br />Мисля, че тогава служителите на реда реагираха адекватно.<strong><br /><br />При тази брутална разправа и побоищата над мирни граждани?</strong><br /><br />Нарочно за себе си месеци след това направихме едно изследване за Гърция, за Румъния и за прибалтийските държави, където имаше аналогични случаи. Вижда се, че като цяло не е имало превишаване на силата от страна на органите на реда.<strong><br /><br />Гърция и Румъния може би все пак не са най-добрите примери.</strong><br /><br />Добре, да дадем тогава за пример Копенхаген по време на срещата на върха, свързана с промените в климата. Спомням си, че тогава имаше много политическо подклаждане, макар че протестите бяха организирани от хора, които имаха и справедливи искания. В тях се включиха групи, които създадоха ситуация около Народното събрание, която поставяше под риск нормалното функциониране на институцията.<strong><br /><br />И органите на реда не успяха да разграничат тези групи от мирните граждани, които се бяха събрали да изразят протеста си?</strong><br /><br />Многократно бяха гледани записите, те станаха достояние на цялото общество. При всички случаи реакцията беше в рамките на законовите правомощия. Там, където е имало превишаване на правата, след това трябваше да се намеси прокуратурата. Нито една жалба не остана без разглеждане. Разбира се, сигурно има хора, които искаха да създадат безредиците, които атакуваха полицаите и които не понесоха никаква отговорност, но в такова масово събитие го има и това.<strong><br /><br />Как коментирате внесените от ГЕРБ промени в Закона за електронните съобщения? Попаднах в интернет на следния лозунг: &bdquo;Гласуваш за Цветанов, получаваш Миков&rdquo;. Как така странно се преобърна позицията на БСП? Вашият колега Антон Кутев заяви, че тези поправки позволяват безконтролно следене в интернет, въпреки коментарите, че все пак те са доста по-меки в сравнение с вашите предложения.</strong><br /><br />Не случайно аз се въздържах при гласуването на този текст, защото той идва да изпълни едно решение на Съвета на Европа, свързано със сигурността. Същият отпор това решение среща в редица европейски страни. Истината е, че ако има някаква разлика отпреди и сега, това е, че беше създадено едно бюро като независим, неполитически орган, за да даде повече контрол върху повишения брой субекти, които използват специални разузнавателни средства, и повишения брой случаи, в които се използват СРС. Това бюро беше премахнато и остана само парламентарният контрол. Именно общественото усещане за недостатъчност на контрола ни доведе до онова решение, което беше обсъждано и с представители на ЕК &ndash; създаването на бюрото за контрол върху СРС, което да намали тревожността в обществото срещу злоупотребите.<strong><br /><br />Много добре знаете, че така тревожността няма да бъде намалена. Недоверието засяга всички институции.</strong><br /><br />В нашето общество не се проведе същинска, зряла дискусия за баланса между човешки права и сигурност. Подобна дискусия тече в Европа, особено при засилените заплахи от тероризъм. Без такава дискусия, без публично изнасяне на тезите и фактите винаги ще остава усещането, че може да се злоупотребява с правата на гражданите в името на борбата с престъпността.<strong><br /><br />Накъде върви според вас реформата в МВР? Къде свършва PR-ът и къде започва съществената конструктивна дейност?</strong><br /><br />Хората си спомнят, че акции винаги е имало, а проблемът с престъпността остава нерешен. Значи не е това пътят. Пътят е изграждане на система, в която акциите да са рутинна работа, а не богато отразени медийни филми, в които виждаме по телевизията как специалните части влизат в някаква къпалня и карат голи мъже да залягат по плочките. Това не е същинската цел на едно добре функциониращо министерство, което трябва да осигури вътрешната сигурност. Нещо повече, именно такива филми създават тревожност и страх. Не знам дали това целят управляващите.</p> <p><em><strong>Интервю на Димитрина Чернева</strong></em></p>