- 10 Sep 2020
- 119
- 22
НАП не е рекламна агенция на правителството. НАП има много сериозни функции – да осигури приходите, а не да дава интервюта, това каза Мария Капон пред ГЛАСОВЕ. И още: Относно ресора, който страната ни получи в Еврокомисията, то мисля, че най-точно се изрази г-н Барозу, който заяви, че предложенията му са според качествата на кандидатите, а не според относителната тежест на отделните държави. За да излезем от цитатите, който дават удобна възможност човек да се измъкне от въпроса, трябва много трезво да отбележим, че страната ни проигра една великолепна възможност за разлика от колегите ни от Румъния и Чехия.
<strong>Г-жо Капон, как може да се характеризира акцията на НАП срещу родните певци?</strong><br /><br />Певците са граждани като всички останали. Не знам защо управляващите решиха, че действията срещу тях трябва да служат за поука. Ако са решили да си правят ПР на тема „Стриктно спазване на данъчните закони” беше по-подходящо да започнат с наркодилърите и авто-джамбазите. Въобще попълването на фиска не е рекламна дейност, а част от политическата философия на управлението. Данъците са и регулатор за бизнеса в определена степен и договор на взаимоотношение между гражданина и държавата, която му предоставя определени услуги срещу тези пари. Утре този подход може да се приложи към фризьорките, футболистите, моряците, инженерите… Пак повтарям, не смятам, че НАП е рекламна агенция на правителството. НАП има много сериозни функции – да осигури приходите, а не да дава интервюта.<br /><br /><strong>До къде стигна скандалът с Мургина и има ли развитие в НАП след нейното освобождаване?</strong><br /><br />На този въпрос отговор могат да ви дадат специализираните органи, които дадоха заявка за разкритие на далавери в огромни размери.<br /><br /><strong>Каква е Вашата оценка за проектобюджета и данъчната политика на правителството?<br /></strong><br />Бюджет 2010 е бюджет на наблюдението. В него има измамна стабилност и тотална задлъжнялост<br />Оценявам по-големите трудности при подготовката на съставянето на бюджета за 2010 г. Тук обаче трябва да отбележим, че управляващите не направиха необходимия публичен дебат, както със синдикатите, така и с работодателите, и не на последно място с партиите –ремаркета от парламентарната подкрепа на кабинета.<br />Наистина ГЕРБ завари огромна финансова дупка; през април т.г. беше оценена на 2,5 милиарда лева, през декември може да се окаже двойно по-голяма. Отделно са договорите „на зелено”, сключени от министерства и агенции с изпълнители на поръчки. Каква е агрегатната държавна задлъжнялост, не се знае. Ако щетите свършваха дотук,някак си можеше да се намери лечение, с подкрепящ заем. Кой колко и кому дължи е един от важните и интересни въпроси, на които първо трябва да си дадем отговор. Най-зле са предприемачите. Експерти твърдят, че междуфирмената задлъжнялост вече е стигнала до 200 милиарда лева, което надхвърля 3 пъти БВП!/ Излиза, че почти всеки бизнесмен е въвлечен във верижно натрупване на неуредени вземания. Поради кризата бартерът не върви, фалитите не решават проблема, защото активите не покриват дължимите суми. Порочният кръг се завърта: колкото повече се увеличава фирменият кръгооборот, толкова повече расте дълговата верига. Следващите поред са домакинствата и самонаетите, с активно съдействие на банковия сектор. Банките и т.нар. сенчести финансови институции развиха през последните години небивала по своята агресивност кредитна дейност. Кредитният бум би всички рекорди; днес банките чакат от длъжници с около 15% повече пари от наличните депозити. Държавата гледаше от страни без да предприеме особени мерки. Другите потърпевши са общините /техните борчове още не са обявени публично, но съперничат с държавните/; следват университети, болници и прочее бюджетни и неправителствените организации. Системна статистическа информация за черната дупка в публичните финанси няма, което допълнително изостря националния дългов проблем. За задлъжнялостта на българите се вижда и от анализите, които доказват, че ”бедните”работещите са взели основния дял от кредитите <br /><br /><strong>Според Вас какъв е изходът?</strong><br /><br />Явно е време за силна държава! Но в бюджет 2010 тази държава не я намираме. Пред нас има две дилеми или управляващите ще успеят да осъществят генералната промяна на България, или ще дойде време за осъществяването на план за оцеляване на България.<br />Дълговият балон е надут до пръсване. Спука ли се, неизбежно стигаме до финансова несъстоятелност на цялата държава. Защо се срива потреблението в България? Не е ли най-вече заради рестрикциите в бюджета, ниските заплати и пенсии? Ако е така, реалистично ли е да се очаква стопиране на рецесията и безработицата още през 2010 г, особено с този бюджет? <br />Говоря именно за бедността, защото считам, че ако в досегашните малко повече от 100 дни кабинетът показа воля за борба с корупцията по високите етажи на властта, които ще задоволят може би до някъде усещането на съгражданите за справедливост и законност, то липсват ярки мерки за борба с малката корупция, тази която задушава, тъй бедния ни народ. Защото голямата битка именно с 20 лева в плик или бонбониера за лекар, 20 лева за бележка в общината, имат само едно име и то е голямата битка с бедността, друга рецепта няма.<br /><br />Що се отнася до данъчната политика, то най-общо казано, новите данъчни текстове не предлагат генерални промени без да пипат основните налози в страната като ДДС, подоходен и корпоративен данък. По-високите приходи се очакват по две основни направления – от една страна, с покачването на акцизите и местните данъци, а от друга, чисто административното премахване на някои облекчения и борба с всякакви данъчни измами. Най-сериозно увеличение се очаква при акцизите, като се вдигат ставките при цигарите, керосина и електрическата енергия за стопански цели. Оставяйки настрана акцизите, желанието за активизиране на приходната част се е отразило и в сериозни мерки за борба с данъчните измами. Този тип промени ще имат ефект, но някои от тях остават спорни. Истината обаче е, че очакваната приходна част е изключително надценена, и средствата няма да влезат в бюджета през седващите месеци. Милиционелското отношение към бизнеса, неразплящането на обществените поръчки към икономическите субекти от държавата ще доведет до редица фалити и ще увеличат отново дупката. Отнемането на всички облекчения на земеделските производители ще са бумеранг към производството и ще ни върнат поне 2 години назад. Иначе казано, чакат ни теки месеци, и часовникът тиктака,трябва да има алтернатива за изработването именно на Плана за оцеляване на страната ни.<br /><br /><strong>И накрая искам да Ви попитам как ще коментирате скандала с Румяна Желева?<br /></strong><br />Кой скандал имате предвид? Този с освобождаването на посланиците, за борбата с цунамитатата или с местонахождението на Грузия? Ако говорите за ресора, който страната ни получи в Еврокомисията, то мисля, че най-точно се изрази г-н Барозу, който заяви, че предложенията му са според качествата на кандидатите, а не според относителната тежест на отделните държави. За да излезем от цитатите, който дават удобна възможност човек да се измъкне от въпроса трябва много трезво да отбележим, че страната ни проигра една великолепна възможност за разлика от колегите ни от Румъния, Чехия и т.н. На терена на европейската политика потупванията по рамото могат да бъдат както знак за помощ и спечелване на позиции, така и любезно изпращане да си ходиш у дома. Силовият подход, който безкомпромисно и еднопартийно донесе успех на управляващите във вътрешнополитически план е най-неподходящото оръжие в международен план, особено когато си представител на страна със съмнителна репутация, с тепърва развиваща се икономика и не особено силни позиции на международното поле. Мисля, че няма място за злорадство. Напротив, трябва да се направят много тежки и нелицеприятни изводи за това как страната ни да отстоява националните си интереси.<br /><br />
