Максим Юсин: В лицето на Ренци Русия загуби надежден, здравомислещ партньор

— Според вас референдумът в Италия за гласуване на реформи ли беше, или както казват някои наблюдатели, вот на доверие към Матео Ренци? Смятате ли, че италианците казаха „не“ заради Ренци?

— Разбира се, да. Повечето коментари в италианската преса и други западни медии се свеждат до това. Естествено, този референдум се възприемаше именно така. Независимо че напоследък Ренци бе един от най-популярните политици, като цяло всичките му противници, обединявайки се, успяха да мобилизират електората, да получат тези желани 60% и като следствие – оставката на Ренци. Именно такъв беше залогът на този референдум. И тактиката на противниците на премиера сработи.

— Всъщност излиза, че вотът наистина е бил протестен?

— Да. В момента си отива политик от тежката артилерия на Евросъюза, стабилен премиер, което не е типично за Италия явление. Новината за нас съвсем не е толкова добра, колкото може би изглежда, ако се слушат първите коментари, включително на депутати от Държавната дума.

Според мен те са повлияни от леко примитивни емоции на ниво „свой-чужд“: след като зад него е стояла Ангела Меркел и брюкселската демокрация, значи е хубаво, че е претърпял поражение. И ето, ние седим и потриваме ръце.

Мога да обясня защо това е абсолютно неправилна реакция от наша страна. Не бива да се забравя, че в средите на тежката артилерия в ЕС Матео Ренци бе най-доброжелателно настроен към Москва. През последните години това се прояви на няколко пъти в критични моменти. Например неотдавна, когато Франция и Германия настояваха да се въведат нови санкции по отношение на Русия, именно Ренци попречи това да се случи.

Освен това през октомври 2014 година, когато Русия се намираше в изключително тежка ситуация от гледна точка на международната изолация заради сваления малайзийски „Боинг“ над Донбас, когато никой не се съгласяваше да приеме Путин, именно Ренци го покани в Милано.

Тогава се състоя срещата на върха „Европа-Азия“ и тогава Русия започна постепенно да излиза от международната изолация. В Милано Путин се срещна и с Меркел, и с останалите европейски лидери – тоест изолацията приключи. Но именно Матео Ренци даде тласък за това.

Когато този човек си тръгне, за незнайно колко дълго положението в Италия ще бъде „висящо“. В ЕС никой няма да се вслушва в мнението на временно назначения на мястото на Ренци премиер, следователно вероятността санкциите спрямо Русия да останат в сегашния им вид нараства.

Тоест оставката на Ренци за нас е лоша новина и е глупаво да й се радваме, както се опитват да го направят нашите „лоши момчета“ от Думата днес.

— Чуждестранните медии изреждат възможните заплахи след оставката на Ренци: парламентарна криза в страната, победа на популистите в Европа, икономически последствия за Еврозоната и рискове за банките. Ако съм пропуснал нещо, какво бихте добавили вие?

— Мен, като руснак, ме вълнува заплахата, която възниква по отношение на моята страна. Нея поставям на първо място. Както вече казах, загубихме надежден и здравомислещ партньор, готов да се вслушва в нашите аргументи. Всичко останало е на по-заден план.

Реално някои може да харесват популистката политика, за други – Меркел например – тя да представлява заплаха; трети да гласуват за популистки партии. Тоест всичко останало е въпрос на политически вкус.

— И все пак по всичко личи, че съществуват настроения, близки до паниката. Или не сте съгласни с това?

— Разбира се, че съм съгласен. Защото за неговата победа се бореха и Германия, и Брюксел. Та нали в навечерието на референдума практически всички лидери на Евросъюза изразиха подкрепата си за Ренци? Защото при него Италия водеше предсказуема, напълно здравомислеща политика, бе абсолютно лоялен член на отбора. А какво ще се случи от тук насетне, не е ясно.

При избори в Италия фаворит ще бъде Бепе Грило, който стои на антиевропейски позиции. Друг е въпросът, че в Италия сега е променено и изборното законодателство: партията, събрала най-много гласове, получава бонус и добри шансове да сформира правителство. Всички разбират това и няма да допуснат Грило да победи. Сиреч може да се получи патова ситуация, при която Ренци си отива, удържайки думата си. След него остава „технически“ кабинет, формиран, примерно, от същите тези сили, които не биха допуснали на власт нито сепаратисти, нито най-вече движението на Бепе Грило „5 звезди“, което се счита за „опасно популистко“.

Възможно е в политически план ситуацията да не се промени. Но за тези в Италия, върху които е нанесен сериозен удар по отношение на страната им и които няма да представляват сериозен фактор в ЕС, икономиката със сигурност няма да върви на добре, камо ли да остане стабилна.

Превод от руски: Елена Дюлгерова