Любомир Кючуков: Удрят по Бокова, за да отстранят България, а не за да имаме по-добър кандидат

- В понеделник на 26 септември ще се състои поредният тур от класацията за генерален секретар на ООН, а може би в началото на октомври ще раздават „цветните бюлетини“, които според някои ще покажат кой е фаворитът за поста. Има ли някакъв краен срок за евентуалната номинация на Кристалина Георгиева?

- 26 септември е дата, поредна дата, а не срок. Това е едно от поредните неформални гласувания, следва друго на 5 октомври и така до 31 декември до постигане на съгласие в Съвета за сигурност. Няма крайни срокове, нито колко гласувания ще се проведат в Съвета за сигурност. Тук следва да се имат предвид няколко неща.

В момента не тече избор на генерален секретар на ООН, а селекция на кандидатите – няма ограничение колко пъти ще става това. В официалната терминология на ООН става дума именно за „селекция“, за това, което се случва в момента. И терминът неслучайно е „селекция“, защото се определят не фаворитите, а отпадащите. Тези предварителни гласувания се правят, за да се обезкуражат част от кандидатите. Интересно е да се отбележи, че се гласува с три бюлетини – „окуражаване“, „обезкуражаване“ и „без мнение“. Всяка държава гласува за всеки кандидат, а не както е реалният избор, когато държавите трябва да гласуват за единия кандидат – „да“ или „не“. Тоест това е съвършено друг вид процедура.

- Поне по терминология.

- Не само по терминология, а по фактическото състояние. Сега всяка държава гласува с десет или девет (както е към момента) бюлетини, с които гласува, а към края ще има една бюлетина, за да се гласува за един човек. Стремежът е да се сведат кандидатите до такава бройка, която да определи фаворитите и оттам нататък започва реалният процес, който на първия си етап отново не е гласуване, преговори.

- Тоест качествата на самия кандидат нямат особено значение?

- Целият процес на избор на генерален секретар е свързан със сложни дипломатически преговори. И оттук идва следващата особеност, която не се разбира като че ли достатъчно ясно у нас, защото просто самият дебат е непрофесионален. И то е, че за генерален секретар на ООН се избира личност, но се състезават държави – държави номинират, държави правят кампанията, държави преговарят и държави гласуват. От тази гледна точка е несъстоятелна самата теза за представянето на един или друг кандидат.

Представяне в този си вид няма. На практика ролята на кандидатите приключи преди етапа на неформалните гласувания. И то за пръв път те имаха по-сериозна роля в рамките на този избор, защото стремежът беше да се даде една по-голяма публичност, имаше неформални изслушвания и т.н.  На този етап всичко изцяло е в ръцете на държавите за това как те се представят. Гласуванията на всеки отделен тур не отразяват представяне на кандидата, а усилията на държавата.

- Защо е важно за една държава да излъчи генерален секретар на ООН? Освен престиж какво печели тя?

- Не бих го определил като печалба на държава. Не трябва да го разгледаме през такава призма.

- Не в буквалния смисъл „печалба“, но има ли нещо, което не знаем за ролята на генералния секретар на ООН?

- Важно е кой ще стои начело на световната дипломация, а тук става дума именно за дипломат. И когато говорим за евентуални кандидатури, и когато говорим изобщо за кандидатури, трябва да знаем, че това са хора, свързани с външната политика и дипломацията. Те не са политици, не се кандидатират бивши президенти и премиери. И това е също нещо, което в България не се отчита.

Ролята на генералния секретар е, че той води на практика цялата световна дипломация на една организация като ООН, която е универсалната организация, замислена за поддържане на мира, за избягване на конфликтите, даваща институционалната и правна рамка на международните отношения. От тази гледна точка тя  е ключова, тя е възлова. Тя е първият световен лидер от гледната точка на международната политика. Разбира се, самата система на ООН е система на баланси, генералният секретар на ООН не води собствена политика, а води политика за подпомагане и намиране на решения. Затова е много важно този човек да притежава сериозен дипломатически опит.

Ключово за избирането – и затова накрая остават само такива кандидати, е те да познават много добре системата на ООН, за да могат да изпълняват тези си функции. И не по-малко важно е да бъдат познати от системата на организацията, за да бъдат предсказуеми, да бъдат достоверни и да могат да си изпълняват нормално функциите.

- Не загуби ли ООН в тази връзка част от тежестта си, след като не успява да предвиди и да се намеси в много световни конфликти. Това особено ясно се видя в Иран, в Ирак, сега в Сирия и при мигрантската криза. И без санкциите на ООН държавите се намесват в конфликти. Кандидатът на републиканците Доналд Тръмп дори заяви, че е добре САЩ да напуснат организацията. Губи ли ООН престижа си на световен дипломат и очертава ли се реформа в организацията?

- Както всяка международна организация с институционална правна рамка на определен етап се оказва встрани от събитията или изостава от тях. Това е естествено и нормално – ООН също е изправена пред много сериозни предизвикателства и дебатът за реформа е, че тя е абсолютно наложителна вътре в ООН от гледна точка на ефективност на взиманите решения, на представителство, на начин на вземането на решения.

Защото както всяка международна организация, и ООН освен принципи, норми, правила, ако щете - дори ценности, тя отразява съотношение на силите от времето, когато е била създадена. И в момента ние имаме пет постоянни членки на ООН, които имат право на вето. ООН вече е правила своите реформи и нека не забравяме, че е създадена като организация на победителите от Втората световна война. И едва след 1955 г. тя се превръща в универсална световна организация, когато впрочем и България влиза в ООН. От друга страна, практиката показва, че реформата не трябва да означава разрушаване на структурата на организацията, тоест не бива да се създава институционален и правен вакуум в света.

Също исторически пример – нека не забравяме, че през 1933 г. първото нещо, което Хитлер прави, е да излезе от Обществото на народите – организацията предшественик на ООН. И то не е случайно, защото на Хитлер не му трябват правила на международно поведение, които да го ограничават. Така че рискове винаги съществуват. Ако трансферираме ООН до една национална държава и какво може да се случи, ние имаме достатъчно примери. Виждаме какво се случи в Афганистан, Сомалия, Сирия, Либия и Ирак, когато вместо реформа се разрушава самата система и създава много сериозни рискове за сигурността. Тоест ООН се нуждае от реформи, но не и да се разрушава нейната структура.

- Как всичко това се отразява на кандидатската кампания за генерален секретар?

- В този процес трябва да кажем, че Ирина Бокова беше може би един от най-убедителните кандидати от гледна точка на своята визия за бъдещето и реформите в ООН, което направи впечатление. Но у нас дебатът не е съдържателен, той е личностен и прилича на дебат между футболни фенове. За съжаление същите аргументи, които сега се използват по отношение за българския кандидат за генерален секретар, ние ще ги слушаме абсолютно същите в президентската кампания. Същите, които се чуват и при избор на всеки кмет във всяко населено място – голямо или малко – се възпроизвеждат. Тоест основното, което отсъства от дебата за генерален секретар на ООН, е самото ООН.

- Какво според вас наложи внезапното намерение на правителството да издигне Кристалина Георгиева за кандидат за генерален секретар на мястото на Ирина Бокова? Кой подсказа тази идея, към която дори се присъединиха държави като Унгария, Латвия и Хърватия, макар засега тя да си остава само намерение? Може би класирането на Бокова на пето място?

- Самата градация – първо, второ, пето място, е абсолютно неадекватна. Тук се натрупват фактори като българската кампания „анти“. Трябва да имаме предвид, че тази кампания има значение не предвид аргументацията, която се използва, а самият факт, че я има. Един от ключовите фактори в кампанията на един кандидат за генерален секретар е националната подкрепа. Тази кампания „анти“ ерозира националната подкрепа, тя създава впечатление, че българският кандидат не се ползва с национална подкрепа.

Аз не случайно говоря за „българския кандидат“, а не за кандидатурата на Ирина Бокова, защото става дума за държави. От друга страна, всички останали държави правят своите кампании, съобразявайки се с конкуренцията. При отпадането на един кандидат би било от полза на всички останали претенденти. И не е случайно, че всички коментари, които в един или друг план са критични, се появяват в британските медии. Дотолкова, доколкото Британия е една от малкото държави, които имат ясна позиция по въпроса. При това тя не е срещу даден кандидат – който и да е той, а за това, че има ли кандидат, член на британската общност, и докато го има, Британия подкрепя него.

Другото е, че не случайно в публичното пространство изтече информация, че страните, които споменахте за евентуална подкрепа от Източна Европа за алтернативна българска кандидатура, са били посетени от португалския емисар – бивш депутат от Европейския парламент, член на Европейската народна партия. Това не поставя кандидатурата – която и да е - в плоскостта на идеологиите, а показва нещо съвършено различно - че в Португалия за кандидатурата на социалиста Антонио Гутиереш работи цялата политическа класа, че държавата работи единно за своята кандидатура.

- Има ли подобен прецедент при избора на шеф на ООН – смяна на кандидатура за генерален секретар от някоя държава?

- Човек трябва да се зарови дълбоко в историята на организацията, но мисля, че няма да открие такъв случай. Лично аз не открих. Още по-екзотично звучи да има две български кандидатури, както вече беше лансирано – да не се оттегля Бокова, а да се номинира и Георгиева. Тази хипотеза би била дотолкова немислима от гледна точка за ООН, че тя дори не фигурира в рамката. Може да се каже – да, сигурно не е забранено, но какво би станало, ако членувахме в Съвета за сигурност и българският представител би трябвало да избира за коя от двете български кандидатури да гласува. Това е абсурдно.

- А какви са шансовете на Кристалина Георгиева като евентуално единствен кандидат?

- Алтернативна българска кандидатура няма шанс, дори минимален шанс  по причини, за които ставаше дума още на етапа номинация. Ако Бокова бъде оттеглена, тя си остава начело на ЮНЕСКО и това обрича българския кандидат за генерален секретар на ООН по неписаното правило, че на тези постове не може да бъдат представители от една и съща държава. Важно е да се каже, че по всички формални критерии Ирина Бокова беше с водещи позиции. Единственият критерий, по който още на първоначален етап се смяташе, че може да бъде уязвимото ѝ място, беше националната подкрепа.

- Не е било трудно да се предвиди. Не смятате ли, че това е трябвало да се има предвид, когато се е определяла българската кандидатура? Ирина Бокова бе атакувана не само по идеологическа линия. Не можехме ли първо ние тук да се разберем, преди да предлагаме когото и да е?

- Идеята да се разберем тука, сама по себе си е доста странна, доколкото предлагането на кандидатура е работа на държавата и по преценка на правителството, което е избрано в дадения момент. По отношение на обществените нагласи за съжаление ние имаме едно много разделено общество. И тук въпросът е коя е по-агресивната част на това разделено общество.

Сега надделява агресивното отрицание, което не позволява обединението около национална кауза. Една от причините българският преход да е в този вид, е вътрешно разделеното общество и невъзможността да се формулират ясни национални каузи. Но ние имаме всички публични информации, че има огромна подкрепа за кандидата на България.

- Допускате ли, че Ирина Бокова може да оттегли кандидатурата си при активна кампания за Кристалина Георгиева?

- Ако трябва да сме честни, щетата вече е нанесена. Тя е нанесена и от кампанията „анти“ и от самия факт, че на официално равнище се обсъжда евентуална смяна. Най-високо отекна мълчанието на външния министър. При подобна ситуация един външен министър би пресякъл всички възможни спекулации за подмяна на кандидатура или за вземане на алтернативно решение.

Самият факт, че има подобно обсъждане, силно работи срещу българската кандидатура. Има ли оттук нататък решение, то е в ръцете на България, а в международните отношение това са трима души – премиерът Борисов, президентът Плевнелиев и външният министър Митов.

Всички държави правят кампания на такова ниво, при това целенасочено. Всички други държави се опитват да извадят своите кандидати от политическата конфронтация, защото знаят, че за избора са необходими гласовете както на Русия, така и на САЩ. Ние сме единствените, които тикаме нашия кандидат вътре в конфронтацията.

А най-парадоксалното от всичко е, че точно хората, които се опитват да профилират Бокова като московски кандидат, може да се окаже, че работят в полза на Москва. Защото нито една от големите геополитически сили не върви еднопланово – те имат ветрило от кандидати. Това е още едно от нещата, които не се разбира. Нито една от страните членки на Съвета за сигурност няма да има свой кандидат за генерален секретар на ООН. Първо, защото това е негласно правило, второ – защото това дава съвършено друга тежест на всяка една от тях. Затова никога и не е предлаган кандидат, макар че това не е регламентирано.

Никой от тези страни няма да позволи неговият партньор да получи такава политическа тежест. И затова нито САЩ, нито Русия някога са излъчвали кандидат. Също така нито една от тези държави няма да каже кой кандидат  подкрепя. Защото така не се прави. Москва никога не е казвала, че подкрепя Бокова.

- Но самият факт, че тя беше там след номинацията си, навява предположения, че е подкрепена.

- Това, което се забравя, е, че тя беше там заедно с Бан Ки Мун, тоест не беше на лично посещение. А Москва винаги е казвала, че подкрепя кандидатура от Източна Европа, но никога не е казвала, че подкрепя кандидатурата на жена. Единственото, което изтече от външното им министерство, и то целенасочено, бе, че Москва няма да подкрепи кандидат от държава, участвала в налагането на санкции чрез Европейската комисия срещу Русия.

Словения бе една от много малкото държави, която покани Путин на официално посещение. И той съвсем „случайно“ се засече там с Данило Тюрк, словенския кандидат. Медиите отразиха срещата и обсъждането на темата за генерален секретар на ООН. Съвсем не случайно сръбският кандидат Вук Йеремич беше в Москва за срещи. Профилирането на един кандидат като проруски (тук можем да добавим Бокова, мисля, че тя също е приемлива за Русия) дава възможност чрез дипломацията да се неутрализира кандидатура, която в публичното пространство се профилира като проамериканска – в това отношение най-изразена е аржентинската кандидатура. И Русия да получи своите най-приемливи кандидати в качеството на компромис.

- Нека ви попитам какво мислите за реакцията около широко обсъжданото изказване на руския депутат Толстой, че Русия ще изкупи България. Възможен ли е „кримски сценарий“?

- Това е абсолютно несериозно. Самият факт, че имаме едно арогантно и определено неумно изказване на един кандидат-политик, определено вреди на българо-руските отношения. То получи и еднозначна оценка от цялото българско общество.

- Въпросът обаче е дали това технически е възможно и доколко не е част от руски планове за влияние?

- Категорично не! Нека си говорим сериозно за политика. Не може българската държава да коментира и да се ангажира с изказвания на отделни личности, публикации в медии и т.н. Българският външен министър води диалог с руския външен министър. Дебатът, който тече в България – Евразийски или Европейски съюз е нереален, той е измислен за вътрешна употреба. Русия е била фактор на Балканите от последните 250 години. Но Русия никога не е била алтернатива за българския избор, защото всички са обявили своите ясни евро-атлантически цели. Останалото са спекулации.

Източник: http://transmedia.bg