"Глупостта е описана много точно от Аристотел и Сократ, които казват, че ние не мислим постоянно, а от време на време между другите неща. Но понякога ние сме в състояние да мислим и да произведем това, което на гръцки се нарича „ноезис“ (мислене). Това е нашата способност да поставим себе си под условие, обръщайки се към въпроса каква е истината. Но, както подчертават Аристотел и Сократ, това е непостоянен процес. Само Бог може да пребивава винаги в такова състояние. Затова глупостта е наша съдба. Ние не можем да я избегнем напълно, макар и да се опитваме да станем разумни", казва известният френски философ Бернар Стиглер в интервю за руския сайт colta.ru.

 

 

 Снимка: АФП

Бернар Стиглер е съвременен френски философ, известен с оригиналната си интерпретация на цифровите технологии и нетипичната за академичен учен биография. В младежките си години Стиглер е бил осъждан за въоръжен грабеж на банка и е лежал няколко години в затвора, където сериозно го заинтересовала феноменологията. След излизането си от затвора, започва да сътрудничи на френския философ Жак Дерида, а през 1994 г. публикува първия том на своя трактат „Техника и време“. Стиглер се занимава не само с теоретичното, но и с практическото осмисляне на влиянието на дигитализацията върху развитието на обществото. Той оглавява Института за изследвания и иновации на парижкия център "Помпиду".

 

- Една от централните идеи на вашата философия се заключава в това, че човека винаги е бил техническо същество. Техниката не е просто материална надстройка към човешката природа, а нещо фундаментално, определящо нашия опит от пребиваването в този свят. Днес образът на киборга, оборудван с различни технически „протези“, е широко разпространен, както във философията, така и в масовата култура. Но малко са тези, които го използват така ретроспективно по отношение на цялата човешка история, както правите вие. Този подход не изтрива ли всички разлики между първобитния човек, създаващ примитивни оръдия на труда, и съвременния „милениал“, който прекарва по-голямата част от живота си в интерактивно общуване със своите устройства?

 

- Днешните технически процеси, увеличаването на човешките възможности посредством нови устройства, като смартфони, ноутбуци и разни други „протези“, е продължение на процесите, започнали преди три милиона години. В това отношение тук действително няма нищо ново. Новото е, първо, в ускоряването на тези процеси и, второ, че посредством това ускорение настъпва това, което сега наричат разрив. Разрив, означава, че социалните институции и отношенията между хората и знанието вече не успяват да следват логиката на еволюцията на технологиите. В резултат на това технологиите се развиват в отсъствието на необходимите за тях знания и критичната способност да се вземат решения и да се прави избор.

 

Например, на всички ни се налага да се адаптираме към смартфоните. Моите деца също имат смартфони, както и всички техни съученици. И в известен смисъл смартфоните ме изпреварват във възпитанието на децата ми, посредством маркетинга, видеоигрите, социалните мрежи и т. н. Получава се нещо като „късо съединение“ в обществото и, в частност в отношенията между поколенията, и в процеса на предаване на знанията, които се заместват от алгоритми. При това, алгоритмите работят с вероятности, каквато е например веригата на Марков*. Те усредняват поведението и стимулират реактивни „стадни“ действия. И именно от това оглупяваме. И това се отнася не само, да кажем за Доналд Тръмп, а и за мен самия. Всички се намираме в ситуация, когато сме принудени да се приспособяваме към поведението на обществеността и медиите. И това вече става много опасно.

 

- Къде е източникът на тази нова глупост? Нали предишните исторически епохи не са се сблъсквали с нея?

 

- Преди всичко ще подчертая, че това е глупост, която се отнася до всички хора. Това не е характеристика на отделна част от обществото. Човечеството като цяло през цялото време регресира в посока към глупостта. Ницше нарича това реактивност. Например, ако с нещо ви навредят, то вие отговаряте по същия начин, за да се избавите от неприятностите. Например, вие имате конфликт с шефа, но няма как да му отговорите със същото. И когато се върнете вкъщи, си го изкарвате на жената и децата. Това е типична за глупостта реакция. Християнството е прокарало тезис за прекъсване на тази верига. Аз не съм християнин и не съм привърженик на каквито и да било други религии, но мисля, че идеята за прекъсване на веригата има свой смисъл. Тя би могла да ни направи по-разумни. Под разумност имам предвид това, което е бил смисълът на тази дума през XVIII век. Тоест не само способността за мисловни процеси, а и способността да живееш в обществото.

 

Глупостта е описана много точно от Аристотел и Сократ, които казват, че ние не мислим постоянно, а от време на време между другите неща. Но понякога ние сме в състояние да мислим и да произведем това, което на гръцки се нарича „ноезис“ (мислене). Това е нашата способност да поставим себе си под условие, обръщайки се към въпроса каква е истината. И оттам да преосмислим себе си, да научим новото, да изменим своя опит, особено негативния. Но, както подчертават Аристотел и Сократ, това е непостоянен процес. Само Бог може да пребивава винаги в такова състояние. Затова глупостта е наша съдба. Ние не можем да я избегнем напълно, макар и да се опитваме да станем разумни. Ако вие например, прочетете какво сте написали или говорили преди десет години, ще ви се струва, че е глупаво, защото в този момент не сте притежавали необходимите знания. Правейки грешки, ние се учим от опита си, а това всъщност е квинтесенция на мисленето. Жил Дельоз** нарича тази възможност трансформация на нашите изначални характеристики и нашите слабости в нови възможности на квазикаузалността.

 

- Ако съвременната техника не прави човека напълно излишен, то тя го прави крайно зависим, лишавайки го от някога базови за живота знания и навици. Вие наричате този процес пролетаризация, но тук на отчуждаване се подлага не само труда, а цялата жизнена сфера.

 

- Въпросът е в това какво именно представлява днес съвременната глупост. Защото, както казва Хайдегер, има епохи на знанието, епохи на битието и епохи на глупостта. Глупостта днес въобще не е това, което е била в Древна Гърция, в Древния Рим или в Средновековието. Днес да бъдеш глупав означава да бъдеш пролетаризиран. Днес, в по-голям мащаб, става това, което Маркс и Енгелс нарекоха пролетаризация на работниците. Работниците престават да бъдат такива и се превръщат в пролетарии.

 

Днес ние използваме техника, която съкращава нашите знания за света. Ние си мислим, че използваме смартфона, но реално той използва нас. Ние служим на смартфоните, ставаме техни слуги. Процеса на оглупяване, ако мога така да се изразя, се осъществява именно по пътя на тази пролетаризация. За да се промени ситуацията, трябва да намерим друг подход към техниката. Глупостта винаги увеличава ентропията, т.е. разрухата и отслабването на света. Интелектът, създаването на нещо ново, напротив, произвеждат негативна ентропия, която чрез взаимодействието си с външната среда дава способност на системата да не допуска ентропия. Този обратен процес е възможността да се окаже съпротива на ентропията и антропоцена***.

 

Ерата на антропоцена поставя под заплаха цялата биосфера, така че въпросът за глупостта днес е въпрос за космоса. С нашата глупост ние може да унищожим биосферата или да я спасим, ако успеем да трансформираме глупостта си в мъдрост, опит и публично обсъждане. Това са много сложни въпроси. Например, не е възможно да отделиш изкуствения интелект от икономическото положение на хората, но ние се опитваме някак си да решаваме тези проблеми и аз мисля, че това е възможно. В частност, през 2020 г., ние ще изпратим колективно обръщение до ООН с предложение да бъде задействана нова програма от изследвания и експерименти, свързани с такива предизвикателства на антропоцена, като измененията на климата, повишаването на морските нива и т. н.

 

- Получава се така, че съвременните технологии, особено тези, които е прието да наричаме изкуствен интелект, по парадоксален начин усилват, така да се каже, естествената глупост на човечеството?

 

- Между другото, в една от своите лекции аз се опитах да покажа, че изкуствения интелект в действителност е изкуствена глупост. Това не означава, че съм против алгоритмите или че мисля, че не трябва да ги използваме. Но всъщност какво са алгоритмите? Те предлагат математическо изчисление, необходимо за анализ на информация, най вече на големи масиви, т.нар. Big Data, които се извличат от милиарди данни. Но, ако си спомним за Кант, то за него анализът е ноетическа способност. Мисленето не е само въпрос на разбиране, а и възможност да излезеш извън неговите предели, т.е. да приемаш решения чрез съждения, получени на базата на синтеза. На съжденията на Кант е оказала влияние физиката на Нютон. Както казва английския философ, математик и физик Алфред Уайтхед: „Днес трябва да преосмислим Кант в светлината на термодинамиката и въпроса за ентропията“. Защо? Космосът е сблъсък на процесите на ентропия и негативна ентропия. И когато правим само изчисления и автоматично прилагаме техните резултати към реалността, тогава нивото на ентропия само се увеличава. Но, както напомняше Маркс, човекът се отличава със способността да променя света. Ние бихме могли да преобразуваме това, което сега наричаме изкуствен интелект, в реален интелект, в нещо, което действително ще бъде разумно.

 

Да вземем например, интерпретацията на медицинските диагнози. Един мой приятел от Калифорния разработи стартъп за кардиолози. Това е система от медицински данни, която произвежда много информация, но никога не дава препоръки. Вместо това тя задава въпроси. След това лекарите и социалните мрежи работят заедно, за да решат възникналите проблеми по пътя на разискването. Използвайки тези алгоритми, те не оглупяват напълно. А в медицината това е много важно.

 

Навярно ви е известна теорията за черния лебед, според която: „Ако за решаването на един проблем използвате само усреднени данни, то в даден момент ще се сблъскате с черния лебед, макар че дотогава сте виждали само бели лебеди“. Така стана в Австралия, където дълго време се смяташе, че лебедите са само бели, докато една холандска експедиция не откри в Западна Австралия популация от черни лебеди. Когато използвате данни, вие работите само с т. нар. онтологии, усилващи текущото състояние на знанията. Но само знанието не е достатъчно. Ако го приемате автоматично, това винаги е своего рода глупост. Именно това се случва днес и затова аз мисля, че трябва да се промени организацията на изкуствения интелект. Аз искам да направя това чрез социален експеримент, който извършвам заедно с няколко големи компании, включително френския телеком Orange. Ние се опитваме да създадем такива алгоритми за жителите в различни региони, с които да поставим пред тях въпроса за локалното. Защото всичко негативно-ентропично винаги е локално. Негативна ентропия е невъзможна на ниво на Вселената. Ние сме длъжни не да унищожим, а да засилим локалностите, давайки им възможност за обединяване на една с друга.

 

- Както самият вие отбелязахте, днес техниката, както никога по-рано, е обединена с икономиката и с интересите на капитала. Но често говорите за техниката така, като че ли тя до голяма степен е автономна. Техниката според вас е субектна, тя може да подчинява на себе си други обекти, включително и социални институции. Нима е възможно да говорим за техниката, игнорирайки нейното подчиняване на чисто икономически интереси?

 

- Въпросът е в това какво наричаме икономика. Съществуват много видове икономики. Един от тях е напълно подвластен на изчисленията и се намира под контрола на глобалните пазари, които работят със скоростта на светлината. Но, например, предишната организация на икономиката, основана на идеите на Кейнс за регулиране на пазарите, се появи след Голямата депресия в САЩ. Тя напълно се различаваше от капиталистическата икономика на XIX век, която беше изградена не върху растежа, а върху индустриализацията на стара Европа. Тоест въпросът не е в икономиката като такава, а в нейните различни форми. Освен това, има политикономия и дори либидна икономика. Последната например, е процес на сублимация във фройдиския смисъл на думата, т.е. съзидание, което не е насочено пряко към получаване на печалби. Писателят или режисьорът използват технологията за писане, както и цифровите технологии, не заради парите, а заради изкуството (въпреки, че и тук се плаща). Има разлика в използването на техниката за съзидание, образование, автономия и грижи за себе си в смисъла, който влага Фуко, и използването на техниката за получаване на икономически изгоди. Тези две сфери се различават, но не е възможно да ги разделим напълно.

 

Въпросът е да преосмислим либидната икономика по Фройд и политикономията на Маркс. Маркс трябва да бъде критикуван и дори да бъде надхвърлен. Защото Маркс не е знаел нищо за съвременния капитализъм и обработката на информация, както и Фройд не е знаел нищо за влиянието на смартфоните върху несъзнателното. Затова за нас е необходимо да продължим да развиваме теорията за намеренията, желанията, за принципа на удоволствията, за привличането към смъртта и привличането към живота. Аз се опитвам да правя това в групите във Франция, където работим с психоаналитици, лекари и т. н.

 

В този смисъл много важен е въпросът какво е това работа. Днес в политикономията на капитализма професията не е работа, а труд (отчуждена форма на работата - бел. пр.). Трудещите, са хора, които са способни да имат отношения само с автоматизирани системи, базирани на калкулации и усредняване на вероятностите, т.е. системи, произвеждащи ентропия. В капитализма всички ние сме трудещи се, а не работници. Днес аз съм пенсионер. Но до миналата година преподавах в университет и всичките ми студенти казваха, че не могат да работят, а просто ще станат трудещи се. Защо? Защото текущото състояние ги лишава от възможността да имат желание и ги заставя да бъдат движени само от инстинктите си, като привличането към смъртта и привличането към живота. Така че ние трябва да реконституираме либидната икономика, за което е необходимо да осмислим технологиите през призмата на идеите на психоанализата.

 

Днес психоаналитиците едва започват да откриват за себе си този проблем. Ето затова ние трябва да преформулираме понятието за работа и какъв е нейният статут в политикономията на капитализма. Аз вече казах, че трябва да се борим с ерата на антропоцена, която увеличава ентропията, като например: термодинамичната - чрез изменението на климата, биологичната - чрез унищожаване на биологичното разнообразие и информационната - чрез хегемонията на глупостта. Ако искаме да преодолеем ентропията, а залозите за това са много високи, защото иначе висшите форми на живот ще изчезнат от биосферата, трябва отново да измислим роля на работата. Въпросът обаче е в това как да върнем работата в живота си, така че да намалим нивото на пролетаризация. Ние наричаме това контрибутивна икономика ****.

 

Аз започнах да разсъждавам върху тези теми още преди двадесет години, когато открих как безплатно се разпространява програмното обезпечаване. Тогава бях шеф на голяма компания и управлявах 70 програмисти. В един момент забелязах, че безплатното разпространение на програми е крайно ефективно и абсолютно не прилича на начина, по който е организиран бизнесът като цяло (с разделението на труда и т. н.). Организацията на безплатно програмно обезпечаване е основана на увеличаването на знанията и съвместен достъп до тях. Това е борба против пролетаризацията. Затова, според мен, е много важно да се разшири тази практика и в други направления. Това е напълно възможно и сега ние се опитваме да експериментираме с това в Париж.

 

- Времето и техниката според вашето разбиране са неотделими от човека и без него не съществуват. При това съвременният технологичен дискурс се опитва да произведе такава темпоралност, в която или въобще няма хора, или те са радикално различни от Homo sapiens. С това, в частност, е свързано и понятието за технологична сингулярност, след чието настъпване човек престава да бъде център на вселената. Може ли да си представите свят на победилите машини, самоусъвършенстващи се без участието на човека?

 

- В действителност, аз въобще не вярвам, че съвременните технологии ще произведат именно такава темпоралност. Както писа Андре Леруа-Гуран (френски археолог, палеонтолог и палеоантрополог, изучавал доисторическата естетика и технологии - бел. пр.), ако вие помолите някой човек от XVIII век да оцени какво представляваме ние в ХХ век, той би казал: Не, това са съвършено други хора, това не е Homo sapiens. Homo sapiens e форма на живот, която може да произвежда негативни ентропични преобразувания, т.е. тя действа не чрез биологичните органи, а чрез технологичните. Това е започнало още преди три милиона години. Защото мисленето въобще не са изчисленията, а производство на бифуркации посредством възможностите на това, което Ницше нарича воля. Затова аз си мисля, че ние не трябва да интериоризираме дискурса на трансхуманизма.

 

Твърдението, че сингулярността ще настъпи до двадесет години, а изчисленията ще заменят човешкия разум, са абсолютни фалшиви новини. Това е чиста идеология и маркетинг, с който Силициевата долина се опитва да контролира това, което американският математик, физикохимик и демограф, Алфред Лотка нарича процес на екзосоматизация. Хората постоянно еволюират, а екзосоматизацията е производство на изкуствени органи. Сега тази еволюция се ускорява, но САЩ, Русия и Китай се борят за контрол над този процес. Сегашният залог е в промяната на условията и правилата на играта. Защото еволюцията във вида, в който е организирана в Силициевата долина ускорява антропоцена, който, в крайна сметка, ще унищожи всички нас, включително и самата Силициева долина.

 

Когато Илон Мъск казва, че ще замине за Марс на своите ракети, това даже не е лъжа, а чиста глупост. Не можеш да изстреляш ракета до Марс, ако никой не остане на Земята да обслужва тази система. Вероятно може да се организира космически транспорт, но истинският въпрос не е в това как да излетиш от Земята, а как да я спасиш, за да имаш възможност след това да летиш до Марс и до Луната. Може би сте чули, че сега Мъск е в депресия. Той има сериозни ментални проблеми. Те са свързани именно с това, че той е много умен човек и знае, че всичко това, което сега говоря е вярно.

 

- Какво остава от човешката автономия в този век, когато алгоритмите познават желанията на хората по-добре от тях самите? Може ли да се върнем към „наивната“ категория за автономия в смисъла, който влага Кант, като способност самостоятелно да определяме своите желания?

 

- Това е много хубав въпрос. Лично аз не мисля, че алгоритмите познават нашите желания по-добре, отколкото ние самите. Те по-скоро ги унищожават и ги заменят с потребности. Желанието не е само потребност, а нещо повече. А алгоритмите само създават потребности и ни манипулират, за да обслужваме интересите на пазара. Въпросът не е във връщането към „наивните“ категории за автономия, а в разбирането, че автономията винаги е свързана с хетерономия (подчинение на субекта на чужди за него закони - бел. пр.).

 

Аз започнах своите изследвания с Жак Дерида, който твърдеше, че няма Логос без писменост, а писмеността е хетерономна технология. Следвайки Сократ, той я нарече хипомнезия, т.е. устройство, произвеждащо фармакон*****. Днес не съществува автономия в чист вид. Тя може да има само някаква относително локална специфичност на негативна ентропия. Ние трябва да се научим как да работим с машините. Днес това е главното предизвикателство. Ако успеем да направим това, то ще можем отново да създадем разбирането за това какво е работа.

 

Ето как, например, Микеланджело е обяснил какво е да изработиш скулптура: „Вие постоянно се сблъсквате с ограниченията, които налагат мрамора, инструментите и т. н. Това е изкуство, но в същото време е и право, философия и наука“. С една дума, трябва напълно да променим определението за това какво е мислене и знание. Предишната ми книга се казваше „Какво е това грижа?“. Защото във френския език думата panser (превързвам, грижа се за някого, успокоявам) е съзвучна с думата penser (мисля). В старофренския това е била една и съща дума, която е означавала, „грижа се“. Това е същото, което Хайдегер нарича Sorge, а Ницше - болест и здраве. Така че се налага отново да интерпретираме Ницше, Хайдегер, Фройд, а така също и Дерида и Фуко в новия контекст на антропоцена, където реалният залог се изразява в ограничаването на ентропията и реартикулирането на автономията и хетерономията.    

 

           

* Последователност от случайни събития с краен или четно число изходи, характеризиращи се, най-общо казано, със свойството, че при фиксирано настояще, бъдещето е независимо от миналото.

** Френски философ, постмодернист от втората половина на ХХ век.

*** Епохата на прекаленото влияние на човешката активност върху екосистемата на Земята.

**** Икономика, използваща продуктивно цифровите технологии, които в рамките на корпорацията обикновено водят до отчуждение. Например, в Уикипедиа и в другите open-source общности.

***** Понятие от философията на Дерида, което подчертава двойствеността на явленията. Например, отрова и лекарство в един флакон (бел. пр.)

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

 

 

Още от категорията

32 коментар/a

въпрос към звездичката на 20.07.2019 в 18:39 на 20.07.2019 в 19:35 на 21.07.2019 в 11:45
"Пич, Мем, Мо" и това брутално влизане , ако не ти идва на ум , защо е , халал ти на изгубеното време. В училище, колеж , ун.......... .Човекът ясно го е казал, защо не го направи преди него ? След като не е прав авторът ? Или пак по стъпките на вица за написаното от Данте, за деветата дупка ? Предполагам, пак искаш да те попитам за тоалетната хартия ? П.П. модератор, благодаря за гумата , за предния ми " поуст ", но ми писна от блаженните овце, все недоволни от нещо някъде , но не правещи нищо за тук, за да е по-добре. Дори и да гласуват,за Никой ! С говедата , като към говедо. Живеят на Марс.
??? на 21.07.2019 в 11:52
Някой разбра ли какво се е опитал да каже авторът на горния неграмотен и изнасилващ добрите форумни обноски пост? Свобода на словото не означава словоблудство. Като не ставаш за писане и изказване на мисли, занимавай се с нещо, за което ставаш.
с робите , така на 21.07.2019 в 11:59
Свободата на секса , не означава проституция ? Нали въпросче ? Извинете, гледам, че сте анонимен с ник-а или ползвате " копи пейс " от това което коментирате за НИК . Такъв ли сте наистина ? Щом не разбирате, че и на човекът/човечката, с който не сте сте съгласен за мнението му към стореното от Вас на тази страница , в този сайт и тази тема, му е писнало от нещо. И на мен ми е писнало от плява в постовете и логорея, но се въздържам засега . Все слагате капаци на не Ваши тенджери. Каква свобода бе драги, какво слово ? Добре ти го е казал накрая на поста си.
робско е да ни занимаваш с (не)предпочитанията си към някого на 21.07.2019 в 15:21
И така, ще видим ли коментар по съществото на текста или отново персонални заяждания с еди кой си анонимен?! Една тайна: ти си оставаш анонимен дори когато си въобразяваш, че си се удостоверил - такава е основната мисъл на интервюто междупрочем, именно защото нито глупостта е абсолютна, нито даже знанието, но битието. А това означава, че всяка идентичност е само възможна, но не и необходима, тоест - че идентичност може да се издейства всеки път наново и в никакъв случай по природна или обществена повеля. Знам, че ти е прекалено трудно да го схванеш, това изисква мащабно и нетривиално мислене, каквото очевидно ти липсва... но си има хора за всичко, не си ти единствен(а). А като ти е писнало, сублимирай... което най-невинно означава - не ме чети. И не си изповядвай личните разочарования, когато не са по темата.
бананова република на 22.07.2019 в 09:39
"Въпросът е да преосмислим либидната икономика по Фройд и политикономията на Маркс. Маркс трябва да бъде критикуван и дори да бъде надхвърлен. Защото Маркс не е знаел нищо за съвременния капитализъм и обработката на информация, както и Фройд не е знаел нищо за влиянието на смартфоните върху несъзнателното." Но руското правителство не дава добри доходи и пенсии, защото ще имало инфлация? Тоест, населението ще изкупи повече неща които могат да бъдат изнесени, при това на по-ниски цени. Това е икономика на меркантилизмът от преди 500 години, и широко застъпена в бившият соц. лагер, особенно в България, Албания и Румъния. Ами работниците на кафе плантации в Руанда, са убедени, че кафето причинява лоши неща сърдечен удър.. Цената му е 100 долара и повече за килограм, кафето им, но те не знаят, само знаят, че е отровно. ....... Макроикономиката повелява, че заплатите маже да са всякакви, ако всички на затворен пазар взимат такива заплати. Но има култови стоки - за които светът е жаден и се правят на друго място, и неща като автомобили или електроника, каквито правят не в България. Сега износът и вносът е за 150 милиарда лева, изнасяме 70 милиарда внасяме почти толкова. Ако направим минималната заплата 2-3 пъти, с толкова ще скочи вносът на автомобили и електроника, но и производство на това което можем. Сега внасяме и това което можем. Ниските заплати правят ниска трудова ефективност. Когато една фирма има достъп до евтина работна ръка, тя не е склонна да влага в техника и обучение, по-ефективен метод и пестене на труд. Фирма наема 5 работника за товарене и разтоварване, плаща общо 1000 долара на всички тях. Но ако заплатите са 1000 долара за всеки работник, тогава разходът ще е 5000 долара за същият труд. И тогава фирмата ще е по склонна да замени тези 5 работника с един работник управляващ мотокар, на заплата 2000 долара и лизинг и разход за мотокарът 500-1000 долара. Така вторият вариант прави пъти по-голям БВП на зает. България има по голяма производителност от Ирландия, Гърция, Кипър, ако се гледа добавена стойност на зает в селското стопанство. Добавената стойност в селското стопанство, на зает е измерител на производителността, защото това са световни цени, конвертируем продукт. ($ 5000 заплата за наши доктори в ЮАР 08 Декември 2005 09:15 в-к "Труд", а тогава БВП на глава в ЮАР 5000 долара на глава, сега на България е 8000 долара, но месечна заплата на доктор не е 8000 долара) Щом заплатите са ниски, значи има излишък на хора и работна ръка. Ако няма велосипеди за 5 долара в САЩ, значи ли, че няма велосипеди на пазарът в САЩ. ТАКА И С РАБОТНАТА РЪКА В БЪЛГАРИЯ. Цената винаги е въпрос на търсене, дори цената на трудът. Но голямото търсене на евтиното, няма да накара пазарът да го предложи, или то ще е имитация. Ако се гледа реален БВП, не паричният, производителността е 2,2 пъти по-ниска от на Германия, съответно потреблението трябва да е също толкова, с пенсии и заплати. А инвестициите са 5-6 пъти по-малко, на глава. Американците имат минимална заплата 3 долара 1980г., сега е 7,5 долара, на час, а БВП им нарасва 5 пъти. Ако минималната им заплата е според Австралия, тоест 35% от БВП на зает(не-глава), трябва да имат 20 долара на час минимална заплата. п.п - в индия разпенват индигова течност с 5 човека, които си движат бурно краката, окислителен процес, нещо което ще свърши 1кват мотор, или 30кг калиев нитрат, но тези 5 човека са по-евтини.
бананова република на 22.07.2019 в 10:02
"Маркс трябва да бъде критикуван и дори да бъде надхвърлен. Защото Маркс не е знаел нищо за съвременния капитализъм и обработката на информация" ... Живков и живковистите сменяват социализмът с капитализъм, с оправданието за недоносен капитализъм. Демек Маркс казал, че социализмът се ражда от развит капитализъм. Нищо подобно не е казал Маркс. Имал е предвид, че колкото повече капитализъм, толкова по-зле, повече експлоатация и кризи, следователно повече революционно положение. Кое е провокирало Маркс, пък и други преди него и след него, да станат леви или десни. Това е въпросът: Защо едни работят постоянно и цял живот, и не почиват, парите все не им стигат, а други обратното, все почиват, ваканцуват и не се трудят, и все имат пари. Маркс, едните ги нарича пролетариат, а другите ги нарича буржоа. Едните изкарват парите си чрез труд, физически предимно, а другите със своето право на собственост. Десните казват, че това е нормално и естествено, пролетариатът е глупав, буржоата са от сой. Левите казват, че десните не са прави. Основател на реформаторският блок Георги Ганев - каза, че работниците хвърлят заплтите си в тоалетната чиния, а работодателите им - инвестират. С което той иска да каже, колко основателно и добре е да има и да се задържат ниските заплати. .. .. А всъщност и на работниците им трябва да инвестират в децата си, здравето си, домът си, ...., а те могат да покрият нуждите си само от няколко калории храна и топло. Да не говорим, че така се спира растежът на икономиката, защото се спира търсенето, а то е по-мощен двигател на производството, отколкото желанието на работодателят - което зависи от търсенето, пък и за ивеститорите има банки. Работник с добра заплата също ще вземе от банка, с което още повече ще увеличи производството - чрез търсенето. ... ... Заради ниските заплати, българите имат битие и бит на безработни от западен изостанал квартал, и всичко плаче за ремонт и боя, и подмяна. .
маркс ви знае на 22.07.2019 в 10:05
МАРКС НЕ ЗНАЕ СЪВРЕМЕННИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ? Маркс: Консервативният, или буржоазният, социализъм Известна част от буржоазията желае да излекува социалните недъзи, за да осигури съществуването на буржоазното общество. Тук спадат икономисти, филантропи, хуманисти, дейци за подобряване положението на трудещите се класи, организатори на благотворителността, членове на дружествата за закрила на животните, основатели на въздържателни дружества, всевъзможни реформатори на дребно. Този буржоазен социализъм е разработен дори в цели системи. Като пример ще приведем „Философия на нищетата“ от Прудон. Буржоата социалисти искат да запазят условията на живот на съвременното общество, но без борбите и опасностите, които неизбежно произтичат от тях. Те искат да запазят съществуващото общество, но без онези елементи, които го революционизират и разлагат. Те искат да има буржоазия без пролетариат. Буржоазията си представя света, в който тя господства, естествено, като най-добрия свят. Буржоазният социализъм разработва тая утешителна представа в повече или по-малко цялостна система. Като призовава пролетариата да осъществи неговата система и да влезе в новия Ерусалим, той всъщност иска само пролетариатът да си остане в сегашното общество, но да се откаже от своята враждебна представа за това общество. Друга, по-малко системна, но по-практическа форма на този социализъм се стремеше да отвърне работническата класа от всяко революционно движение, като доказваше, че полезно за нея може да бъде не едно или друго политическо преобразование, а само изменението на материалните условия на живот, на икономическите отношения. Но под изменение на материалните условия на живот този социализъм съвсем не разбира премахване на буржоазните производствени отношения, което е възможно само по революционен път, а административни подобрения, които се извършват върху почвата на тези производствени отношения, значи с нищо не изменят отношенията между капитал и наемен труд, а в най-добрия случай само намаляват за буржоазията разходите по нейното господство и опростяват нейното държавно стопанство. Своя най-подходящ израз буржоазният социализъм намира едва когато се превръща в чисто ораторска фраза. Свободна търговия! — в интерес на работническата класа; покровителствени мита! — в интерес на работническата класа; затвори с отделни килии! — в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм. Социализмът на буржоазията се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа — в интереса на работническата класа. Манифест от 1848 г https://chitanka.info/text/26841/17
логос на 22.07.2019 в 10:20
Еволюиращият разум - вие сте винаги на път към изнамиране на друга версия на самия себе си: https://cont.ws/@xxxMARINAxxx/1394818
за сведение на 22.07.2019 в 13:15
Дясно мислещите са против образованието на чуждите деца с тяхните пари. Виктор Юго: "Този, който отваря училище, затваря затвор" ... Наркоманията и алкохолизмът са същите като безработицата и самотата, и изолираността, и пасивността - липсата на надежда. И на тях безработните, самотните им трябва лечение, внимания, помощ и комуни. Бедността дори е същото, и има нужда от лечение. Дясното проповядва индивидуализмът. Но да си помогнеш сам, е същото като Мюнхаузен който се дърпа за косата. Ако някой не си е помогнал, значи не може да си помогне. Било лесно да си в багажникът на колата, а кой те поставя в багажникът на колата?-не е ли този който е роден със златна лъжичка на задната седалка на ролс-ройс.. ................ СОЦИАЛИЗМЪТ РЕАЛНИЯТ - ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ, НЕ ИЗОСТАВАШЕ С ПОВЕЧЕ ОТ 10-20 ГОДИНИ ОТ РАЗВИТИТЕ ИКОНОМИКИ И ДЪРЖАВИ, ИНДИЯ ИЗОСТАВА СЪС 150 ГОДИНИ, БЪЛГАРИЯ СЕГА СЪС 60-100, АФРИКА С 200 ГОДИНИ. Но един ден, след 200 години Африка ще е на нивото на сегашна САЩ. И като икономика и като култура, оръжия, и шовинизъм.
циникхедонист на 24.07.2019 в 14:02
Колкото по-голям е лъча светлина, толкова повече е мракът, който го обгръща. :)
робско е да ни занимаваш с (не)предпочитанията си към някого на 21.07.2019 в 15:21 на 24.07.2019 в 14:55
Стана ли работата с полюцията ? Айде сега, среши косата пред огледалото, направи едно селфи / с поспаднало его / и , си остани " бот ". С бърз достъп до новата "Алексадрийска библиотека" . -: ))
до дРогарката полюционерка на 24.07.2019 в 14:55 на 25.07.2019 в 10:18
Ти няма как да се добереш до "новата "Алексадрийска библиотека" . -: )) ", освен милиционерската. И не си вярвай, че няма да ти се изиска за тия достъпи и методи, незаменимими ми събирачо на мат`рял за досиета....
до дРогарката полюционерка на 24.07.2019 в 14:55 на 25.07.2019 в 10:18 на 25.07.2019 в 11:07
Комисар, но не с тужурка , а с бейзболна идиотка, мараба ! Май си недоуспял в кандидатсването за магнаурста школа в Симеоново ?Мъка, май до живот ? Бъди щастлив, иначе щеше да си на открито, а не на завет , у дома и гарантирано свободно- разбирай анонимно. Нали си знаеш, че ще дойде скоро оня, с качествата на трима- Адолф Весарионович Пиночет ? И тогава ще е градивно положението . -: ))Та както са викали , почтените ни / на мен / , деди, Сполай ви в " хаирсъзването " ! А по днешному, майната ти !
цифровите нови подслушвателни на 25.07.2019 в 11:18
А за нещо като аналитичен коментар по съществото на темата стига ли акъл под милиионерската ти шапка?! Или ви е интересно само да клюкарствате и обсъждате тоя и оня?!
Вуте на 26.07.2019 в 10:49
А бре Нане, нали знаеш какво най-ного мразим. К,во бре Вуте? Ех ти, Най-мразим да мислим! В тази шопска фраза е цялата философия на нашето човешко развитие. Някои могат да се обидят. Но нека слезнат на земята. Тя показва най-напред: инерция на мисленето на индивида. След това идват другите последствия от това, които много пишещи ги обличат в разни човешки преживявания. А никак не щат да обяснят, защо когато си сменим апарата на мобилния си телефон, все съжаляваме за удобството на стария. А стария е "удобен", защото с него сме свикнали, а новият иска да се мобилизираме малко и да научим новите му възможности. С тази елементарна аналогия, става ясно, че вложеният УМ в новите конструкции, ние или не владеем и ни трябва ВРЕМЕ за тяхно о усвояване, за да ПЕЧЕЛИМ това ВРЕМЕ. Помните нашия В.Левски, един от СЕДЕМТЕ гения на света: "Ние сме във времето и времето е в нас!" . Речено иначе, борбата за ВРЕМЕТО е борба за нашето съществуване в конкретните условия на природата, окръжаващата ни среда …. По мое убеждение терминът "изкуствен интелект" е погрешен. Той е продукт на човешката дейност, Той е предназначен да помага на ХОРАТА в тяхната дейност от всякакъв род: съзидтелна или разрушителна, но ДА ПОМАГА!!!! Т.е . останалото зависи в какви ръце ще попадне (съзидатели или разбойници). Наверно много учени глави са мъдрували да го нарекат "изкуствен интелект", но лично аз не мога да предложа по-верно. Ако това название получи гражданственост, то ще остане, но не бива да му се придава повече, от което е: ДА ПОМАГА и СЛУЖИ на ХОРАТА, като техен продукт! В този ред на мисли-било е и все още се използва: написаното остава! Важно е кой, как и защо го чете! Човешкото съвършенство е безкрайно….

Напиши коментар