Публикуваме текста на Прокопиев без редакторска намеса:
Тъй като твърденията на г-н Борисов са неверни и манипулативни с цел да ме злепоставят, длъжен съм да отговоря, за да защитя името си.
- По повод влиянието ми върху ГЕРБ при номинирането на министри.
В противоречивото си изложение по тази тема Борисов сам каза, че решенията за това кой да е министър и кой не, е взимал сам – между другото и отговорността си е негова.
Доколкото съм имал отношения с ГЕРБ в през 2008 - 2009-та, те са били единствено институционални - в качеството ми на председател на най-голямата и уважавана тогава работодателска организация КРИБ, и като зам.-председател на Съюза на издателите. Всички срещи от онзи период, на които е присъствал Борисов, са били или с Управителния съвет или с цялата организация, писмено документирани и предварително обсъдени, основно по икономически теми, които засягат средата за бизнеса. Лични отношения нямаме.
На 17 юни 2009-та с ГЕРБ подписа с КРИБ амбициозния пакт за стабилност (http://krib.bg/bg/news/KRIB-i-GERB-sklyuchiha-Pakt-za-stabilnost/). От края на 2008-ма световната икономика беше в жестока криза и единствено активното взаимодействие между бизнес и политици можеше да осигури меко кацане на икономиката и запазване на нейния потенциал. Същото споразумение беше подписано и със Синята коалиция.
Вярно е, че първият икономически екип на ГЕРБ в голяма степен споделяше ценностите на КРИБ (от оня период), част от хората в екипа бяха членове на организацията, но номинацията им за министри беше извършена изцяло по политическите механизми на ГЕРБ, с които КРИБ никога не е имал общо.
- По повод на заплахите срещу мен и семейството ми.
"Капитал" беше първата българска медия, която още от 2009-2010 година започна да предупреждава обществото за концентрацията на държавни пари в КТБ, за овладяването на медиите от политическата класа, за липсата на ефективен надзор и източването на банката чрез финансиране на кухи свързани лица.
Реакцията на засегнатите участници в тази грозна корупционна схема, която днес обществото нарича моделът #КОЙ беше жестока. Чрез натиск от всички възможни държавни институции, данъчни проверки, оклеветяване чрез медийната машина на модела, включително физическа заплаха спрямо мен и семейството ми.
През 2010-та година беше получена оперативна информация в компетентните служби за подготвяно покушение срещу мен и семейството ми. И двамата с г-н Борисов бяхме информирани от съответните органи - аз като потенциален потърпевш, а той като министър-председател. В интерес на истината, реакцията тогава беше адекватна и последваха множество действия.
Не знам доколко тогавашната заплаха срещу мен е била реална или форма на натиск, нямам представа за организаторите или поръчителите.
Намесването на името на г-н Цветан Василев в тази връзка е интерпретация изцяло на г-н Борисов, вероятно поради факта, че хронологически този случай беше след първите журналистически разследвания за КТБ или поради информация, с която аз не разполагам.
- В заключение, по повод твърдението на г-н Борисов, че с г-н Пеевски сме "абсолютно еднакви", не аз, а премиерът дължи обяснение на зрителите.
Като журналист, издател, предприемач, аз винаги съм работил в частния сектор. Нямам и ден на държавна заплата, бизнесът ми не зависи от държавни поръчки.
Медиите, които толкова дразнят г-н Борисов и архитектите на модела #КОЙ, са създадени от мен и съмишленици, на принципите на качествената журналистика и свободното общество. Не съм купувал вестници с кредити от КТБ, които да останат невърнати, а редакциите да бъдат подчинявани в политическа полза.
Като представител на бизнеса или издателската общност съм се стремил да подобря средата и шансовете за успех за всички предприемачи в България. Философия, която видимо нито г-н Пеевски, а и нито г-н Борисов, за съжаление, споделят. В резултат от 2009-та насам България не се развива, а стагнира.