Ирена Анастасова: Неправителствени организации от рода на „Отворено общество” нямат място в образованието ни

Ирена Анастасова: Неправителствени организации от рода на „Отворено общество” нямат място в образованието ни
"Преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина (и това не е само мое мнение) все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието", казва в интервю за "Гласове" народният представител от ПГ на „БСП за България“ Ирена Анастасова.

 

- Г-жо Анастасова, бихте ли разяснили по-подробно какво предвижда проектът „Визия за България“ в областта на образованието? И кое е революционното?

 

- Обяснимо е, че се отнасям с особено внимание към „Визия за България” в частта й „Образование и наука”. Двадесет и седем години от живота си посветих на образованието и съм свидетел на неговия срив през последните две десетилетия. Както се казва, „Всеки от своята камбанария”, но слушайки представянето на нашата Визия в сферата на икономиката, регионалното развитие и здравеопазването си мислех, че в основата на всичко това стои подготвена, образована, интелигентна нация, т.е. образованието. Това, разбира се, не е мое откритие, а азбучна истина. Но в годините на прехода я забравихме. Казах го и на представянето на Визията в НДК. Затова, днес вече говорим за криза в образованието и науката. Притеснени сме, защото има признаци, че тази криза с все по-голяма вероятност може да прерасне в криза на нашата национална общност, на нашите национални характеристики и култура, на способността ни като общество да се организираме и да се борим за национален успех.

 

Няма да изброявам видимите и по-малко видимите измерения на тази криза. Те са пред очите ни всеки ден в качеството ни на родители, на служители, на ползватели на обществени и административни услуги, на пациенти и на какво ли още не. За нас по-важното беше да покажем изхода от тази ситуация.

 

Считаме, че образователният модел трябва да гарантира добро ниво на владеене на българския език, добри езикови умения, добра математическа подготовка и необходимите познания в естествените, хуманитарните и обществените науки. Смятаме, че от изключително значение днес са уменията за общуване и особено уменията за оценка на процесите в обществото. А образователната система трябва да дава достъп на всеки български гражданин до съвременни знания и умения, да води до намаляване на неравенствата и до професионална готовност, съобразена с нуждите на обществото и бизнеса.

 

За да постигнем това, според нас, трябва да решим две главни задачи. Простичко казано – това са: да постигнем пълен обхват на децата в училищна възраст в системата на средното образование и да постигнем високо качество на средното образование. Не считаме, че тези задачи са за година или две. В образованието нещата не се случват бързо. Трябва неотклонно да работим за това и да се стремим към национален консенсус, за да постигнем желания резултат.

 

За революционно – не зная дали има нещо революционно в нашата Визия. А и революциите в образованието са малко опасни. Просто има много несвършена работа през годините, много празни приказки, намерения само на думи, кухи ПР-акции и отчитане на неслучили се реално неща. Имаше „остатъчен” принцип при формиране на бюджета за образование и престъпно пренебрегване на проблемите в сферата. И днес всички „изведнъж” видяха, че „царят е гол”. Че има непреодолима липса на кадри за всички сфери! Нещо, за което ние, заетите в системата, предупреждавахме години наред. А относно „революционното” във Визията – лично за мен, това би бил пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание, защото най-важното е какво и как учат децата ни. Ние сме за програми и съответно учебно съдържание, съобразени както с възрастовите и психологически особености на децата и учениците, така и с променената икономическа и обществена среда и съвременните научни достижения. Смятаме, че трябва да спрем подмяната на историята ни, независимо каква е била, и сме за силно присъствие на българската литература, история, изкуство в учебните образователни програми и в извънкласните дейности.

 

Не зная дали е „революционно”, но смятаме, че детската градина за всички деца, особено за тези в задължителна предучилищна възраст трябва да е за сметка на държавата, без такси, които да се заплащат от родителите. Като казвам това, съм наясно, че ще се каже „Откъде толкова средства?” Със сигурност има и със сигурност трябва да ги дадем! Ако искаме всички деца в първи клас да разбират какво се говори в клас и да могат да усвояват знания и умения. След като се намериха два милиарда за саниране – ще се намерят и за безплатните детски градини. Както обичам да давам пример: ако имате в семейството 1500 лева извън средствата за живот и сте пред дилемата – дали да ги дадете за смяна на дограмата си или за образованието на детето си – какво ще направите? Мисля, че повечето българи ще направят второто. Така трябва и трябваше от много години да е и в държавата. И сега щяхме да сме другаде.

 

Мога още да говоря – и за финансирането с бюджетни средства само на общинските и държавни училища, и за по-качествената квалификация на учителите, и за специалната грижа към образованието в откъснатите райони, но всеки, който се интересува може да се запознае с Визията подробно. Още повече, че ние търсим мнението, съгласията, несъгласията, предложенията на колкото се може повече български граждани. Това е целта ни.

 

- Съобразяването на образователната система с нуждите на бизнеса бе приоритет и на досегашните няколко правителства. Кое е по-различното във визията на БСП?

        

- Много обичам (в кавички) да се говори за тези приоритети в образованието. Защото това не е вярно или по-точно вярно е само на думи. По времето на правителството на Орешарски въведохме т.нар. дуална система в професионалното образование. Това, обаче, не е панацея. Още повече, че в годините след това по тази идея не се работеше много активно. Бизнесът е особено критичен към нивото на кадрите, но не е особено активен с участието си в подготовката им. Ние предлагаме Национална карта „Образование – икономика”, изработена съвместно от държавата, общините и бизнеса. Това означава да се планира дългосрочно необходимостта от кадри, да се обвърже училищната мрежа и обучението с регионалните планове за развитие, бизнесът да участва със свои прогнози с хоризонт от 5 до 10 години, професионалното обучение да е в реални производствени условия с помощта на бизнеса за стажове и практики и още много неща. Отделяме специално внимание на инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните училища. Състоянието на базата им за практика в момента е в плачевно състояние. Както каза един директор на професионална гимназия от Видинско: „Моите ученици като влязат в съвременен трактор няма да могат да си пуснат дори климатика”. Предвиждаме разширяване на мрежата от общежития, за да улесним достъпа на деца от отдалечени райони до професионално обучение и не само професионално, разбира се.

 

- Предлагате специалностите в университетите, които са потребни на бизнеса, да са безплатни. С поощряването на практичното, не рискувате ли да унищожите хуманитарното образование?

 

- Като философ по образование, винаги имам това подозрение. Но в момента нуждата от технократски кадри е изключителна. Вие знаете, в предишните години колко огромен интерес имаше към икономиката и правото. Както казвах, то вече няма икономика, но кадри колкото щеш. Пазарът регулира това и сега навсякъде се търсят инженери. Но когато оставиш регулацията само на пазара, се случва това, което се случи. В образованието не може да действа само пазарът и това е една от големите грешки, особено в последните години. Така че, не считам, че можем да унищожим хуманитарното образование. Смятам дори, че кадри, особено в областта на българския език или в чуждоезиковото обучение ще са изключително необходими. Още повече, че във Визията казваме „Държавна поръчка за университетите, основана на дългосрочно прогнозиране на нуждите на обществото и бизнеса от специалисти с определени квалификации и специалности”.  Т.е. не говорим само за бизнеса.

 

- С какво ще замените схемата “парите следват ученика”, която превърна училищата и университетите в търговия?

 

- Вижте, в определен смисъл, този принцип винаги е съществувал. Поне в средното образование. Но парите се смятаха не за отделни училища, а по общини, които ги разпределяха, както преценят. Разликата в момента е, че парите следват ученика до неговото конкретно училище. Това доведе до сериозна разлика в качеството на образованието в различните училища, което, особено за средното образование, е недопустимо. Така се случва, когато прилагаме пазарни принципи в държавното образование. Такъв елемент, който да зависи от броя на децата, винаги ще има. Но няма да е основен при определяне на бюджета. Ще се вземат предвид специфични особености за всяко училище и особено важно – качеството на образованието. До тези изводи, между другото, достигнаха и сега управляващите. Въпросът е да има воля промените да се случат реално, а не само на думи пред камерите.

 

- Колко университета трябва да има в България според вас?

 

- О, на този въпрос няма как да Ви отговоря. Не сме коментирали бройки. За висшите училища във Визията предвиждаме профилна оптимизация. Т.е. няма как всички ВУ да произвеждат юристи или лекари, или учители и т.н. Просто, защото това е несериозно от гледна точка на качествената подготовка на студентите. Нямаме такъв брой добре подготвен преподавателски състав и се получава едно пътешествие на определени преподаватели в по няколко ВУ, събиране на лекциите и упражненията по определени дисциплини в по няколко дни и т.н. Това определено не води до високо качество на подготовката. Предвиждаме и ефективна, обективна система за акредитация и строг акредитационен контрол; достойно заплащане на академичния състав, което и в настоящото Народно събрание сме предлагали нееднократно. Всичко това, както и много други въпроси ще са предмет на актуализирана Национална стратегия за висшето образование с хоризонт 2030 година.

 

- Мислите ли, че трябва да се отнеме част от пълната автономия на Висшите учебни заведения?

 

- Мисля, че в момента управляващите се опитват да направят това. И не мисля, че трябва да се случи. Автономията на висшите училища е символ на свободата ни. Там е интелектуалният елит на нацията. И така е навсякъде по света. По скоро, контролът върху дейността на ВУЗ трябва да е ефективен. И автономията им, както и всичко в подредените общества, е спазване на правила, които са валидни за всички. В този смисъл мисля, че ние в България имаме сериозен проблем със спазването на правилата. И то защото контролът е никакъв.

 

- След 1990 г. заменихме образователната система с либерални модели, които бяха наложени предимно от организации от типа на “Отворено общество”. Как се отрази на образованието тази смяна?

 

- Вече всички виждаме как се отрази. Между другото, ситуацията с образователните системи в света не е по-добра. Навсякъде вече, къде по-смело, къде по-плахо, се заговори за смяна на модела. Това, обаче, няма да стане лесно. Вижте, преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина / и това не е само мое мнение/ все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието. И отговорът на въпроса Ви е – просто всякакви НПО от рода на „Отворено общество” и присъдружните му нямат място в образованието ни. Това има начин как да стане. Трябва воля.

 

И още по повод на НПО: в предишни документи на БСП многократно сме говорили за порочната практика държавни ангажименти в сферата на образованието да се отдават „под наем” на НПО или частни юридически лица за усвояване на определени пари, естествено. Така се случва, например, и с квалификацията на педагогическите кадри. Нищо чудно – парите в образованието са в учебниците и в квалификацията. Едни 7 млн. годишно се разпределят за продължаващата квалификация на кадрите и отиват в „правилните” фирми. Ние винаги сме считали, че обучителните организации трябва да са висшите училища, в които педагозите получават базисната си подготовка. И когато управляваме – ще го направим. Извинявам се за отклонението, но това ми е болна тема, защото изтича държавен ресурс, без да се постига качество.

 

- Какво означава „образователна система, която е обърната към дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации, виртуални университети и ефективно дистанционно обучение“, както бе рекламирана частта от „визията“, свързана с образованието?

 

- Това означава да използваме активно съвременни средства в образователния процес. Да отделяме достатъчно средства за закупуването им и за обучението на учителите за работа с тях. Да прилагаме съвременни иновационни методи, защото днешните деца са различни от децата не преди 10 години, дори и не от тези преди 5 години. Днес децата са различни почти с всеки випуск. Процесите в обществото ни и в света са изключително динамични. Това поставя пред образованието много сложни задачи и едната е тази - „ използване на дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации” и т.н. Тук искам категорично да кажа, че тази задача не е основна цел, защото за нас тези средства са средства за постигане на основната ни цел в образованието - на изхода на образователната система да имаме образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи Родината и готови за активно участие в пазара на труда и в обществения живот. Обърнете внимание „обичащи Родината” и разбира се, образовани и знаещи!Ето защо казваме, че по пътя към постигане на тази цел съвременните дигитални средства са само средства. Съдържанието на образованието е важно по пътя към целта, съдържанието! 

 

- Как БСП смята да извади джендър идеологията от училищата, при положение, че голям брой либерални НПО – проводници на доктринерната толерантност, са се впили в образователната система, не без финансовата подкрепа на чужди фондации?

 

- Не е сложно да се прекрати достъпът им до българското училище. Начини има. И сега, на много места, директорите не ги допускат, както съм правила и аз. Разбира се, ако не се получи писмена заповед свише. А тя може и да не се издаде. Зависи кой управлява МОН. БСП категорично заяви позицията си по повод на т.нар Истанбулска конвенция. Ние отстояхме докрай тази позиция въпреки многостранния натиск, включително и от нашето европейско социалистическо семейство. Нямайте съмнение, че бидейки управляващи, няма да допуснем объркването на мозъците на децата с понятия, като „социален” или „трети” пол. Това няма как да се случи! И позицията ни е последователна.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Sin

    01 Авг 2018 16:41ч.

    А Макаренко ? Той докога ще е в образованиет, т.е. в главите ви ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Предлагате специалностите в университетите, които са потребни на бизнеса, да са безплатни.

    01 Авг 2018 16:58ч.

    Защо? Какво потребно за Обществото бизнесът е дал безплатно? Още повече, че голямата част от едрия бизнес получава поръчките си от Обществото и без тях е жива скръб!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    01 Авг 2018 18:36ч.

    Ако се изведе идеологията от училище и приемем, че държим само на знанията, а възпитанието е приоритет на семейството, тогава напъването всички деца да бъдат обучавани заедно като клетково отглеждани кокошки става безпредметно. Целта на държавния монопол винаги е била една – идеологически контрол, какви точно ще станат децата, какво точно ще мислят, да им се набие в главите или чичко Ленин и връзката ни с СССР ли джендърната теория и ценностите, в които всъщност се забраняват ценностите, за да бъдем толерантни към хората без ценности. Поколения са принуждавани да се тикат всички на едно място само за да излязат по калъп, а деца, обучавани извън системата и имащи много по-високи резултати, са обвинявани само за това, че не са по министерския калъп, а по калъпа на семействата си. Но ако БСП държи на семейните ценности, трябва да проумее, че те се и преподават вътре в семействата, от родител към дете, а не от държавата. Ние не знаем какви са семейните ценности на всяко семейство. Ако държавата най-накрая се откаже от своя монопол по идеологически причини, тя би трябвало да позволи на родителите най-накрая да развият и свои форми на обучение, което е изконно тяхно право и се прави навсякъде в демократичния свят, без Германия, където ме съмнява да има демокрация. Домашно обучение, в кооперативи и всякак, както е добре за родителите, учебници написани от свободни колективи. А децата да се оценяват само по знанията. Споменатото дистанционно образование го има само в университетите днес в България, но го няма в основното образование, освен за русначета. Защо така? Познавам русначета, които си учат у дома, веднъж годишно ходят някъде на изпит и толкова. Бъдещето на учебника, както е отбелязано, не е да бъде на хартия. Моите деца ползват обучителни програми в допълнение към учебния материал. Това са съвършените учители. Материалът е структуриран перфектно да речем не в двайсет, а в 2000 теми на година, които се явяват 2000 типа задачи по математика, например. И ги започваш от първата нагоре, с надграждане. Програмата ти дава задачата, след което детето попълва отговора, ако не е верен, програмата му дава толкова още задачи от това ниво, колкото е нужно, докато верните отговори се стабилизират. Така след преминаването на всички 2000 нива, ти си не само преминал годината, но и перфектно усвоил знанията. Защото си надграждал по желязна система, която не те е допускала напред, без да усвоиш старото. Отиването някъде в сграда наречена училище, за да се случи това учене, е безпредметно в модерния век. Това принудително събиране на деца на едно място е основната причина за агресията сред подрастващите, но социалистите дали ще разберат това? Те държат на идеологията, може да е патриотична, ама да е под шапката им! И пак няма да отдадат правото на семействата, макар да държат на семейните ценности. За да станат децата спокойни и добри, те трябва да отразяват такъв модел в спокойствието на своите близки и близка до тях среда. Като се вкарат на 4 години в някаква лудница, те отразяват това. Знаете за огледалните неврони. Ние отразяваме средата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    01 Авг 2018 19:35ч.

    До Helleborus. Не ти ли предложиха грантове вече? Как може изобщо да съществува една държава без идеологически контрол? Всичко, което предлагаш, е разрушително. Липса на държавен контрол върху дейността на "свободни" колективи - това е основна опорна точка на враговете на България. Айде стига вече с тия глупости. Кои са тия "свободни" колективи? Грантомотивираните, които се преструват на независими и загрижени за обществото? И още - агресията у децата не се лекува с домашна изолация. И още - хартиените учебници за твое сведение са по-добри от електронните такива. Абе защо изобщо се хванах да ти чета коментара, сякаш не знаех, че ще се газирам...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • маша мечокова

    01 Авг 2018 21:01ч.

    И аз мисля, че социализация е невъзможна без държава, поне не и в нашия свят. Прекалено тесен и "хоризонтален" е хоризонтът на семейството, а и спорът става безпредметен ако се замислим, че семейството не нещо изначално прозрачно и еднотипно съответстващо на алтернативистките ни въжделения спрямо държавния монопол. Не всички семейства имат финансовия ресурс да поддържат изискуемото образователно ниво на подрастващите, не всички семейства са такива от експерти в областта на въпросните нива. Но най вече опасността е свързана със социалната фрагментация в целевото и ценностно насочване на подрастващите, ултраплурализацията за сметка на универсализиращото единство на структурата, защото така не само би се нарушил балансът между публично и частно в полза на частното, но и би липсвала дисциплиниращата институция и средата, която да под-държа и гарантира социалната спойка - а това е именно държавата със своите атрибути и регалии, хералдични и всякакви други реквизити, от памтивека много тясно свързани с образованието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    01 Авг 2018 21:32ч.

    Първият удар който "демократичните" промени нанесоха на "изостаналото" ни соц общество бяха върху образованието и здравеопазването. Ударите дойдоха точно от "Отворено общество". Учители и доктори стачкуваха непрекъснато. Училищата бяха затворени с месеци. От организацията на Сорос учеха все още наивните доктори и учители че това е ПЪТЯТ! Резултатите са плачевни. Необразована и болна нация. Накарайте някой ученик да напише съчинение по картина. Няма да се получи поне при 80% от тях. За граматическите и стилистичните грешки не искам дори да споменавам. Упадъкът на нравите е логично следствие от такава простотия. Училището вече не възпитава. Край всяка училищна ограда ще видите пушещи момчета и момичета. За къв чеп тогава шарят цигарените кутии със страшни картинки? Кого плаши правителството след като то не възпрепятства този порок в училище? Систематичното сриване на образованието вече има катастрофално влияние върху икономиката на България. Колкото я има, де! Гордостта че бяхме една от най-образованите нации на планетата вече е само блед спомен. Прост народ, слаба държава! А бъдещите кадри които си подготва ОПГ ГЕРБ, малиииий..... Задача за ГЕРБ-младежи. Какво изчисляваме с тази проста като Тиква формула: V=πr2h ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СТОП СОРОС!

    01 Авг 2018 22:25ч.

    ВЕДНАГА! Образованието е ключа, именно там удариха първо, не само отворено общество а и америка срещу България ето линк да видите къде точно ровят тия кучета: http://epicenter.bg/article/-Pomoshtnik-darzhavniyat-sekretar-na-SASht-Viktoriya-Nyuland-pristiga-dnes-v-Balgariya-/90410/2/0

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БАНски старец

    02 Авг 2018 7:55ч.

    С уговорката, че не съм чел самата "Визия", в това интервю не видях и думичка за науката, по който въпрос се надявах да намеря някаква информация, след като видях, че то е за частта й „Образование и наука”. От друга страна има щедри популистки обещания за безплатни детски градини и университетски специалности без такси. Това не е рационално, още по-малко - сраведливо. Разбирам детските градини да са безплатни за социално слаби родители, но защо да са безплатни и за заможни? За университетите не е ли по-добре да има повече стипендии за специалности, от които бизнесът има нужда (впрочем и самият бизнес може да дава такива стипендии срещу задължението бенефициентът след завършването си да поработи в съответното предприятие), отколкото да се създават първо и второ качество специалности чрез освобождаване от такси на едни и натоварване на други? Както правилно е отбелязал интервюиращият, този подход е на път окончателно да затрие хуманитаристиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    02 Авг 2018 15:27ч.

    Тук нещата опират до вяра и до жестоки страхове, много ми е трудно да разбия нечии крепости в ума. Човек се страхува да бъде сам, затова понякога си измисля приятели. Подобно топката Уилсън във филма Корабокрушенецът. Ние инстинктивно имаме нуждата да мислим, че някъде някой движи нещата в правилната посока, че се грижи за нас, че всичко ще се оправи, че доброто ще победи, иска ни се да го вярваме и вярваме. Но кой да бъде този някой, всички сме хора с нашите слабости и доста озверели и агресивни един към друг. И ето ти тук държавата, нещо свръх, на която ние възлагаме всичките си въжделения, като последните глупци, защото то е все едно човек да вярва в сянката си. Защото държавата е отражение на обществото, включително на най-долните и гнусни проявления в това общество, корупция, агресия, властолюбие, измами, всички те намират своя огледален образ на политическо ниво. Аз много държа на държавността и институциите, само твърдя, че те нямат съдържание сами по себе си, те отразяват обществото. Как не вярваш в обществото, но вярваш в държавата, в това все по-жалко отражение на обществото и неговите пороци? Не искам да вземам сламката на удавника, но вие сте изгубили вярата си в Човека и в това, че той има съвест и мерки, които не напуска. Не всички, но ако вие не вярвате, че в света съществуват почтени хора, които да градят свободно общество, то вие сте за окайване. Защото при това положение никаква държава не може да има такава съвест. Силата, на която ние трябва да разчитаме е близо до всеки от нас, държавата ли ви заповядва да обичате децата си или семействата си и държавата ли ви заповядва всяко добро нещо, което вие правите в живота си, държавата ли ви е направила хора с чувство за правилно и грешно, с желание за справедливост, ако държавата не ви гледа вие зверове ли ще станете? Кой ви направи хора каквито сте, с чия сила придобихте елементите си? Защо подценявате Божието дело? Да, наистина има Кой да мисли за всичко и точно този някой ни е дал изключително силен инстинкт да не злоупотребяваме и ни е дал изключително силни чувства на вина, угризения и скръб, когато объркаме нещо. Човекът, а не държавата е проводник на разума и справедливостта. Държавата само отразява това. Семейството не било достатъчно, ако семейството не е достатъчно, нищо не е достатъчно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Яна

    02 Авг 2018 16:02ч.

    Както правилно е отбелязала интервюираната, това е предложение, което да се обсъди от обществото. В него има приемливи и неприемливи неща, но са практически приложими неща. В последните години във всяка сфера преобладават популистки предложения, които ни доведоха до тук. А образованието е наистина важна сфера. Тя е в основата на успеха на всяка друга сфера. По-добре да има безплатни детски градини, които биха помогнали за по-лесното социализиране на част от децата и по-лесно изграждане на между личностни контакти между всички деца. По-добре безплатни специалности, търсени от бизнеса, за да се подобрят възможностите за включване в трудовия пазар отколкото създаване на неограничен брой специалисти от няколко хуманитарни специалности, които не намират реализация и никога няма да намерят такава. Съгласна съм с г-жа Атанасова, че тези два вида разходи са по-смислени от разхода за саниране и по-приемливи от гледна точка на обществения интерес. Не искам да омаловажавам ролята на науката, но каква наука ще развиваме ако кадрите ни са необразовани или ниско образовани. Все пак има определено ниво на натрупване на знания, без които не можем да говорим за наука въобще.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Яна

    02 Авг 2018 16:14ч.

    Helleborus Госпожо или господине Вие определено не сте привърженик на държавата, каквото и да говорите. Няма да коментирам изказа, който е доста странен и много напомня на преведен през гугъл текст на чужд език. Ако това не е така, моля да ме извините. Но в случая говорим за нещо съвсем различно. Ние живеем в държава и общество; по-точно в нашата държава България и в нашето общество - българското. Всички нас ни интересуват проблемите на нашата държава и нашето общество. За Вас това явно е тера инкогнита. Мисля, че сте объркали форума. Излишно се стараете да пропагандирате либералните си идеи. Както стана ясно българското общество е чувствително и не е съгласно с този род идеи особено, когато се опитват да му ги натрапят. Все пак имаме добър опит с тоталитарните практики.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    02 Авг 2018 18:43ч.

    Напротив, привърженик съм на държавата такава, каквато е създадена, а не чудовището, в което е превърната в последните векове от диктаторите. Държавата не е субект с воля и това трябва да ви е ясно на всички. Тя е договор помежду ни за онова, което искаме да правим заедно и не може да прави неща, за които не сме я упълномощили. Искаме да се защитаваме заедно, да строим пътища заедно, да гоним престъпници заедно, да пазим общата си собственост, националните си ресурси, това е държавата, затова по силата на нашия договор, ние си назначаваме наши служители, които натоварваме да отговарят за общите ни интереси. Но те не са наши водачи, не определят нашия морал или ценности, договорите, които сключват хората, са на база техните ценности и морал, които те вече притежават като свободни хора. Дотук казах ли нещо невярно? Никой човек няма да сключи договор с друг човек, по силата на който те обещават да се подчиняват по един робски начин, да предадат свободната си воля и правото си на убеждения, още по-малко да предадат правата си над децата си и някой друг да взема решения за тях. Жалко е, че не го разбирате, защото точно тази свобода е отразена във всички велики документи, които човечеството си държи в рамка и се гордее с тях, но не може да достигне на висотата на техните автори. Това е записано и във Всеобщата декларация за правата на човека и в американската Декларация за независимостта и е отразено в творбите на най-напредничавите умове във всички епохи. Колкото до образованието, то може да бъде резултат от различни родителски обединения и договори, може да има и държавен продукт, но държавата не може да има репресивна функция над свободното общество, което не ползва този продукт. Държавата има репресивна функция само дотолкова, доколкото може да докаже явно престъпление. Свободата не е престъпление, да напишеш учебник не е престъпление, да обучаваш децата си по избрана от теб система не е престъпление, да ги социализираш в избрана от теб среда не е престъпление. Затова вие по-скоро си помислете как сте толкова дръзки, че да си въобразите, че може да имате такъв контрол над всички! Точно това е болшевизъм, най-много сме, агресивни сме, ще ступаме останалите и ще ги командваме. Не се крийте зад държавата, защото агресията си е вътре във вас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    02 Авг 2018 19:09ч.

    Относно ултраполяризацията и социализацията. Не се заблуждавайте, светът е двуполюсен и така ще си остане. Всички практики са рожби и разклонения или на едното или на другото, те не са толкова различни. Както е казано, всички пътища водят към Рим, така и всички пътища водят до истината от едната страна или до нейната имитация от другата страна. Ние нямаме безкрайно много възможности за развитие, човешката история е показала само и единствено това, съществуването на разумни и неразумни, на стопани и разсипници, на съграждащи и рушащи съграденото. Така че социализацията, за която говорите, тя може да означава само това, че се мъчите да съберете всички на единия полюс, с това другият няма да изчезне. Мечтата на интегриращите и социализиращите е никога да няма втория полюс. Когато един тръгне да танцува пред вратата на движеща се кола, с помощта на огледалните неврони всички да поискат да изкопират това. Само че винаги ще има група от хора, които ще отразяват и другата действителност, невидимата за някои и единствено реална за други, които са привлечени от нея без значение натиска над съзнанието им, защото тя им е открита. Няма как да гарантирате, че събирате хората около разума, на принципа много сме, силни сме. Никой не може да има такава претенция, всъщност може, но не може да отнеме правото на избор. Не си ли давате сметка, че този тип социализация е всъщност същата груба уравновиловка от комунизма? Това е същевременно изолация на всички деца в една среда. Ами точно това правехме при Живков, всички учехме историята на СССР и за дружбата между нашите народи,, вие каква разлика виждате между това и вашето желание за социализация?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Онзи

    02 Авг 2018 20:05ч.

    Смислени неща говори жената, но не мога да се отърва от мисълта защо всеки път първо разрушаваме всичко до основи, после се сещаме, че не било правилно и започваме да градим наново. В 20-ти век само колко пъти правихме това упражнение? И продължаваме и досега. Както се казва "Да му имам втория акъл на българина." Ние все сме догонващи, изоставащи, текат нескончаеми реформи, после реформи на реформите и така до безкрай. В една от своите дописки преди време Кеворкян беше написал, че съдбата ни е вечно да закъсняваме за важните неща в историческото си развитие. Мисля, че е прав, за съжаление.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    03 Авг 2018 8:35ч.

    02.08.2018 в 20:05 Там е работата, че ние нито градим, нито рушим, ние не правим нищо. Оставили сме държавата си сама да прави нещо от наше име и съответно на който политик каквото му хрумне и каквито ветрове повеят, на там вървим. Копи пейст на който каквото ни подхвърли. Българското общество е оставило тази празнина от липса на инициатива, защото мисловно сме още в комунизма и чакаме да ни се спуска отгоре. Когато нищичко не правиш, теченията те влекат. Дори хоумскулингът ни е копи пейст, учебници на английски език, писани от тамошни религиозни структури, в прослава на еврейската история, Цар Давид и т.н. Някога от правене на нищо, да се е родило нещо?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • desi

    03 Авг 2018 19:47ч.

    Сатанинската идея на ИК е да се изпразни от съдържание думата ПОЛ. Децата да се приучат, че сексуалната идентичност се играе като в театрална постановка- днес детето е принц, утре играе Пепеляшка. Джендърната доктрина не въвежда трети пол, а задължава обществото да обучава децата, че са полово неутрални. HE на джендърните НПО!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лев Абалкин

    03 Авг 2018 23:58ч.

    Тези, които врещите против Сорос, ми се струвате същите като него, само че с обратен знак. Ако вземете да се прегърнете и анихилирате, може да стане по-добре за децата. Кое прави плановете на сатанинските инженери и хлътването в новото робство толкова успешни? Бунтът на мнозина против предшестващото робство. Припомнете си някои от книгите на ''певците на българското село'' от преди век. Мен ми настръхва косата от живота в такова общество. Такава преса над малко по-различния, веднага обявяван за луд. Какво ли е било да си хомосексуален по онова време? Или стара мома, парясница, ялова жена, кьорав, недъгав, със синдром на Даун...И какво ще правиш, ако семейството ти е лошо или пък си сирак? Самота. ''Другоселец''. Семейството, та семейството. Семейството е бездна. '' Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята. Не дойдох да донеса мир, а меч. Защото съм дошъл да настроя син против баща му, дъщеря против майка й и снаха против свекърва й. Врагове на човека ще бъдат собствените му роднини.'' Основаната карма на хората се проявява в семейството. Идеализацията му е излишна. Светът трябва да се приема като декор, а социалните инженери, революционерите и контрареволюционерите-като сценични работници. Радваш се на всичко, на всяка нова възможност и правиш най-доброто, на което си способен сред новия декор. А иначе най-готиното общество, за което съм чела, е в някои от повестите на Стругацки. Например бръмбар в мравуняка''. Там децата живеят в седмични интернати, които са прекрасни имения, а в събота и неделя се прибират при така любимите ви семейства. Класовете са от 5-7 деца и един учител ги учи от първи клас до края, но учителите са най-добрите и най-умните сред хората. И разбира се, и децата, и учителите са освободени от грижата за хляба и ултиматума да отговорят на нуждите на бизнеса, държавата, някой комплексиран и компенсиращ баща. И дори едно такова разумно от моя гледна точка и утопично от ваша общество, успя да убие различния..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Sin

    04 Авг 2018 8:59ч.

    Sin на 01.08.2018 в 16:41 А Макаренко ? Той докога ще е в образованиет, т.е. в главите ви ? Човече, нямаш никаква представа от методите на Макаренко, нали? Само си чувал друг невежа да се майтапи. Вземи да попрочетеш повечко и много ще се изненадаш - методите на Макаренко са точно обратни на представите ти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Системна грешка

    04 Авг 2018 9:38ч.

    Въпреки че тук не е точно мястото за дискусия по ИК, все пак трябва да се подчертае основната грешка или съзнателно изопачаване на нещата от страна на защитниците на Конвенцията. Те твърдят подобно на Абалкин(а), че противниците ѝ са патологични хомофоби, врагове на всичко различно и привърженици на идеята "жената бременна до печката и бита". Няма такова нещо! Времената на химическата кастрация отдавна са минали (впрочем "пресата" над Тюринг не е упражнена в България, нали?) и "различните" спокойно си живеят както си искат. Въпросът е в това, че Конвенцията смесва две несъвместими неща и покрай чудесната идея за защита от насилие (а защо само на жените, какво правим за малките момченца и защитата им от педофили?) иска да ни превърне в едно унисекс общество, в което изборът на рокля или панталони е по-важен от Х и Y хромозомите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София Железарова

    04 Авг 2018 13:12ч.

    Хора с промити мозъци са лесно манипулируеми ! КОЙ има интерес да не знаем кои сме , какви сме и какво искаме ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един орк

    04 Авг 2018 14:05ч.

    Полезно четиво: https://www.actualno.com/actualno/ako-ne-podkrepjash-istanbulskata-konvencija-si-ork-news_687469.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    04 Авг 2018 14:27ч.

    Лев Абалкин, семейството е от Бога и няма как то да е добро, ако не следва всички принципи на любовта, която също е от Бога. Аз изобщо не казвам, че всички семейства са добри, семейството може да бъде и ад, ако хората са егоисти, егоцентрици, използвачи, властолюбиви, невъздържани, похотливи. Май изброих най-модните качества . Джендър идеологията тук с нищо не помага, джендърите са също егоцентрици, невъздържани и похотливи и те също си причиняват болка в техните „семейства“. Джендърите също плачат, ако перефразирам една мисъл. Често се и самоубиват и са доста нестабилни и нещастни, докта по-нещастни от стандартните семейства. Само учението на Живота съдържа принципите, които правят хората способни да живеят добре заедно и те далеч не се изчерпват с подписването на брачно свидетелство между мъж и жена. Изисква се и определен начин на мислене, който вие искате да забраните, точно защото е нравствен закон, за да не се дразнят грешните. Христос правилно ви е казал, че има вражда, която не може да бъде изличена. Враждата е между доброто и злото и докато е даден свободен избор на хората, те ще избират доброто или злото и ще враждуват. Хармонията може да бъде постигната само в малките кръгове и общества, където има еднакви ценности, а един такъв кръг е семейството. Вие искате да изличите напълно тази вражда, която е изначално предпоставена да съществува, като просто изтребите хората, които стоят от едната страна на барикадата, използвате думата изкореняване на стереотипи, издевателствате по гестаповски. Ако няма нравствен закон, няма и грях, няма и виновни... гледай ти живот. Елате всички вкупом да се развратим, да станем всички егоисти и кариеристи, всички еднакво да си неглижираме децата, да станем всички джендъри, да пренапишем религиозните книги. Но ти сам си го казал, Творческото Слово е донесло на света не мир, а меч, който ще раздели естествата. Ще бъдат разделени житото от плевелите и овцете от козите, не може да унищожите модела на Самия Създател, нито онова, което Той прави между хората. Огънят, който е хвърлен на света няма да угасне, но как вие, които непрестанно тъпчете и изкоренявате семената на божествения Сеяч, ще отговаряте после пред Него? Струва ли си така ожесточено да се борите срещу нещо, което ще се обърне във ваша присъда? Какво оправдание ще намерите за себе си заради това, че сте стъпкали никому не навредили хора, родители, деца и семейства, че сте ги принудили да ви се подчиняват?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ами сега

    05 Авг 2018 16:08ч.

    Helleborus "да обучаваш децата си по избрана от теб система не е престъпление, да ги социализираш в избрана от теб среда не е престъпление" Не оспорвам изключителната Ви интелигентност и правилност на пожеланията и съжденията Ви по принцип. Но реалния живот поставя различни задачи в държавното училище. Статистически Вие и добрия Ви резултат не сте правило, а изключение. Авторката Атанасова често критикува в медиите, но правилната и критика е абстрактна. Длъжностните лица вероятно трябва да критикуват с имена на служители по-горе, които разпореждат или съветват неприемливи неща, защото тя носи отговорност за необжалване на стотици заповеди и наредби на Министъра, отнасящи се до нея. Инструмента за възражениие на училищните директори не е статии по медиите, а административно дело срещу съответен документ, спуснат отгоре. Той е много мощен, защото обжалване от 1 директор спира заповед за цяла България. Бойко все се оплаква, че обжалвали неправилно други неща, но в частта образователни програми такива примери практически няма. Работещите в образователната система се нуждаят от две неща: умения за обжалване на неправилни действия и стачки за заплати. На първо време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Все си мисля за това видео...

    06 Авг 2018 0:53ч.

    https://www.youtube.com/watch?v=YR5ApYxkU-U .... И да, определено трябва да се започне с възпитанието на децата...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Видеото по-горе

    06 Авг 2018 16:43ч.

    демонстрира един от вариантите на "разграждане на системата" (деспотична и застояла), какъвто ние вече повече от 25 години реално преживяваме. Разбихме с големия чук всичко лошо (а и доброто с него) в държавата ни.... И трябва да се приключи вече с разрухата. Чехословакия и Унгария избраха друг вариант на разграждане, много по-щадящ, и резултатите са на лице... Трябва спокойно да разгледаме какво годно и добро е останало читаво сред развалините, да изметем всички боклуци и с наличните здрави елементи да изградим нещо ново, подходящо за новото време. И трябва да се започне точно с възпитанието и образованието на децата. Чалга-поколението най-вероятно е изгубено, но следващите деца трябва да бъдат знаещи и можещи, конкурентноспособни... Здрави идеи проблясват всеки ден... Например - само в последната седмица се разчу, че няколко държави, и дори Албания го въвежда!!! - забраняват мобилните телефони в училище. Трябва веднага да се обсъди и може би - да се въведе след широко публично обсъждане... Не трябва да допуснем да премахнат от часовете по литература автори като Емилиян Станев, Йовков, Смирненски... ЕК може да ни спуска джендърни директиви колкото си иска, но ние можем и трябва да изградим някаква мрежа, нещо като клубове по четене точно на такива прекрасни български литературни произведения, за които няма място в учебните програми. Както читалищната мрежа през Възраждането... Трябва да се въведат основи на програмирането още в началния курс ... Можем да въведем задължителни часове на родителска помощ в училище например 10 часа на учебна година на дете - кой каквото знае и може - ако не можеш да работиш с децата - поправи оградата на тревната площ, или смени онова спукано стъкло на прозорец, или научи момиченцата да правят любимата ти торта... На КОЛКО МНОГО неща може човек да научи децата, ако ги чувства като свои... Ако животът в училище стане по-интересен и привлекателен, децата ще искат да ходят на училище. Имаме най-талантливите и интелигентни деца на света... До скоро това беше написано във Wikipediа.org... при последната редакция на страницата този интересен факт беше спестен, но фактът си е факт: Българските децата са страхотни и ще успяват във всичко, ако ги подкрепяме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    06 Авг 2018 19:28ч.

    До Ами сега на 05.08.2018 в 16:08 Аз изобщо не коментирам държавното училище, то е обречено. Защото е монополист, но този монополист няма от къде да вземе ресурс за дейността си. Качественото образование в цялата история на човечеството е създавано от свободното общество. Държавата, която не е субект и не е творец, копира достиженията на обществото, когато създава държавни услуги. Държавните услуги винаги копират частните, нямам предвид частни като капитал, а като свободна инициатива. Винаги, когато се създава държавна услуга, тя имитира вече създаденото от обществото, с тази разлика, че чиновниците се опитват да направят нещо с по-ниска стойност и по-достъпно. В сфери, в които има свободна инициатива, държавата има откъде да погледне за идеи и тя също може да работи добре. Например медицината, там хората егоистично си плащат за здравето си и медицината се развива що годе, макар да има сериозни опити да се препятства на свободата, да се отричат някои методи, да се унищожава практиката на лекари, които не предписват определени лекарства, да се препятства фитотерапията, която е могъщ източник на здраве. Но тъй като ние сме егоцентрици, когато здравето ни е заплашено, не се страхуваме от правила и министерства и търсим алтернативи, борим се срещу ваксини и т.н . Така препятстваме на някакъв зловреден монопол да погълне напълно сферата, както е станало в образованието. Поради същия егоизъм, който кара хората да търсят в посока здраве, те не търсят в посока образование, защото ги мързи и не ги боли от лошото образование, нито ги боли от лошото възпитание на децата им. Пробутва им се мантрата, че такива са времената. Така държавата остава да създава сама тази услуга и тя е обречена без здрава конкуренция и без естествен творчески процес. Ако хората не създадат нещо сами, то няма откъде да дойде, но те не създават. От време на време изригва гняв срещу глупави учебници и агресията в училище, но лесно хората се забаламосват с една две добре звучащи теории за модернизация и др. Сигурно е, че българското образование няма да се подобри, докато обществото не започне да твори образование. Докато умни хора, мислещи за децата си, не им писне и не поръчат написването на учебници без плява и губещ време пълнеж и не изобретят по-добри методики, програми, форми на обучение. Поне тази част от родителите, която може. Не е задължително да са всички, но не е правилно да се забрани на умните. Изобщо не си мислете, че някой мързелив и безотговорен родител ще поиска да изкара децата си от училище и да си навлече толкова допълнителни грижи, ще го направят само най-умните и отговорни. Но после всички ще се възползват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ами нека се възползуват всички, Кукуряче.

    06 Авг 2018 23:35ч.

    Какво по-хубаво от това, децата които не са случили с родители, да случат с добри учители (учебници, програми)?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus, стига дървено-философски глупости!

    07 Авг 2018 8:48ч.

    Държавното училище било обречено. След възхваляването на частната инициатива в икономиката, която съсипа икономиката ни, сега и частното образование ли ще възхваляваме? Пак ли заради една шепа богати родители трябва да съсипем (всъщност да досъсипем, защото съсипването е в ход отдавна) нормалното образование?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    07 Авг 2018 12:48ч.

    Не сте ме разбрали, изобщо не искам нищо да руша, може да бъдете спокойни, че вероятно 99% от българите винаги ще изберат държавното, така е и по света. Аз няма тук да лъжа, че хоускулингът и свободните инициативи са широко разпространени, повечето родители избират лесното и не ги обвинявам. Но аз съм от този вероятно 1% хора, които не харесват държавното училище и не защото като ромите, за мен образованието не е ценност, а защото искам да дам нещо по-добро. Не би трябвало да препятствате на този 1% като мен, да правят нещо свободно. Ние няма да разрушим системата, хората са отдавна в матрицата, ние само можем да допринесем за появата в България на нови идеи, учебници, методи, които ще се заимстват после и в масовото училище. Това, което мотивирани хора ще направят за своите деца, ще бъде по-добро от това, което колективи правят за лесни пари. Вижте, говорим за права, които съществуват на няколко континента, включително в Русия и бивши държави от комунистическия лагер. България и Германия са вероятно единствените държави измежду дълъг списък от цивилизовани народи, които са все още репресивни. И на мен ми омръзна народът, който е пренесъл цивилизацията в света, да бъде днес най-поробеният и с най-промито съзнание, неспособен на инициативи и лична отговорност. Изрично подчертах, че не употребявам думата частно в смисъл на финансирано от хората, а в смисъл на свободно. Така или иначе всичко е платено от народа, от нашето ДДС най-вече, най-необяснимия данък. Разликата е само, че чиновникът в държавното училище стои на мястото на родителя. Обучението на децата се случва във възрастта, когато само родителят отговаря за тях и то е част от неговата родителска грижа. Затова исторически родителят е правел това, което днес правят министерските чиновници, давал е насоките. Той също не е преподавал лично и не е писал учебниците, но е организирал този процес, от него са зависели целите на образователния процес, от него са зависили правилата в училище и типа култура, от него е зависел избора на среда, в която децата му да учат, самостоятелно, в група, в кооператив или в по-голямо училище. Всъщност този вариант е естественият, историческият и забраната му означава отнемане на родителски права. Затова в демократичните държави държавното училище не е монополист, то визира своята услуга като услуга, която може да се приеме или да се отхвърли, както всяка една стока за деца! Единствено и само в тоталитарни държави, където е имало комунизъм или фашизъм, държавата е премазала семействата и им е отнела права да обучават и да възпитават децата си. Вашето мислене е остатък и инерция от режимите и не говори добре за никое общество да мисли така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus, стига дървено-философски глупости!

    08 Авг 2018 8:26ч.

    ОК, приемам вчерашния ви пост като отказ от твърдението, че държавното училище е обречено. Аз пък нямам нищо против този един процент или колкото там е, да има свободата си обучава децата където си ще, само да не обявява останалите 99% за остатък и да не говори глупости за държава, която била премазала семействата и им била отнела правото да обучават и възпитават децата си. Сбава Богу, тази лоша държава е създала достатъчно възможности за избор. Въпросът е как това обучение да се подобрява, а не да се влошава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да, болшинството българи искат отлично държавно образование

    08 Авг 2018 11:55ч.

    за децата си, и не защото са мързеливи, по-скоро защото се чувстват лаици и се доверяват повече на професионалните учители отколкото на себе си.... Лошо ли е доверието в училището? Мисля че не е. Поне докато не сме "напреднали" до нивото на Швеция, където всичко е много политически коректно и хората отдавна са прегърнали джендърния неутралитет и цялата дж. теория... Представете си, че там, в Швеция, са издали нова брошура за 2 (две) годишните деца наречена "Horse and Master". Разказват много увлекателно на дечицата за едно конче, което се чувства вътрешно като куче, и за собственика му, мъж, който пък се чувства вътрешно като жена, и цялата гама от сложни емоции свързани с тези несъответствия.... Съвременно учебно помагало, приказка предназначена за две годишни деца....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    08 Авг 2018 18:24ч.

    До 08.08.2018 в 08:26. Моите думи не се опровергават взаимно, допълват се. Държавното образование е обречено до тогава, докато то не спре с монопола. Когато позволи на родителите да бъдат родители и поне малък процент от тях се впуснат да изграждат нови системи и да пишат нови учебници, те ще създадат новия стандарт, който ще предизвика промяната в държавното училище. Защото всяко едно ново откритие, макар и направено от един човек или няколко души, променя света светкавично. Но без този свободен творчески елемент, цялата система ще зацикли, както е и сега. Всякакви НПО ще подхвърлят идеи, които ще бъдат дървено-философски и безплодни. Аз не казвам нищо дървено-философско, говорим за практика. Свободата, която дава държавата е нула. Единственото, което е позволено в България е самостоятелна форма на обучение. Тя не се дава на всеки, който прояви желание, а е оставено отново на комисия да преценява. Но тя няма как да се случи без съответните учебници за самообучение, каквито министерството не е издало. Защото учебниците за самообучение са на съвсем различен принцип, тези в училище не съдържат достатъчно информация, понеже се предполага, че учителят ще я преподава. Т.е. държавата е дала правото, но не и учебниците и всъщност нищо не е дала. Тя принуждава дори деца с аутизъм и СОП да посещават часовете, което е губене на време. Под претекст за социализация, се губи възможността за създаване на индивидуални програми за тях, които наистина да активират ума им. Така че този 1 % хора, за които говоря, може и да са повече, са в нелегалност, държавата ги е приравнила към циганите, за които образованието не е ценност, гледа на тях като на хора, които не искат да си пускат децата на училище. Крият се, бягат в къщи на село, лъжат с адреси, изобщо са по-притеснени да не бъдат посетени от полицията, дори от издирваните престъпници. Такъв човек, който живее в нелегалност, не може да развива дейност. Няма право да напише учебник и да го продаде на други родители. МОН има пълен монопол. Отново казвам, че говоря за процес, който е легален в цял свят, освен България и Германия. Ако България легализира хоумскулинга в естествения му вид, тогава онова, за което говоря, ще се случи. Ще има раздвижване откъм идеи и добри примери на българска почва, което системата ще заимства незабавно и ще е полезно за всички. Системата днес няма от къде да се захрани. Всичко онова, което навремето е било свободни и конкурентни научни школи, днес е забранено. Бъдещият Питагор няма откъде да се появи, защото частната инициатива е забранена, ще чакате на Сорос или на Красимир Вълчев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    08 Авг 2018 18:40ч.

    на 08.08.2018 Ще стигнем Швеция, може и да я задминем. Доверие в Училището така, както го казвате, не е нищо повече от доверие в политиката. Така наречените от вас професионалисти, са просто хора с висше образование по математика, физика, история или езици. Такъв професионалист, за да бъде вкаран в образователна система, трябва да има поръчител, който да му каже какви цели си поставя образованието, там има идеология, култура. Училището трябва да се разработи и като система от вътрешни правила. Това го прави чиновника. Точно това, обаче, трябва да правят родителите и са го правили десетки и стотици години. Тяхната култура е ставала основа на образователната система и на реда и дисциплината в училище. Родителите са имали правото и да избират не толкова научно, а по-професионално образование. А за учители не се е учило, по-скоро учители са ставали просто успелите хора. Пращам сина си при майстор Колю Фичето, да го научи на занаят и да си сложи името под документа му за завършено образование. Т.е., образователния процес винаги е бил симбиоза между търсещи родители и много успешни хора. В този процес чиновници никога не е имало. Именно чиновниците намаляват ефективността, защото дистанцират родителя с неговата култура и неговото желание как да възпитава детето си, а поръчват учебниците да се пишат от никому неизвестни авторски колективи. Спойката между най-успелите от една страна и семейните ценности от друга страна, е изгубена. Така че в какво точно вярвате, вие си знаете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като е симбиоза между родители и много успешни хора,

    08 Авг 2018 21:03ч.

    накарайте тези успешни хора да напишат учебниците, защо ги търсите от държавата, като не харесвате нейните?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @ Helleborus на 08.08.2018 в 18:24

    09 Авг 2018 1:37ч.

    И какво пречи сега родителите да се включват по-активно в учебния процес? Има ли реални пречки да се изградят родителски съвети към училищата и родителите да влагат по 10-тина часа доброволен труд в полза на училището? Кой учител ще ви откаже ако му предложите да му помогнете да организира излет или ако поканите интересен събеседник и разговор на тема, която вълнува децата? Има една инициатива в Сев. Америка "Доведи детето си в работата"... За деветокласници е, защото те започват да се чудят какво ще учат, а нямат още право да работят... Една сряда през месец ноември всеки има право да доведе деветокласника си на работа. Ако детето не се интересува от работата на родителите си, могат да го поверят на друга организация, но всички работодатели са задлъжени да приемат деца, ако има желаещи, и да им организират обиколка на предприятието, купуват някакъв лесен обяд (не непременно, децата може да си носят храна, както на училище) и децата прекарват един ден в работна среда. Аз организирах сина ми да отиде в един автосервиз, при собственик мой познат. Целия ден си е прекарал с шкурка в ръцете, сменили са маслото на една кола, накрая са изчистили гаража.... Собственикът им е показал някаква страхотна кола (на някаква знаменитост) заключена във вътрешното помещение, поръчал пица за обяд на всички механици и на момчетата, накрая им платил по 20 $ за добре свършената работа и децата (2 момчета) се прибраха изключително доволни. Синът ми разбра през този ден, че механик и бояджия в собствен гараж НЕ Е неговата професия за цял живот (макар че до онзи момент точно такива мечти имаше)... Просто казвам, че както със всичко, в което човек влага сърцето си - и училището ни може да е много по-добро, ако всички родители влагаме повече енергия и желание да научим децата на нещо полезно...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    10 Авг 2018 11:28ч.

    на 08.08.2018 в 21:03 Аз ли търся нещо от държавата? Държавата издирва хората с полиция, за да ги вкарва в нискокачествената си услуга, където неграмотните преминават от клас в клас. И точно тя е забранила издаването на учебници, които не са одобрени от чиновниците. А за нея учебник е нещо, което само може да се използва в нейната система. Аз не искам от държавата учебници, грешно сте разбрали. Казвам само, че тя дори не е създала учебници в своята си структура, която тя управлява. Защото е позволила индивидуално обучение, но не е написала учебници за него. Индивидуалното обучение няма нищо общо с хоумскулинга, създаван от самите родители, то означава да си запишеш детето в някое училище, то да учи по техните учебници, но у дома, да бъде изпитвано там и да получи документ. Само че не е ясно по какви учебници детето ще усвои материала. Защото училищните учебници са направени така, че те не съдържат правилата, в читанката и буквара няма всички граматични правила за звук и буква, не е написано как се правят упражненията, измислени са така, че учителят да води часа. Учебниците за самообучение са съвсем различни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    10 Авг 2018 11:49ч.

    09.08.2018 в 01:37 Родителят не е учител, той не е длъжен да води часове, не се борим за това. Родителят е отговорен за своето дете и за всичко, което ще му се случи до навършване на 18 година. Основният ангажимент на родителя е да формира среда за детето си, където то няма да получава сгрешени житейски уроци и няма да бъде малтретирано! Средата са хората и участниците в образователния процес, не само учебниците и учителите. Лошата среда е тази, в която преобладават хора без ценности. Цялата човешка мъдрост натрупана през всички години на развитие, свързана с възпитанието, води до това – избора на среда. С какъвто се събереш, такъв ставаш. Ако моите деца бяха израснали в цигански катун, щяха да се държат като циганите, ако бяха израснали сред негрите в Африка, щяха да се държат като тях, ако бяха израснали сред талибаните, щяха да режат глави и да са пълни с омраза, а когато израснат в масовото училище, пак имаме ПРОФИЛ на поведение. Ние огледално отразяваме онова, което виждаме. Затова никакви министерства нямат правото да отнемат на родителя правото да избира среда за своите деца, а тяхната теория за социализацията и интеграцията е точно в тази посока. Тя е сгрешена, защото малцинството деца от добри семейства не могат да социализират невъзпитаните към себе си, получава се обратното. Капка вино в помията, не прави помията вино. Затова и днес говорим за повсеместна агресия, която няма как да бъде спряна по друг начин, освен част от родителите да създадат кръгове за своите деца, в които липсват подобни прояви. Така водещата среда ще бъде семейната. Съжалявам, че някои семейства са кофти, но нашите деца не са се появили на този свят, за да социализират техните, което е и невъзможно на такава възраст. Децата не са възприели устойчиво културата на родителите си, така на нашите деца се пречи да се социализират в нашата културна среда. Само зрял човек с устойчиви ценности може да интегрира към себе си хора. Учебният материал е втория проблем, той също е идеологизиран, без да се пита родителя. Затова родителят трябва да бъде организатора на образователния процес, а не само потребител. Освен, ако не иска да бъде само потребител, но трябва да има избор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus, стига дървено-философски глупости!

    12 Авг 2018 11:45ч.

    Продължаваш да се оплиташ в противоречията си. Ама айде със драве!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи