"Преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина (и това не е само мое мнение) все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието", казва в интервю за "Гласове" народният представител от ПГ на „БСП за България“ Ирена Анастасова.

 

- Г-жо Анастасова, бихте ли разяснили по-подробно какво предвижда проектът „Визия за България“ в областта на образованието? И кое е революционното?

 

- Обяснимо е, че се отнасям с особено внимание към „Визия за България” в частта й „Образование и наука”. Двадесет и седем години от живота си посветих на образованието и съм свидетел на неговия срив през последните две десетилетия. Както се казва, „Всеки от своята камбанария”, но слушайки представянето на нашата Визия в сферата на икономиката, регионалното развитие и здравеопазването си мислех, че в основата на всичко това стои подготвена, образована, интелигентна нация, т.е. образованието. Това, разбира се, не е мое откритие, а азбучна истина. Но в годините на прехода я забравихме. Казах го и на представянето на Визията в НДК. Затова, днес вече говорим за криза в образованието и науката. Притеснени сме, защото има признаци, че тази криза с все по-голяма вероятност може да прерасне в криза на нашата национална общност, на нашите национални характеристики и култура, на способността ни като общество да се организираме и да се борим за национален успех.

 

Няма да изброявам видимите и по-малко видимите измерения на тази криза. Те са пред очите ни всеки ден в качеството ни на родители, на служители, на ползватели на обществени и административни услуги, на пациенти и на какво ли още не. За нас по-важното беше да покажем изхода от тази ситуация.

 

Считаме, че образователният модел трябва да гарантира добро ниво на владеене на българския език, добри езикови умения, добра математическа подготовка и необходимите познания в естествените, хуманитарните и обществените науки. Смятаме, че от изключително значение днес са уменията за общуване и особено уменията за оценка на процесите в обществото. А образователната система трябва да дава достъп на всеки български гражданин до съвременни знания и умения, да води до намаляване на неравенствата и до професионална готовност, съобразена с нуждите на обществото и бизнеса.

 

За да постигнем това, според нас, трябва да решим две главни задачи. Простичко казано – това са: да постигнем пълен обхват на децата в училищна възраст в системата на средното образование и да постигнем високо качество на средното образование. Не считаме, че тези задачи са за година или две. В образованието нещата не се случват бързо. Трябва неотклонно да работим за това и да се стремим към национален консенсус, за да постигнем желания резултат.

 

За революционно – не зная дали има нещо революционно в нашата Визия. А и революциите в образованието са малко опасни. Просто има много несвършена работа през годините, много празни приказки, намерения само на думи, кухи ПР-акции и отчитане на неслучили се реално неща. Имаше „остатъчен” принцип при формиране на бюджета за образование и престъпно пренебрегване на проблемите в сферата. И днес всички „изведнъж” видяха, че „царят е гол”. Че има непреодолима липса на кадри за всички сфери! Нещо, за което ние, заетите в системата, предупреждавахме години наред. А относно „революционното” във Визията – лично за мен, това би бил пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание, защото най-важното е какво и как учат децата ни. Ние сме за програми и съответно учебно съдържание, съобразени както с възрастовите и психологически особености на децата и учениците, така и с променената икономическа и обществена среда и съвременните научни достижения. Смятаме, че трябва да спрем подмяната на историята ни, независимо каква е била, и сме за силно присъствие на българската литература, история, изкуство в учебните образователни програми и в извънкласните дейности.

 

Не зная дали е „революционно”, но смятаме, че детската градина за всички деца, особено за тези в задължителна предучилищна възраст трябва да е за сметка на държавата, без такси, които да се заплащат от родителите. Като казвам това, съм наясно, че ще се каже „Откъде толкова средства?” Със сигурност има и със сигурност трябва да ги дадем! Ако искаме всички деца в първи клас да разбират какво се говори в клас и да могат да усвояват знания и умения. След като се намериха два милиарда за саниране – ще се намерят и за безплатните детски градини. Както обичам да давам пример: ако имате в семейството 1500 лева извън средствата за живот и сте пред дилемата – дали да ги дадете за смяна на дограмата си или за образованието на детето си – какво ще направите? Мисля, че повечето българи ще направят второто. Така трябва и трябваше от много години да е и в държавата. И сега щяхме да сме другаде.

 

Мога още да говоря – и за финансирането с бюджетни средства само на общинските и държавни училища, и за по-качествената квалификация на учителите, и за специалната грижа към образованието в откъснатите райони, но всеки, който се интересува може да се запознае с Визията подробно. Още повече, че ние търсим мнението, съгласията, несъгласията, предложенията на колкото се може повече български граждани. Това е целта ни.

 

- Съобразяването на образователната система с нуждите на бизнеса бе приоритет и на досегашните няколко правителства. Кое е по-различното във визията на БСП?

        

- Много обичам (в кавички) да се говори за тези приоритети в образованието. Защото това не е вярно или по-точно вярно е само на думи. По времето на правителството на Орешарски въведохме т.нар. дуална система в професионалното образование. Това, обаче, не е панацея. Още повече, че в годините след това по тази идея не се работеше много активно. Бизнесът е особено критичен към нивото на кадрите, но не е особено активен с участието си в подготовката им. Ние предлагаме Национална карта „Образование – икономика”, изработена съвместно от държавата, общините и бизнеса. Това означава да се планира дългосрочно необходимостта от кадри, да се обвърже училищната мрежа и обучението с регионалните планове за развитие, бизнесът да участва със свои прогнози с хоризонт от 5 до 10 години, професионалното обучение да е в реални производствени условия с помощта на бизнеса за стажове и практики и още много неща. Отделяме специално внимание на инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните училища. Състоянието на базата им за практика в момента е в плачевно състояние. Както каза един директор на професионална гимназия от Видинско: „Моите ученици като влязат в съвременен трактор няма да могат да си пуснат дори климатика”. Предвиждаме разширяване на мрежата от общежития, за да улесним достъпа на деца от отдалечени райони до професионално обучение и не само професионално, разбира се.

 

- Предлагате специалностите в университетите, които са потребни на бизнеса, да са безплатни. С поощряването на практичното, не рискувате ли да унищожите хуманитарното образование?

 

- Като философ по образование, винаги имам това подозрение. Но в момента нуждата от технократски кадри е изключителна. Вие знаете, в предишните години колко огромен интерес имаше към икономиката и правото. Както казвах, то вече няма икономика, но кадри колкото щеш. Пазарът регулира това и сега навсякъде се търсят инженери. Но когато оставиш регулацията само на пазара, се случва това, което се случи. В образованието не може да действа само пазарът и това е една от големите грешки, особено в последните години. Така че, не считам, че можем да унищожим хуманитарното образование. Смятам дори, че кадри, особено в областта на българския език или в чуждоезиковото обучение ще са изключително необходими. Още повече, че във Визията казваме „Държавна поръчка за университетите, основана на дългосрочно прогнозиране на нуждите на обществото и бизнеса от специалисти с определени квалификации и специалности”.  Т.е. не говорим само за бизнеса.

 

- С какво ще замените схемата “парите следват ученика”, която превърна училищата и университетите в търговия?

 

- Вижте, в определен смисъл, този принцип винаги е съществувал. Поне в средното образование. Но парите се смятаха не за отделни училища, а по общини, които ги разпределяха, както преценят. Разликата в момента е, че парите следват ученика до неговото конкретно училище. Това доведе до сериозна разлика в качеството на образованието в различните училища, което, особено за средното образование, е недопустимо. Така се случва, когато прилагаме пазарни принципи в държавното образование. Такъв елемент, който да зависи от броя на децата, винаги ще има. Но няма да е основен при определяне на бюджета. Ще се вземат предвид специфични особености за всяко училище и особено важно – качеството на образованието. До тези изводи, между другото, достигнаха и сега управляващите. Въпросът е да има воля промените да се случат реално, а не само на думи пред камерите.

 

- Колко университета трябва да има в България според вас?

 

- О, на този въпрос няма как да Ви отговоря. Не сме коментирали бройки. За висшите училища във Визията предвиждаме профилна оптимизация. Т.е. няма как всички ВУ да произвеждат юристи или лекари, или учители и т.н. Просто, защото това е несериозно от гледна точка на качествената подготовка на студентите. Нямаме такъв брой добре подготвен преподавателски състав и се получава едно пътешествие на определени преподаватели в по няколко ВУ, събиране на лекциите и упражненията по определени дисциплини в по няколко дни и т.н. Това определено не води до високо качество на подготовката. Предвиждаме и ефективна, обективна система за акредитация и строг акредитационен контрол; достойно заплащане на академичния състав, което и в настоящото Народно събрание сме предлагали нееднократно. Всичко това, както и много други въпроси ще са предмет на актуализирана Национална стратегия за висшето образование с хоризонт 2030 година.

 

- Мислите ли, че трябва да се отнеме част от пълната автономия на Висшите учебни заведения?

 

- Мисля, че в момента управляващите се опитват да направят това. И не мисля, че трябва да се случи. Автономията на висшите училища е символ на свободата ни. Там е интелектуалният елит на нацията. И така е навсякъде по света. По скоро, контролът върху дейността на ВУЗ трябва да е ефективен. И автономията им, както и всичко в подредените общества, е спазване на правила, които са валидни за всички. В този смисъл мисля, че ние в България имаме сериозен проблем със спазването на правилата. И то защото контролът е никакъв.

 

- След 1990 г. заменихме образователната система с либерални модели, които бяха наложени предимно от организации от типа на “Отворено общество”. Как се отрази на образованието тази смяна?

 

- Вече всички виждаме как се отрази. Между другото, ситуацията с образователните системи в света не е по-добра. Навсякъде вече, къде по-смело, къде по-плахо, се заговори за смяна на модела. Това, обаче, няма да стане лесно. Вижте, преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина / и това не е само мое мнение/ все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието. И отговорът на въпроса Ви е – просто всякакви НПО от рода на „Отворено общество” и присъдружните му нямат място в образованието ни. Това има начин как да стане. Трябва воля.

 

И още по повод на НПО: в предишни документи на БСП многократно сме говорили за порочната практика държавни ангажименти в сферата на образованието да се отдават „под наем” на НПО или частни юридически лица за усвояване на определени пари, естествено. Така се случва, например, и с квалификацията на педагогическите кадри. Нищо чудно – парите в образованието са в учебниците и в квалификацията. Едни 7 млн. годишно се разпределят за продължаващата квалификация на кадрите и отиват в „правилните” фирми. Ние винаги сме считали, че обучителните организации трябва да са висшите училища, в които педагозите получават базисната си подготовка. И когато управляваме – ще го направим. Извинявам се за отклонението, но това ми е болна тема, защото изтича държавен ресурс, без да се постига качество.

 

- Какво означава „образователна система, която е обърната към дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации, виртуални университети и ефективно дистанционно обучение“, както бе рекламирана частта от „визията“, свързана с образованието?

 

- Това означава да използваме активно съвременни средства в образователния процес. Да отделяме достатъчно средства за закупуването им и за обучението на учителите за работа с тях. Да прилагаме съвременни иновационни методи, защото днешните деца са различни от децата не преди 10 години, дори и не от тези преди 5 години. Днес децата са различни почти с всеки випуск. Процесите в обществото ни и в света са изключително динамични. Това поставя пред образованието много сложни задачи и едната е тази - „ използване на дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации” и т.н. Тук искам категорично да кажа, че тази задача не е основна цел, защото за нас тези средства са средства за постигане на основната ни цел в образованието - на изхода на образователната система да имаме образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи Родината и готови за активно участие в пазара на труда и в обществения живот. Обърнете внимание „обичащи Родината” и разбира се, образовани и знаещи!Ето защо казваме, че по пътя към постигане на тази цел съвременните дигитални средства са само средства. Съдържанието на образованието е важно по пътя към целта, съдържанието! 

 

- Как БСП смята да извади джендър идеологията от училищата, при положение, че голям брой либерални НПО – проводници на доктринерната толерантност, са се впили в образователната система, не без финансовата подкрепа на чужди фондации?

 

- Не е сложно да се прекрати достъпът им до българското училище. Начини има. И сега, на много места, директорите не ги допускат, както съм правила и аз. Разбира се, ако не се получи писмена заповед свише. А тя може и да не се издаде. Зависи кой управлява МОН. БСП категорично заяви позицията си по повод на т.нар Истанбулска конвенция. Ние отстояхме докрай тази позиция въпреки многостранния натиск, включително и от нашето европейско социалистическо семейство. Нямайте съмнение, че бидейки управляващи, няма да допуснем объркването на мозъците на децата с понятия, като „социален” или „трети” пол. Това няма как да се случи! И позицията ни е последователна.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

38 коментар/a

Sin на 01.08.2018 в 16:41
А Макаренко ? Той докога ще е в образованиет, т.е. в главите ви ?
Предлагате специалностите в университетите, които са потребни на бизнеса, да са безплатни. на 01.08.2018 в 16:58
Защо? Какво потребно за Обществото бизнесът е дал безплатно? Още повече, че голямата част от едрия бизнес получава поръчките си от Обществото и без тях е жива скръб!
Helleborus на 01.08.2018 в 18:36
Ако се изведе идеологията от училище и приемем, че държим само на знанията, а възпитанието е приоритет на семейството, тогава напъването всички деца да бъдат обучавани заедно като клетково отглеждани кокошки става безпредметно. Целта на държавния монопол винаги е била една – идеологически контрол, какви точно ще станат децата, какво точно ще мислят, да им се набие в главите или чичко Ленин и връзката ни с СССР ли джендърната теория и ценностите, в които всъщност се забраняват ценностите, за да бъдем толерантни към хората без ценности. Поколения са принуждавани да се тикат всички на едно място само за да излязат по калъп, а деца, обучавани извън системата и имащи много по-високи резултати, са обвинявани само за това, че не са по министерския калъп, а по калъпа на семействата си. Но ако БСП държи на семейните ценности, трябва да проумее, че те се и преподават вътре в семействата, от родител към дете, а не от държавата. Ние не знаем какви са семейните ценности на всяко семейство. Ако държавата най-накрая се откаже от своя монопол по идеологически причини, тя би трябвало да позволи на родителите най-накрая да развият и свои форми на обучение, което е изконно тяхно право и се прави навсякъде в демократичния свят, без Германия, където ме съмнява да има демокрация. Домашно обучение, в кооперативи и всякак, както е добре за родителите, учебници написани от свободни колективи. А децата да се оценяват само по знанията. Споменатото дистанционно образование го има само в университетите днес в България, но го няма в основното образование, освен за русначета. Защо така? Познавам русначета, които си учат у дома, веднъж годишно ходят някъде на изпит и толкова. Бъдещето на учебника, както е отбелязано, не е да бъде на хартия. Моите деца ползват обучителни програми в допълнение към учебния материал. Това са съвършените учители. Материалът е структуриран перфектно да речем не в двайсет, а в 2000 теми на година, които се явяват 2000 типа задачи по математика, например. И ги започваш от първата нагоре, с надграждане. Програмата ти дава задачата, след което детето попълва отговора, ако не е верен, програмата му дава толкова още задачи от това ниво, колкото е нужно, докато верните отговори се стабилизират. Така след преминаването на всички 2000 нива, ти си не само преминал годината, но и перфектно усвоил знанията. Защото си надграждал по желязна система, която не те е допускала напред, без да усвоиш старото. Отиването някъде в сграда наречена училище, за да се случи това учене, е безпредметно в модерния век. Това принудително събиране на деца на едно място е основната причина за агресията сред подрастващите, но социалистите дали ще разберат това? Те държат на идеологията, може да е патриотична, ама да е под шапката им! И пак няма да отдадат правото на семействата, макар да държат на семейните ценности. За да станат децата спокойни и добри, те трябва да отразяват такъв модел в спокойствието на своите близки и близка до тях среда. Като се вкарат на 4 години в някаква лудница, те отразяват това. Знаете за огледалните неврони. Ние отразяваме средата.
кривата краставица на 01.08.2018 в 19:35
До Helleborus. Не ти ли предложиха грантове вече? Как може изобщо да съществува една държава без идеологически контрол? Всичко, което предлагаш, е разрушително. Липса на държавен контрол върху дейността на "свободни" колективи - това е основна опорна точка на враговете на България. Айде стига вече с тия глупости. Кои са тия "свободни" колективи? Грантомотивираните, които се преструват на независими и загрижени за обществото? И още - агресията у децата не се лекува с домашна изолация. И още - хартиените учебници за твое сведение са по-добри от електронните такива. Абе защо изобщо се хванах да ти чета коментара, сякаш не знаех, че ще се газирам...
маша мечокова на 01.08.2018 в 21:01
И аз мисля, че социализация е невъзможна без държава, поне не и в нашия свят. Прекалено тесен и "хоризонтален" е хоризонтът на семейството, а и спорът става безпредметен ако се замислим, че семейството не нещо изначално прозрачно и еднотипно съответстващо на алтернативистките ни въжделения спрямо държавния монопол. Не всички семейства имат финансовия ресурс да поддържат изискуемото образователно ниво на подрастващите, не всички семейства са такива от експерти в областта на въпросните нива. Но най вече опасността е свързана със социалната фрагментация в целевото и ценностно насочване на подрастващите, ултраплурализацията за сметка на универсализиращото единство на структурата, защото така не само би се нарушил балансът между публично и частно в полза на частното, но и би липсвала дисциплиниращата институция и средата, която да под-държа и гарантира социалната спойка - а това е именно държавата със своите атрибути и регалии, хералдични и всякакви други реквизити, от памтивека много тясно свързани с образованието.
Айде, айде! на 01.08.2018 в 21:32
Първият удар който "демократичните" промени нанесоха на "изостаналото" ни соц общество бяха върху образованието и здравеопазването. Ударите дойдоха точно от "Отворено общество". Учители и доктори стачкуваха непрекъснато. Училищата бяха затворени с месеци. От организацията на Сорос учеха все още наивните доктори и учители че това е ПЪТЯТ! Резултатите са плачевни. Необразована и болна нация. Накарайте някой ученик да напише съчинение по картина. Няма да се получи поне при 80% от тях. За граматическите и стилистичните грешки не искам дори да споменавам. Упадъкът на нравите е логично следствие от такава простотия. Училището вече не възпитава. Край всяка училищна ограда ще видите пушещи момчета и момичета. За къв чеп тогава шарят цигарените кутии със страшни картинки? Кого плаши правителството след като то не възпрепятства този порок в училище? Систематичното сриване на образованието вече има катастрофално влияние върху икономиката на България. Колкото я има, де! Гордостта че бяхме една от най-образованите нации на планетата вече е само блед спомен. Прост народ, слаба държава! А бъдещите кадри които си подготва ОПГ ГЕРБ, малиииий..... Задача за ГЕРБ-младежи. Какво изчисляваме с тази проста като Тиква формула: V=πr2h ?
СТОП СОРОС! на 01.08.2018 в 22:25
ВЕДНАГА! Образованието е ключа, именно там удариха първо, не само отворено общество а и америка срещу България ето линк да видите къде точно ровят тия кучета: http://epicenter.bg/article/-Pomoshtnik-darzhavniyat-sekretar-na-SASht-Viktoriya-Nyuland-pristiga-dnes-v-Balgariya-/90410/2/0
БАНски старец на 02.08.2018 в 07:55
С уговорката, че не съм чел самата "Визия", в това интервю не видях и думичка за науката, по който въпрос се надявах да намеря някаква информация, след като видях, че то е за частта й „Образование и наука”. От друга страна има щедри популистки обещания за безплатни детски градини и университетски специалности без такси. Това не е рационално, още по-малко - сраведливо. Разбирам детските градини да са безплатни за социално слаби родители, но защо да са безплатни и за заможни? За университетите не е ли по-добре да има повече стипендии за специалности, от които бизнесът има нужда (впрочем и самият бизнес може да дава такива стипендии срещу задължението бенефициентът след завършването си да поработи в съответното предприятие), отколкото да се създават първо и второ качество специалности чрез освобождаване от такси на едни и натоварване на други? Както правилно е отбелязал интервюиращият, този подход е на път окончателно да затрие хуманитаристиката.
Helleborus на 02.08.2018 в 15:27
Тук нещата опират до вяра и до жестоки страхове, много ми е трудно да разбия нечии крепости в ума. Човек се страхува да бъде сам, затова понякога си измисля приятели. Подобно топката Уилсън във филма Корабокрушенецът. Ние инстинктивно имаме нуждата да мислим, че някъде някой движи нещата в правилната посока, че се грижи за нас, че всичко ще се оправи, че доброто ще победи, иска ни се да го вярваме и вярваме. Но кой да бъде този някой, всички сме хора с нашите слабости и доста озверели и агресивни един към друг. И ето ти тук държавата, нещо свръх, на която ние възлагаме всичките си въжделения, като последните глупци, защото то е все едно човек да вярва в сянката си. Защото държавата е отражение на обществото, включително на най-долните и гнусни проявления в това общество, корупция, агресия, властолюбие, измами, всички те намират своя огледален образ на политическо ниво. Аз много държа на държавността и институциите, само твърдя, че те нямат съдържание сами по себе си, те отразяват обществото. Как не вярваш в обществото, но вярваш в държавата, в това все по-жалко отражение на обществото и неговите пороци? Не искам да вземам сламката на удавника, но вие сте изгубили вярата си в Човека и в това, че той има съвест и мерки, които не напуска. Не всички, но ако вие не вярвате, че в света съществуват почтени хора, които да градят свободно общество, то вие сте за окайване. Защото при това положение никаква държава не може да има такава съвест. Силата, на която ние трябва да разчитаме е близо до всеки от нас, държавата ли ви заповядва да обичате децата си или семействата си и държавата ли ви заповядва всяко добро нещо, което вие правите в живота си, държавата ли ви е направила хора с чувство за правилно и грешно, с желание за справедливост, ако държавата не ви гледа вие зверове ли ще станете? Кой ви направи хора каквито сте, с чия сила придобихте елементите си? Защо подценявате Божието дело? Да, наистина има Кой да мисли за всичко и точно този някой ни е дал изключително силен инстинкт да не злоупотребяваме и ни е дал изключително силни чувства на вина, угризения и скръб, когато объркаме нещо. Човекът, а не държавата е проводник на разума и справедливостта. Държавата само отразява това. Семейството не било достатъчно, ако семейството не е достатъчно, нищо не е достатъчно.
Яна на 02.08.2018 в 16:02
Както правилно е отбелязала интервюираната, това е предложение, което да се обсъди от обществото. В него има приемливи и неприемливи неща, но са практически приложими неща. В последните години във всяка сфера преобладават популистки предложения, които ни доведоха до тук. А образованието е наистина важна сфера. Тя е в основата на успеха на всяка друга сфера. По-добре да има безплатни детски градини, които биха помогнали за по-лесното социализиране на част от децата и по-лесно изграждане на между личностни контакти между всички деца. По-добре безплатни специалности, търсени от бизнеса, за да се подобрят възможностите за включване в трудовия пазар отколкото създаване на неограничен брой специалисти от няколко хуманитарни специалности, които не намират реализация и никога няма да намерят такава. Съгласна съм с г-жа Атанасова, че тези два вида разходи са по-смислени от разхода за саниране и по-приемливи от гледна точка на обществения интерес. Не искам да омаловажавам ролята на науката, но каква наука ще развиваме ако кадрите ни са необразовани или ниско образовани. Все пак има определено ниво на натрупване на знания, без които не можем да говорим за наука въобще.
Яна на 02.08.2018 в 16:14
Helleborus Госпожо или господине Вие определено не сте привърженик на държавата, каквото и да говорите. Няма да коментирам изказа, който е доста странен и много напомня на преведен през гугъл текст на чужд език. Ако това не е така, моля да ме извините. Но в случая говорим за нещо съвсем различно. Ние живеем в държава и общество; по-точно в нашата държава България и в нашето общество - българското. Всички нас ни интересуват проблемите на нашата държава и нашето общество. За Вас това явно е тера инкогнита. Мисля, че сте объркали форума. Излишно се стараете да пропагандирате либералните си идеи. Както стана ясно българското общество е чувствително и не е съгласно с този род идеи особено, когато се опитват да му ги натрапят. Все пак имаме добър опит с тоталитарните практики.
Helleborus на 02.08.2018 в 18:43
Напротив, привърженик съм на държавата такава, каквато е създадена, а не чудовището, в което е превърната в последните векове от диктаторите. Държавата не е субект с воля и това трябва да ви е ясно на всички. Тя е договор помежду ни за онова, което искаме да правим заедно и не може да прави неща, за които не сме я упълномощили. Искаме да се защитаваме заедно, да строим пътища заедно, да гоним престъпници заедно, да пазим общата си собственост, националните си ресурси, това е държавата, затова по силата на нашия договор, ние си назначаваме наши служители, които натоварваме да отговарят за общите ни интереси. Но те не са наши водачи, не определят нашия морал или ценности, договорите, които сключват хората, са на база техните ценности и морал, които те вече притежават като свободни хора. Дотук казах ли нещо невярно? Никой човек няма да сключи договор с друг човек, по силата на който те обещават да се подчиняват по един робски начин, да предадат свободната си воля и правото си на убеждения, още по-малко да предадат правата си над децата си и някой друг да взема решения за тях. Жалко е, че не го разбирате, защото точно тази свобода е отразена във всички велики документи, които човечеството си държи в рамка и се гордее с тях, но не може да достигне на висотата на техните автори. Това е записано и във Всеобщата декларация за правата на човека и в американската Декларация за независимостта и е отразено в творбите на най-напредничавите умове във всички епохи. Колкото до образованието, то може да бъде резултат от различни родителски обединения и договори, може да има и държавен продукт, но държавата не може да има репресивна функция над свободното общество, което не ползва този продукт. Държавата има репресивна функция само дотолкова, доколкото може да докаже явно престъпление. Свободата не е престъпление, да напишеш учебник не е престъпление, да обучаваш децата си по избрана от теб система не е престъпление, да ги социализираш в избрана от теб среда не е престъпление. Затова вие по-скоро си помислете как сте толкова дръзки, че да си въобразите, че може да имате такъв контрол над всички! Точно това е болшевизъм, най-много сме, агресивни сме, ще ступаме останалите и ще ги командваме. Не се крийте зад държавата, защото агресията си е вътре във вас.
Helleborus на 02.08.2018 в 19:09
Относно ултраполяризацията и социализацията. Не се заблуждавайте, светът е двуполюсен и така ще си остане. Всички практики са рожби и разклонения или на едното или на другото, те не са толкова различни. Както е казано, всички пътища водят към Рим, така и всички пътища водят до истината от едната страна или до нейната имитация от другата страна. Ние нямаме безкрайно много възможности за развитие, човешката история е показала само и единствено това, съществуването на разумни и неразумни, на стопани и разсипници, на съграждащи и рушащи съграденото. Така че социализацията, за която говорите, тя може да означава само това, че се мъчите да съберете всички на единия полюс, с това другият няма да изчезне. Мечтата на интегриращите и социализиращите е никога да няма втория полюс. Когато един тръгне да танцува пред вратата на движеща се кола, с помощта на огледалните неврони всички да поискат да изкопират това. Само че винаги ще има група от хора, които ще отразяват и другата действителност, невидимата за някои и единствено реална за други, които са привлечени от нея без значение натиска над съзнанието им, защото тя им е открита. Няма как да гарантирате, че събирате хората около разума, на принципа много сме, силни сме. Никой не може да има такава претенция, всъщност може, но не може да отнеме правото на избор. Не си ли давате сметка, че този тип социализация е всъщност същата груба уравновиловка от комунизма? Това е същевременно изолация на всички деца в една среда. Ами точно това правехме при Живков, всички учехме историята на СССР и за дружбата между нашите народи,, вие каква разлика виждате между това и вашето желание за социализация?
Онзи на 02.08.2018 в 20:05
Смислени неща говори жената, но не мога да се отърва от мисълта защо всеки път първо разрушаваме всичко до основи, после се сещаме, че не било правилно и започваме да градим наново. В 20-ти век само колко пъти правихме това упражнение? И продължаваме и досега. Както се казва "Да му имам втория акъл на българина." Ние все сме догонващи, изоставащи, текат нескончаеми реформи, после реформи на реформите и така до безкрай. В една от своите дописки преди време Кеворкян беше написал, че съдбата ни е вечно да закъсняваме за важните неща в историческото си развитие. Мисля, че е прав, за съжаление.
Helleborus на 03.08.2018 в 08:35
02.08.2018 в 20:05 Там е работата, че ние нито градим, нито рушим, ние не правим нищо. Оставили сме държавата си сама да прави нещо от наше име и съответно на който политик каквото му хрумне и каквито ветрове повеят, на там вървим. Копи пейст на който каквото ни подхвърли. Българското общество е оставило тази празнина от липса на инициатива, защото мисловно сме още в комунизма и чакаме да ни се спуска отгоре. Когато нищичко не правиш, теченията те влекат. Дори хоумскулингът ни е копи пейст, учебници на английски език, писани от тамошни религиозни структури, в прослава на еврейската история, Цар Давид и т.н. Някога от правене на нищо, да се е родило нещо?

Напиши коментар