- Автор: zavtra.ru
- 10 Sep 2020
- 9086
- 36
- Константин Анатолиевич, след изборите за Европарламент се смениха ключовите фигури в европейската бюрокрация. Председател на Европейската комисия стана министърът на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен. Любопитно е, че преди изборите тя присъстваше на заседанието на Билдербергския клуб през месец юни.
- Урсула фон дер Лайен беше не само на заседанието на клуба Билдерберг. Преди това тя беше в Давос, след това се срещна с Елизабет Мон, шефа на Bertelsman Stiftung, и едва след това присъства на заседанието на Билдербергите. Тоест, преди да влезе в клуба, тя трябваше да получи одобрението на Елизабет Мон, жената, която контролира медийната и образователна сфери в Германия. Именно на нея Европа и целият педагогически свят е задължен за Болонския процес (Инициатива възниква в края на 90-те г. за сравнимост на висшето образование в Европа, с цел на тази основа да се постигне мобилност на кадрите, б. пр.). Елизабет принадлежи към фамилия, която, както и редица други влиятелни германски фамилии, се стараят да се изчистят от нацисткото си наследство. И за това на нея й е необходимо да покаже, че е по-либерал от всички останали либерали. По-нататък в процеса на прехода на световния либерализъм към т. нар. от тях прогресизъм, прогресизмът се сдоби със свои специфични черти. В образованието например, това се изрази чрез примитивизацията и англофикацията му.
- Тоест, в резултат на Болонския процес, немският език в Германия беше изместен на второ място?
- Да, но само по отношение на английския. Това е едната от проявите на този процес. А другата проява е общото изпростяване, което, за съжаление, се разпространи и в Русия, и в редица други страни. А фактът, че Урсула фон дер Лайен посети Елизабет Мон, за да получи агреман, за пореден път говори, че Bertelsman Stiftung е системообразуваща структура, която има влияние върху всичко, включително и върху подбора на политически кадри. Стигна се дотам, че предишният председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който дълги години оглавяваше правителството на Люксембург, беше издигнат на висшия пост в Евросъюза, веднага след като финансовата структура Bertelsman Stiftung беше регистрирана в Люксембург. А що се касае до самата Елизабет Мон и нейния фонд Bertelsman, то тя, въпреки устава на фонда, удължи своите пълномощия и след 75-годишната си възраст, като това мина без особени демократични оценки, както това става в Еврокомисията.
- В този аспект, германското представителство на заседанията на Клуба тази година е най-внушително?
- На пръв поглед изглежда, че е така, тъй като щом Германия прокара своята кандидатура за председател на Еврокомисията, то и германската делегация би трябвало да бъде най-представителна. Но, в действителност, германците изглеждаха доста по-скромно в сравнение с френското представителство. Както и през миналата година, от Франция присъстваше Патрисия Барбизе, ръководител на френския клуб Le Siècle, който е също такава системообразуваща структура, където се „затягат всички гайки“ при разпределяне на длъжностите в европейските институции, по същия начин, както и в Bertelsman Stiftung. Освен Патрисия Барбизе, Франция бе представена и от личния съветник на Макрон, Клеман Бон, и старши съветника в Института "Монтен", Франсоа Годеман.
Трябва да отбележим, че Институтът "Монтен" беше ключовата структура при подбора и утвърждаването на Макрон за президентския пост, особено когато се наложи малко да се притиснат десните. Друг участник от френска страна беше министърът на икономиката и финансите на Брюно льо Мер, който участва и в много широк кръг от други влиятелни организации, като например в The Long-Term Investors Club, който установява преки финансови отношения между своите членове. Льо Мер също така наблюдава неформалните финансови отношения между френските държавни банки и Китайската банка за развитие. Разбира се, на заседанието на Билдербергския клуб присъстваше и генералният директор на компанията Total Патрик Пуяне и дори Майкъл Сабиа, който формално представляваше Канада, но си беше човек на Франция.
- А британското представителство?
- То беше доста своеобразно. От една страна, въобще нямаше представители от Ditchley Foundation, която поддържа неформалната връзка с американския Бохемски клуб, но, за сметка на това, имаше такива могъщи фигури, като шефът на British Petroleum и Shell. Но Shell бяха тук по-скоро по друга линия. Тъй като присъстваше и кралицата на Холандия, всички си задаваха въпроса, дали само фон дер Лайен ще бъде обсъждана, или ще се обсъжда и кандидатурата на холандския политик Франс Тимерманс.
- Но накрая Билдербергския клуб предпочете фон дер Лайен?
- Очевидно, да. Но ако погледнем като цяло на Европейското разпределение, ще видим, че на поста директор на Европейската централна банка идва от Международния валутен фонд Кристин Лагард. А темата за ръководството на международните финансови институции е много важна за Билдерберг. И ако за тази ротация се предполагаше още през месец май, то това би намерило място в тематиката на клуба или, в крайна сметка, поне в неговия състав. А такова нещо не се наблюдаваше. Затова тази ротация, по-скоро е възникнала в последния момент, около месец след заседанието на клуба. Впрочем, когато издигаха от Билдербергския клуб Лагард за поста в Международния валутен фонд, на заседанието му присъстваше и нейнитя конкурент Стенли Фишер, бивш шеф на Централната банка на Израел. Това заседание също се проведе в Швейцария и беше толкова сложно, че след основното заседание, отделно започна някакво неформално заседание, което продължи още няколко дни.
- А кои от присъстващите тази година на заседанието на Клуба са постоянни негови членове?
- Интересно е да се разгледат постоянните участници, от гледна точка на съвременните икономически сектори, които представляват. И тук на първо място трябва да споменем Томас Лейзън, който е свързан с няколко сектора в промишлеността. При това Лейзън беше председател на Изпълнителния комитет на Билдербергския клуб, като смени на този пост Етиен Давиньон, който поради възрастта си беше изпратен в пенсия. Но и Давиньон, и Лейзън са представители на една и съща корпорация, която се нарича Umicor. Преди това тя се наричаше „Миннодобивен съюз на Горна Катанга“. Катанга е провинция в Демократична република Конго.
- В миналото това не беше ли Белгийско Конго?
- Да, но Томас Лейзън не е чисто белгийска фигура, а белгийско-германска. Майка му произxожда от рода Алерс, собственик на голяма германска корабна компания. Историята на богатството на Алерс е история на едно от многото довоенни богатства, макар че не е чисто германско, а германско-белгийско. Бащата на Томас Лейзън, макар и белгиец, е работил в структурите на Алерс. Връзките му с Германия са били много здрави, и неслучайно в началото на 1990 г. той влиза в съвета на директорите на организацията, създадена след обединението на Германия, в чийто баланс са вписани активите на всички промишлени предприятия и държавни земи на ГДР. А като вземем предвид, че в рамките на СИВ ГДР беше специализирана в производството на електроника и като цяло в такива области, от които впоследствие се роди IT сектора, то няма нищо чудно, че семейството Алерс-Лейзън бeше много необходимо на тази структура, за която то традиционно доставяше и продължава да доставя необходимите за IT отрасъла руди от страните на Централна Африка.
Сега Томас Лейзън е председател на съвета на директорите на Umicor, а генерален директор на компанията стана някой си Марк Гринбърг, за когото почти нищо не се знае. Впрочем, откъде се появи той? Тайната се крие в 1996-1997 г., когато президент на САЩ беше Бил Клинтън, а се предполагаше, че следващият президент ще бъде Албърт Гор, който беше известен, от една страна, като човека, отворил интернета за света, а от друга страна, като един от основоположниците на теорията за глобалното затопляне. Но нещо се обърка и Гор не стана президент. В резултат от това в Демократична република Конго се появиха конкуренти на белгийците. За да запазят позициите си в африканската република, особена роля изигра дъщерната компания на белгийците, в чийто борд на директорите бяха Томас Лейзън и Марк Гринбърг, чиято фамилия се появи тогава за пръв път. От 2010 г., когато приключи президентството на Буш и се появи Обама, Umicor много бързо започна да се избавя от конкурентите си. Някои от тях бяха включени в „черните“ списъци на Федералния резерв на САЩ, някои се озоваха в „панамските досиета" и т. н.
- Компанията на Лейзън има заводи не само в Белгия, а и в Германия?
- Да, в допълнение към това, в Германия все още живее част от диаспората хуту. Работата е там, че т. нар. Велика африканска война (1998-2002 г.), в която участваха няколко страни, започна със стълкновения между племената хуту и тутси. Всичко това може да има пряко отношение към избора на Урсула фон дер Лайен за председател на Еврокомисията. През нейния мандат, като министър на отбраната на Германия, станаха особено активни действията на Бундесвера, съвместно с френските сили в Африка.
- А как се отнася към това самата Африка?
- В нейното отношение се наблюдава известна двойственост. От една страна, ако говорим с езика на Маркс, това, с което се занимаваше Миннодобивният съюз на Горна Катанга, а сега се занимава Umicor, е хипер експлоатация. От друга страна, тази компания така или иначе е принудена да развива инфраструктурата на страната, тоест да строи железопътни линии, пристанища и т. н. И затова отношението на африканския истаблишмънт към тази и други подобни компании изглежда така: „Да, вярно е, че са експлоататори, но какво ще правим без тях“?
- А обсъждаше ли се тази година традиционната за Билдерберг тема за промените в климата?
- В списъка на участниците имаше само един човек, който в чист вид може да отнесем към лобито за климата. Това беше Борд Вегар Солджел, който ръководи Световния фонд за дивата природа в Норвегия. Явно, че структурите, които организираха заседанието на Клуба тази година, са заинтересовани в известна степен да засенчат публиката, която подкрепя Джордж Сорос. А той пък на свой ред е спонсор на Бърни Сандърс и Елизабет Уорън.
- Тоест излиза, че на Сорос сега не му върви?
- За това, че на Сорос не му върви може да съдим по Великобритания. Още през лятото на 2018 г. във в. "Гардиън" имаше статия за това, колко стремително се развива движението Best for Britain, което ръководеше забележителния депутат лейбърист Чука Умуна с подкрепата на лорд Мелок Браун. Това, че Браун работи за Сорос бе добре известно. Те заложиха на Чука Умуна, като лейбъристки центрист, който не влиза в екипа на Джеръми Корбин, а е от старите кадри на Тони Блеър. По баща Чука е нигериец, а на външен вид е малко по-тъмнокож, отколкото Обама. Отначало той беше претендент за длъжността, която зае Корбин, т.е. за председател на Лейбъристката партия. Но впоследствие го отхвърлиха и той си намери друга кауза. "Гардиън" възторжено обясняваше как от движението Best for Britain ще се роди нова партия, в която ще се влеят и представителите на други леви и десни партии, които твърдо стоят на европейски позиции и са категорично против Брекзит, за разлика от колебаещия се Корбин.
- Участва ли тази нова партия в Европейските избори?
- Да, те участваха в изборите за Европарламент, но не като Best For Britain, а под името Change UK. На пръв поглед изглеждаше необяснимо защо трябва да сменят името си. Но, ако се изпише съкратено новото име, се получава CHUK (ЧУК). Или, намеренията им да направят от тази личност фигура, съпоставима поне с Найджъл Фараж бяха сериозни.
- Тоест, съпоставим с лидера на Партията за независимост на Обединеното Кралство, в действителност, партията за Брекзит?
- Да. Но още в началото на годината беше ясно, че няма да успеят да наложат Чука сред избирателите. Въпреки това Сорос и други хора продължаваха да харчат пари за него. За тази цел се опитаха да привлекат в Change UK депутати от лейбъристите. В крайна сметка се съгласиха едва девет-десет човека. На изборите партията на Чука, получи едва 3 процента от гласовете и нула места в Европарламента. Затова Сорос трябваше да признае, че някъде сгреши. Дали в личността на Чука или пък в анализите. Но, в крайна сметка, това, което му се получаваше в САЩ, не се получи в Англия.
- Да се върнем към днешната ситуация във Великобритания. Къде в дневния ред стои въпросът за политиката на новия министър-председател?
- Да започнем оттам, че когато в Турция през 2016 г. беше направен опит за военен преврат, първият човек, който побърза да се солидаризира с Ердоган, беше посланикът на Великобритания в Турция. А след него и самият Джонсън, напомняйки, че дядо му е от турски произход. По-нататък Джонсън се опита чрез своя екип да се заеме с Афганистан, но там частично се провали. Той усети, че в този момент е по-добре да се оттегли и, както сега се вижда, го направи навреме. Но още тогава беше ясно, че тази линия, която се опитваше да утвърди, включваше Турция в геополитическия проект, продължавайки в този смисъл линията на Камерън.
- И тази линия явно противоречи на линията на Евросъюза, имайки предвид и наложените на Турция санкции по повод геоложките и проучвания в шелфа на Кипър?
- Да, тя противоречи на всичко това, което се прави около Турция от европейска страна, включително и с участието на хора, които се занимаваха с това по-рано по американска линия. Тази група, приближена до Клинтън и Олбрайт, която подготвяше преврата в Турция, общуваше с вдъхновителя на този преврат Фетхуллах Гюлен и заедно с „Клуб Руми“ организираха различни конференции и поддържаха политическите амбиции на тогавашния министър-председател на Турция Ахмет Давутуглу. През 2016 г. Ердоган го отстрани от управлението, но сега той отново излиза на сцената и отново създава своя партия. Неотдавна напусна управляващата партия на Турция Али Бабаджан, човека, който често канеха Билдербергите. Напускането му стана непосредствено след Билдербергския форум, на който цялата турска делегация беше от опозицията.
Струва си да отбележим, че тази година в Билдербергския клуб имаше две делегации, настроени срещу правителствата на страните си. Това бяха делегациите на Турция и на Полша. Отчитайки факта, че там присъстваха такива оператори на сурогатни революции, като американеца Джаред Коен и англичанина Тимъти Гардън Аш, който преди „Арабска пролет“ водеше неформални преговори с т.нар. умерено крило на „Мюсюлманските братя“, можеше да се предположи, че и турският, и полският проекти се движат от една и съща ръка. А присъствието на "темата Русия" в списъка от теми на Билдербергския клуб, се открояваше с това, че там действително бяха поканени няколко специалисти по Русия, в това число и доста недоброжелателни типове, като Том Тагендхет или Тимоти Снайдер. Това показваше, че промените, които се готвят да извършат в Полша, по някакъв начин са обвързани с руската тематика.
Професорът по история от Йелския университет Снайдер преди време написа книга за Втората световна война в сегашна Източна Европа, където описва преплитането на това, което е ставало там, включително наказателните акции на поляци срещу украинци и на украинци срещу поляци. Впрочем, думата „кръв“ фигурира в заглавието на самата книга. Професор Снайдер нееднократно е говорил много злобно срещу Русия и неговото присъствие в Билдербергския клуб е знак за това, че там въпросът се разглежда като полско-украинско-руски, като по-скоро това е въпросът, който се крие под официално заявената "тема Русия“, а не въпросът за газопроводите. Макар че газопроводите също са важни.
Аз вече споменах, за Ротшилд, но в тази връзка трябва да отбележим, че пет дне преди началото на заседанието на Клуба, Давид Рене дьо Ротшилд беше в Баку на редовния ежегоден форум по въпросите на нефта и природния газ. В неговото присъствие имаше определен смисъл, отчитайки факта, че поради политическия тупик в Израел и много по-острия от когато и да било конфликт между Турция и Гърция в Кипър, може задълго да бъде забравено предполагаемото строителство на тръбата EastMed от Израел, през шелфа на Кипър и през Гърция до Европа. По тази причина, темата за Баку е много интересна, а ревността на Джо Байдън към Задкавказието разбираема. Нищо чудно няма в това, че в този регион ситуацията е доста напрегната. Но странно е, че в същото време напрежението на Балканите е много по-малко. Обичайно в тези два региона напрежението се повишава едновременно.
- Когато издигнаха испанеца Жозеп Борел за поста еврокомисар по външните работи, бяха изказани опасения, че той няма да се справи с Балканите…
- Това е предизвикано от обстоятелството, че Борел е категоричен противник на отделянето на Каталония от Испания. В този смисъл е напълно логично, че във връзка с каталонския и други сепаратистки въпроси, Испания не признава Косово, като отделна държава.
- Макар че Косово го признаха много европейски страни, включително и Германия.
- В Балканския регион Германия сега заема позиция за съхраняване на съществуващото статукво, тоест да не се променят границите. И не само на Балканите, но например и границите между Румъния, Молдова и Украйна. Но ако по въпроса за границите се следва стриктно позицията на Меркел, то тогава Украйна и Молдова трябва да отменят обмена си на сухоземни територии, в резултат, на който Молдова получи пристанището Джурджулешт.
- Но темата за промяна границите на Балканите не слиза от дневния ред?
- Тази тема, както е известно, се лансира от Джон Болтън. От друга страна, тази тема много по-рано поставяше Тони Блеър. А още по-рано се появи т. нар. „План Петерс“. Петерс е консерватор, даже много по-десен от другите консерватори. Той си беше нарисувал своя карта, на която, например, беше присъединил Косовска Митровица към Сърбия. Защо беше направил това? Защото има един комбинат "Трепча", рудата, за който се намира от едната страна на границата, а обогатителното производство от другата страна. Присъединяването на Митровица към Сърбия означаваше, че този промишлен контур ще може да заработи.
- А сега този комбинат бездейства ли?
- След американските бомбардировки и обособяването на Косово, ръководството на комбината и сръбското правителство бяха убедени, че сега ще дойдат, ще ги превземат и погълнат. В действителност там всичко спря да работи. И в това имаше определена логика. Защото, ако погледнем хората, които подготвиха свалянето на Милошевич, то веднага се набива на очи командата на Джийн Шарп и Питер Акерман, в която от 20 души 16 бяха еколози. Прословутият Срджа Попович оглавяваше фонд „Екотопия“. Защо се наричаше така този фонд? Защото неговата задача беше да спре промишлеността. Да направи така, че Югославия никого повече да не бъде индустриална държава. Ние можем да се отнасяме към Болтън както си искаме, но нещата така се стекоха, че дали в Африка, дали на Балканите, дали в Австралия или където и да било другаде по света, неговата команда винаги е на страната на тези, които са свързани с добива на метали, нефт и т. н. Покрай икономическите интереси обаче, в сръбската тема има и идеологическа страна, която, в крайна сметка, не се свежда само до това дали ще работят заводите. Това са въпросите за съзнанието и за начина на живот на хората. Ще работят ли те в индустрията или вместо това ще употребяват наркотици? Ако стане последното, тогава това ще бъде съвършено друга страна, или по-скоро само територия.
Превод от руски: Никола Стефанов
