Гиньо Ганев – учителят по държавност

Гиньо Ганев – учителят по държавност
Гиньо Ганев. Име, което през годините се превърна в истинска институция в българския обществен живот. Чийто авторитет не произтичаше от постове, държавни или партийни, а от една забележителна негова аура на ерудиция, почтеност и чувство за държавност и историчност. Заслужил още приживе да бъде наричан Човека парламент и Човека Конституция, г-н Ганев застана и остана на най-високия пиедестал на държавността и парламентаризма - високо, високо над целокупната ни политическа класа.

 

 

В онези бурни дни на 1991 г., когато омразата и противопоставянето често вземаха връх, Гиньо Ганев, като подпредседател на VII ВНС и председател на неговата Конституционна комисия, изигра историческа роля. Приемането на Конституцията от юли 1991 г., която направи демократичните промени необратими, едва ли щеше да е възможно без неговия талант да търси и да постига съгласие. Да формира общи позиции дори когато политическите страсти са нажежени до червено.

 

Да внушава респект към държавата и към гражданите. Така стана по-сетне, когато не друг, а тъкмо Гиньо Ганев, при това в този период депутат от опозицията, способства да се примирят враждуващите партийни лагери и след дългогодишно отлагане България да се сдобие с новия свой държавен герб. Защитаваше църковното единение и патриаршеския авторитет в най-мрачните дни на църковния разкол и недопустима държавна намеса в делата на Българската православна църква.

 

След 2005 г., като първи омбудсман, даде нужната за тази нова институция, която има предимно морално-политически правомощия, обществена тежест и авторитет. Който и да беше станал омбудсман тогава, щеше да се сблъска със стената на бюрокрацията, която нямаше даже да обърне внимание на тази институция, която, както казваше Гиньо Ганев, носи едно „варварско скандинавско име, което дори не може да стресне лошата администрация“.

 

Но за Гиньо Ганев нямаше затворена врата, нито неприет разговор - от държавния глава и премиера, през парламентарните групи, министрите и кметовете, до патриарха, мюфтията и равина... И още толкова стотици обществени инициативи по общини или в национален мащаб, с които се укрепваше идеята за демокрация и за национално достойнство, бяха замислени и осъществени от него през всичките тези години... Има ли някой, който да не е чувал за „Гиньо Ганев style“? Какво слово!

 

От най-малкия читалищен салон до големите зали на държавността Гиньо Ганев беше символ не просто на реторическо майсторство, а на държавотворно слово. Но има нещо и нещо друго - Гиньо Ганев беше дълбоко толерантен човек. И в частния, и в обществения живот. Замислете се - за десетилетия във вихъра на обществения живот някой помни ли той, Човека парламент, да се е обърнал към другиго с грубост, с желание да унизи или да принизи опонент или критик?! Не! Гиньо Ганев отстояваше тезите си и позициите си с остри аргументи, но не с неуважение към противници и приятели. И хората го разбираха.

 

Колкото и в последно време да се намират такива, които искат да се говорело „по-просто“, сиреч улично и просташки, за да били разбирали хората. Гиньо Ганев доказваше, че това не е вярно. Имах житейския шанс да се запозная и да работя с него още от далечната 1994 г. Преди това, през 1990 г., той беше гласът, който слушах, както правеше цялата нация, от безкрайните директни излъчвания на Великото народно събрание.

 

От този глас неусетно се учехме на парламентаризъм и усвоявахме базисните конституционни понятия. През 1994 г., когато ме покани да стана секретар на оглавяваното от него сдружение „Конституционализъм и демокрация“, което обединяваше депутатите от VII ВНС, подписали Конституцията, почувствах вълнение. Като че влизам в много специален университет за държавност и политика. Даваше уроци и с делата си, и с маниерите си, и с уж небрежно изказани съвети.

 

Спомням си, някъде през 2002 г. в кулоарите на парламента след една моя реч, която беше предизвикала бурни овации, той ме пресрещна и каза строго: „Не се прехласвай по овациите. Помисли какво ти казват онези, които не ти ръкопляскат. И се опитай да ги разбереш и да потърсиш съгласие“. Мъдрост, толкова неприсъща на нашите огрубени политически нрави! А за политиката казваше неведнъж: „Повечето хора в политиката имат значение само и докато заемат някакъв държавен или партиен пост. Защото черпят присъствието си в обществото не от собствени идеи, а от самия пост. Те са чиновници в политиката. Истинският политик е този, чиято позиция и инициативи получават обществен резонанс, без да заема държавен или партиен пост“. Беше живият пример за това. Пример, който ще се помни! Бог да те прости, Учителю!

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Hans Castorp,München,Bayern,BRD

    20 Дек 2016 23:47ч.

    Няколко въпроса към г-н Дачков, но които , разбира се, той не е задължен да отговаря, както почти винаги прави : 1) Съгласен ли сте със всички хвалби по-горе- човек-оркестърпенкелер, безпримерно честен и талантлив; баща или пастрок някакъв на комунистическата конституция, без която никаква демокрация "не била възможна" (видяхме как се разви въпросната демокрация при такива оранжево-червенобузи отци) 2) Като сверзан с религията човек, как приемата, когато подобни на Ганев другари "защитават църковното единение и патриаршеския авторитет"; те не са ли същите, които клечаха по Великден край църквите и правеха списъци на енориашите, които пристъпваха прага на храма 3) Като проследявате развитието на Гиньо Ганев преди и досега, смятате, че той е честен и безкористен, отдаден на народа си българин, будител и достоен пример за подражание 4) Авторът на статията плакал на Стената (на Джон Ленън зад Нотариата) в точния момент , малко преди да падне Стената (Берлинската), после много се вълнувал, когато го приели в онзи ОЛИМП(ийски кръг на подписалите соцкомконституцията), после дочакал звездния си миг в жълто, за да се отдаде на правилния цар...стоп, ама нали през декември 2001, след един от най-истинските мигове на прозрение, тогава истинският и автентичен Явор Дачков в компанията на Ник Михайлов, описвайки великолепно психиатричния статус на Кобурга, изхвърча като мръсен парцал от телевизията; сега ледовете се топят, царедворците завладяват ГЛАСОВЕТЕ; това нещо като извинение към мухлясалалия ни монарх ли е? целуване на на ръчица на бащицата Сакс? може би и последният ще скалъпи най-после няколко смислени изречения и ще възпее напр.черните ангели-„антифашисти“ и ще гастролира на тази страница 5) Прави впечатление форума на подобни статии; по точно липсата на такива; чисто като в аптека, цех на „Персил“ или производство на гуми(за триене), табула раса; е, няма ли някой още да каже хубава дума за подобни хубави хора; погледнете форуми за "Учителя"Гиньо Ганев в другите сайтове

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • зиновий гердт

    23 Дек 2016 9:52ч.

    още един на онзи свят- и това ако не е радост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи