- 10 Sep 2020
- 63
- 29
Вместо да прави реформи, правителството отива към по-лесното – вдигане на ДДСАко продължи да се качва в сегашните темпове, дефицитът ще стигне нивата, които докараха Гърция до това положение. Независимо дали конкретната цифра ще е 10% или 13%, нещо, което сега не можем да кажем, това каза пред ГЛАСОВЕ Георги Ангелов*. И още: В началото на годината на практика бяха замразени всички реформи. Доколкото разбираме, пенсионната реформа е била замразена на най-високо политическо ниво, тъй като не трябва да правим неща, които хората не харесват. Все пак през последните седмици и особено след смяната на здравния министър, поне по отношение на здравната реформа някак се смени риториката. Не знаем дали ще се смени и практиката.
<p><strong>Наскоро премиерът Борисов се опита да обясни малко икономиката на журналистите с упрека, че слушат едни експерти, дето се изказват всеки ден. Разпознахте ли се като един от нарочените експерти?</strong></p>
<p>Да, това явно беше насочено към някои от нас, икономистите, които често пребиваваме в медиите. Явно премиерът е недоволен от това, което казват в последно време икономистите за икономическата политика на правителството и по-конкретно за строежа на този т.нар. Лувър, който бил някакво икономическо чудо и щял да донесе милиарди. Аз съм свикнал с това управляващите да не са доволни от мнението на икономистите. В повечето случаи това е нормалната ситуация.</p>
<p><strong>А вие как оценихте начина, по който премиерът обясни икономиката с примери като въпросния „Лувър” и многофункционалната спортна зала и с идеята да се инвестират едни пари, които после „ще се върнат и ще се мултиплицират”?</strong></p>
<p>Очевидно Бойко Борисов смята, че построяването на музей и спортна зала ще подпомагне по някакъв начин икономиката, което, разбира се, е доста наивно, защото в същото време държавният бюджет няма пари и извършва съкращения. Това показва неразбиране на икономиката.</p>
<p><strong>Какво се случва с бюджетния дефицит, за януари и февруари имаше доста стряскащи цифри, продължава ли тази тенденция? </strong></p>
<p>Първите няколко месеца на годината се оказаха доста негативни от гледна точка на бюджетното салдо. През януари имаше 500 млн. лв. дефицит, през февруари – още 900 млн. лв., или общо 1 млрд. и 400 млн. лв. само за два месеца. По предварителни оценки през март се очакват още 200 млн. лв., така че за първите три месеца дефицитът става 1 млрд. и 600 млн. лв. Ако това продължи, стабилността ще експлодира. В същото време само преди няколко седмици се оказа, че и през 2009 г. е имало много по-голям дефицит – почти 4% от БВП – което е в пъти повече, отколкото беше отчетено по българската методология. Оказа се, че има твърде големи различия между нашата и европейската методология и че тези различия са използвани и от предишното, и от сегашното правителство, за да покажат по-нисък дефицит. Всъщност реалността е съвсем различна, което е стряскащо и ще окаже много лошо влияние върху инвеститорите и върху доверието на хората. Може би единственият позитивен факт е, че правителството все пак успя да изкара някакви мерки, макар че от тези 60 мерки единствено 4 или 5 са за затягане на бюджета. Друг е въпросът дали те ще донесат необходимите резултати, но така или иначе правителството е стреснато от ситуацията и е готово да прокарва мерки, за които само преди 1–2 месеца не искаше и да помисли.</p>
<p><strong>Ако ръстът на дефицита продължи да се увеличава с темповете, с които това се случва досега, докъде ще стигне той в края на годината? </strong></p>
<p>Ако продължи да се качва в сегашните темпове, дефицитът ще стигне нивата, които докараха Гърция до това положение. Независимо дали конкретната цифра ще е 10% или 13%, нещо, което сега не можем да кажем.</p>
<p><strong>Някои анализатори твърдят, че сравнението с Гърция е твърде пресилено, тъй като в техния случай става дума за повече от 10 години огромни дефицити.</strong></p>
<p>Гърция наистина има дефицити години наред, но те не са били толкова големи, с изключение на периода на кризата. Когато кризата започна, в Гърция не бяха взети мерки за намаляване на бюджетния дефицит, напротив, правителствата харчеха още повече, твърдейки, че се борят с кризата. Освен това имаше избори, а се появи и скрито харчене. Но това не е много по-различно от случващото се в България. Миналата година ние си мислехме, че имаме едва ли не близък до балансиран бюджет, а после, като излязоха договорите, които трябва да се отчетат по европейската методология за миналата година, се оказа, че от бюджетен дефицит, който трябваше да бъде 0,7%, стигнахме до 3,7%, което е 5–6 пъти повече. Тази година може да се случи същото. Още повече, че вече имаме за първите два месеца над 2% от БВП. Ако го умножим по 6, тъй като до края на годината остават още 6 периода по два месеца, виждаме, че се получава двуцифрено число. Така че въобще не е малък рискът да стигнем до подобен сценарий. Още повече, че България не е член на еврозоната за разлика от Гърция и за разлика от Гърция е много, много по-бедна като доход на човек от населението. Това са все фактори в наша вреда. В България дори при по-малки нива на бюджетен дефицит ще се случи това, което се случва в Гърция при нива на дефицит 13–14%. От тази гледна точка трябва да бъдем по-внимателни с бюджетната дисциплина. Спомняте си, че през февруари-март премиерът обещаваше пари на всеки, който протестираше.</p>
<p><strong>Съвсем наскоро премиерът каза, че му е жал да посегне с големия сатър и да изреже всичко, което трябва да се изреже. При това признание какви надежди имате, че нещата ще се променят. </strong></p>
<p>През февруари той наистина вярваше, че има много пари и ги раздаваше на всеки, който поиска. През март под влияние на това, което се случи с Гърция и под влияние на това, което се случва с нашия бюджет, явно осъзна, че с тази политика няма да помогне на хората, а ще предизвика още по-голяма криза. В някакъв смисъл гръцкият проблем помогна на нашите политици да осъзнаят, че наистина става въпрос за сериозен риск.</p>
<p><strong>Как коментирате предложенията да бъде актуализиран бюджетът, и то с максимално възможния дефицит?</strong></p>
<p>Бюджетът очевидно ще бъде актуализиран, защото това, което е записано, явно не е актуално. Той обаче няма да бъде актуализиран в посока на повече разходи, защото приходите са много по-малко, отколкото очаквахме. Така че дефицитът ще бъде по-голям, отколкото е планиран, но не заради повече разходи, а заради по-малко приходи. Със сигурност правителството ще трябва да съкращава бюджетни разходи, за да може да удържи дефицита в някакви разумни нива. Това, което виждаме в Източна Европа, е, че страните, които имат най-голям бюджетен дефицит, не са тези, които се справят най-добре с кризата. Мантрата „дайте да харчим повече пари” и идеята правителството да вземе кредити, за да помогне на икономиката, не действат в нашите страни. Балтийските страни, Румъния и Унгария бяха ударени най-тежко от кризата именно заради големите дефицити. Заради това на тях им се наложи да отидат при МВФ, да сключат споразумения и да започнат стабилизационни програми. В нашия регион доверието се губи толкова лесно, че в момента, в който изпуснеш дефицита от контрол, инвеститорите и бизнесът започват да смятат, че тази страна е обречена и започват да бягат. От друга страна, виждаме, че държавата, която се справя най-добре с бюджетната дисциплина, е Естония. Очакваше се в Естония да има двуцифрен бюджетен дефицит за 2009 г., но с два антикризисни пакета на правителството там успяха да сведат дифицита от 11–12 % на 1,7%. В момента Естония има най-добрите икономически показатели за четвъртото тримесечие на 2009 г. и началото на 2010 г. – висок икономически растеж на тримесечна база, бърз ръст на фондовата борса и повече инвестиции.</p>
<p><strong>Ще успее ли антикризисният пакет на правителството да свие драстично бюджетния дефицит в България? </strong></p>
<p>Изчисленията по самия пакет показват, че той може и да успее да се справи със ситуацията, въпросът е дали ще бъдат изпълнени тези намерения. Виждаме, че съкращението на разходите в бюджетния сектор мина доста трудно през правителството. Освен това вероятно ще има изключения и МВР няма да бъде включено, а там се харчат около един милиард лева на година. Тоест една голяма част от бюджета няма да бъде засегната.</p>
<p><strong>Но МВР е перлата на това правителство?</strong></p>
<p>Перла, която е твърде нереформирана, с твърде много полицаи с ниски заплати, което поражда погрешни стимули. Други антикризисни мерки като приватизацията на миноритарни пакети изискват време за подготовка и дисциплинираност в министерствата, нещо, което те не са показали до този момент. Същото се отнася за мярката, според която Министерството на земеделието ще даде под аренда или ще приватизира един милион декара земя. Нали разбирате, че това министерство 20 години не е успявало да направи това и дори не знае коя земя е негова и коя не. Как изведнъж за няколко месеца ще успее да навакса този проблем? Все пак мерките трябва да се изпълнят до края на годината и да донесат приходи. Ако няма някаква радикална промяна – а аз не я виждам – в администрацията, това означава, че правителството или ще трябва да мисли за други мерки, или ще вдигне ДДС, както намекват някои представители на властта. За съжаление явно не са готови за по-дълбоки реформи, а отиват към по-лесното – да вдигнат ДДС и да прехвърлят проблема върху частния сектор и върху домакинствата.</p>
<p><strong>И си оставят вратичката с ДДС, която най-вероятно ще отворят?</strong></p>
<p>Ако дадеш тази вратичка на администрацията и кажеш: „Ако не се справите, ние ще вдигнем ДДС”, всъщност разваляш дисциплината. Защо администрацията да се стяга и да върши много работа, след като може просто да остави нещата, както са, и правителството да вдигне ДДС. Самото споменаване на това, че има вратичка, сваля напрежението от отделните министерства и администрации и прави по-малко вероятно това, мерките да бъдат изпълнени навреме.</p>
<p><strong>Наскоро премиерът даде ясен знак, че не е време за структурни реформи, защото за тях са нужни пари. Как коментирате тази логика и до какво ще доведе тя – колко дълго още могат да бъдат забавени тези реформи и как ще се отрази това на икономиката?</strong></p>
<p>В началото на годината на практика бяха замразени всички реформи. Доколкото разбираме, пенсионната реформа е била замразена на най-високо политическо ниво, тъй като не трябва да правим неща, които хората не харесват. Все пак през последните седмици и особено след смяната на здравния министър, поне по отношение на здравната реформа някак се смени риториката. Не знаем дали ще се смени и практиката. Обяснява се, че новият здравен министър се назначава именно за да задвижи реформата, която предишният е забавил. Но за пенсионната реформа продължава да се твърди, че тя трябва да бъде отложена едва ли не за 2012 г., което е в края на мандата на правителството. Аз се съмнявам, че в края на мандата си то ще може да задвижи толкова важна и дългосрочна реформа. Все повече хора в България разбират, че отлагането на реформите не носи нищо позитивно за икономиката. Вероятно и правителството в един момент трябва да осъзнае, че ако не прави реформи, всичко ще остане, както си е било преди, а ако остане както си е било преди, няма да има промяна нито в живота на хората, нито в жизненото им равнище, нито пък ще може да се отчете някакъв успех в края на мандата.</p>
<p><strong>В последния доклад на Световната банка се твърди, че ръстът на бюджетния дефицит в страните от Източна Европа се дължи преди всичко на липсата на структурни реформи. Това означава, че отлагането на реформите ще задълбочи проблемите, тоест няма просто да остане, както е било преди.</strong></p>
<p>Спомняте си култовата реплика на министъра на икономиката Петър Димитров, който каза: „Защо да правя реформи, вижте колко добре се развиват нещата”. И преди нямаше реформи, но заради доброто състояние на световната икономика това не се усещаше толкова пряко като криза, докато сега ситуацията ще бъде по-лоша. Затова в криза натискът за реформи винаги е по-голям, защото хората виждат на гърба си какво означава да няма реформи – това означава да не се създават работни места, да няма инвестиции, да не растат заплатите и доходите. Надеждата ми е, че заради този натиск правителството в един момент ще стигне до извода, че ако иска да промени нещата, трябва да прави реформи.</p>
<p><strong>Как коментирате предупрежденията, които идват от страна на Синята коалиция?</strong></p>
<p>Мен ме радва това, че Синята коалиция става коректив на правителството. Имаме нужда от повече реформаторски гласове. В крайна сметка СДС и ДСБ са партиите, които по време на управлението на правителството на Иван Костов проведоха най-много и най-радикални реформи.</p>
<p><strong>Да, но диалогът скърца, а премиерът призна, че не ги слуша какво говорят и че той е най-големият реформатор.</strong></p>
<p>Фактът, че премиерът коментира тези, които говорят, все пак показва, че е чул нещо. Забелязал съм, че в България това е начинът да се случи каквото и да било – трябва да има критики, трябва да има алтернативни предложения и всичко трябва да се коментира публично, за да има обществен натиск върху правителството. Не е възможно просто Иван Костов да отиде и да си поговори с Бойко Борисов и на следващия ден Борисов да направи десет големи реформи. Никога не става така. Винаги става трудно и чрез натиск.</p>
<p><strong>Покрай случилото се с ЕРП-тата казахте, че премиерът дава лош знак за инвеститорите. Мнозина твърдят обаче, че приватизационните договори с тези дружества са неизгодни за потребителите?</strong></p>
<p>Независимо от приватизацията на ЕРП-тата ДКЕВР определя начина, по който се решават цените, дали да либерализира пазара, или да го остави монополен. Тоест проблемът отново е в липсата на структурна реформа, в това, че сегашната структура на енергетиката е монополна – една част е държавен монопол, а друга – частен монопол. Ние от години получаваме запитвания и побутвания от ЕС да направим нещо в енергетиката, да има конкуренция, да има прозрачност, да има възможност потребителят да избира. Спомням си, когато БТК беше държавна компания, как трябваше да се чака с месеци и години, за да получиш телефонен пост. Монополът на БТК беше разбит, когато се появиха няколко мобилни оператора и когато БТК беше приватизирана. Същото трябва да стане и в енергетиката. В момента няма никакъв стимул системата да бъде ефективна – каквато и неефективност да има, тя просто я прехвърля върху потребителите. Ако започне да се строи неефективен проект като АЕЦ „Белене”, просто се вдига цената на тока, за да се финансира проектът, или пък се искат пари от държавния бюджет. Предишното правителство правеше и двете неща, а вероятно и много други неща, за които не знаем и които вероятно са обект на криминални разследавния.</p>
<p><strong>Отношението на сегашното правителство обаче към този „неефективен” проект затъна в неяснота. В предизборната програма на ГЕРБ беше записано, че АЕЦ „Белене” ще бъде подкрепяна като частен проект. Имате ли убеждението, че правителството все още стои твърдо зад подобна позиция? </strong></p>
<p>Аз не мога да разбера каква точно е в момента позицията на правителството. В началото правителството казваше по-скоро „не” за този проект или ако го има, трябва бъде частен без държавни гаранции. След това каза: „Добре, ще вземем пари от Русия и ще го строим, пък като го построим, ще намерим някой западняк да го вземе”. После пак се върна обратно и каза: „Ама не, няма да строим, преди да сме намерили инвеститор”. Единствено Симеон Дянков има постоянна и категорична позиция, че няма да даде държавни пари от бюджета за този проект. Но пък министър Трайков и премиерът доста често си променят позицията. Същевременно разбираме, че консултантът по проекта е пратил фактура и иска да му се платят десетки милиона евро. Руснаците строят някакви неща, произвеждат някакво оборудване и също казват: „Ние сме го произвели, не можете да се откажете, трябва да го платите”. Колкото повече време минава, толкова повече проблеми се трупат. Така че може би в някакъв момент трябва да се отсече, да се каже – каквото било – било, затваряме го и докато не дойде инвеститор, спираме всички договори, които се изпълняват в момента.</p>
<p><strong>Коментрахте негативно заявения отказ за кандидатстване в еврозоната. Важно ли е България да влезе възможно най-бързо в т.нар. чакалня на еврозоната? Има твърдения, че Полша например се справя по-безболезнено с кризата именно защото не е в еврозоната.</strong></p>
<p>Нека погледнем лихвите в различните страни. Най-ниските лихви в Източна Европа са в Словакия, която стана член на еврозоната в началото на 2009 г. Най-високи са лихвите в Румъния и Латвия, двете страни с най-големи бюджетни проблеми. Най-близо до Словакия със сравнително ниски лихви е Естония, страната, която се очаква съвсем скоро да влезе в еврозоната. България е някъде по средата. Тоест има съвсем ясна зависимост между близостта на една страна до еврозоната и лихвените проценти – колкото си по-близо, толкова по-ниски са те. Това е един показател за това как приближаването до еврозоната влияе позитивно на икономиката. Това се вижда в Естония: колкото повече се приближава тя до еврозоната, толкова повече инвестиции има. Що се отнася до Полша, тя е много по-различен случай от България. Полша е най-голямата източно-европейска икономика. Тя няма нито толкова голям внос, нито толкова голям износ, защото произвежда повече неща сама. Тя не е толкова зависима от чужди инвестиции и от чужд приток на капитали и за нея няма такова значение дали е в еврозоната или не.</p>
<p><strong>Много ваши колеги директно заявиха, че още през есента може да се стигне ако не до смяна на правителството, то поне до някои много сериозни проблеми именно заради липсата на радикален подход. Вие сте доста предпазлив. </strong></p>
<p>В момента виждам два възможни сценария и не е ясно кой от тях ще се реализира. Единият е правителството да каже, че не можем да се справим с бюджетния дефицит и няма да кандидатстваме в ERM 2, което незабавно ще доведе до сваляне на кредитния рейтинг на България и оттам до по-малко инвестиции, до свиване на кредитирането и по-високи лихви. Влизането в тази спирала гарантира, че в крайна сметка МВФ ще трябва да се намеси, тоест независимо дали правителството ще остане на власт или не, то няма да може да управлява, тъй като МВФ ще поеме нещата в свои ръце. Това е лошият сценарий. Добрият сценарий е правителството да затегне дисциплината в бюджетната сфера и да избегне продължаващо раздуване на дефицита. Ако България успее да убеди европейските институции, че ние не трябва да влизаме в процедура по свръхдефицит, това ще е знак, че правителството все пак си е свършило работата и движи нещата в правилната посока. Ако стане обратното и не ни приемат конвергентната програма или пък ни кажат да влезем в процедура по свръхдефицит, това ще е знак, че не сме могли да ги убедим, че имаме стабилна икономическа политика. Оттам рискът за лошия сценарий е голям, а политическата криза е лесно пердсказуема. Така че следващите 3–4 седмици ще разберем по кой от двата сценария се движим. <br /><br /><em>*Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество" и заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти. Основател е на Блога за икономика.</em></p>
<em><strong>С Георги Ангелов разговаря Димитрина Чернева</strong></em><br />
