Една дясна коалиция може да създаде впечатление за сериозност

<span style="font-style: italic;">Александър МАРИНОВ</span> разговаря със социолога <span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Цветозар ТОМОВ</span>, изпълнителен директор на Агенция „Скала”<br><br>- Независимо от различията в оценките на политиците и експертите – икономисти, социолози, психолози и др. – все повече хора усещат, че това, което наричаме криза, се настанява трайно във всекидневието ни. Не мисля, че трябва да се нагнетяват страхове, но с оглед приемането на най-добрите възможни решения е полезно да си дадем сметка какво точно се случва в действителността и в главите на хората. Според вас появиха ли се вече съществени размествания на пластовете в общественото съзнание, породени от кризата?<br><br>- Засега не регистрираме такива значими размествания на пластовете. Разбира се, очакването за криза съществува и допълнително изнервя хората, и това придобива особен смисъл на фона на много ниското доверие на мнозинството българи към държавата и нейните институции. Кризата на отношението към политиката не е свързана с икономическата криза.<br><br>- Мислите ли, че в периода до изборите вероятното задълбочаване на кризисните процеси в икономиката ще породи една нова психологическа и емоционална ситуация, която да постави и политици, и избиратели да погледнат през друго око на изборите, на участието в избори и на възприетия през последните години „успешен” начин на печелене на избори?<br><br>- Възможно е, ако икономическото положение се влоши чувствително. Икономическата криза вече се усеща в България, но не бих казал, че вече са започнали тежки икономически сътресения с пряко влияние върху бита и всекидневието на мнозинството от хората. Ако това се случи, всички оценки и прогнози, които се правят днес, ще се окажат нереалистични. Ако все пак се стигне до такова влошаване, най-вероятният резултат ще бъде радикализиране на отношението към управляващите. <br><br>- Това е едната хипотеза, която обсъждат социолозите. Според другата ефектът ще е обратен – ще има още по-голямо дезинтересиране от политиката. <br><br>- Убеден съм, че ще се случи радикализация. Когато българинът се почувства непосредствено заплашен в съществуването си, той става политически активен. <br><br>- Смята се, че радикализацията става реален процес, ако има реална алтернатива на управляващите. Има ли такава алтернатива у нас? Има „нови звезди”, или по-точно „нова звезда”, на политическия небосклон, но появи ли се в обществото усещането, че в лицето на ГЕРБ се е появила алтернатива на провалилите се управници?<br><br>- В известна степен, да, най-малкото защото ГЕРБ е сравнително нова партия. От друга страна, ГЕРБ е много далеч от онзи фокус на обществени надежди и очаквания, който беше НДСВ през 2001 г., да не говорим за СДС през 1997 г. Преобладаващата нагласа към политиката у нас може да се определи като склонност да се гласува срещу управляващите. ГЕРБ е партията, която в най-голяма степен ще привлече този вот. В същото време отношението към ГЕРБ е доста противоречиво, обременено е с критични очаквания. Затова няма да се повтори това „заливане” на политическото пространство, което се получи след мощния вот през 1997 и 2001 г. Така или иначе, най-вероятно ГЕРБ ще спечели изборите.<br><br>- Но без шансове да има абсолютно или близко до абсолютното мнозинство в парламента?<br><br>- Да. Правя уговорката, че такава прогноза е валидна, ако не се сбъдне хипотезата за рязко влошаване на икономическата ситуация. Ако се стигне дотам, всякакви предвиждания в момента са безсмислени.<br><br>- Какво е отражението на участието на ГЕРБ и другата нова формация – Движение „Напред”, в местната власт след 2007 г.?<br><br>- Предимно негативно. ГЕРБ се оказа по-слаб там, където хората го привидяха като реална управленска алтернатива. Причината за това е много проста – политиците, които се събраха в ГЕРБ, не са много по-различни, не излъчват някакъв много по-различен политически манталитет, отколкото политиците от останалите партии у нас. Според мен скоро ще настъпи отлив от ГЕРБ, особено ако стане управляваща партия. Вече съм имал възможността да направя прогнозата, че в следващите години всяко едно правителство в България ще се износва много бързо. <br><br>- Следователно заразата на отвращението от политиката няма да бъде бързо излекувана?<br><br>- Това е културен феномен, за чието отшумяване ще бъде необходимо много време. Ще стане постепенно, неусетно и най-вероятно без пряка връзка с начина на правене на политика и политическа реклама.<br><br>- Какъв ще бъде ефектът от подписаното коалиционно споразумение между СДС и ДСБ и евентуалното формиране на по-широка дясна коалиция? Ще се реализира ли замисълът да бъде създаден един относително равностоен партньор на ГЕРБ с цел съставяне на дясноцентристко правителство? Има ли шанс партньорството между СДС и ДСБ да доведе до резултат, по-голям от механичната сума на събираемите?<br><br>- Има такива изгледи. Причината е, че много често ГЕРБ се предпочита от част от избирателите, преди всичко защото се привижда като силна партия, като основа на бъдещото управление на страната, което ще отстрани от власт сегашните управляващи. Това са хора, които биха гласували за друга, дясна партия, ако я възприемат като достатъчно солидна и с перспективи за влияние. Една по-широка дясна коалиция би могла не просто да събере механически гласовете за СДС, ДСБ и другите евентуални участници, а да привлече допълнителен вот, но само ако успее да създаде в публичното пространство убеждението, че е способна да сътвори нещо сериозно. Но за да се случи това, трябва да се изпълнят редица условия. Първо, да се излъчат кандидати, които да имат добро присъствие, да не са „стари муцуни”. Второ, да не се изпокарат при подреждането на листите. Трето, да възстановят структурите си и да синхронизират дейността им. И още много неща, които са свързани с реалната организация на политическата дейност. Ако не бъдат изпълнени тези условия, замисълът може да се провали, дори формално да има предизборна коалиция. <br>От друга страна, ако не се образува такава коалиция, ние, като общество, рискуваме да изпаднем в патова ситуация след изборите, при която да се окаже невъзможно съставянето на правителство и да се наложи да се проведат нови избори в рамките на една година. <br><br>- Ако в парламента се окажат ГЕРБ, БСП, „Атака” и ДПС, това наистина е много вероятен сценарий.<br><br>- Според мен в следващия парламент ще влязат не четири, а пет или повече партии. Някои неща са ясни отсега. Няма вариант, каквото и да е разпределението на мандатите, при който „Атака” да бъде включена в правителството. Няма да бъде искана – нито от ГЕРБ, нито от БСП. От друга страна, коалицията БСП-ДПС няма никакъв шанс да получи мнозинство. Такава е общата нагласа в обществото – за смяна на управлението. Но в същото време е ясно, че „Атака” ще събере значителен вот и ще формира сериозна парламентарна група. Така че е много вероятно просто да не достигнат гласове за нито една от възможните коалиции и да се наложи веднага да се отиде на нови избори. Затова в публичното пространство често се спряга „квазиголяма” коалиция ГЕРБ-БСП.<br><br>- Това реален вариант ли е? След всичко, което си казаха Станишев и Борисов?<br><br>- Чисто прагматично, да. Но това би било имиджово самоубийство на Бойко Борисов, защото за ГЕРБ ще гласуват хора, които категорично не искат да дадат гласа си за БСП. Не очаквам Борисов да постъпи по този начин. Това не е ситуацията от 2005 г., а и Борисов не е същият тип политически лидер като Симеон Сакскобургготски. Според мен при такава конфигурация на следващия парламент е много по-вероятно да се стигне до бързи нови избори, след които съотношението на силите ще се промени и ще бъде съставено правителство без досегашните управляващи.<br><br>- Тоест едно повторение на изборите ще засили позициите на сегашната опозиция?<br><br>- Както казах, едно отчетливо мнозинство българи иска смяна на управлението. Това е социалнопсихологическа вълна, на която няма какво да се противопостави. БСП и ДПС неизбежно ще слязат от властта. Настроенията към тях са твърде критични, меко казано. Те не могат да разчитат на подкрепата на повече от около един милион избиратели или съвсем малко повече. Що се отнася до НДСВ, съмнително е дали изобщо ще влезе в парламента. Сегашната тройна коалиция няма вариант да получи мнозинство, чрез което да състави правителство. Ако в резултат на изборите в края на юни или началото на юли се получи патова ситуация, тези настроения ще се засилят.<br><br>