Джоузеф Стиглиц: Защо американците играят на руска рулетка?

Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда по икономика, професор в Колумбийския университет в Ню Йорк и главен икономист в Института “Рузвелт”.

Що се отнася до първия въпрос, въпреки, че предвижданията в политиката са още по-рисковани, отколкото в икономиката, вероятно Хилари Клинтън ще спечели изборите. Въпреки това малката разлика между двамата кандидати (поне досега) остава загадка: в цялата история на президентските избори в САЩ Клинтън е сред най-компетентните и добре подготвени кандидати, които някога е имало, докато Тръмп е един от най-некомпетентните и зле подготвени. И той успя да остане в борбата въпреки поведението си, което в миналото би унищожило всички шансове на един кандидат. 

При тези условия, защо американците играят на руска рулетка?

Това е въпросът, който си задава останалата част от света, защото резултатът от изборите ще я засегне, въпреки че не участва в този процес. 

Това ни води към втория въпрос: защо Републиканската партия избра кандидат, когото собствените й лидери отхвърлят?

Много фактори помогнаха на Тръмп да надделее над 16-те си конкуренти в първичните избори. Личността играе роля и някои хора изглежда бяха съблазнени от неговия образ от телевизионното риалити. 

Но някои по-дълбоки фактори, изглежда, са допринесли надпреварата да бъде толкова напрегната. Най-напред, много американци са в по-лошо финансово състояние, отколкото преди 25 години. Средният доход на работещите на пълно работно време от мъжки пол е по-малък, отколкото преди 42 г., и е все по-трудно за хората с по-ниско образование да си намерят работа, която да им гарантира прилична заплата.

Неразпределено богатство

В дъното на стълбицата, реалните заплати (коригирани спрямо инфлацията) са по същество същите, както преди 60 години. Така че не е учудващо, че Тръмп намери значителна и много възприемчива аудитория, когато обяви, че икономическата ситуация е гнила. Но той се лъже едновременно и за диагнозата, и за лекарството.  

Като цяло от 60 г. насам постиженията на американската икономика са добри: БВП е бил увеличен почти шест пъти. Но от плодовете на растежа са се облагодетелствали относително малък брой богати хора - хора като Тръмп, чието състояние се дължи отчасти на ниските данъци, който той иска да разшири и увеличи. 

Наред с това, реформите (като либерализацията на търговията и финансите), с които политическите лидери обещаваха чудеса за всички, не дадоха резултати. Тези, чийто жизнен стандарт е в застой или е намалял, си направиха едно просто заключение: или американските лидери не знаят какво говорят, или лъжат (или и двете).

Според Тръмп всички проблеми на страната се дължат на търговията и имиграцията. Той се лъже. Деиндустриализацията се случи и без глобализацията: работните места в индустрията намаляха в световен мащаб, защото ръстът на производителността надхвърля ръста на търсенето.

Що се отнася до търговските споразумения, те се провалиха, не защото САЩ са били жертви на маневрите на своите търговски партньори, а защото тяхната търговска политика бе оформена в интерес на американските компании. Тези компании процъфтяваха, докато републиканците блокираха мерките в подкрепа на потенциално губещите от тези споразумения американски граждани.

Много американци се чувстват също в плен на сили извън техния контрол, с явно несправедливи последици. Дълбоко вкорененият постулат, според който Америка е земята на всички възможности и всяко поколение живее по-добре от предишното, е поставен под въпрос. Несъмнено световната финансова криза беше обрат за много американски избиратели: 

правителството помогна на богатите банкери, които едва не бутнаха САЩ в пропастта,

създавайки едновременно впечатлението, че не прави кой знае какво за милионите американци, които загубиха работата и дома си. Не само че системата се оказа несправедлива, но изглежда е била организирана за това.

Популярността на Тръмп се дължи поне отчасти на повече или по-малко разпространеното недоволство, свързано със загубата на доверие в лидерите. Но неговата политика още повече ще влоши ситуацията. Мерките, които той предлага, от които се очаква да имат благоприятни последици за всички, но са ориентирани в полза на най-богатите, няма да доведат до по-добри резултати от последния път, в който се прибегна до тях. 

Тръмп би искал да обяви търговска война на Китай, Мексико и други търговски партньори. Това ще доведе до обедняване на всички американци и ще бъде пречка пред международното сътрудничество, необходимо на фона на решаващите световни проблеми, като въоръжената групировка “Ислямска държава”, международния тероризъм или глобалното затопляне. Използването на средства, които могат да се инвестират в технологии, образование или инфраструктури, за да се изгради стена между САЩ и Мексико би било невиждано прахосничество.

Послание към елитите

Бих искал да наблегна на две послания, отправени главно към американския политически елит. Първо, фундаментализмът на неолибералния пазар - опростенческа теория, която проникна в икономическата политика през последните 40 г. - води до опропастяване, като растежът на БВП се осъществява за сметка на задълбочаване на неравенството. Идеята, че мерките в полза на богатите накрая ще облагодетелстват и най-бедните, се провали и отново ще се проваля. “Революцията” Тачър-Рейгън, която пренаписа правилата и преструктурира пазарите в полза на най-богатите, успя да увеличи неравенството, но напълно се провали в стимулирането на растежа. 

Откъдето и второто послание: трябва отново да се пренапишат правилата на икономиката, но този път в полза на гражданите като цяло. В САЩ и другаде лидерите, които не правят нищо, ще трябва да отговарят. Всяка промяна съдържа рискове. Но появата на Тръмп и много аналогични ситуации в Европа показват, че пренебрегването на това послание съдържа още по-голям риск: рискът от едно разделено общество, заплашена демокрация и отслабена икономика. 

Статията е публикувана в канадския сайт lapresse.ca

Превод от френски: Галя Дачкова