Димитър Бочев: Демокрацията ни разкри такива, каквито сме

Димитър Бочев: Демокрацията ни разкри такива, каквито сме
Демокрацията ще бъде толкова добра, толкова лоша, толкова морална или аморална, колкото са добри, лоши, морални или аморални хората, които я изграждат, това каза пред ГЛАСОВЕ Димитър Бочев*. И още: Западът по своята дълбока природа не е нито антикомунистически, нито антинацистки, той е само и единствено капиталистически. Капиталите на него са му много по-скъпи. Георги Марков ми пише около година и половина преди да го убият в едно писмо, което съм цитирал неведнъж, че „ако търговските интереси на западните страни повеляват, те са в състояние дори да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии…”.
<p><strong>Как ви изглежда българинът през 2009 г. &ndash; 20 години след падането на Берлинската стена?</strong></p> <p>Хората са така устроени, че у всеки от нас живее доживотно една тенденция и тя е следната: идеализиране на миналото. Всяко настояще идеализира миналото. В нашата национална ситуация това минало е на насилието, на жестокостта, на цинизма &ndash; с две думи, на комунистическия тоталитаризъм. Заради тази тенденция днес се множат хората, които копнеят за &bdquo;добрите стари времена&rdquo;, когато ние се разхождахме по цели нощи в Парка на свободата &ndash; така се казваше навремето Борисовата градина, а знае ли човек дали в някой бъдещ момент няма отново да се върне предишното й име... Спомням си също, че с дни апартаментите ни стояха незаключени и нямаше кражби. И всичко това на фона на днешната неимоверна престъпност в страната ни подхранва тази носталгия по комунизма. Но тези хора, които я изпитват &ndash; аз не съм между тях, забравят едно, че това е псевдосигурност. Тогава действително комунистическата държава се беше справила със самодейната престъпност. Защо обаче? Защото самата тя беше по-могъщ престъпник от уличните престъпници &ndash; само на тази жестока цена тогава нямаше толкова кражби, изнасилвания, убийства. Това е вярно, но е вярно и другото, че само за един дискретно прошепнат политически виц пребиваха по милиционерските участъци, че разстрелваха по границите човек, дръзнал просто да тръгне след желанията си. Така че на фона на тази физически видима повърхностна сигурност дебнеше тотална несигурност и насилие, генерирани от тоталитарната държава &ndash; престъпник. Затова казвам, че една държава може да се справи с битовата престъпност само ако тя е по-голям, по-могъщ престъпник от обикновените бандити.</p> <p><strong>И проумявайки това, вие не изпитвате носталгия по онази България? Но вие сте малцинство...</strong></p> <p>Аз го проумях още преди 40 години, когато постъпих като редактор в &bdquo;Свободна Европа&rdquo;. В българската секция там имаше мои възрастни колеги, следвали и завършили по време на нацизма в Германия. И у тях наблюдавах същата тази тенденция към идеализиране на миналото. Те ми разказваха с една загатната носталгия &ndash; все пак не смееха публично да идеализират нацизма, как по времето на Хитлер човек може да си остави незаключено колелото на най-многолюдния площад в Мюнхен &ndash; на Мариенплац, или другаде в Германия, и да отиде след седмица и да си го намери непокътнато на същото място. Може да си забрави куфара на гарата и никой няма да го пипне. Каква е цената обаче? За едно откраднато колело крадецът увисва на бесилото. Като всеки нормален човек аз, разбира се, не обичам да ми крадат колелото, но не обичам също така и този, който го е откраднал, да увисне на бесилото. И ако бъда изправен пред алтернативата да избирам дали да ми откраднат колелото, или да обесят крадеца, ще предпочета първото. Защото нормалните хора не обичат насилието. Та хората някак не разбират, че демокрацията е несигурност, животът като цяло е несигурност, сигурна е само смъртта. И когато днес сме изправени пред този царящ във всички клетки на обществения организъм разврат и виним за това демокрацията, мисля, че това е дълбоко несправедливо. Не демокрацията е виновна, виновни сме ние самите. Бърнард Шоу, когото много ценя като писател, като гражданин &ndash; не толкова, защото не мога да ценя един гражданин, който прие сталинска награда, но безспорно той е много умен, с прекрасно афорично мислене и казва в една от пиесите си така: и най-добрата демокрация не може да надрасне, да надхвърли равнището на собствените си избиратели. Ето го ключа към ситуацията в милата на татковина.</p> <p><strong>И Хегел казва нещо подобно в своята &bdquo;Философия на правото&rdquo;, че всеки народ си заслужава управлението и свободата, които има...</strong></p> <p>Точно така. Демокрацията ще бъде толкова добра, толкова лоша, толкова морална или аморална, колкото са добри, лоши, морални или аморални хората, които я изграждат.</p> <p><strong>Индиректният извод от това е много тъжен, като виждаме какво се случва в България и сравним нашите резултати с постиженията в останалите посткомунистически страни.</strong></p> <p>Да, изводът е тъжен за нацията ни.</p> <p><strong>Но все пак процесът на демократизиране има и положителни страни...</strong></p> <p>Ако питате мен, разбира се, че има. Моят скъп приятел Тончо Жечев казваше така: колкото и крива да е тази демокрация, тя няма алтернатива. Защото свободата, духовните блага нямат алтернатива. Ако аз например трябва да избирам между едно благосъстояние на цената на отсъстващата свобода, ще избера свободата, свободата на материалната нищета, но духовното благо и разцвет. Добре знаете, в един от романите на Достоевски той е написал, че всички тези гладни, бедни, премръзнали и озверели хора ще дойдат, ще захвърлят в краката на всесилния държавник гражданските си права и свободи и ще му кажат: &bdquo;Дайте ни хляб и жилища!&rdquo;. Аз не съм между тях, това естествено е въпрос на лични приоритети &ndash; предпочитам с всичките й недъзи и пороци тази демокрация пред диктатурата, в която се давеше страната ни допреди 1989 г., да, това е моят избор...</p> <p><strong>Но е важно именно, че човек има такъв избор. А вие всъщност доста рано сте го направили за себе си.</strong></p> <p>Да, още като студент. Трябва обаче да кажа, че и аз съм имал своите илюзии. Всички ние от моето поколение имахме социалните си илюзии и те бяха марксически по своя произход. Те не можеха да бъдат други, например нацистки, те бяха в смисъла на Дубчек &ndash; социализъм с човешко лице. Така си представяхме ние нещата. Когато започна перестройката в Съветския съюз, четох един огромен задълбочен коментар на политическото поведение на Горбачов в &bdquo;Нойе Цюрхер Цайтунг&rdquo;, който завършваше така: Големият въпрос е дали, тръгвайки срещу течението, срещу болшевишкото наследство Горбачов е имал илюзията, че това общество може да се реформира така, че да се очовечи, да се хуманизира и да си остане комунистическо, или той е знаел, че това ще бъде краят на комунизма, който ще се срине под напора на тези реформи. Аз нямам отговор на този много важен и любопитен въпрос. Дали е едното, или е другото, това знае само Горбачов, но той не отговаря на подобни въпроси. Във всички случаи обаче не се съмнявам в решаващата роля, която той изигра. Рискува главата си, физическия си живот. Съперник на Горбачов за поста генерален секретар на КПСС, ако си спомняте, беше един закоравял сталинист &ndash; Виктор Гришин. И вижте случайността какво огромно значение има в събитията. Беше на кантар дали Горбачов или Гришин да стане генерален секретар. Ако беше станал Гришин? Цялата система щеше да поеме назад към сталинизма. И Западът, разбира се, нямаше да си мръдне пръста. Така или иначе, случи се другояче. А Западът беше не по-малко изненадан от нас самите от главоломната скорост на процесите на разпад на това общество. Чел съм през 70&ndash;80-те години текстове на съветолози, политолози &ndash; най-реномираните автори на тази тема от САЩ, Германия и Великобритания, които прогнозираха хода на историята. Най-смелите, най-оптимистичните прогнози твърдяха, че към средата на ХХІ в. в съветската империя ще започнат разложителни процеси с тенденция до края на века да доведат до частично разпадане на комунистическата система. Възниква един много естествен въпрос тези хора глупаци ли са били, виждайки нещата по този начин. Не мисля, че са глупаци. За мен грешките в техните прогнози подсказват друго &ndash; че обществено-политическата сфера и интимните отношения имат нещо общо: в тях се случва винаги немислимото, парадоксалното, неочакваното. Исторически погледнато, мигновеното сриване на комунизма не можеше да бъде прогнозирано. И Западът беше абсолютно неподготвен, защото беше изградил своите политически тактически и стратегически концепции едва ли не на базата на безсмъртието на комунистическата система и оттам на невъзможността Студената война да бъде прекратена.</p> <p><strong>От такава гледна точка продължава ли да съществува някакъв вариант на Желязната завеса?</strong></p> <p>В тривиалния си вид Желязната завеса вече не съществува. Не се стреля по границите, можем да пътуваме, самият факт, че с вас сега седим и си говорим това, което мислим, за различните политически доктрини, без да се страхуваме, че утре сутринта няма да ни посетят онези с меките шапки, за които Георги Марков казваше, че се познават още от гарата... всичко това говори, че Желязна завеса няма. Не вярвам на тези приказки, че нищо не се е променило &ndash; напротив, съществени неща се промениха. Вярно е, че един гладуващ човек не може да бъде свободен, той е роб на глада си, или един студуващ човек, който е роб на студа си &ndash; той също не може да бъде свободен. Това е вярно, но е само част от истината. Над този финансов минимум, над физическото оцеляване нещата придобиват други измерения &ndash; морални, духовни и екзистенциални измерения. Според мен са две основните заблуди, които още владеят обществото. Първата е че нищо не се е променило, което просто не е така. Втората е, че целият процес на демократизация е дело не на свободолюбиви наши съграждани, а е дело на Държавна сигурност и нейните доносници. Но защо ще го правят, ако можеха да задържат старите отношения? Когато те имаха безмерна власт, сега нямат такава власт. Колкото и да е силна, икономическата власт не е цялата власт. Добре, те станаха финансови олигарси...</p> <p><strong>... Те трябваше официално да станат капиталисти...</strong></p> <p>Така е, но те нямат вече тази власт над душите ни...</p> <p><strong>Защото не владеят страха като инструмент?</strong></p> <p>Да владеят душите ни чрез страха за тях беше най-важно, това им се услаждаше. Сега обаче не могат да дойдат у вас, да ви хванат за врата и да ви наврат в една следствена килия за това, че сте си говорили с Димитър Бочев, нали?! Не могат да върнат времето назад и да ме осъдят задочно на 10 години затвор, докато бях на Запад.</p> <p><strong>И все пак продължава ли да има Желязна завеса в душите ни като усещане?</strong></p> <p>Ако я има, тя е една гранична бразда, но не между роби и свободни хора. Защото в момента ние с вас в България не сме по-малко свободни от нашите връстници в Хамбург или Манчестър. Налице е нещо друго. Става въпрос за разделение между цивилизациите. Ей това съществува. Този процес е много по-бавен, много по-тромав и труден, защото е свързан с хилядолетни традиции, които ние като народ, изживял 70&ndash;80% от историята си под едно или друго робство, не можем лесно да възприемем. В този смисъл има разлики, които са от цивилизационен характер, а не са разделение на базата робство&ndash;свобода.</p> <p><strong>Това, което казвате, според мен има връзка с разбиването на още една илюзия. Мисля, че голяма част от хората, които искрено искаха и приветстваха отварянето на Желязната завеса, имаха илюзията, че Западът е антикомунистически и ще ни помогне да преодолеем последствията от комунизма, включително и в душите си. Сравнително скоро тази надежда рухна, всъщност не знам и дали напълно се осъзнава вече това...</strong></p> <p>Западът по своята дълбока природа не е нито антикомунистически, нито антинацистки, той е само и единствено капиталистически. Капиталите на него са му много по-скъпи. Георги Марков ми пише около година и половина преди да го убият в едно писмо, което съм цитирал неведнъж, че &bdquo;ако търговските интереси на западните страни повеляват, те са в състояние дори да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии&hellip;&rdquo;. Точно така пише. И друга една илюзия има &ndash; че демокрацията ще ни направи материално по-богати. Такива чудеса демокрацията не прави. Демокрацията ни демаскира, тя ни разкрива такива, каквито сме. Нищо повече. Свободата значи право да псуваш царя, не значи уютен дом, значи да имаш право да се кандидатираш за &bdquo;цар&rdquo;, което не е малко. Деспотичните режими носят образа на депсота, който е начело, демокрациите носят нашия собствен образ, собствената ни същност. И ако сега нашият свят е изкривен и грозен, това сме ние самите. Това не е Бойко Борисов, не е Сергей Станишев, това сме ние самите.</p> <p><strong>Споменахте Бойко Борисов &ndash; той логичен резултат ли е като образ 20 години след падането на Берлинската стена?</strong></p> <p>Много логичен! При демократични условия всеки държавник е малко или много закономерен продукт на времето. Всички безобразия, които ставаха особено по време на тройната коалиция, накараха хората да закопнеят за силна държавническа фигура &ndash; за една атлетична фигура, по възможност с генералски пагони. Ако предните правителства се бяха справили по-успешно със социалните проблеми на нацията ни, този политически модел &ndash; хайде да не го наричам авторитарен, но все пак той малко или много тендира към силовост, не би имал шанс. Впрочем съвсем не съжалявам за този избор на хората. Не съжалявам за това, че тройната коалиция беше изхвърлена от властта и Борисов управлява. Имаше, разбира се, и по-добри варианти, но те са в полето на пожелателното мислене. Реално погледнато, това, което става в момента, е най-доброто възможно.</p> <p><strong>По-малкото зло... В интервю от миналия брой на ГЛАСОВЕ един анализатор каза, че имаме прекрасни изходни условия за установяване на някакъв вариант на авторитарен режим. Той имаше различни аргументи, ето че вие също говорите за тенденция към авторитаризъм, макар и от друга гледна точка.</strong></p> <p>Тази тенденция крие своите рискове. Запомнете едно, мога да се обзаложа, че ако кабинетът на Бойко Борисов не се справи с престъпността, ще бъде избрано едно още по-авторитарно управление. И така ще крачим от авторитаризъм към авторитаризъм, към все по-силната ръка, неминуемо и независимо от всичките резерви, с които това ще бъде посрещнато от ЕС.</p> <p><strong>Няма да ни спаси фактът, че сме в Европа, от едно такова развитие на нещата?</strong></p> <p>Не мисля. По-скоро може да стане друго &ndash; да ни изхвърлят от Европа, т.е. да ни изхвърлят от цивилизацията, преди да сме се настанили в нея.</p> <p><strong>Как виждате собствения си живот през призмата на това, което си говорим?</strong></p> <p>И от днешна гледна точка си мисля, че изборът ми е бил правилен. Пак бих направил същото. Избягах по един много авантюристичен начин, през огън и вода. Една черноморска любовна история със западногерманска туристка. След запознанството ни това момиче реши, че нейна мисия е да измъкне тази страдаща душа в мое лице от желязната хватка на неосталинизма, който цареше в България. Тя подготви с много усилия и рискове фалшиви документи за самоличност за мен. Минах границата с холандски паспорт като поданик на Нейно величество нидерландската кралица с името Йост Ферверда от Айндховен. Най-общо казано, причината да избягам беше потребността ми да мисля на глас. Не бях и не успях да стана конюнктурна личност. Не кокетирам ни най-малко, полагах искрени усилия някак да се вместя в тази конюнктура, за да си облекча живота на битово равнище, но явно нямам талант за това. Затова потърсих и намерих други светове. Попаднах първо в &bdquo;Дойче Веле&rdquo; (Радио &bdquo;Германия&rdquo;), където си деляхме есеистичните понеделници с Георги Марков. После той прекрачи Ламанша и постъпи в Би Би Си, а аз &ndash; в Радио &bdquo;Свободна Европа&rdquo;, където поех културната програма на българската секция и я водих дълги години. Това е професионалната ми съдба.</p> <p><strong>Как се стигна през 1976 г. до задочната ви присъда?</strong></p> <p>Първо &bdquo;другарите&rdquo; направиха опит да ми попречат да работя в Радио &bdquo;Германия&rdquo; и особено в &bdquo;Свободна Европа&rdquo;, подсказвайки ми, че ако се откажа, ще пускат моите родители да ми гостуват, дори аз ще мога да се връщам от време на време в България. Когато видяха, че това няма да стане, организираха задочен наказателен процес в Силистра едновременно с процеса срещу Георги Марков в София. Искат на процеса майка ми да свидетелства срещу мен. Тя, разбира се, отказва. Тогава от Русе пристига полковник Христо Коцев от ДС, който физически бие родителите ми, пребива ги, за да застави майка ми да стане прокурорски свидетел. Въпреки това тя отказва отново. Всичко това го научих на 2000 км, представете си какво ми е било. В крайна сметка и без показанията на мама ме осъждат на 10 години затвор, които трябва да прекарам в Белене. Присъдата сама по себе си ми е безразлична, произнесена по този начин, тя не е клеймо, а чест. Но физическото и психическото насилие над близките ми... Нямам друго обяснение, освен че тези хора могат да се чувстват пълноценни не като обичат ближния, а като издевателстват над съчовеците си.</p> <p><strong>Като ви слушам, нямам чувството, че таите омраза към палачите?</strong></p> <p>Не. Омразата е зависимост. Не искам да ставам роб на своята ненавист.</p> <p><strong>Но къде е справедливостта за жертвите?</strong></p> <p>Това е друг въпрос. Цивилизованото отношение изискваше и ние да имаме своя Нюрнбергски процес. Ние го нямахме, оттам тръгват до голяма степен и днешните ни беди. Ние, погребвайки комунизма, погребахме един жив труп. А живите трупове имат лошия навик да възкръсват и да тръгват между хората, където правят злини. Не намерихме куража и силата, не намерихме мъдростта да преработим подобаващо всички онези бесове и демони, които ни бяха яхнали почти половин век и които с бодра крачка и песен на уста ни водеха към нашата икономическа и духовна гибел. Не ги преработихме, както го направиха в други страни като Полша и Чехия. Не го направихме, защото преработване означава конфронтация с болката, преизживяване на тази болка на друго равнище. Означава и конфронтация със собствената вина, това също боли. Свойствено на човешката същност е да заобикаля болката и ние тръгнахме по тази инерция и ето го цял-целеничък резултата.<br /><em></em></p> <p><em>*Димитър Бочев е роден през 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет. След многобройни арести и разпити от Държавна сигурност, след две изключвания от университета и последвалото въдворяване на местожителство емигрира през август 1972 г. и намира политическо убежище в Западна Германия. Работи като извънщатен сътрудник на &bdquo;Дойче Веле&ldquo;. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио &bdquo;Свободна Европа&ldquo;, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма &bdquo;Контакти&ldquo;. През 1976 г. в задочен процес е осъден на 10 години затвор. През 1992 г. Върховният съд в София отменя присъдата.<br /> Автор е на много публицистични есета и на романите &bdquo;Междинно кацане&rdquo;, &bdquo;Генезис II&rdquo;, &bdquo;Синеокият слепец&rdquo;, &bdquo;Белият слон&rdquo;, &bdquo;Опит за екстаз&rdquo; и есеистичния сборник &bdquo;Хомо емигрантикус&rdquo;. През 1999 г. е удостоен с юбилейната награда на Международната академия на изкуствата (МАИ) &ndash; Париж.<br /><br /><br /></em></p>

Коментари

  • !

    14 Ное 2009 19:02ч.

    Този човек не е добре.Нещо е сънувал,че в България има демокрация. Вместо да дрънка глупости да свърши нещо полезно за себе си и осветли по въпросът.Да прочете ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ -трилогия на писателя Ал.Томов. При това Томов по едно време бе СКД-ар, демократ, Костовист и т.н. Влязъл в гнездото на ОКТОПОДА и видял за какво става въпрос той е написал тази книга която заслужава да бъде номинирана за НОБЕЛОВА НАГРАДА.Всъщност трилогията на Томов представлява снимка, видеофилм за станалото в годините на прехода.С една дума ДИВ ПЛАДНЕШКИ ГРАБЕЖ и нищо друго. 007!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Демир Райков

    14 Ное 2009 22:39ч.

    Както винаги Д. Бочев е дълбоко субективен и в много отношения далеч от действителността. О. К. Това е негово право. Отвикнах, обаче, да вярвам на хора, които се умиляват от себе си и се изживяват като инстанция на истината. Интервюто му е мозайка от верни неща, сглобени по грешен начин, защото са осмислени от егото, а не от по-висша идея.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • G.Kasabov

    14 Ное 2009 22:43ч.

    A мои приятел цитираше Ленин...който казал ,че ако капиталиста има печалба ,ще ви продаде и въжето с което после ще го обесите....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин G.Kasabov

    14 Ное 2009 23:40ч.

    оставете Ленин, не пишете глупости,идете и прочетете отговора ми на вашето писание на линк: http://frognews.bg/news_17068/Koprinka_CHervenkova_Sled_10-ti_zapochna_da_se/ ФОРУМЪТ не е за всеки г-н G.Kasabov.Той е за знаещите, можещите и онези които служат вярно на ИСТИНАТА. 007!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mickey

    15 Ное 2009 11:20ч.

    ГНУССССС! Когато стигнах до тука - СПРЯХ ДА ГО ЧЕТА: &quot;... Според мен са две основните заблуди, които още владеят обществото........ Втората е, че целият процес на демократизация е дело не на свободолюбиви наши съграждани, а е дело на Държавна сигурност и нейните доносници. Но защо ще го правят, ако можеха да задържат старите отношения? Когато те имаха безмерна власт, сега нямат такава власт. Колкото и да е силна, икономическата власт не е цялата власт.....&quot; Не знам защо точно този човечец интервюират! Ако влязе в дискусия с обикновен мислещ човек ще почне да заеква и да се дави в нелепиците си! Как ще задържат старите отношения?? Без помоща на СССР- финансовата най вече? Без СИВ? С пълния икономически срив на системата? Тоя нормален ли е???? Разбира се че бяха принудени от ситуацията А НЕ ОТ СВОБОДНО МИСЛЕЩИТЕ ХОРА ДИСИДЕНТИ които надлежно бяха изтрепали и си съждадоха свои такива(какъвто ми намирисва и господина) Да има промяна! Можем да пътуваме ! И да си говорим свободно в кухните и по форумите (не чак толкова свободно) , НО НЕ И ПО МЕДИИТЕ! Ето го свободолюбивия наш съгржданин който ни поведе към промените. Чуйте му последните думи от речта: http://www.youtube.com/watch?v=hj2yt3rpL3w И другото безумие безумие: нямало страх! Как да няма бе другарю? Ами черните джипове с тъмни стъкла, ами полицията която се ръкува и весели с тях ами началниците им , които са едни и същи за престъпмоста и за полицията? Ами техните началници които редят структурата , Ами съда и прокуратурата които са къс синджир? Ами медиите! А 90% от всички работни места в БГ? Кой ги е създал? И кой ги държи! И да утрепят няма да се поколебаят Бочев, ако им пречиш. Досущ като едно време! А ТИ НЕ ИМ ПРЕЧИШ Бочев! Ама ИЧ! Те нямат вина според тебе, а НАРОДА:)))) Ако им объркаш сметките ЩЕ ТЕ ГРЪМНАТ БОЧЕВ! Повярвай! Не е само финансовата власт Бочев! А ЦЯЛАТА! Язък че си на години! А може би ги знаеш тези неща а се правиш на умряла лисица!? Всичките тези мантри за на народа и управлението се отнасят за ДЕМОКРАТИЧНИ СТРАНИ, със свободни избори! С какво народа ни си заслужи управниците в 1944? Ами след 10 ноември? Я да те видя Бочев? И защо Западногерманския народ заслужи едно, на времето, а Источногерманския друго?;)))))) Мисли Бочев! (Ако не си и ти тяхна къртица като Владимир Костов и Коритаров и т.н.)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Красдимирнапълноннн

    13 Май 2022 22:37ч.

    Напълноси прав!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mickey

    15 Ное 2009 11:51ч.

    Продължение: Вижте как завоалира нещата Бочев: &quot;Всички безобразия, които ставаха особено по време на тройната коалиция, накараха хората да закопнеят за силна държавническа фигура – за една атлетична фигура, по възможност с генералски пагони&quot; Да. Ама Бочев пропуска да каже, че те това го знаят и ИСТИНСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ! Той пропусна да спомене че ТЕ знаеха какво ще потрябва на Народа И МУ ГО СЪЗДАДОХА! Знае ли Бочев , че Бриго Аспарухов откри Бойко за &quot;политиката&quot; Помни ли Бочев каква медийна струя се лееше за &quot;мускула&quot; на Бойко? За неговия &quot;антикомунизъм&quot; въпреки че е комунист, който би пребил послушно и усърдно Бочев по онова време ако му бе паднал в ръчичките по онова време и му бяха наредили! Знае ли че тия пагони, генералските МУ БЯХА ПОСТАВЕНИ ОТ ГОЦЕ, за да се оформи образа на &quot;държавника&quot; , очертан от Бочев?(произлязъл от обикновена комунистическа МУТРА-рекетьор) И върхът на сладоледа: &quot; Впрочем съвсем не съжалявам за този избор на хората.&quot;(Б.Борисов) И: &quot;Запомнете едно, мога да се обзаложа, че ако кабинетът на Бойко Борисов не се справи с престъпността...&quot; Абе Бочев , минава ли ти въобще през акъла че е възможно такова нещо!??????? Кой те изрови бе?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • G.Gatev do Mickey

    16 Ное 2009 22:27ч.

    Mickey,primitiven si i neobrazovan. Ostavi namira klaviaturata !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • G.Grass

    19 Ное 2009 23:23ч.

    Kakva razlika mejdu zreliq i kasniq Soljenizin ot epohata na Putin? Kakva razlika mejdu Bo4ev ot &quot;Kontakti&quot;i Bo4ev ot &quot;Glasove&quot;? Kakva prilika v evolüziqta na dvama za6titnika na svobodnoto slovo?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цоню Цонев-ВССъвет

    20 Ное 2009 16:44ч.

    Ц.Ц:- &quot;Точно това исках да ви кажа, че с днешното си решение Висшият съдебен съвет сложи точка на тази много неприятна история. Иска ми се обаче да подчертая нещо според мен важно, а то е, че съдебната власт показа, че има желание, има воля, има и възможности да се самопречисти&quot;. =========================================== През 1992-1994 г. в операция „Чисти ръце”, ръководена от прокурора Антонио ди Пиетро, в Италия са арестувани 150 депутати, 3 премиери, 20 министри и друга полит. сган. От общо 3 000 разследвани 75 % попадат в затвора. Нашенските магистрати разбират самопречистването като покрият случая.Това и при Татово време го нямаше.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • РЕЗИЛ!! ПОКРАЙ ХОРАТА - И ОТПАДЪЦИ!!!

    25 Ное 2009 5:29ч.

    http://www.sofiaball-vienna.at/Nominacia.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ей ти демокрацията Бочев - Дворци, !!!

    26 Ное 2009 19:49ч.

    ЕКСМИНИСТЪР на Костов си направи яхтено пристанище на полуостров = = = = = = = = = = = = = = = = = = = Ексминистърът на туризма ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ не само, че си е построил бастионче на скалите над морето, но и се тупа в гърдите с яхтено пристанище. Друг бивш министър на околната среда - ДОЛОРЕС АРСЕНОВА също може да се похвали със скъпоструваща виличка строена от фирмата “Понс Холдинг”.Полуостров Буджака на юг от Созопол е завзет от РОДНИТЕ МИЛИОНЕРИ, някои от които бивши и настоящи политици. Местността има три носа,които се врязват в морето — Колокита, Св. Стефан и Христос.В началото се намира Райския залив. Колосални суми са наляти в него,а гледката е покъртителна-необоснован лукс на фона на родната действителност. Министър Василев се къпе в РАЗКОШ,а негови знайни и незнайни персони за широката аудитория.Откъде толкова пари се питат местните, които с умиление си спомнят девствените картинки властващи на тези чудни места по родното Черноморие.Най-тъпото е,че няма мръсна канализация и пречиствателна станция.Не е трудно да се предположи къде се вливат отпадните води.Уникален парадокс цари на Буджака. Военно поделение,бившо секретно по времето на комунизма,е заобиколено с луксозни комплекси.Абсурдите са реалност на място, което само до преди седем години бе обитавано от виладжии и моряци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бочев, ето ти и палат да му се радваш...

    26 Ное 2009 19:51ч.

    др.ВАСИЛ КАМБЕРОВ = = = = = = = = = = = = = = = = = = = Седесар построи ПАЛАТ в Приморско, до гробищата = = = = = = = = = = = = = = = = = = = Независимо че СДС/ДСБ/ССД/ отдавна падна от власт, синият функционер ВАСИЛ КАМБЕРОВ построи хотел за чудо и приказ в Приморско. Той граничи с местните гробища и провокира не особено приятни определения по свой адрес. Най-новото бижу в града има формата на кораб и целия е в кристални блокове. Приморци и гостите на града цъкат с език и недоумяват как е възможно представител от опозиционната партия да изгради такова нещо с толкова много пари. Хотелът е четиризвезден и обединява в себе си доста екстри. Докато се строеше, собственикът потъпкваше десетки правила. Строеше се през всички сезони, а улиците около обекта са натрошени от тежката техника, която обслужваше и строеше седесарския мултимилионен комплекс. Камберов смята в скоро време да завземе и плажната извица в близост и да я направи частен плаж, достъпен само за негови хора и клиенти на хотела. Кметът Лиляна Димова е категорична, че в Приморско има много безобразия наследени от предната кметска управа и това е едно от тях. Реално и сега няма кой да скръцне със зъби и да потърси сметка от къде са присвоени тези пари за построяването на палат с огромни размери. На Камберов обаче му е все тая и силната фигура в синята партия умува за дата, на която да бъде открит хотела за летуващи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Борман

    26 Ное 2009 20:20ч.

    &quot;Демокрацията е за боговете, а не за хората, защото боговете са безгрешни, а хората - не . &quot; СЕНТ-ЖУСТ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ETO TAKA

    26 Юли 2010 17:14ч.

    Е, каза им го Бочев. Истината е в цивилизоваността от еврoпейско-американски вид, която в BG просто не съществува. При равни други условия - демокрация, българина не мисли, не работи, не произвежда и не се държи като французин, немец, англичанин и т.н. Нивото е много ниско във всичко. Стойки, префърцуненост на фона на темерутщина (!?) - това е българинът. Е, вижте оня горе дето се е разпенил - &quot;гнус...&quot;, не знам какво си, дъра-бъра... А мисъл хилава, почти отсъства мисъл... Че и оценки раздава и истински &quot;страда&quot;.... За нищо не става BG и най-вече хората й…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • NB

    11 Фев 2011 17:05ч.

    Kogato se doblijite do geniq i jivota na Dimaiar Bochev,togava go sadete!Posredstveni grubiqni!Razbira se,che ima demokraciq i tq e takava kakavato ste si q zaslujili i napravili!Spite li?Da!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи