Българските избори 2009 – игра без правила

Българските избори 2009 – игра без правила
Публичните дебати между политици винаги имат смисъл. Това е стара техника от арсенала на предизборните технологии, доказала своята ефективност. Въпросът е в „малките” подробности – участници, медии, тема, подготовка. Както и знания, че дебатът е инструмент, работещ основно за твърдите ядра на политическите сили. Подобен дебат е важен за стабилизиране и закрепване на ядрата, както и за маркиране в публичното пространство на това кои са основните участници в предстоящото състезание и в бъдещото управление на България. Дебатът ясно показа кое е ляво и кое дясно в България.
<p>&nbsp;Позиционира Борисов и ГЕРБ като основна политическа сила вдясно, оставяйки за коалицията &bdquo;Костов&rdquo; ролята на беквокал.<br /><br /><br /><strong>- Г-жо Павлова, имаше ли смисъл от публичния дебат по БНТ между Бойко Борисов и Сергей Станишев?</strong></p> <p>- Публичните дебати между политици винаги имат смисъл. Това е стара техника от арсенала на предизборните технологии, доказала своята ефективност. Въпросът е в &bdquo;малките&rdquo; подробности &ndash; участници, медии, тема, подготовка. Както и знания, че дебатът е инструмент, работещ основно за твърдите ядра на политическите сили. Подобен дебат е важен за стабилизиране и закрепване на ядрата, както и за маркиране в публичното пространство на това кои са основните участници в предстоящото състезание и в бъдещото управление на България. Дебатът ясно показа кое е ляво и кое дясно в България. Позиционира Борисов и ГЕРБ като основна политическа сила вдясно, оставяйки за коалицията &bdquo;Костов&rdquo; ролята на беквокал. <br /><br /><strong>- Какви изводи би трябвало да си направят избирателите?</strong></p> <p>- Би следвало българските граждани да следят много по-внимателно предизборните прояви на политическите сили, да бъдат по-взискателни към политиците и да го правят не 20&ndash;30 дни преди избори, а по време на цялата работа на избраните от тях политици. Така те ще намерят по-добро политическо представителство за себе си. В ръцете на избирателя е да избере онези политици, които няма да бъдат определяни от същите тези избиратели като &bdquo;по-малкото зло&rdquo; или &bdquo;отидох там, гласувах за някого&rdquo;.<br /><br /><strong>- Тези гореспоменати &bdquo;акции&rdquo; означават ли, че вече неофициално е стартирала предизборната кампания у нас? Така ли се прави и по света?</strong></p> <p>- По света кампаниите за следващите избори започват в края на състоялите се. В България това все още не е практика. Пробив е, че за тези избори политиците започнаха да работят поне половин година по-рано, а не само в рамките на т.нар. официална кампания. Политиците явно не могат да разберат, че през целия мандат всяко тяхно действие или бездействие е част от кампанията им. Затова почти на всички избори сме свидетели на трескави блицкампании, стряскащи коалиции и компромисни прегръдки. Както е погрешно и мнението на голяма част от българските политици, че рязко предизборно &bdquo;сприятеляване&rdquo; с медиите се явява гарант за успешна кампания. <br /><br /><strong>- Как бихте определили публичните изяви на българските политици? Съобразяват ли се те със съветите на своите екипи/консултанти по PR?</strong></p> <p>- Политиците в България масово се ориентират към жанровете ситком и риалити за осъществяване на публичните си комуникации. Те говорят помежду си, а хората са само публика, която наблюдава отстрани развитието на сюжета. Освен това в България голяма част от политиците определят позитивността на своя образ в редове и минути, иначе казано, в количество публикации и изяви. От това понякога идва объркването на хората в реалността на образите. Всъщност кои са истинските герои &ndash; Рич и Брук или Яне Янев и Мария Капон?! Дали се съобразяват със съветниците &ndash; това могат да кажат самите съветници. Но е факт, че огромна част от представителите на българския политически елит тайно или явно са убедени, че са родени PR-и. <br /><br /><strong>- Как ще коментирате идеята на министър-председателя за ангажирането на европейски експерти в българската администрация?</strong></p> <p>- Вероятно присъствието на такива експерти би било полезно от гледна точка на повишаване на управленския капацитет на българската държавна администрация. Но когато говорим за публични комуникации и послания, нещата стоят съвсем различно. Ако наистина това бе желанието на премиера, логичен е въпросът защо подобна покана се прави в края на мандата, а не в началото му? Да не говорим, че с подобно искане той признава фактически пълното неумение на българската държавна администрация да се справи с предизвикателствата на европейското членство. И то на фона на постоянните отчети на Министерството на държавната администрация за това какви средства са заделени за обучение на българските чиновници, колко се е повишил технияj капацитет и т.н. За мен по-интересно е, че тази новина някак бе подмината от българското обществено мнение и регистрирана в графа &bdquo;екзотични идеи&rdquo;. Представете си само какъв ефект би предизвикала подобна идеяq изречена от премиера на Франция, Полша Чехия, Унгария, Словения, Литва, и в коя държава, членка на ЕС, гражданите биха допуснали подобно поведение от страна на управляващите&hellip; Постоянно се говори за повишаване на репутацията ни като държава, обиждаме се на тоалетната, с която България беше представена в Брюксел, но с голяма лекота от най-високо ниво даваме сигнал: &bdquo;Ние не сме способни на нищо&rdquo;.<br /><br /><strong>- Справедлива ли беше реакцията на Барозу?</strong></p> <p>- Напълно очаквана и нормална реакция. Не зная каква друга реакция би могъл да очаква премиерът освен твърд отказ. Което е още по-унизително за България, защото премиерът на държавата признава, че администрацията му е некомпетентна, и като резултат получава, макар и дипломатичен, но все пак не особено любезен отказ. <br /><br /><strong>- Какви са според вас, като експерт, най-характерните черти на българските предизборни кампании за национални избори? Какви характеристики би трябвало да носят? А кампанията за евроизборите по какво би трябвало да се различава?</strong></p> <p>- Националните избори са за национални представители в българския парламент. Нацията избира хора, които ще им подреждат живота от раждането до смъртта. Участниците в надпреварата трябва да убедят избирателите, че ще го правят компетентно и отговорно, и именно в интерес на нацията, а не в интерес на своята политическа сила. Колкото до евроизборите, българските представители също трябва да представляват интересите на България, а не интересите на отделни парламентарни групи в Европейския парламент. Можем да си зададем въпроса: &bdquo;Престоят на сегашните евродепутати от България с какво и как допринесе за подобряване на репутацията на страната ни?&rdquo;. Характерното за България обаче е, че цинизмът на политиците се пакетира във вид на клипчета, плакатчета и есета по медиите, а безразличието до нехайство на избирателите дава възможност на случайни хора да отговарят за живота им от раждането до смъртта. Традиционната българска формула &bdquo;политически цинизъм+нехайство на избирателя&rdquo; дава това, което България има до момента. Когато всеки носи вина, никой не е виновен. Докато всичко се приема и се преглъща, всичко е позволено. <br /><br /><strong>- Какво се случва в дясното политическо пространство? Какви са обясненията ви за (не)случващото се?</strong></p> <p>- Посланията, които идват от дясното пространство, са: компромис, бламиране, напрежение, пазарлък, разпад, отказ, напускане и т.н. Този пакет на сигнали по мое мнение е пагубен за дясното пространство, особено преди изборите. За случващото се в дясното пространство по-компетентно могат да се произнесат политически анализатори, но от гледна точна на публичните комуникации фактът, че и опозиционното дясно пространство следва лява комуникационна схема &ndash; отказ от разговор с избирателя и публично решаване на вътрешни кавги &ndash; е много тревожно. Това, че няма послания отдясно, засягащи бъдещото управление на България, показва, че такива послания просто не са формулирани, че е много по-важно в момента да се формулират аргументите за компромисите. Дясното в момента така се препозиционира, че едва ли самите десни политици са в състояние да отговорят кой къде е и по каква причина. <br /><br /><strong>- Обединението между ДСБ и СДС, което е подписано на хартия, на практика става все по-невероятно. Кметът на Кюстендил, в знак на протест срещу коалицията, напуска СДС, други местни лидери на СДС отказват да участват в листите. Тези вътрешни конфликти само на базата на разделението &bdquo;за&rdquo; и &bdquo;против&rdquo; Иван Костов ли са, или имат по-дълбоки причини?</strong></p> <p>- Мога да коментирам само това, което получавам като информация от медиите. И мнението ми е, че обединението е проблемно. Очевидно има доста неизчистени неща. От страната на СДС бяха заявени някакви принципи, следване на които аз лично не успявам да видя. А дали е Костов в дълбочината на проблемното обединение, трябва да отговори Мартин Димитров, който призна това обединение за компромис.&nbsp; <br /><br /><strong>- Как оценявате политическото поведение на Яне Янев през годините?</strong></p> <p>- Не съм следила внимателно политическото творчество на този човек.<br /><br /><strong>- Приемате ли РЗС като българската консервативна партия?</strong></p> <p>- На своя конгрес РЗС ще реши дали ще облече консерваторски дрехи. Ако това се случи и се определят като консервативна партия, тогава ще можем да коментираме поредната им нова премяна. Конгресът вероятно ще намери аргументи за легитимация на пътя от аграрните интереси на партията към консерватизма. Консерватизмът като философия изисква специално отношение &ndash; там димките не са на почит. <br /><br /><strong>- Има ли шанс коалиция, в чиято основа стои РЗС, да подмени традиционната десница в България и защо?</strong></p> <p>- РЗС използва същите аргументи и поведение, които отблъснаха десния избирател от традиционната българската десница. Яне Янев събира при себе си хора, които бих могла да нарека &bdquo;политически БОМЖ-ове&rdquo; (политици Без Определено МестоЖивеене). Това е старата порочна практика на ситуационна ротация в парламента на политици, чиито принципи се променят в зависимост от времето на деня, времето навън или финансовите им интереси. Може би е дошло време на Българската фондова борса да се маркират котировките на политици, готови за парламентарни ротации. <br /><br /><strong>- А всъщност има ли потенциални избиратели една консервативна политическа платформа, отделен въпрос е дали тя ще се идентифицира с РЗС?</strong></p> <p>- България е демократична държава, а в една демократична държава е нормално да има последователи на целия спектър от политически идеи и течения. Консерватизмът няма богати традиции в българското общество. Независимо от крупни исторически личности като премиера Константин Стоилов и Григор Начович в края на ХІХ век.&nbsp; Въпреки това очаквам, че с утвърждаването в обществото на една устойчива средна класа, хората, които ще припознаят консервативните идеи и ще потърсят политическо представителство, ще се увеличават. Това поле в българския политически живот е още необработено и неусвоено, но РЗС няма място в него. Консерватизмът предполага последователност, устойчивост и следване на принципи като почтеност, семейни ценности, достойнство, чест. В този ред на мисли, когато се появят истински носители на консервативните идеи в България, те веднага ще бъдат припознати от обществото. <br /><br /><strong>- Имате ли някаква прогноза за предстоящите избори въпреки многото неизвестни все още &ndash; вкл. датата на провеждането им, законодателството и отделните играчи?</strong></p> <p>- Отговорът се съдържа във въпроса. Не можеш да прогнозираш резултата от игра без правила и без играчи.</p>

Коментари

  • ГЕРИЛ СИВЕР

    18 Авг 2015 23:58ч.

    КАЖЕТЕ, КОИ ИЗБОРИ ОТ ВРЕМЕТО НА ГОЧООЛУ И ДОЧООЛУ, НЕ СА БИЛИ ФАЛШИФИЦИРАНИ!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи