Бойко Борисов – човекът с прякор ГЕРБ

Бойко Борисов – човекът с прякор ГЕРБ
"Театърът и киното са ми заложени в образованието, завършил съм ВИТИЗ. Дълго време след това се занимавах със съвършено други неща, с радикални идеологии, конспиративни движения, политическа философия", казва за себе си Владислав Тодоров (роден 1956 в София, от 1991 г. живее в САЩ). Той е доктор по философия на Пенсилванския университет, където понастоящем преподава литература и кино. Основател е на кръга "Синтез" заедно с Александър Кьосев, Иван Кръстев и Ивайло Дичев. Един от учредителите на "Демократи за силна България" (ДСБ).
<p>Владислав Тодоров, известен още като Вовата, харесва черните романи и черните кожени якета. Първият му роман "Дзифт" излезе през 2006 г. и веднага се прероди в сценарий на един от най-успешните български филми. Преди броени дни беше представянето на "Цинкограф" &ndash; неговия нов роман. Въпрос на време е да видим на екран и едноименния филм ("черна комедия с елементи на политически психотрилър"), режисиран отново от Явор Гърдев. Разговорът не беше планиран като политически. И не е. По-скоро става дума за ревю на филма, в който живеем, поднесено като изразно гурме.<br /><br /><br /><strong>Какво става тук, в България, според човек по-скоро външен на тази действителност?</strong><br /><br />Моите представи какво се случва тук в голяма степен се определят от това, което говорят хората около мен. Интересно е как средата формира отношението. Тази среда се състои от преподаватели, журналисти, режисьори, писатели, все хора, които определят себе си като елит. По изборите се изненадах от доста лесната подкрепа, която този елит даде на спасителния пояс на Костов, наречен "Синя коалиция", която след изборите даде рамо на ГЕРБ с надеждата да се инсталира във властта. Аз не бих дал така чистосърдечно доверието си на въпросните сини сили. За тях властта е самоцел. Сега, виждам, текат преоценки и хората започват да се разделят в отношението си към случващото се. Те все повече си дават сметка, че всичко, което става тук, носи печат с лика на Бойко Борисов. Не знам дали в последните 20 години от Тодор Живков насам е имало такова управление, което изцяло да почива или да произхожда, или да оглежда в себе си едно лице...<br /><br /><strong>Чисто имиджово &ndash; царят</strong>.<br /><br />Така е. Но Борисов е твърде стихиен и непредвидим, твърде волнодумен и анекдотичен, за да бъде имиджово контролиран, укротен подобно на Симеон. В общественото съзнание Бойко Борисов изплува като легендарен юнак, а до него суетливо се навърта ковчежникът "глупак" Дянков. Наричам го така не защото сам той е такъв, а защото медийният му образ е такъв. Това, което направи прeзидентът Първанов с Дянков (тайно записа разговора си с него и пусна стенограмата &ndash; бел. ред.), е скандално, то е чиста проба гавра с българската държавност. Самият факт, че Първанов си позволява да го направи, и то с министъра на финансите, и то по време на криза, говори, че образът на Дянков е напълно катастрофирал и всеки е свободен да се възползва от това.<br /><br />Безпътица и безхаберие владеят дясното пространство. "Синята коалиция" изобщо не би могла да излезе с оферта за каквато и да било смислена промяна, така както е включена в управленския панаир на Бойко Борисов. Трудно се опонира политически на безпринципното лицедейство на премиера. Политиката е разделение, режим на враждуване с мирни средства. Когато изчезнат основните разделители, по които хората се различават на базата на техните интереси или светоглед, на тяхно място идват атракционите на цирковото изкуство. Борисов &ndash; ще използвам театрален термин, е синкретична маса човек. Той съвместява в себе си по зрелищен начин иначе несъвместими политически парчета.<br /><strong><br />Какви са рисковете, капаните, придружаващи този феномен?</strong><br /><br />Говорим за монарх &ndash; народно издание. Монарсите представляват неполитически тела, те са символи на тоталното обединение, а парламентът е мястото, където хората са разделени и на базата на тия разделения правят политика. Монархът олицетворява абсолютния и неделим сбор на нацията. Бойко Борисов е някаква такава работа, но не защото той се е самопровъзгласил за такъв, а защото политическият процес в България е опрял до неговото легендарно тяло. Той не представлява реално поети отговорности към едни граждани, изправили се срещу други граждани по конкретни политики. За да прави политика, Бойко Борисов трябва да заема позиция в интерес на едни срещу интереса на други &ndash; другото е демагогия и лицедейство. Той е наложил принципите на една игра, която му дава правото да се измята в действията си и думите си, както и когато му дойде. Той е в нелепа степен афористичен, фолклорно анекдотичен, карнавално неудържим, или с други думи, политически невъзможен. Всичко в него опровергава възможността той да бъде мислен в термините на политическото. Като се каже Бойко Борисов, човек се сеща за един голям и неподправен пенкилер, който дава на народа палиативната утеха, че той в себе си съдържа по нещо от всеки един и всички нас заедно, безрезервно и безконфликтно и така напълно безпринципно. Но това е до време.<br /><strong><br />Докога?</strong><br /><br />Докогато в един момент хората не се разделят в оценката си по отношение на някакъв въпрос, който той ще трябва да реши в полза на едни и за сметка на други. Например ерата "Буш" срещу ерата "Обама" &ndash; това са ери, в които едни граждани съставят мнозинство в противоположност на други. Това прави възможна и съпротивата &ndash; ако не си съгласен, несъгласието се организира с идеята то в един момент да добие мнозинство и да наложи своята воля. Това е режимът на политиката. Така дойде Обама и би шута на Буш. Тук обаче не виждам кой ще бие шута на Бойко Борисов с политически средства.<br /><br /><strong>Забелязвате ли тази всенародна размекнатост и фамилиарност, бат Бойко, вицове, календарчета, тениски...</strong><br /><br />Мърчандайзингът на Бойко Борисов потвърждава неговия статус на народоугоден феномен, а не на политик. Народът си угажда, занимавайки се с него. Искат да го пипнат, за да си угодят напълно, жените и децата особено, като някаква топлокръвна играчка.<br /><strong><br />Какъв исторически аналог правите с друг подобен герой?</strong><br /><br />Тодор Живков. Същият такъв народен продукт, който лесно и ефективно превръща недоволството към себе си в доволство, преработва лесно опозицията, замита различията. Може би българският културен и политически живот е така устроен, че лесно изпада в гражданско безхаберие, елитите лесно се прелъстяват с едно намигване, някое физкултурно телодвижение или махленско шегаджийство.<br /><strong><br />А вашият "народ", визирам средата ви, хора свръхкритични, обратното на всеядни, те?</strong><br /><br />На последните избори значителни части от свръхкритичните елити подкрепиха с подписка "исторически сложилото се лице на десницата", или с други думи Костов, под формата на многозначителна инсинуация. "Синята коалиция" съхне на корена си. Тя е носталгично вехнеща алтернатива на сочния бурен Борисов.<br /><strong><br />Вие гласувахте ли?</strong><br /><br />Не. Това ми се случва за първи път от 20 години насам &ndash; първите избори без мен.<br /><strong><br />Защо?</strong><br /><br />Защото отказах да последвам обичайната логика, с която ни прибират гласа, за да не го приберял друг при преразпределението. За пръв път реших, че няма да се водя от тактически съображения. Какво правиш с гласа си, е въпрос на съвест, не на статистическо съображение. Политическият формат, наречен "Синя коалиция", е демагогски. Костов се събра с Надежда Михайлова, измени на учредителната воля на ДСБ, извиха ръцете на електората и оцеляха, той в парламента, тя в Брюксел, перфидно лъстиви и оневинени. Другата невъзможност беше Бойко Борисов, човекът телодвижение с прякор ГЕРБ. В тоя смисъл аз нямах избор. Нито Борисов сам по себе си, нито Костов сам по себе си представляват каузи за мен.<br /><strong><br />С ДСБ какво се обърка?</strong><br /><br />Проблемът с ДСБ се състои в това, че там убиха учредителния дух. След преизбирането на Костов стана ясно, че той е свръхзадачата на ДСБ. Бих участвал в избори, ако те са политически, а не избори на един или друг свръхчовек...<br /><strong><br />Кастинг?</strong><br /><br />Именно, кастинг на вождове е правилната дума. В ДСБ бързо се изясни за какво иде реч и слава Богу. Те затова се свиха и електорално. Защото очевидно колкото повече става дума за кожата на един водач, толкова повече електоратът се свива в секта с говорещ тотем.<br /><br /><strong>Има ли политик, фигура, позната на нас, по-широката публика, в която да виждате потенциал? Смислен, морален човек. Накъде да гледаме?</strong><br /><br />Не може да има политик, ако няма политика, някакви ясни послания и идеи да се следват, и то не заради един човек, а заради други хора със сходни интереси и ценностни нагласи. Вероятно има хора, които при функциониращи политически условия биха били действителни политици, но такива условия отсъстват. В ситуация на еднолична безпринципност на хора като Костов и Борисов други са тези, дето виреят.<br /><br /><strong>А не е ли важна разлика между Костов и Борисов, че при Костов все пак има субстанция. Неговите привърженици ще ви говорят за консервативна политика, ще изброят управленските му опорни точки и резултати, ще твърдят, че е бил последователен в действията си...</strong><br /><br />Не мисля. От създаването на ДСБ насам те са публично непоследователни, особено по отношение на Борисов. Него го вкарваха в съда, изкарваха го от съда, обявиха го за узурпатор вдясно, за самозванец, за какво ли не, после, като се разбра, че той е тук, за да остане, Костов клекна, яви му се на крака да го припознае с кутия бонбони. По отношение на основния "враг" имаме напълно безпринципно поведение. Целта на Костов е една &ndash; в удобен момент да се възкачи върху политическия труп на Борисов и да играе национален спасител. Костов обаче не е в схватка с Борисов, той паразитира върху него с надеждата да го надживее. Костов има изострен инстинкт на оцеляване, той е сървайвър и знае къде да се впие и откъде да се пусне, кого да захапе за врата и кого да целуне в устата, често това е едно и също лице. Това е своеволно и безпринципно. А това, което Костов говори (това, което вие споменавате), са заучени фрази от документи. Костов е политик по документи, не по дела. Един предъвкан документ в режим на дълго и тежко оцеляване.<br /><br /><strong>Можете ли да разберете хората, които се съгласиха да станат министри на Бойко Борисов? Какъв човек трябва да си и с каква мотивация, за да се съгласиш Бойко Борисов да ти бъде началник? Как въобще гледате на петимните да скочат в мътилката?</strong><br /><br />Това е малко по-сложен въпрос. Не бих отхвърлил автоматически разглеждането някой да стане или да не стане министър на Бойко Борисов. Ако човек си даде сметка, че българската политика е това и че става дума за смяна на едни тела с други, а не на една политика с друга, и ако човек иска да участва в този процес и намира смисъл в това си участие, защо да не разгледа възможността да бъде министър на Бойко Борисов. Въпросът е дали ще решиш да останеш министър на Бойко Борисов, което е въпрос на Дянков. Не виждам проблем в това, че Дянков е дошъл тук, за да работи и легитимира правителството на Борисов със своя експертен капацитет, ако той си е дал сметка, че България е такова място, където политиката се прави по особено нелеп начин.<br /><br /><strong>В тази непосредствена сегашност, в която пребиваваме, има ли сюжет, който да ви е драматургично интересен?</strong><br /><br />Занимава ме идеята да напиша балканска антиутопия. Искам да се опитам да видя бъдещето на България като художествено представима крайна възможност на настоящето й. Подобно нещо е направил Замятин в "Ние", романа му от 1920 г., където той е видял тази крайна историческа възможност на руската революцията, възможност, състояла се много след като романът е бил написан. Мисля си, че би било полезно да се изгражда такава гледна точка, която да прогнозира крайните възможности на настоящето и по този начин критически да го оглежда. В някакъв смисъл Бойко Борисов е крайна възможност на промените след падането на Живков. Вероятно преди 20 години, когато Живков падна, е бил представим фактът, че той ще се превъплъти в своя телохранител. Това е работата на писателите, да си въобразяват подобни крайни възможности, защото историята често ги реализира.</p> <p><em>С Владислав Тодоров разговаря Ива Рудникова</em></p> <p><em><strong>Интервюто е публикувано във в. "Капитал"</strong></em></p>

Коментари

  • Red

    17 Май 2010 22:08ч.

    Точно, всеки, който се е върнал от Америка проглежда за нашите &quot;псевдодемократи&quot; с червен генезис!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ацетон

    18 Май 2010 2:11ч.

    Браво, много точен анализ. Какво не му харесвате.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ico

    18 Май 2010 5:22ч.

    Много интелигентен човек и много точно е казаното.Ако елита ни се състоеше от повече такива хора изобщо нямаше да сме в това трагично състояние.Все пак е радостно ,че има българи , които успяха макар и зад граница.Мисля си ,че по-добре свестните хора да напускат тая страна и да възпитават децата си в нормални общества вместо да остават в този зверилник наречен България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • курукшетра

    19 Май 2010 1:33ч.

    &quot;А това, което Костов говори (това, което вие споменавате), са заучени фрази от документи. Костов е политик по документи, не по дела. Един предъвкан документ в режим на дълго и тежко оцеляване.&quot; Много по-просто е да се каже - бавна и мъчителна погибел... Унищожаване шанса за реална демократизация. Костов е паразит, но тия от &quot;елита&quot;, които са го следвали са палячовци...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Екатерина

    19 Май 2010 2:19ч.

    крушението на ДСБ прозираше още в учредяването; не се възползваха от много шансове след това да го предотвратят. и в крайна сметка... по учредяването ще ги познаете Екатерина

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    19 Май 2010 3:13ч.

    щом можеш да го разтягаш локума,да ми говориш за тела и други дивотийки,и да не наречеш глупака глупак,на каво можем да се адяваме с тази мозъчност.ицко,в нормалното общество,в което живея,повърхността е много лакирана:да не ти дава Оня да я рзчоплиш(...)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kapaka

    27 Юни 2010 6:05ч.

    Ai dolu Boiko i kompaniq... Da hodat da pasat ovcete .. Vsichki pod noja... Kak moje v usa da vzimam 10x tova koeto vzima tuka edin obiknovenn bulgarin za edna godina tova e smeshno gospoda !! Purvo se vijte vie v ogledaloto posle si vijte kerlivata partiika sled tova si vijte dvusmislenite zakoni i visokite oblaganiq ,da ne zabravq vutreshnata ikonomika koqto na cqlo q nqma ,sled tova prodajnite i alchni gyzove,i nakraq osujdaite bedniq istradal bulgarin koito se chudi kakvo da podhvane bez durjavata da mu odari sekirata i da mu kaji shtom vadish 10 leva dai na durjavata 5 leva ..Ne mi dreme koi kvo shte kaje i dali mu e tuka mqstoto aman ot kompetentni ochelati i nacheteni psevdo palqci ...Ako vsichki nie mladite se dignem shte vi izqdem jivi barabar s kerlivite vi zakoni !!!i toq den shte doide ....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Таня

    28 Юни 2010 5:40ч.

    Свръхвисокомерно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • назадъка на българия

    07 Юли 2010 7:45ч.

    Питали Биг Брадър: - Защо България продължава да не мръдва напред? Брадърът отговорил: - Защото Бойко Борисов продължава да гледа само назад.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи