- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 5404
- 5
Ето и пълният текст на позицията:
1. Предприемането на институционални действия, каквото е заявяването на серия от официални срещи с висши държавни органи и парламентарни партии, на които се настоява за свикване на Велико народно събрание (ВНС) с цел промени в конституционото устройство на България, е недопустима намеса на представител на съдебната власт в компетентостта на законодателната власт. Подобни действия не са проявление на индивидуалната свобода на изразяване, каквато без съмнение имат и съдебните магистрати. Ангажирането на институцията на ВКС чрез нейния председател, който именно в такова качество провежда срещи с институции и партии, и пак в това качество призовава за политически консултации, съставлява злоупотреба със статута на висш съдебен магистрат и с институцията на ВКС.
- Следва да се припомни, че в редица държави от ЕС и в САЩ политическата неутралност на съдебните магистрати включва и задължение за неучастие в застъпничество и лобилане по законодателни въпроси.
- Консултациите, провеждани от г-н Панов с цел свикване на ВНС за съществени промени в конституционното устройство на България, са и открито навлизане на един съдия в сферата на политиката. Това е нарушение на т. 9.2. от Кодекса за етично поведение на българските матистрати (Приет с Решение на ВСС по Протокол № 21 от 20.05.2009 г., изм. с Решение на ВСС по Протокол № 2 от 18.01.2011 г.) – „Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние“.
- По отношение на искането на председателя на ВКС за свикване на ВНС и изваждане на прокуратурата от независимата съдебна власт.
- Свикването на ВНС не може да е акт, продиктуван от случайни хрумвания, които нямат и никога не са имали сериозна обществена подкрепа. Нито да бъде инструмент за реализация на партийни, корпоративни и частни интереси. Въпросите, по които би могло да се търси свикване на ВНС следва да имат доказана обществена необходимост, широка обществена подкрепа и политическо съгласие. Формирането им е работа на легитимните участници в политическия процес, а не на съдии, прокурори и следователи.
- Мястото на прокуратурата в рамките на независимата съдебна власт е обсъждано в дълбочина при приемането на Конституцията. Лошите традиции за използване на прокуратурата за репресивни и политически цели, които са характерни за различните политически режими на Третата българска държава, беше онзи консенсусен аргумент за включване на прокуратурата в независимата съдебна власт в духа на добрите практики на редица развити демокрации – Франция, Италия, Испания и др. Прехвърляне на прокуратурата в изпълнителната власт или обособяване в самостоятелна институция, беше лансирано при управлението на Иван Костов (1997-2001 г.) и се отстоява от политически дейци, произлизащи от тези партийни среди, чиято електорална подкрепа прогресивно намалява през последните 20 години. Такава теза никога не е срещала сериозна експертна, обществена и политическа подкрепа.
- Винаги сме отстоявали принципната позиция, че посегателството върху независимостта на прокуратурата чрез изваждането й от съдебната власт в български условия крие значително по-сериозни рискове за поставяне на прокурорската дейност под партиен и дори корпоративен контрол, откокото сегашния статут на незавивисими съдебни магистрати и предвидените механизми за отчетност и контрол, които се отнасят както до съда, така и до прокуратурата.
Подобни идеи мога да бъдат легитимен предмет на политическа и експертна дискусия, но не и основание за намеса на представители на съдебната власт в политическия процес, искания за избори и промяна във формата на държавно управление. Защото когато един съдия вместо да прилага закона и да правораздава, се стреми да законодателства и да предизвиква политически промени, то демокрацията и разделението на властите са в опасност.
