Аня Павлова: Бойко Борисов би трябвало да се гордее със своя "проект Цветанов"

<p><strong>Вчера излезе социологическо проучване, според което вътрешният министър Цветан Цветанов изпреварва по рейтинг премиера Бойко Борисов. Според наши източници друга агенция разполага със същите данни, но не ги е огласила. Какви са причините за тези обществени нагласи?</strong><br /><br />Имам за принцип, на който уча и своите клиенти, да разсъждавам само и единствено върху данни, теми и тези, представени официално в публичното пространство, зад които застават конкретни хора с имената си. Затова и бих коментирала данните, които са представени от конкретна агенция и обявени в българските медии. <br />От няколко месеца наблюдаваме тенденция към изравняване и реално изравняване на рейтингите на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. За съжаление явлението изравнени рейтинги никога няма дълъг живот. Винаги след изравняване идва разминаване. В една или друга посока. Трябва да признаем, че историята на публичното присъствие на Борисов е в пъти по-дълга от тази на Цветан Цветанов. Борисов заемаше знакови постове доста преди Цветанов да стане ясно разпознаваема публична личност и да се озове в рейтинг листите на изследователите. Ето защо постижението на Цветан Цветанов е сериозно и значимо. В доста по-кратки срокове Цветанов извоюва мястото си в челните позиции на рейтинг листите. Рейтинговите показатели означават доверие, харесване, одобрение. Няма спор, че постижението на Цветанов е впечатляващо. Има различни тези за това на какво се дължи, но има и една обща &ndash; &ldquo;Октоподите&rdquo;, &ldquo;Наглите&rdquo;, &ldquo;Лапачите&rdquo;, &ldquo;Сладурите&rdquo; и други подобни се превърнаха в Оскарово червената пътека на Цветанов към върховете на рейтингите. <br /><strong><br />Има ли от какво да се притеснява министър-председателят? <br /></strong><br />Министър-председателят, който носи отговорност за цялата държава, има да се притеснява за територия от 111 хил. кв.км и за над 7 млн. души. Следователно отговорността и размерът на притеснението на министър-председателя са внушителни. Решавайки важни, неотложни, национално значими задачи, колкото и странно да звучи, въпросът с рейтингите, тоест с доверието, изобщо не е маловажен.&nbsp; Получавайки огромно доверие за заемане на определен пост и извършване на очакваната, макар и трудна, работа, води след себе си нелесната задача за запазване на даденото доверие. Управлението на една държава в криза и с травматично наследство е благородна, отговорна и сериозна задача. По пътят на решаване на тази задача неизбежно се губят части от харесването, одобрението и доверието. Всеки политик трябва да направи своя избор какво е по-важно за него: спасението на държавата или спасението на рейтинга му? Екипът на Борисов трябва много внимателно да изчисли границите на обществено доверие, под които той не може да&nbsp; спада. <br /><br /><strong>Възможно ли е да станем свидетели на &ldquo;битка на харизмите&rdquo;, която да породи напрежение между Борисов и Цветанов? Възможно ли е съществуването на &ldquo;две слънца&rdquo; в едно небе?</strong><br /><br />В по-старата школа по имиджология беше прието мнението, че харизмата е вродено качество. Новите школи твърдят и доказват, че харизмата е качество, което подлежи на изграждане. В модерната имиджология се смята за интересно &bdquo;състезанието&rdquo; между вродени и придобити харизми. Пиковото привличане към каквато и да било харизма за съжаление винаги бива следвано от развенчаване, разомагьосване и разочарование. България познава такива примери. В изборната нощ миналата година именно Борисов беше човекът, който публично посочи наследник на своята харизма. Той отказа да приеме, че изборната победа се дължи само на харизмата му, посочи, че и Цецо е красив и го дари с часовника си. Нека да не забравяме, че именно Борисов положи доста усилия за въвеждане на &bdquo;дебютанта&rdquo; за публичното пространство Цветанов преди доста време. Следователно Бойко Борисов трябва да бъде много доволен и смятам, че всеки PR би се гордял, ако може да регистрира за свой проект постижението, което Борисов успя да направи за Цветанов. <br />Кремъл доказа, че могат да съществуват две слънца в едно небе. Стриктно спазвайки обаче внушението, че едното от слънцата е отражение на другото. Ето защо е въпрос на публично-комуникационна стратегия да стане ясно кое всъщност е слънцето и кого грее то?<br /><br /><strong>Преди дни Борисов номинира Цветанов за кандидат-президент на ГЕРБ. Вътрешният министър се оказа изненадан от тази новина, която по думите му научил от медиите. После стана ясно, че това не е окончателната кандидатура на ГЕРБ. В този контекст може ли да се говори за съперничество между двамата? Според вас опитва ли Борисов да &ldquo;се отърве&rdquo; от своя вицепремиер, като го номинира за президент? </strong><br /><br />Както вече разбрахме, разговори за евентуалното участие на Цветанов в&nbsp; президентската надпревара е имало още през 2006 г. Репликата на Борисов за номинацията на Цветанов изглежда като логическо продължение на този план. Не знаем каква е била реакцията на Цветанов през 2006 г., но ясно видяхме реакцията му през 2010 г. Така както ни е ясна разликата в рейтингите на Цветанов тогава и сега. Ако идеята е да се създаде управленски пакет, който предвижда на първите постове в държавата да бъдат най-високо одобрявани политици, то за какво &bdquo;отърваване&rdquo; може да става въпрос? Фактът, че Борисов и Цветанов не са стиковали публичната теза относно участие в президентската надпревара, засега показва комуникационни слабости. Искрено пожелавам на Борисов и Цветанов комуникационните слабости да не се превърнат в липса на диалог. Разбира се, най-ужасното развитие на сценария е, ако започнат да говорят един срещу друг и по този начин да формират агитки &bdquo;про&rdquo; и &bdquo;анти&rdquo;. <br /><br /><strong>Във ваше предишно интервю за ГЛАСОВЕ вие казвате, че ако Борисов и Цветанов &ldquo;успеят да убедят обществото, че те са едно цяло, че имат едни и същи задачи и че стратегията им е насочена единствено в полза на гражданите и България, тогава решаването на изключително сложните задачи на управлението в криза може да ги изведе към статут на национални герои&rdquo;. Успяват ли двамата да ни убедят в това?</strong><br /><br />Със сигурност те се стараят да работят в тази посока. Само че единият промотира работа си в един определен ресор, забравяйки, че е и вицепремиер. А другият е натоварен с ресор &bdquo;България в криза&rdquo;. Единият разказва за смразяващо количество престъпници в България, а другият говореше за смразяващ полет на ДДС. Единият твърди, че твърдо застава зад МВР и нищо друго не го интересува в момента, другият, постоянно припомняйки с какво се е нагърбил, все по-често внушава, че е готов да накаже неблагодарна България със своето оттегляне. <br /><strong><br />В каква посока ще се развият отношенията между двамата?</strong><br /><br />Искрено вярвам, че отношенията им са такива, каквито те твърдят, че са, а най-вече, че са такива, каквито очаква България. Отношения на стабилност, прагматизъм и в полза на гражданите. За страната със сигурност е по-добре да има две железни харизми, които могат да направят харизмата и репутацията на България непоклатима. Смятам, че именно в ситуацията на криза нито едни отговорен политик няма право дори и на минимално внушение за колебание, несигурност и нестабилност. Всяването на страх сред престъпниците е добро нещо, но всяването на страх и несигурност сред гражданите е голям проблем. <br /><br /><strong>Днес Иван Костов заяви, че подкрепя безусловно Цветанов, и в същото време разкритикува управлението на ГЕРБ. Какво цели с тази линия на поведение лидерът на ДСБ?</strong></p> <p>Иван Костов е политик с висок усет към всичко, което се случва на политическия терен и колкото и да е ироничен той към данните за рейтингите, не може да не си дава сметка в този конкретен случай какво означават те. Именно затова той побърза да маркира, че &bdquo;силно и безрезервно&rdquo; и подкрепя Цветанов, но дали точно Цветанов или факта, че министърът е &bdquo;заложил себе си в борбата с организираната престъпност&rdquo;. Критикувайки управлението на ГЕРБ, Костов не може да не си дава сметка, че вицепремиерът Цветанов е част, при това много важна част от това управление. Не искам да вярвам, че опитният политик Костов има идея да допринесе за създаването на агитки &bdquo;за Цветанов&rdquo; или &bdquo;за Борисов&rdquo;. Защото именно опитният Костов знае, че сблъсъкът между двете агитки може да отведе запалянковците към друг отбор.</p>