Андрей Пръмов: Хаос е ефектна дума, но не е точната за случващото се. Точната е безхаберие.

<p><strong>Г-н Пръмов, чуват се най-разнообразни идеи срещу кризата. В същото време водещи икономисти признават, че не знаят колко е дупката в бюджета? Вие наясно ли сте колко пари търсим?</strong><br /><br />Не, разбира се. Нещо повече - мисля, че управляващитe финансовата и икономическа политика на правителството, също не знаят.<br /><br /><strong>Как тогава се предлагат куп антикризисни мерки?</strong><br /><br />Аз, за разлика от мнозина, се въздържам да предлагам. Не е толкова важно да знаем колко са ни нужни в момента, важното е да можем да проектираме в перспектива нашите възгледи. За тази цел се съставя бюджет. Само че сегашният е съставен също толкова смислено, колкото и предишният. Абсолютно ирационално.<br /><br /><strong>Това звучи отчайващо</strong>.<br /><br />За мен лично - да. От последните дни съм настроен много песимистично.<br /><br /><strong>Хаотичната информация създава паника. Тя увеличава ли кризата?</strong><br /><br />Хората още не са истински панирани. Тези, които не са специалисти и не размишляват всекидневно по икономически и финансови въпроси, едва ли осъзнават за какво става дума.<br /><br /><strong>За какво и защо сте песимист?</strong><br /><br />Хаос е ефектна дума, но не е точната за случващото се. Точната е безхаберие. Хора, на които народният вот е вменил отговорността да управляват определени сектори и политики, не си дават сметка за опасността. Компетентността им е толкова ниска, че не могат да осъзнаят самия факт, че не са компетентни. Всеки от нас има граници на своята компетентност. По-умните могат да ги очертаят, за да потърсят начин да реагират адекватно извън тях.<br /><br /><strong>А по-глупавите?</strong><br /><br />Нека кажем ограничените. Когато си ограничен до степен, че не можеш да схванеш самия факт на своята ограниченост, става притеснително.<br /><strong><br />Трябва ли правителството час по-скоро да каже какво ще прави?</strong><br /><br />Трябва.<br /><br /><strong>Губи ли време?</strong><br /><br />Изборният успех на ПП ГЕРБ през юли се дължи изцяло на желанието за промяна. Промяна, която ГЕРБ обеща в своята програма. В нея има ясни неща и всички се свеждат до реформи и промяна. Положителна промяна не видяхме. Реформи - също. Видяхме само, че обещаното не се случва. Осем месеца не са кратък период. В политиката аз съм лаик. Но съм горе-долу добре с икономиката и финансите. Пазарите се движат от очаквания, намерения и надежди. Когато те бъдат излъгани, пазарите се променят. Настройката става негативна. Сигурен съм, че тези закони действат и в политиката.<br /><br /><strong>Каква мярка е вдигането на ДДС - лява, дясна, лечебна, животоспасяваща?</strong><br /><br />- Животоспасяваща и последна. Силна мярка е, защото засяга всички. Но в различна степен. Отляво биха казали, че е дясна. Но отляво вдигнаха ДДС от 18 на 22% през 1995 г. Спомняте си какво стана през 1996-1997 г. Виждам обезпокоителни признаци на сходство.<br /><br /><strong>Налага ли се повишението?</strong><br /><br />Не знам, след като никой не казва колко е дупката в бюджета. Две неща са безспорни. Че е бързо действаща и ефективна мярка за незабавно увеличаване на приходи. И в същото време, че е рестриктивна и проинфлационна. В момента, в който се вземе решение за вдигане на ДДС, трябва да кажем сбогом на идеите за бързо влизане в еврозоната.<br /><br /><strong>Как така имаме две противоречиви цели - да влезем бързо в еврозоната и да увеличим ДДС?!</strong><br /><br />Това ме кара да мисля, че положението е много по-тежко, отколкото го представят, или не го представят.<br /><br /><strong>В свое интервю давате пример с магарето на Настрадин Ходжа - стопанинът му намалил порциите наполовина, то оживяло, пак ги намалил, оцеляло и накрая се споминало. Ще понесем ли вдигането на ДДС, или ще ни чака съдбата на магарето?</strong><br /><br />2% ще понесем. Но не знам какъв ще е ефектът за бюджета. Да сте видели цифри? В тристранната комисия се замерят с предложения, оттам изскачат и невероятни щуротии. Не искам да коментирам например идеята регистрацията на колите да се даде на частни фирми, защото ще отида далеч в коментарите...<br /><br /><strong>За януари правителството отчита 1,2 млрд. лв. дефицит. Защо не си събира приходите? Разширява ли се сивата икономика?</strong><br /><br />Това е една от причините. Ще бъде и неизбежно следствие от увеличението на ДДС. Въпросът е как да се противодейства. Пасивното противодействие е записано в програмата на ГЕРБ от май м. г. като антикризисна мярка - сваляне на данъци и осигуровки. Защото тогава стимулът да мамиш фиска е по-малък. И обратното - по-високи данъци, по-високи стимули. Шефът на митниците казва: не мога да се справя с контрабандата на цигари, която се засили след вдигането на акциза.<br /><br /><strong>Грешка ли беше вдигането на акциза?</strong><br /><br />- Засега не виждаме положителен ефект. Когато се въвежда някаква мярка, първо си мисли за ефекта. Логиката е била: дайте да праснем висок акциз, ще вземем повече пари. Ами няма да вземете повече пари. Цифрата, заложена като постъпление в бюджета от акциза, е куха.<br /><br /><strong>Къде е изходът? Вие сте привърженик на бърза приватизация.</strong><br /><br />Аз напоследък съм се смирил и съм стигнал до равновесната точка. Разбрал съм, че отвън спасение няма. Човек трябва да се запаси със суха храна, с батерийки за фенерче и пари в брой, и с много търпение. Това, което ни е сполетяло, аз го разглеждам като природно бедствие. А бедствията са разрушителни, но краткотрайни. Що се отнася до приватизацията...<br /><br /><strong>Момент! И пари в брой. В левове или в евро?</strong><br /><br />Казах пари. Хубаво е човек да има мобилизационен неприкосновен запас, като при военни условия. А приватизацията не е петъчна разпродажба. Не можеш да вземеш едни пари и да ги изпукаш, както мислят мнозина. Приходите от приватизацията се отделят в Сребърен фонд. Това са парите, които трябва да гарантират бъдещето на пенсионерите - хората, които са създали благата, които днес държавата приватизира. Приватизацията е трансформацията на собствеността, която се прави със стратегически цели. А не да кърпиш дупки в бюджета. И друго - аз се шокирах, прочитайки изключително &ldquo;положителната новина&rdquo;, че ще настояваме пред ЕК от оперативните програми да ни бъде позволено да използваме 1 милиард евро за кърпене на дупки по пътищата. С тези пари, които България се надява да усвои, за да развие държавата си, за да се доближи до развитите икономики, ние ще кърпим дупки?!<br /><br /><strong>Данък лукс ефективна или ефектна мярка е?</strong><br /><br />Чисто популистка. От вдигането на ДДС най-засегнати са хората с ниски доходи. Затова слагат противовес като данък лукс. Или казват: директор на болница взима 70 000 лв. заплата и всички падат възнак. Но това може да му е годишна брутна заплата. За директора на &ldquo;Пирогов&rdquo; и 6000 лв. на месец може би са малко. Хората в ръководство на въздушното движение са с тежест на труда, по-висока от урановите рудници. Високото възнаграждение е функция на сложността на труда и степента на риска.<br /><br /><strong>Вие сте против орязването на високите заплати?<br /></strong><br />В държавния сектор трябва да се погледне на кого какво се плаща. В държавните фирми и фирмите с преобладаващо държавно участие, които се управляват като търговски дружества, често има, меко казано, несъответствие между работата и заплатите, които получават ръководството. Тук ГЕРБ са прави. Идеята да се орязват заплати в държавния сектор като антикризисна мярка тръгна от САЩ. Там въведоха и данък бонус, за това у нас още не се говори. Но да се внимава къде се пипа. На сърдечен хирург, халал са му парите.<br /><br /><strong>Откъде да дойдат повече приходи?</strong><br /><br />Не виждам надежди за ясно и бързо решение. Парламентът ще прекара в шеги и закачки покрай Великден и идва май. Ако искаме отнякъде да започнем, първо, трябва да знаем къде сме и, второ, какво искаме и можем в рамките на бюджета. Това означава актуализация на Закона за бюджета, а това е сложен, изискващ време процес.<br /><br /><strong>После?</strong><br /><br />Приватизацията е важно да се започне, но ефектът ще е вероятно следващата година. Никой не ни казва колко е фискалният резерв. Има лимит от 6,3 млрд. лв. и за харчове под него трябва актуализация на бюджета и решение на НС. В резерва вероятно има пари, които могат да се използват. Трето, заемите. Банките чакат да им дадат държавни облигации, за да инвестират. Ефектът ще е двояк, защото тези пари, които банките инвестират в държавен дълг, ще бъдат изтеглени от кредитния пазар. По-сложен е въпросът с т. нар. глобални облигации. Трябва да стъпим отново на световните капиталови пазари, но днес българският дълг там е по-скоро екзотика.<br /><br /><strong>Заем от МВФ?</strong><br /><br />Тогава все едно сме сменили правителството. Вашингтон ще управлява по различен начин, от което и да е българско правителство. Пари от МВФ се искат, когато сме умрели. Слава Богу, още не сме. Ние все по-бързо се затичваме към тази точка, когато ще трябва неизбежно да искаме пари от фонда, но не сме стигнали. Гърция още не е поискала пари от фонда.<br /><br /><strong>Грешка ли беше, че държавата спря да се разплаща с бизнеса?</strong><br /><br />Бизнесът и банките са поставили пред министъра на финансите условие още през август: &ldquo;Добре, нямате да платите от бюджет 2009, но направете погасителна схема. Да не е 2010 г., хайде 2011 г. да е, но да знаят банките къде стоят с длъжниците си - фирмите, на които вие сте длъжници.&rdquo; Нищо не последва. Неслучайно напомних 1996-а. Не е най-страшното, че парите не се движат, както трябва, а че няма доверие в утрешния ден. Доверие е ключовата дума.<br /><br /><strong>Нима може да се повтори 1996-а? Не сме ли застраховани с валутния борд?</strong><br /><br />- Валутният борд е определена сума пари и много доверие. Когато изчезне доверието, никаква сума пари не може да задържи борда, разберете! Ние сме в преддверието на кризата. Нашето поколение сме я играли тази игра и не ни се играе всеки 10 г. Затова сме притеснени.<br /><br /><em>С Андрей Пръмов разговаря Таня Джоева</em></p> <p><em>Текстът е публикуван във в. "Труд"</em></p>